П Р И С Ъ Д А
Номер
……… Година 2014 Град
Казанлък
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Казанлъшки
районен съд V-ти наказателен състав
На
дванадесети февруари Година 2014
В
публично заседание в следния състав:
Председател: ДЕЯН
ИЛИЕВ Съдебни
заседатели: Д.А.
М.П.
Секретар:
С.К.
Прокурор:
Христо ПЕТРОВ
като
разгледа докладваното от съдия-докладчик Деян Илиев
НОХ дело № 13 по описа за 2014
година
Производството е по чл. 370 и сл. от НПК.
Обвинението срещу подс. Р.А.М. е по чл.
195, ал. 1, т. 7 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 28,
ал.1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК за това, че на 11.10.2013 г. в землището на гр. Казанлък –
местността „Тополата”, в съучастие като извършител със С.Т.Ф., в условията на
повторност, в немаловажен случай, е отнел чужди движими вещи – ламаринени
улуци, състоящи се от 17 броя елементи и 9 бр. скоби с обща дължина
Обвинението срещу подс. С.Т.Ф. и по чл.
195, ал. 1, т. 3, т. 4, пр. 2-ро вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3
вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК за това, че в периода от 10-11.10.2013 г. в условията на
продължавано престъпление – на два пъти, в землището на гр.Казанлък –
местността „Тополата”, сам и в съучастие като извършител с Р.А.М., чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот /скъсана оградна
мрежа и счупена решетка и стъкло на прозорец/ и чрез използване на техническо
средство – циментов стълб за опора на асма, е отнел чужди движими вещи - 3 броя
мотики с дървени сапове с единична стойност на всяка от тях по 10.00 лева, вила
с дървен сап на стойност 10.00 лева, права лопата с дървен сап на стойност
10.00 лева, 1 брой алуминиева тава с диаметър
Подсъдимите в с.з. изцяло признават
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласяват
да не се събират доказателства за тези факти.
Защитникът им – адв. Д. в с.з. пледира
за налагане на наказание “Пробация”.
Бащата на подсъдимия С.Т.Ф. – В. Е. Н. в с.з. заявява, че ще положи максимални
усилия да контролира сина си.
Представителят на РП-Казанлък в с.з.
поддържа обвинението и пледира за налагане на ефективни наказания. Алтернативно
пледира за налагане на наказание Пробация.
Граждански иск не е предявен.
На осн. чл. 373, ал. 3 от НПК, съдът
приема за установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, а именно:
С присъда по НОХД№ 987/2013 г. по описа на КРС, влязла в сила на
19.07.2013 г. подс. Р.А.М. е осъден на пробация за кражба. Съгл. чл.30 от НК не
са изтекли 5 години от изтърпяване на наказанието по посочената присъда, като
са налице законовите предпоставки на чл.28 от НК и деянието следва да се
квалифицира като извършено в условията на специален рецидив – повторност.
На 10.10.2013г. през деня подс. С.Т.Ф.,
заедно с починалия последствие Н. Т. В. (Акт за смърт № 0592 от 23.10.13 г. –
л.63), отишли в района на лозята в землището на гр. Казанлък, местност
„Тополата“ и скъсали оградната мрежа на лозето, стопанисвано от св. В.Б.. С
помощта на циментов стълб от асма счупили стъклото и предпазната решетка на
постройката, след което подс. Ф. влязъл в постройката и взел три мотики
с дървени сапове, вила с дървен сап, права лопата с дървен сап, алуминиева тава
с диаметър
На
следващия ден – 11.10.2013 г. подсъдимите С.Т.Ф. и Р.А.М., заедно с починалия впоследствие Н.
