Решение по дело №735/2018 на Районен съд - Гълъбово

Номер на акта: 80
Дата: 9 юли 2019 г. (в сила от 31 юли 2019 г.)
Съдия: Неделина Танчева Минчева
Дело: 20185550100735
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№...                                                         09.07.2019г.                                       Гр. Г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГЪЛЪБОВСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                                       Граждански състав

На 19.06.2019г.

В публично заседание  в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Белослава К., като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №735 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК.

Искът е предявен от „П.К.Б.” ЕООД гр.С. срещу С.П.С. ***. С исковата молба се твърди, че на 23.11.2016г. страните са сключили Договор за потребителски кредит №**********. По силата на договора ищецът е предоставил на ответника сумата от 2500,00лв., а ответникът се е задължил да върне сумата със съответното оскъпяване на 36 месечни вноски, всяка по 121,99лв. Ответникът е закупил и пакет от допълнителни услуги на стойност 1641,96лв., като за издължаване на тази цена, месечната вноска за погасяване на кредита нараства на 167,60лв. Ответникът е заплатил няколко месечни вноски на обща стойност 1405,00лв. Неизплатеният остатък от кредита възлизал на 4651,02лв. След неизпълнение на задължението си за заплащане на една месечна вноска за повече от 30 дни, кредитът е станал предсрочно изискуем на 13.06.2017г. Ищецът твърди, че надлежно е уведомил ответника за предсрочната изискуемост на кредита и за прекратяването на договора. За тази сума ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.дело №410/2018г. по описа на РС-Г.. Съдът е издал заповед за изпълнение, но тя е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК съдът е дал указания на ищеца да предяви установителен иск. Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия установителен иск по реда на чл.422 ГПК.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи заплащане на сумата от 4651,02лв. – главница, представляваща задължение по Договор за потребителски кредит №**********, законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендира и направените в настоящото производство разноски.   

Съгласно разпоредбата на чл.131 ГПК съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата на ответника за отговор. Тъй като ответникът не е намерен на постоянния и настоящия си адрес, нито има сключен трудов договор, съдът му е назначил особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК на разноски на ищеца. В законоустановения срок особеният представител на ответника изразява становище, че предявените искове са неоснователни. Не оспорва сключения между страните договор. Особеният представител на ответника счита, че в договора се съдържат неравноправни клаузи, а именно такива били клаузите за определяне на годишния лихвен процент, годишния процент на разходите и общодължимата сума в края на периода. Твърди, че ответникът не е можел да участва в договарянето на тези условия на договора, тъй като те му били наложени като общи условия. Освен това насрещните престации по договора не били еквивалентни и поради това договорът противоречал на добрите нрави. Съдебната практика приемала, че възнаградителна лихва, която надхвърляла трикратния размер на законната лихва, противоречала на добрите нрави. Целият договор бил бланков и не е бил предмет на предварително договаряне между страните. Поради тази причина като неравноправни, клаузите на договора следвало да бъдат прогласени за нищожни. Не били налице и доказателства за надлежното уведомяване на ответника за предсрочната изискуемост на  кредита. Моли предявения иск да бъде отхвърлен.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установена следната фактическа и правна обстановка:

От приложеното към настоящото производство ч.гр.дело №410/2018г. по описа на РС-Г., е видно, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 4651,02лв. – главница, представляваща задължение по Договор за потребителски кредит №**********/24.11.2016г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата. Със заявлението се претендират и направените разноски по делото. Съдът е уважил заявлението и е издал Заповед за изпълнение №253/05.07.2018г. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК съдът е дал указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Това обуславя за ищеца правния му интерес от предявяване на настоящите искове.

От представените и приети като писмени доказателства копия на Искане за отпускане на потребителски кредит П.К.С. от 23.11.2016г., Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, Допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, Договор за потребителски кредит П.К.С.№**********, Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 23.11.2016г., Общи условия на „П.К.Б.” ЕООД към договор за потребителски кредит, Погасителен план, Преводно нареждане от 24.11.2016г., извлечение от сметка от 13.12.2018г., се установява, че на 23.11.2016г. ответникът е сключил договор за кредит с ищеца за сумата от 2500,00лв. С подписването на договора ответникът се е задължил да върне предоставения му кредит със съответното оскъпяване при годишен процент на разходите от 49.89 % и годишен лихвен процент от 41.17 %, като общата сума, която следва да върне възлиза на 4391,64лв. Сумата следвало да бъде изплатена на кредитора на 36 броя вноски, всяка от които възлиза на 121,99лв. При подписването на договора, ответникът е закупил и пакет от допълнителни услуги „Екстра, за което е договорено заплащането на възнаграждение в размер на 1641,96лв., разсрочено на 36 вноски по 45,61лв. Или общото задължение по кредита възлиза на 6033.60лв., което следва да бъде погасено на 36 месечни вноски по 167,60лв. всяка, като срокът за погасяване е 25-число на месеца.

