№ 370
гр. София, 09.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:П.П.С.
като разгледа докладваното от П.П.С. Гражданско дело № 20231110149377 по
описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 09.01.2024 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На десети октомври две хиляди двадесет и четвърта година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Светла Лазарова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия П.П.С.
гражданско дело номер 49377 по описа за 2023 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
1
Производството е образувано по искова молба на „................” ЕАД, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. ”................., с ЕИК ............., представлявано от
изпълнителния директор А.С.А., исковата молба подадена от надлежно упълномощен
процесуален представител, против Т. И. С., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к.
„.................... Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че на 28.04.2023 г.
дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника,
които да заплатят на разделно ищеца сумата от общо 401,80 лв., от която: сумата от 314,76
лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от
месец май 2019 г. до месец ноември 2019 г., сумата от 87,04 лв. - лихва за забава за периода
от 15.09.2020 г. до 20.04.2023 г., както и за присъждане на законната лихва върху главницата,
дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на
направените по делото разноски. По повод на дадени от съда указания ищецът предявява
настоящата искова претенция. Твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за
битови нужди за топлоснабден имот – апартамент № 55, находящ се в гр. София ж.к.
„.............., с абонатен № 295452 за периода от месец май 2019 г. до месец ноември 2019 г., но
е останал задължен за дължимата цена за посочения период за сумата от 401,80 лв. Излага
твърдения, че етажната собственост е сключила договор с „............” ЕООД за извършване
услугата топлинно счетоводство. В исковата молба са изложени подробни съображения за
начина на формиране на дължимата от ответниците цена за предоставена топлинна енергия.
Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинната енергия за битови нужди
от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия,
каквито действали през процесния период. Твърди, че ответникът изпаднал в забава по
отношение на задължението си за заплащане на дължимите суми за доставена топлинна
енергия, поради което дължал и лихва за забавено плащане. Моли съда да постанови
решение, с което да приеме за установено по отношение на Т. И. С., че ответникът дължи на
„................” ЕАД – гр. София сумата от общо 401,80 лв., от която: сумата от 314,76 лв. –
главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец
май 2019 г. до месец ноември 2019 г., сумата от 87,04 лв. - лихва за забава за периода от
15.09.2020 г. до 20.04.2023 г., както и за присъждане на законната лихва върху главницата,
дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на
направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба. Моли съда да уважи исковите претенции, претендира направените по делото
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Т. И. С., с който оспорва исковите претенции като недопустими и неоснователни.
Прави възражение за погасителна давност за вземанията за главница и лихви за периода от
месец май 2019 г. до месец ноември 2019 г., в която насока излага подробни съображения,
позовава се на задължителна съдебна практика. Моли съда да отхвърли исковите претенции,
2
претендира направените по делото разноски в исковото и в заповедното производство.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител поддържа
отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли исковите претенции поради
погасяването им по давност.
С определение от 27.05.2024 г. „............” ЕООД е конституирано като трето лице –
помагач на страната на ищеца по предявените искови претенции.
В съдебно заседание третото лице-помагач „............” ЕООД, редовно призовано, не
изпраща представител. По делото са ангажирани доказтелства.
Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от
ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е възражение
по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното гр.д. № 22423/2023 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на
24.06.2023 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
по силата на която Т. И. С. е осъден да заплати на „................” ЕАД сумата от 314,76 лв. –
главница, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот на адрес: гр. София, ж.к. „Връбница.1“, бл. 538, вх. В, ет. 5, ап. 55,
абонатен № 295452 за периода от месец май 2019 г. до месец ноември 2019 г., сумата от
87,04 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 20.04.2023 г., както и законната
лихва върху главницата, дължима от 28.04.2023 г. до изплащане на вземането, а също и
сумата от 75 лв. – направени по делото разноски, от които: сумата от 25 лв. – платена
държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. По повод на подадено
възражение и дадени от съда указания в предвидения едномесечен срок заявителят
“................” ЕАД, ищец в настоящото производство, е предявил установителен иск срещу
длъжника.
Като доказателства по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “................” ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение
по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на СД на „................” АД и одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КВЕР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.
Видно от приетия като доказателство по делото договор от 03.06.2020 г., сключен
между ищеца и „............” ЕООД, се установява, че последното се е задължило да извършва
услугата дялово разпределение на топлинна енергия на потребителите в сгради етажна
собственост, а “................” ЕАД се е задължило да приема предоставените данни и въз
основа на тях да определя и събира дължимите суми за топлинна енергия от потребителите.
