№ 228
гр. П. 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П. I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20215200500713 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и следващите от Граждански процесуален
кодекс.
С решение на В.ски районен съд ,постановено по гр.д.№ 293 по описа на
съда за 2021 година е осъдена „Многопрофилна болница за активно
лечение““ гр.В., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.В.,
бул.”С.”№49, да заплати на Д. Р. Д., ЕГН ********** от гр.В. ул.“Б.К. ” № 13,
действащ в професионалното качество на „адвокат“ вписан в Адвокатска
колегия гр. П. сумата от 1917,88 лв. /хиляда деветстотин и седемнадесет лева
и 88 ст./ -мораторна лихва за забава върху главница от 6700лв. за периода от
23.03.2018 г. до 22.03.2021 г., като е отхвърлен иска по чл.79 ЗЗД за
заплащане на сумата от 6700 лева - главница, съставляваща сбор от
незаплатени възнаграждения по Договор за абонаментно правно обслужване с
вх. №12/07.01.2016г., за периода от 01.06.2016 г. до 25.10.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на искова молба в
съда - 23.03.20201 г. до окончателното й изплащане, като неоснователен
поради погасяване по давност.
Присъдени са разноски.
В срок решението е обжалвано от МБАЛ В. ЕООД.
Решението се обжалва в частта, с която е осъдена „МБАЛ-В.“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В., бул. „С.“ № 49, да
1
заплати на Д. Р. Д., сумата от 1917,88 лв. (хиляда деветстотин и седемнадесет
лева и осмдесе и осем стотинки) - мораторна лихва за забава върху главница
от 6 700.00 лв. за периода от 23.03.2018 г. до 22.03.2021 г.
В тази част намират решението за неправилно, постановено в
противоречие с материалния закон и събраните по делото доказателства
,както и необосновано.
Правилно съдът приел, че се касае за периодични плащания на едно и
също по размер възнаграждение за всеки отделен месец, представляващо
възнаграждение за абонаментна услуга. Тъй като на основание чл. 111,6. "в"
ЗЗД е приложима кратката 3 - годишна погасителна давност, то вземането по
договора, последното от които е такова за периода от 01.10.2017г. до
25.10.2017г. било погасено по давност към 01.11.2020г.
Искова молба е постъпила в съда на 23.03.2021г., към който момент
вече вземанията на ищеца по Договор за абонаментно правно обслужване с
вх. № 12/07.02.2016г. в размер на общо 6700 лева - главница е погасено по
давност, според приетото от съда.
След като е приел това неоснователно съдът присъдил в полза на ищеца
по делото мораторна лихва в размер на 1917.88 лв. за периода от 23.03.2018г.
до 22.03.2021 г ,като е приел,че не е изтекла погасителна давност. Съдът
неправилно приел, че мораторна лихва се дължи след погасяване по давност
на главницата. Поради погасяване на главното вземане се погасява и
произтичащите от него допълнителни вземания, в случая претендиралата
мораторна лихва в размер на 1917.88 лв. за периода от 23.03.2018г. до
22.03.2021г. съгласно чл. 119 от ЗЗД .
Молят решението в обжалваната част да бъде отменено и иска за лихва
– отхвърлен.
В срок е постъпил писмен отговор.
Ответникът Д.Д. не оспорва допустимостта и ,но я намира за
неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
Предявени били два кумулативно съединени, иска като единия с правно
основание чл. 79 ЗЗД за незаплатена сума, съставляваща сбор от неплатени
задължения по Договор за абонаментно правно обслужване, а втория с правно
основание чл. 86 ЗЗД и е за незаплатена мораторна/наказателна лихва за
периода от 23.03.2018г. до 22.02.2021г. в размер на 1917.88 лв. В конкретния
случай чл. 119 ЗЗД се явявал неприложим .