Съгласно подписната от ответника декларация, която е част от договора за кредит, ответникът е запознат с Общите условия към договора и те са неразделна част от същия. Отделно от това страните са подписали и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, който пакет всъщност е задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя по негово искане и при определени, лимитативно изброени условия в Общите условия една или няколко от посочените в точките от едно до пет услуги – приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на датата на падежа и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Подписан е и погасителен план.

На 24.11.2016г. сумата по кредита е преведена на ответника по посочена от него банкова сметка.

***тника, същият е изпаднал в забава, поради което ищецът е обявил цялото вземане за предсрочно изискуемо. По делото не бяха представени доказателства за уведомяването на ответника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Съгласно чл.12.3 от Общите условия към Договора за потребителски кредит, в случай на просрочие на една месечна погасителна вноска за повече от 30 дни, настъпва автоматична предсрочна изискуемост на кредита. С писмения отговор бе направено възражение, че въпреки че ищецът е небанкова финансова институция, то за него важат правилата за обявяване на предсрочната изискуемост на кредитите, които важат за банките. Съдът не споделя това твърдение. Нормата на чл.60, ал.2 от ЗКИ се отнася до банките, каквато ищцовото дружество не е, и то в хипотезата на заповедното производство по чл.417 от ГПК, при което, при постановено незабавно изпълнение кредиторът се снабдява веднага с изпълнителен лист. В настоящия случай ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК и при него длъжникът получава заповедта за изпълнение, а впоследствие и исковата молба, т.е. до него достига волята на кредитора за обявяването на предсрочната изискуемост, преди последният да се е снабдил с титул за принудително изпълнение. Цитираната норма на т.18 от Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГТК на ВКС касае хипотезата на вземане на банка-кредитор, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката - кредитор по реда на чл.418 във вр. с чл.417, т.2 от ГПК и чл.60, ал.2 от ЗКИ. Ищцовото дружество е небанкова финансова институция съгласно ЗКИ, поради което сключеният между страните договор няма характеристиката на договор за банков кредит и уведомяване за предсрочната изискуемост на сумата от кредитния ресурс не е необходимо, с оглед клаузата в общите условия, че такова уведомяване не се изисква.

По направеното възражение за наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит, които следва да бъдат обявени за нищожни, съдът намира следното:

Съгласно чл.11 от Закона за потребителския кредит, който съдът намира, че е приложим към процесния договор: „Договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа:

1. датата и мястото на сключването му;

2. вида на предоставения кредит;

3. името, единния граждански номер (личен номер или личен номер за чужденец), постоянния и настоящия адрес на потребителя;

4. името/наименованието, правноорганизационната форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и адреса/седалището на кредитора;

5. данните по т. 3 за физически лица и по т. 4 за еднолични търговци и юридически лица - когато в договорите участва кредитен посредник;

6. срока на договора за кредит;

7. общия размер на кредита и условията за усвояването му;

8. стоката или услугата и нейната цена в брой - когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за стока или услуга или при свързани договори за кредит;

9. лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти;

9а. (нова – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл.33а;

10. годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин;

11. условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването;

12. информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит;

13. извлечение, показващо периодите и условията за плащане на свързаните повтарящи се или еднократни разходи и лихвата, когато те трябва да се заплатят, без погасяване на главницата;

14. всички разходи за откриване и обслужване на една или повече банкови сметки, предназначени за обслужване (усвояване и погасяване) на кредита, освен ако откриването на банкова сметка ***, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ едновременното извършване на предоставяне на кредита и неговото погасяване, както и всички други разходи, произтичащи от договора за кредит, и условията, при които те могат да бъдат променяни;

15. лихвения процент, който се прилага при просрочени плащания, изчислен към момента на сключване на договора за кредит, начините за неговото променяне, както и стойността на всички разходи, които се дължат при неизпълнение на договора;

16. предупреждение за последиците за потребителя при просрочие на вноските;

17. наличието на нотариални и други такси, които са свързани с договора за кредит, ако има такива;

18. обезпеченията, които потребителят е длъжен да предостави, ако има такива;

19. изискуемите застраховки, ако има такива;

20. наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл.29, ал.4 и 6, както и за размера на лихвения процент на ден;

21. информация за правата на потребителя, произтичащи от чл.27 и 28, както и условията за упражняване на тези права;

22. правото на предсрочно погасяване на кредита, реда за неговото осъществяване и когато е необходимо, информация за правото на кредитора на обезщетение в случаите по чл.32, както и начина за неговото изчисляване;

23. реда за прекратяване на договора за кредит;

24. наличието на извънсъдебни способи за решаването на спорове и за обезщетяване на потребителите във връзка с предоставяне на потребителски кредит, както и условията за тяхното използване;

25. другите клаузи и условия по договора;

26. адреса на Комисията за защита на потребителите като контролен орган по спазване изискванията на този закон;

27. подписи на страните.