Т. В. отново отишли в същата местност, и търсели железа които да предадат на
пункт на отпадъци. Видели, че на вила, собственост на св. Р.И. има метални
улуци, тримата се качили на покрива и с ръце свалили ламаринени
улуци, състоящи се от 17 броя елементи и
9 бр. скоби, с обща дължина
Видно от заключението на назначените по
ДП съдебнооценъчни експертизи, стойността на 17 бр. елементи на ламаринени
улуци с обща дължина 10 метра и 9 бр. скоби за улуци, е в размер от 38.50 лева,
а стойността на три мотики, права лопата, вила, алуминиева тава с диаметър
Описаната фактическа обстановка се
установява от самопризнанието на подсъдимите, което кореспондира със събраните
на ДП доказателства – показанията на свидетелите И., М. и Б., експертните
заключения на съдебнооценъчните експертизи, два протокола за оглед на
местопроизшествие, два протокола за доброволно предаване, покупко-изплащателна
сметка и свидетелство за съдимост.
Имайки предвид установената фактическа
обстановка съдът намира, че подс. Р.А.М.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 195, ал. 1, т. 7
вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 28, ал.1 вр. с чл. 20,
ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, а подс. С.Т.Ф. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, пр. 2-ро вр. с чл. 194, ал. 1 вр.
с чл. 63, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Престъпленията са от вида резултатните.
Подсъдимите са осъществили
изпълнителните деяния „отнемане“ в двете им части до състояние да могат да се
разпоредят с вещите както намерят за добре.
При извършване на кражбата подс. Ф. е
използвал взломен способ (скъсал оградна мрежа и счупил решетка и стъкло на
прозорец), както и техническо средство – циментен стълб.
Подс. М. и подс. Ф. са действали в
съучастие като извършители, като всеки един от тях е участвал в изпълнителното
деяние на престъплението.
При извършване на престъплението
обвиняемият Ф. е действал при условията на чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като
деянията са били извършени през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява
продължение на предшестващото, поради което се касае за продължавано
престъпление.
Деянието на подс. М. не представлява
маловажен случай, съгласно чл. 93, ал. 1, т. 9 от НК, тъй като същото е със
завишена степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от същия вид. В подкрепа на този извод е и Решение № 353/2000г. на
І-во НО на ВКС, както и фактът, че подс. М. е осъждан за престъпление от същия
вид, с лоши характеристични данни, води се на отчет в ДПС при РУП-Казанлък и са
му налагани възпитателни мерки по чл.13 от ЗБППМН.
Деянията са били извършени с пряк
умисъл.
Подсъдимите са разбирали свойството и
значението на извършеното деяние и са могли да ръководят постъпките си.
Подсъдимите са съзнавали
общественоопасния характер на деянието, предвиждали са общественоопасните
последици и са искали тяхното настъпване.
При определяне вида и размера на
наказанието на подс. Р.А.М. съдът приема като смекчаващо вината обстоятелство
невисоката стойност на отнетите вещи, а като отегчаващи вината обстоятелства,
следва да се вземат предвид обремененото му съдебно минало, недобрите му
характеристични данни и наличието на друго неприключило досъдебно производство.
На подс. М. следва да се наложи
наказание при превес на отегчаващите вината обстоятелства, като целите на чл.
60 от НК ще бъдат постигнати при наказание в размер на 9 месеца лишаване от
свобода.
На осн. чл. 58а, ал. 1 от НК наложеното наказание
следва да се намали с 1/3 до размер шест месеца лишаване от свобода.
Съдът обсъди възможността да отложи
изтърпяването на наложеното наказание, но с оглед обремененото съдебно минало и
наличието на друго неприключило наказателно производство счита, че не следва да
прилага разп. на чл. 69 ал. 1 вр. чл. 66 ал. 1 от НК.
Налице са условията на чл. 64 ал. 1 от НК за освобождаване от изтърпяване на наложеното наказание и настаняване на
подсъдимия във ВУИ гр. Ракитово, с оглед разп. на чл. 13 ал. 1 т. 13 от ЗБППМН.
При определяне вида и размера на
наказанието на подс. С.Т.Ф. съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства
невисоката стойност на отнетите вещи и необремененото му съдебно минало, а като
отегчаващи вината обстоятелства, следва да се вземат предвид недобрите му
характеристични данни, наличието на други неприключили наказателни производства
и по-тежката форма на престъпление по чл. 26, ал. 1 от НК.