От представения и приет като доказателство по делото договор № 1692 от 23.11.2001
г., сключен между „............” ЕООД и Етажната собственост на сграда, находяща се в гр.
София, ул. „Ломско шосе“, бл. 538, вх. В, е видно, че страните са се договорили дружеството
3
да извърши доставка и монтаж на индивидуални разпределители и термостатни вентили и
извършване на индивидуално разпределение на топлинна енергия между потребителите в
сградата етажна собственост, съгласно изискванията на ЗЕ. Договорът е подписан от
представителите за собствениците в сградата – етажна собственост от лице, избрано на
проведено Общо събрание на собствениците.
От представените доказателства от третото лице помагач се установява, че „............”
ЕООД е извършвало услугата дялово разпределение през процесния период относно сграда,
в която се намира процесния отопляван недвижим имот.
От представения заверен препис от Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 61, том II, рег. № 2748, дело № 246 от 09.06.2009 г. на нотариус с рег. №
263, действащ в района на СРС, се установява, че Т. И. С. е придобил собствеността върху
апартамент № 55, находящ се в гр. София, ж.к. „.............., а от приетия заверен препис от
приетия като доказателство заверен препис от Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 99, том II, рег. № 4596, дело № 245 от 11.11.2019 г. на нотариус с рег. №
236, действащ в района на СРС, се установява, че ответникът се е разпоредил със собствения
си недвижим имот в полза на трето лице. От представения заверен препис от
споразумителен протокол от 11.11.2019 г., сключен между ответника и новия собственик на
процесния отопляван недвижим имот, се установява, че страните са се споразумели всички
задължения към „................“ ЕАД до 21.11.2019 г. включително да останал за сметка на
продавача, като изравнителната сметка за консумирана топлинна енергия до датата на
предаване на владението върху имота – 21.11.2019 г. да се заплати от продавача. От
представения като доказателство заверен препис от приемо-предавателен протокол се
установява, че на 27.11.2019 г. ответникът е предал владението върху процесния недвижим
имот.
От представения заверен препис от съобщение към фактура № ********** от
31.07.2020 г., издадена от ищеца, се установява, че за договорна инсталация № ********** за
периода от 01.05.2019 г. до 30.11.2019 г. задължението възлиза на 318,71 лв. с включено
ДДС. От представената от ищеца справка за абонат задълженията за процесния период
възлиза на сумата от общо 401,80 лв., от която: сумата от 314,79 лв. за главница и сумата от
87,04 лв. за лихва.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че “................” ЕАД е дружество, регистрирано по
Търговския закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности,
обслужващи основните дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на
топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се
намира процесния собствен на ответника отопляван недвижим имот – апартамент № 55,
находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „.............., на който адрес е открита партида на абонатен
№ 295452. По делото е безспорно установено, че ответникът е бил собственик на процесния
4
отопляван недвижим имот до 11.11.2019 г., на която дата се е разпоредил с имота чрез
покупко-продажба в полза на трето лице. Спори се относно размера на дължимите суми.
Съобразно с действащата към датата на възникване на облигационните между
страните нормативна уредба, а именно: Закон за енергетиката и енергийната ефективност
/отм./, ответникът се явява заварен потребител на енергия за битови нужди и през исковия
период има качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ, а впоследствие
– на потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за
енергетиката, съответно по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката. Съгласно
чл.106а от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при
публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за
допълнителни споразумения, установяващи уговорки с абоната, различни от общите
условия. Съгласно ал. 3 на същата норма след изтичане на едномесечен срок от
публикуването на общите условия, последните влизат в сила и без изричното им приемане
от купувача. Сходен начин на уредба на отношенията следва и Закона за енергетиката.
Съгласно чл. 150 от ЗЕ общите условия влизат в сила в 30-дневен срок от след
публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за
потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. Ето защо съдът
приема, че между страните са налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди за процесния период.
Съгласно ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост
се извършва по система за дялово разпределение, като начинът за дялово разпределение е
регламентиран в чл. 139 – 148 от ЗЕ, както и действалите през процесния период
подзаконови нормативни актове. Чл. 142, ал. 2 от ЗЕ урежда начина на разпределение на
топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, топлинната енергия за отопление на
общите части и топлинната енергия за отопление на имотите за отопление на сграда –
етажна собственост. Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление в
имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Чл. 153, ал. 1 от ЗЕ определя за потребители всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, за потребители на топлинна енергия и им
вменява задължение да монтират средства за дялово разпределение в имотите си и да
заплащат топлинната енергия по съответния ред.