(2) Общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора.“

Сключеният между страните договор отговаря на тези условия. В разпоредбата на чл.143, ал.1 Закона за защита на потребителите се предвиждат критерии, чрез които може да се установи неравноправният характер на клауза в договор, сключен с потребител. Съгласно посочената разпоредба неравноправни са: 1/ клауза, сключена във вреда на потребителя; 2/ клауза, която не съответства на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на съконтрагентите; 3/ клауза, която води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

В съответствие с разпоредбата на чл.4, §1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, при преценката за неравнопоставеност на дадена договорна клауза трябва да се отчита характерът на стоките или услугите, за които е сключен договорът, и да се вземат предвид всички обстоятелства, довели до сключването му, към момента на самото сключване.

Процесният договор съдържа всички изискуеми реквизити на договор за кредит. В самия договор, а не в общите условия към него са посочени както размера на годишния лихвен процент, така и на годишния размер на разходите. В подписания от страните погасителен план са диференцирани за всеки месец размера на погасителната вноска, както и какъв размер от главницата и какъв размер от лихвата се погасява. На няколко места както в искането за отпускане на кредит, така и в договора за кредит е записано, че закупуването на пакет допълнителни услуги не е условие за подписване на договора за кредит. С всички тези условия кредитополучателят се е съгласил, подписвайки съответните документи. Общите условия към договора също са подписани от ответника. Няма клаузи от договора или от общите условия, които да дават възможност на ищеца да променя едностранно условията по договора, което би обосновало неравнопоставеност на страните.

Съгласно чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит „Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.“ Размерът на законната лихва се изчислява като към основния лихвен процент се прибавят 10 пункта, което означава, че по процесния договор годишният процент на разходите не надвишава максимално определения петкратен размер.

По изложените съображения съдът намира, че клаузите на процесния договор за кредит са действителни и са породили желаните от страните правни последици.

При така установената фактическа обстановка съдът приема за установено, че между страните съществува облигационно отношение по сключения договор за кредит. По делото не се оспорва, че процесният договор е породил желаните правни последици, и по – конкретно, че кредитополучателя е получил предоставената му в заем сума. Не се оспорва и, че ответникът е изпаднал в забава, която е станала основание за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.

Ответникът не е направил никакви възражения за извършени от него плащания на претендираните суми. В настоящото производство не бяха представени никакви доказателства, които да установяват погасяване на претендираните суми. Не бяха изложени и такива твърдения.

В производството по чл.422 ГПК ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а ответникът – възраженията си срещу вземането. В случая, ищецът установява правопораждащия факт, от който произтича вземането му. Ответникът не ангажира доказателства, че е изпълнил задължението си по договора. Ето защо, съдът приема, че ответникът дължи на ищеца претендираните суми, а именно: 4651,02лв. – главница, както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата.

Предвид гореизложеното, съдът намира предявения установителен иск за основателен и доказан и следва да бъде уважен.

По отношение на претенцията за съдебните и деловодните разноски, съдът намира, че ответникът е станал причина с поведението си за завеждане на иска, поради което в негова тежест следва да възложат разноските. Ето защо и на основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските в размер на 93,02лв., представляващи платената от ищеца държавна такса, 100,00лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.26 от Наредба за заплащането на правната помощ, както и платеното възнаграждение за особен представител на ответника в размер на 500,00лв.

Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., ОСГТК “Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. Чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Поради тази причина съдът следва да осъди ответника да заплати и направените в заповедното производство разноски, присъдени със Заповед за изпълнение №253/05.07.2018г. в размер на 93,02лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00лв.

Воден от горните съображения, съдът

 

Р    Е    Ш   И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.П.С., с постоянен адрес:***, ЕГН ********** дължи на „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление: ************************, представлявано от С. Н.Н., О.Л., Д.Х. и И.Х.Г., изпълнение на парично задължение в размер на 4651,02лв. /четири хиляди шестстотин петдесет и един лева и 02 стотинки/ – главница, представляваща задължение по Договор за потребителски кредит №**********/23.11.2016г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 08.06.2018г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК 253/05.07.2018г. по ч.гр.дело №410/2018г. по описа на РС гр.Г..

ОСЪЖДА С.П.С., с постоянен адрес:***, ЕГН ********** да заплати на „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: ***************, представлявано от С. Н.Н., О.Л. Д.Х. и И.Х.Г., направените разноски по делото в размер на 693,02лв. /шестстотин деветдесет и три лева и 02 стотинки/, представляващи платената от ищеца държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за особен представител.

   ОСЪЖДА С.П.С., с постоянен адрес:***, ЕГН ********** да заплати на „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: ********************, представлявано от С. Н.Н., О.Л., Д.Х. и И.Х.Г., направените разноски по заповедното производство за държавна такса в размер на 93,02лв. еветдесет и три лева и 02 стотинки/ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00лв. /петдесет лева/, които суми са присъдени и включени в Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК 253/05.07.2018г. по ч.гр.дело №410/2018г. по описа на РС гр.Г..

 

Решението подлежи на обжалване пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                            

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/