Решение по дело №54/2025 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 КСО.

Постъпила е жалба от Т. С. М. от [населено място], подадена чрез адв. К. К. от АК – Разград, против Решение № 1012-16-3/1 от 11.02.2025 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Разград, с което е потвърдено Разпореждане № 2140-16-502 от 19.12.2024 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което на жалбоподателката е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 КСО. В жалбата се твърди, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са незаконосъобразни като постановени в противоречие с материалния закон, тъй като времето, през което жалбоподателката като неработеща майка е родила и отглеждала децата си е следвало да бъде зачетено за действителен осигурителен стаж. Иска се решението и потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени и делото да бъде върнато на административния орган за ново произнасяне.

Ответникът не ангажира становище по жалбата.

Разградският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заявление вх. № 2113-16-837 от 03.09.2024 г. Т. С. М. е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 КСО. Към датата на подаване на заявлението е навършила 71 години. Видно от приложения опис на осигурителния стаж, жалбоподателката е имала общ осигурителен стаж от III категория труд - 17 години, 11 месеца и 18 дни. В този стаж се включва и времето от 2 години и 16 дни, през което заявителката като неработеща майка е родила и отглеждала децата си през периодите от 16.01.1973 г. до 16.01.1974 г. и от 15.06.1974 г. до 01.07.1975 г. В общия стаж са включени и периоди на безработица от общо 1 година и 3 месеца.

С Разпореждане № 2140-16-502 от 19.12.2024 г. ръководителят по пенсионно осигуряване е приел, че заявителката има изискуемата възраст, но няма необходимия действителен осигурителен стаж. Пенсионният орган е счел, че времето, през което като неработеща майка е родила и отглеждала деца, се зачита за трудов стаж, но не е действителен стаж съгласно §1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, поради което тя не отговаря на условията по чл. 68, ал. 3 КСО и е отказал да й отпусне поисканата пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Със същите мотиви разпореждането е било потвърдено от ръководителя на ТП на НОИ – Разград с оспореното пред съда Решение № 1012-16-3/1 от 11.02.2025 г.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският административен съд намира следното:

Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.

Решението е издадено от оправомощен административен орган, в надлежната форма, има реквизитите, изискуеми от чл. 59, ал. 1 АПК и при постановяването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.

Материалният закон обаче е приложен неправилно.

Съгласно чл. 68, ал. 3 КСО право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива, ако до 31 декември 2016 г. лицата имат навършени 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. Безспорно е, че жалбоподателката отговаря на условието за възраст. Тя има и изискуемия действителен осигурителен стаж от най-малко 15 години. Неправилно административния орган е приел, че периода на раждане и отглеждане на малки деца не е действителен стаж.

Съгласно § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО „действителен стаж“ е действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски.

Съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс.

Спорният стаж е придобит до 31.12.1999 г. и неговата действителност следва да се преценява съобразно правната уредба, действала до този момент.

Съгласно чл. 80 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите /Утвърден с ПМС № 3 от 15.01.1958 г., обн., Изв., бр. 5 от 17.01.1958 г., в сила до 1.01.2000 г./ зачита се за трудов стаж времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда. Към този период са действали Постановление № 61 от 28.XII.1967 г. на Централния комитет на БКП и на Министерския съвет за насърчаване на раждаемостта и Инструкция № 0-4 за уреждане на трудовия стаж на жените-майки и осиновителки, членки на ТКЗС или неработещи, при бременност, раждане и за отглеждане на деца, издадена по приложението на т. 9, ал. 4 и ал. 5 от постановлението. В инструкцията е уточнено, че на неработещите жени - майки, родили деца след 31.XII.1967 г., се зачита за съответен трудов стаж времето, отговарящо на размерите на предвидения платен и неплатен отпуск, с който се ползуват майките-работнички и служителки. В т. 3 от същата инструкция е предвидено, че придобитият стаж се зачита при ползуване на права по изброените в т. 2, ал. 1 нормативни актове, включително по Закона за пенсиите.

Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето: 1. на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете; 2. на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, за отпуск за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст. А съгласно чл. 9, ал. 7, пр. 2 КСО за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст. За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии" за сметка на държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията. Времето на отпуските за бременност, раждане и осиновяване, както и за отглеждане на дете, в размерите, определени в Кодекса на труда - изцяло, независимо от продължителността на работното време, е осигурителен стаж и по смисъла на чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.

Следователно, и при отменената, и при действащата правна уредба законодателят изрично признава периода на майчинството като осигурителен стаж при пенсиониране и този стаж е действителен по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. В подкрепа на този извод е съдебната практика - Решение № 2477 от 17.02.2020 г. на ВАС по адм. дело № 5956/2019 г., VI о., Решение № 47 от 5.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6669/2020 г., VI о.

Като не е съобразил действителния смисъл на материалноправните разпоредби, административният орган е издал решението си в противоречие с тях и то подлежи на отмяна на основание чл. 146, т. 4 АПК, а преписката следва да се върне на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Разград за ново произнасяне, при което да се изпълнят дадените указания по тълкуване на закона.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК в палза на жалбоподателката следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1012-16-3/1 от 11.02.2025 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Разград и потвърденото с него Разпореждане № 2140-16-502 от 19.12.2024 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване.

ВРЪЩА преписката на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Разград за ново произнасяне при спазване на дадените указания по прилагане на закона.

ОСЪЖДА ТП на НОИ – Разград да заплати на Тензиле Сюлейман Мустафа за разноски по делото сумата 600 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.