Съдът приема, че по делото е установено потребление на топлинна енергия в
твърдяното количество за процесния период и по отношение на процесния имот от
ответника, както и стойността на топлинната енергия. Видно от събраните по делото
писмени доказателства се установява, че за процесния отопляван имот е потребена топлинна
енергия в размер на 314,76 лв.
Съдът приема, че исковата претенция е основателна и доказана за процесния имот за
претендирания размер от 314,76 лв., поради което следва да бъде изцяло уважена.
5
По отношение на направеното от ответниците възражение за погасителна давност,
съдът намира следното: Съдът приема, че е приложим тригодишния давностен срок,
съобразно с чл. 111, б. ”в” от ЗЗД. Задължението по чл. 155, ал. 1 от ЗЕ представлява
задължение за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен
период от време еднородни задължения, в посочен от Общите условия падеж. В този смисъл
е и ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2011 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. В случая давността тече от деня на падежа, тъй като
срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение. Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия
са възникнали като срочни и съгласно Общите условия, действали към момента на
възникване на задълженията в началото на претендирания период, месечните суми за
топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Следователно, за всяка една от претендираните месечни суми, дължими за топлинна
енергия относно процесния период тригодишният давностен срок тече от момента, в който
изтича срока за тяхното плащане. Това означава, че към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед по чл. 410 от ГПК – 28.04.2023 г. тригодишната погасителна давност е
изтекла по отношение на вземането до месец февруари 2020 г. включително. Задълженията
за главница за процесния период са погасени по давност, поради което претенцията следва
да бъде отхвърлена като погасена по давност.
Съобразно с разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД с погасяване на главното вземане се
погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е
изтекла. Ето защо и претенцията за заплащане на лихва за забава следва да бъде отхвърлена,
поради погасяване по давност на вземането за главница.
Искането за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от
предявяване на заявлението – 28.04.2023 г. до окончателното изплащане на задължението е
неоснователно, поради което същото следва да бъде отхвърлено.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
разноски не следва да бъдат присъждани.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК съдът намира
същото за неоснователно, поради което разноски в полза на ищеца не следва да бъдат
присъждани.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
6
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство от длъжника, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за
направените разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на
ответника следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокат в размер на 150 лв.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК съдът
намира същото за основателно, поради което в полза на ответника следва да бъдат
присъдени направените разноски в размер на 400 лв., представляващи платено адвокатско
възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените искови претенции от „................” ЕАД, с ЕИК ............., със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „.......”, ул.”.................., представлявано от
изпълнителния директор А.С.А., против Т. И. С., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к.
„..................., с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК и във връзка с чл. 79,
ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за установяване по отношение на ответника, че Т.
И. С. дължи на „................” ЕАД сумата от 314,76 лв. /триста и четиринадесет лева и
седемдесет и шест стотинки/ – главница, представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода от месец май 2019 г. до месец ноември 2019 г., сумата от 87,04
лв. /осемдесет и седем лева и четири стотинки/ - лихва за забава за периода от 15.09.2020 г.
до 20.04.2023 г., както законната лихва върху главницата, дължима от 28.04.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата, поради погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА „................” ЕАД, с ЕИК ............., със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „.......”, ул.”.................., представлявано от изпълнителния директор А.С.А., ДА
ЗАПЛАТИ на Т. И. С., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „..................., на основание чл.
78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, сумата от 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща направени по
делото разноски.
ОСЪЖДА „................” ЕАД, с ЕИК ............., със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „.......”, ул.”.................., представлявано от изпълнителния директор А.С.А., ДА
ЗАПЛАТИ на Т. И. С., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „..................., на основание чл.
81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/,
представляваща направени по делото разноски в производството по издаване на Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 18329 от 24.06.2023 г. по гр.д. №
22423/2023 г. по описа на СРС, 155 състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „............” ЕООД, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район „........”, ул. ”..............., с ЕИК *********, представлявано от
управителя Милена Пенкова Стоянова, в качеството му на трето лице помагач на страната на
7
„................” ЕАД, с ЕИК ..............
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8