По въпроса „Дължат ли се лихви, когато искът е предявен след като са
изтекли три години от възникване на вземането за лихва?” била налице
трайна съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК и имаща
задължителен характер, като в Решение № 24/17.02.2009г. по Търговско дело
2
№ 574 по описа за 2008г. на Върховен касационен съд гр. София, I т.о. се
възприема тезата, че след като искът е предявен след като са изтекли три
години от възникване на вземането за лихви, не се погасяват всички лихви, а
само тези, които са били дължими преди тригодишния срок от предявяване на
иска. В случая искът е предявен на 23.03.2021г., и считано три години назад
ще е погасено вземането за лихви за времето от 01.01.2016г. до 22.03.2018г.
За времето от 23.03.2018г. до 22.03.2021г. /датата на подаване на исковата
молба в съда/ ответникът дължи лихви за забава, изчислени от вещото лице
Д.Т. в размер на 1917.88 лв. и понеже изрично за същия период са
претендирани мораторните/наказателни лихви в исковата молба, то и за този
размер се явява основателен предявения иск. В същия смисъл били и Решение
№ 20/30.06.2010г. по Търговско дело № 484 по описа за 2009г. на Върховен
касационен съд гр. София, II т.о.; Решение № 38/23.02.2011г. по Гражданско
дело № 276 по описа за 2010г. на Върховен касационен съд гр. София, III г.о.;
Решение по Гражданско дело № 2304 по описа за 1969г. на Върховен съд гр.
София; Решение № 2648 по Гражданско дело № 1767 по описа за 1978г. на
Върховен съд гр. София; Решение № 188 по Гражданско дело № 925 по описа
за 2003г. на Върховен касационен съд гр. София и Решение № 504 по
Граящанско дело № 3251 по описа за 2004г. на Върховен касационен съд гр.
София. Във всички тях се възприемала тезата, че давностният период следва
да се определи за три години преди подаване на исковата молба, като се
считат за погасени лихвите, които са дължими преди тригодишния срок от
предявяване на иска.
Прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение и
моли решението в обжалваната част да бъде потвърдено.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното
решение, за да се произнесе по съществото на спора , взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В исковата си молба против МБАЛ В. ЕООД Д.Д. , твърди ,че между
него в професионалното качество на „адвокат”, вписан на 12.11.2015г. в
Адвокатска колегия гр.Пазарджик с личен № ********** и ответника бил
подписан на 07.12.2015г. Договор за абонаментно правно обслужване с вх. №
539/08.12.2015г. Съгласно клаузите на този договор ищецът се задължавал да
извършва и да предлага услуга по текущо правно обслужване на ответното
дружество за срок от 24 месеца, като за тази услуга се дължало
възнаграждение в размер на 900 лева. Този договор при встъпване на нов
3
управител на ответника бил прекратен.
На 07.01.2016 г. бил сключен между страните нов Договор за
абонаментно правно обслужване с вх. № 12/07.01.2016г. съгласно клаузите на
който ищецът се задължавал да извършва и да предлага услуга по текущо
правно обслужване на ответното дружество за срок от една година, като за
тази услуга се дължало възнаграждение в размер на 400 лева, платими до края
на текущия месец за който се дължат. В изпълнение на клаузите на договора
ежемесечно ищецът представял писмени отчети на извършеното, както и
покани за заплащане на сумите.
С писмо с изх. № 602/25.09.2017г., имащо характер на едномесечно
писмено предизвестие на основание чл. 13 ал. 2 от договора за абонаментно
правно обслужване, ответното дружество изразило волята си да бъде
прекратен самия договор, като същия се счита за прекратен от 25.10.2017г.
За периода на действието на Договор за абонаментно правно
обслужване с вх. № 539/08.12.2015г. и Договор за абонаментно правно
обслужване с вх. № 12/07.02.2016г. ответното дружество заплатило общо
сумата от 3000лв. по следния начин: 1.400лв.- на 25.02.2016г.; 2. 700лв. -на
28.03.2016г.; 3. 400лв,- на 01.08.2016г. и 1500 лева-на 23.12.2016г.