На подс. Ф. следва да се наложи
наказание при превес на отегчаващите вината обстоятелства, като целите на чл.
60 от НК ще бъдат постигнати при наказание в размер на една година и шест
месеца лишаване от свобода.
На осн. чл. 58а, ал. 1 от НК наложеното
наказание следва да се намали с 1/3 до размер една година лишаване от свобода.
Съдът счита, че целите на чл. 60 от НК могат
да бъдат постигнати ако наложеното наказание не се изтърпява ефективно, а
съгласно чл. 69, ал. 1 от НК изтърпяването му се отложи за срок от три години.
Съдът обсъди възможността да приложи чл.
55 от НК, но в хода на съдебното производство не се установиха многобройни
смекчаващи вината обстоятелства или изключителна причина подсъдимите да
извършат деянията.
Веществените доказателства на съхранение
в РУП-Казанлък следва да се върнат на св. Р.С.И..
Направените по делото разноски в размер
на 60 лв., представляващи възнаграждение за изготвените експертни заключения,
следва да се заплатят от подсъдимите със съгласието на родителите им.
Водим от горните мотиви съдът
П Р И
С Ъ Д И :
ПРИЗНАВА подсъдимия Р.А.М. роден на *** ***,
български гражданин, жител ***, неженен, осъждан, с начално образование, ЕГН **********
за ВИНОВЕН в това, че на 11.10.2013 г. в
землището на гр. Казанлък – местността „Тополата”, в съучастие като извършител
със С.Т.Ф., в условията на повторност, в немаловажен случай, е отнел чужди
движими вещи на стойност 38.50 лева, от
владението на Р.С.И., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, като макар и непълнолетен, е могъл да разбира свойството и значението
на извършеното от него деяние и да ръководи постъпките си, поради което и на
осн. чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. с
чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 28, ал.1 вр. с чл. 20, ал. 2
вр. с ал. 1 и чл. 58а, ал. 1 от НК го ОСЪЖДА на ШЕСТ месеца ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
На осн. чл. 64 ал. 1 от НК ОСВОБОЖДАВА
подсъдимия Р.А.М. от изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода и
го НАСТАНЯВА във ВУИ гр. Ракитово.
ПРИЗНАВА подсъдимия С.Т.Ф. роден на *** ***,
български гражданин, жител ***, неженен, неосъждан, с начално образование, ЕГН **********
за ВИНОВЕН в това, че в периода от
10-11.10.2013 г. в условията на продължавано престъпление – на два пъти, в
землището на гр.Казанлък, местността „Тополата”, сам и в съучастие като
извършител с Р.А.М., чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита
на имот и чрез използване на техническо средство, е отнел чужди движими вещи на
обща стойност 103.50 лева, от владението на В.К.Б., М.Т.М. и Р.С.И., без
съгласието им, с намерение противозаконно да ги присвои, като макар и
непълнолетен, е могъл да разбира свойството и значението на извършеното от него
деяние и да ръководи постъпките си, поради което и на осн. чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, пр. 2-ро вр. с чл.
194, ал. 1 вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл.
26, ал. 1и чл. 58а, ал. 1 от НК го ОСЪЖДА на ЕДНА година ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На осн. чл. 69, ал. 1 вр. чл. 66, ал. 1
от НК ОТЛАГА изтърпяването на наложеното наказание за срок от ТРИ години.
ОСЪЖДА подсъдимите Р.А.М. и С.Т.Ф. да
заплатят съразмерно по сметка на РС-Казанлък със съгласието на родителите си
направените по делото разноски в размер на 60 лв.
ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства –
ламаринени улуци, състоящи се от 17 броя елемента и 9 бр. скоби на съхранение
при домакина на РУП – Казанлък по ДП № ЗМ-1529/13 г. /Предавателно-приемен
протокол рег. № 37848/18.10.2013 г./ да бъдат върнати на собственика им Р.С.И. ***.
Присъдата подлежи на обжалване и
протестиране в 15-дневен срок от днес пред Окръжен съд гр. Стара Загора.
Районен
съдия,
Съдебни заседатели: (1),
(2),