От така посочената обща сума в размер на 3000лв. реално било погасено
задължението по Договора за абонаментно правно обслужване с вх. №
539/08.12.2015г. в размер на договорените деветстотин лева и с остатъка от
2010 лв. били погасени задълженията в пълен размер за пет месеца от
действието на Договор за абонаментно правно обслужване с вх. №
12/07.02.2016г. и частично за шестия месец или плащанията за месеците
Януари, Февруари, Март, Април и Май 2016г. били погасени изцяло, и
плащането за месец Юни 2016г. било погасено частично само със останалите
сто лева. Дължали се още 300 лева за м. юни 2016г. Действието на Договор за
абонаментно правно обслужване с вх. № 12/07.02.2016г. било от 07.01.2016г.
до 25.10.2017 г. или 22 месеца, за които се дължало възнаграждение от по 400
лева месечно. От тях изцяло били заплатени пет, като шестия е частично
заплатен. Реално оставали незаплатени шестнадесет месеца, а седемнадесетия
е частично заплатен. Така ответното дружество не било заплатило полагащото
се възнаграждение в размер от по 400лева месечно, договорено в чл.9 от
Договор за абонаментно правно обслужване с вх. № 12/07.02.2016г. за
следния период и по следните суми:
Общо незаплатеното задължение на ответника по чл.9 от Договор за
абонаментно правно обслужване с вх. № 12/07.02.2016г. за периода от
01.06.2016г. до 25.10.2017 г. възлизало на 6700 лева, която сума и до
настоящия момент не била заплатена от ответното дружество.
Поради неизплащане на главното възнаграждение по договора , ищецът
счита, че се дължи мораторна/наказателна лихва в общ размер на 1917.88
лева, съставляваща сбор от мораторните/наказателни лихви по отделните
месечни задължения, конкретизирани по периоди.
4
Общо дължимата сума била 1917.88 лв.
Ищецът моли да бъде осъден ответника да му заплати в качество му на
„Адвокат”, сумата от 6700 лева - главница, съставляваща сбор от незаплатени
възнаграждения по Договор за абонаментно правно обслужване с вх.
№12/07.01.2016г., за периода от 01.06.2016г. до 25.10.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на искова молба в
съда до окончателното й изплащане, както и сумата от общо 1917.88 лева,
съставляваща сбор от мораторни лихви върху всяко едно от
възнагражденията по Договор за абонаментно правно обслужване с вх.
№12/07.01.2016г., за периода от 23.03.2018г. до 22.03.2021 година.
В частта по претенцията за главницата по договора иска е отхвърлен
като погасен по давност и решението в тази част не е обжалвано.
В срок е постъпил писмен отговор.
Ответникът оспорва исковете по основание,като подържа , че се касае
за периодични плащания по договора и съгласно чл. 111, б.“в“ от ЗЗД тези
вземания, както и вземания за лихви се погасявали с кратката тригодишна
давност,
Освен това по отношение на исковата претенция в размер на 900,00
лева, дължима по договор за абонаментно правно обслужване с вх. №
539/08.12.2015г. между страните имало постигнато съгласие, както за
прекратяване на същия, а така също и за това, че никоя от страните няма да
заявява претенции към другата, което било видно от представеното от
ищцовата страна допълнително споразумение с вх.№ 13/07.01.2016г.
Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
, прие за установено следното:
Решението ,в частта с която е прието ,че между страните е имало
валиден договор за абонаментно правно обслужване , в който са уговорени
месечни плащания е влязло в сила. Съдът е приел още ,че се касае за
периодични платежи , че ответникът не е изпълнил задължението си по този
договор, позовавайки се и на заключението на експерта , прието по делото ,
поради което е отхвърлил иска за неизпълнение на договора за сумата 6700
лева ,приемайки ,е възражението за погасителна давност по смисъла на
чл.111 б.в от ЗЗД е основателно.
Единствения спорен въпрос е за дължимостта на лихви. Ищецът
претендира лихви върху неизпълнените плащания за период от м.юни 2016
година върху всяко дължимо месечно плащане до 22.03.2021 година.
Въззивният съд намира ,че претенцията за лихви също е погасена по
давност.
Договорът между страните е сключен на 7.01.2016 година и в него е
5
уговорено плащане на месечно възнаграждение в размер на 400 лева до края
на съответния месец.
Не е спорно по делото ,че този договор е прекратен с едномесечно
писмено предизвестие от страна на ответника на 25.10.2017 година.
Погасителната давност за всяко от месечните плащания е започнала да
тече от момента на изискуемостта му – тоест края на съответния месец. Това
е началния момент , от който е възникнало и задължението за обезщетение за
забава за всяка от дължимите суми. Следователно , съобразно нормата на
чл.111 б.в от ЗЗД след изтичане на тригодишен срок е погасено вземането за
месечното плащане и съответно лихвата за забава.
Ищецът претендира лихви за периода от три години преди предявяване
на иска за всяко от месечните плащания.
Както главното задължение , така и претенцията за лихви са всъщност
погасени по давност преди предявяване на иска , включително и последното
задължение , което е за м.октомври 2017 година. Иска е предявен на
23.03.2021 година.Тоест към м.октомври 2020 година е било погасено по
давност и последното по време вземане ,както за главницата , така и за
лихвата.
Претенцията за заплащане на обезщетение за забава също се погасява с
изтичането на тригодишна давност съгласно чл. 111, б. "б" ЗЗД, а съгласно чл.
119 ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от
него допълнителни вземания.
Това разрешение не влиза в противоречие с цитираната съдебна
практика, тъй като там се касае за главно вземане , по отношение на което се
прилага погасителна давност с по-дълъг срок , поради което съдът напълно
правилно е приел, че се погасява претенцията за лихви само за срока от три
години преди предявяване на иска, а лихвите за периода до погасяване на
главницата / по отношение на които не е изтекла погасителна давност / са
дължими , но до момента на погасяване на главницата.
Цитираната от ответника съдебна практика не е задължителна за съда ,
но и както вече се посочи , тя се споделя и от настоящия състав, но касае
различна фактическа обстановка.
В настоящата хипотеза с погасяване на главното задължение , се
погасява и претенцията за лихви и това погасяване е настъпило преди
предявяване на иска. Няма законово основание и правна логика да се
присъжда лихва за период преди предявяване на иска ,като обезщетение за
забава за главно задължение , което също е погасено по давност.Тоест
лихвата се претендира и за период ,в който главното задължение вече е било
погасено по давност.
Поради изложеното съдът намира , че в обжалваната част решението
следва да бъде отменено и иска – отхвърлен , като с оглед изхода на спора се
измени решението и в частта относно разноските пред първата
6
инстанция,като на ответника по иска се дължат всички сторени разноски.
Пред първата инстанция тези разноски възлизат на 912 лева ,възражение
за прекомерност не е направено , а и не би било основателно с оглед цената
на иска пред тази инстанция.Такъв е размера и на направените разноски пред
въззивната инстанция ,като се претендира и платената държавна такса за
въззивно обжалване. Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение пред тази инстанция съдът намира за основателно и
съобразявайки разпоредбата на чл.7 ал.2 т.1 и § 2а от ДР на Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения , счита ,че следва да
бъде присъдено възнаграждение в размер на 520 лева.
Мотивиран от изложеното ,Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение на В.ски районен съд ,постановено по гр.д.№ 293 по
описа на съда за 2021 година, с което е осъдена „Многопрофилна болница за
активно лечение“ гр.В., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.В., бул.”С.”№49, да заплати на Д. Р. Д., ЕГН ********** от гр.В. ул.“Б.К. ”
№ 13, действащ в професионалното качество на „адвокат“ вписан в
Адвокатска колегия гр. П. сумата от 1917,88 лв. /хиляда деветстотин и
седемнадесет лева и 88 ст-/ -мораторна лихва за забава върху главница от
6700лв. за периода от 23.03.2018г. до 22.03.2021 г.,както и в частта относно
разноските, като ОТХВЪРЛЯ иска.
Осъжда Д. Р. Д., ЕГН ********** от гр.В. ул.“Б.К. ” № 13 да заплати на
„Многопрофилна болница за активно лечение“ гр.В., ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.В., бул.”С.”№49,сумата 1470,36 лева ,
включваща разноски пред двете инстанции-адвокатско възнаграждение и
държавна такса по въззивната жалба.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7