Р Е Ш Е Н И Е
№ V- 260024 16.02.2022
г. Град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав
На двадесет и втори февруари, две хиляди и двадесет и първа година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ БЕЛЕВА
мл.с. АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ
Секретар: Таня Михова
Прокурор: -
като
разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело № 43 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 80 от 20.08.2020г. по гр.д. № 398/19г. на РС- Царево е допуснато извършването на съдебна делба
на недвижим имот, представляващ първи етаж от жилищна сграда с идентификатор на
сградата 48619.505.291.1 и идентификатор на етажа 48619.505.291.1.1, с площ по
кадастър от 68 кв.м. с предназначение- жилище, апартамент, нива 1, при съседи:
североизток- сграда 2 в имота, югоизток, югозапад и северозапад- външни зидове,
отгоре втори етаж с идентификатор 48619.505.291.1.2, която сграда е построена в
поземлен имот с идентификатор 48619.505.291 по действащите КККР на гр. Царево,
с площ от 329 кв.м. трайно предназначение на територията- урбанизирана, начин
на трайно ползване- ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план: **, квартал
** парцел **, при съседи: 48619.505.285, 48619.505.316, 48619.505.317,
48619.505.290 и 48619.505.286, с административен адрес: гр. Царево, обл.
Бургаска, кв. „Василико“ № 25, ведно с прилежащите части от дворното място,
представляващо ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор
48619.505.291 по действащите КККР на гр. Царево, с площ от 329 кв.м. трайно
предназначение на територията- урбанизирана, начин на трайно ползване- ниско
застрояване (до 10 м.), номер по предходен план: **, квартал ** парцел **, при
съседи: 48619.505.285, 48619.505.316, 48619.505.317, 48619.505.290 и
48619.505.286, с административен адрес: гр. Царево, обл. Бургаска, кв.
„Василико“ № 25, при квоти: за З.Т.М.- А., ЕГН **********- ½ идеални
части; за И.А.Д. и Н.И.Д.- ½ идеални части (от които 1/8 за И.А.Д. по
наследство от А. Д.П.и 3/8 в режим на СИО по силата на продажба от 1995 г.).
С решението е отхвърлен иска за делба на
принадлежност към етажа- пристройка- отразена в КККР на АГКК- Бургас, като
сграда с идентификатор 48619.505.291.2 по КККР на гр. Царево, община Царево,
Бургаска област, с адрес на сградата: ***, със застроена площ по скица 22 кв.м.
брой етажи 1, предназначение- жилищна сграда еднофамилна, представляваща
съгласно акт за узаконяване № 20/ 31.08.2005 г. на Община Царево- лятна кухня-
пристройка на един етаж към съществуващата жилищна сграда, състояща се от едно
жилищно помещение за кухня и санитарен възел към нея, изградено в северната
част на поземлен имот 48619.505.291.
Против решението е постъпила въззивна жалба
вх.№260437/01.10.20г. по описа на РС-Царево, подадена от ищцата З.Т.М. – А., чрез адв. Атанас Тасков,
съдебен адрес: гр. Бургас, ул. “Сливница“ № 31, ет.1.
Изложени са оплаквания, че решението е
незаконосъобразно в частта, с която е отхвърлен иска за делба на пристройката.
Посочено е, че съдът е установил правилно
релевантните по делото факти и изводът му относно несамостоятелния характер на
процесната пристройка е правилен, но правните последици от този факт били
преценени неправилно, съответно погрешно била преценена приложимостта на
съдебна практика на ВКС, неотносима към спора. Изложени са подробни съображения
относно статута на допълващото застрояване и юридическата несамостоятелност на
подобен тип сгради, които не могат да бъдат придобивани на първично основание,
а именно по давност. Сочи се още, че когато една пристройка е изградена с технически характеристики на
самостоятелен обект или би могла да се обособи като такъв, то тя не се
възприема като принадлежност към основното застрояване, а на принципа на
приращението следва да се счита за собственост на собственика на земята, ако се
окаже, че е изградена без учредена суперфиция от собственика на земята, като в
тази хипотеза тя може да се придобие по давност. В случай, че една пристройка
не може да бъде обособена като самостоятелен обект, то тогава приращението
върху нея се изключва и същата се счита за принадлежност към сградата на
основното застрояване. Затова в тази хипотеза собствеността върху пристройката
не следва собствеността върху дворното място, а собствеността върху основната
сграда и е изключено придобиването ѝ по давност. Цитирана е относима
според въззивника съдебна практика към така заявеното становище /т. I. 1, 2 , 3 и 4 от обстоятелствената част на жалбата/. Изведено е становище,
че в процесния случай е обосновано прилагането на чл.98 ЗС и пристройката
следва да се счита за принадлежност към делбения етаж, съответно собствеността
върху същата не може да бъде придобивана по давност, а следва собствеността
върху жилищния етаж.
В т. II от въззивната жалба са
развити подробните доводи на въззивника относно неприложимостта към процесния
случай на цитираната от районния съд съдебна практика, като относима във връзка
с тълкуването и прилагането на чл.37 от ЗС. Изтъква се, че съществува разлика
между несамостоятелна постройка на допълващо застрояване, несамостоятелна
пристройка към първия етаж на една сграда и несамостоятелни помещения –
принадлежности в тавана или мазето на една сграда. В първата хипотеза била
налице функционална обвързаност на постройката на допълващо застрояване с
основната сграда. Във втория случай несамостоятелността се извеждала от
архитектурно-техническите характеристики на пристройката. В третата хипотеза
несамостоятелният характер на помещението се определял от нормативното
изискване то да принадлежи към конкретно жилище.
В обобщение, въззивникът заявява, че процесната
пристройка следва да се разглежда като принадлежност – неделима част от първия етаж на къщата. В подкрепа на горния извод
било изявлението на вещото лице, че пристройката обезпечава единствената кухня
и тоалетна за първия етаж на сградата. Пристройката била изградена при
действието на ЗУТ и съответно изискванията за жилище по Наредба № 7, а именно
преустроеният първи етаж на сградата да отговаря на изискванията за жилище,
като по този начин етажът се снабдявал с достъп до вътрешна тоалетна и кухня.
Предвид гореизложеното, намира за несъстоятелен извода на съда, че кухнята и
тоалетната в едно жилище могат да се придобият по давност от един от
съсобствениците.
Моли решението да бъде отменено в обжалваната част
/с която е отхвърлен иска за делба на пристройката/ и процесната пристройка да
бъде допусната до делба при вече възприетите от съда квоти. Претендира
разноски.
В законоустановения срок
по чл.263, ал.1 ГПК е подаден отговор на въззивната
жалба от адв. Десислава Николова –
процесуален представител на И.А.Д. и Н.И.Д., съдебен адрес: гр. Бургас, ул.
“Васил Априлов“ № 16, ет.3, офис 2.
С него въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Въззиваемите считат, че с оглед техническите
характеристики на пристройката, тя представлява сграда на допълващо застрояване
и е самостоятелен строеж по смисъла на ЗУТ, тъй като разполага със
самостоятелен вход и вътрешен санитарен възел. Въпреки липсата на втора стена
на калкан към съществуващата сграда и дилатационна фуга между сградата и
пристройката, изискването на чл.42 от ЗУТ към сградите- допълващо застрояване
било те да са разположени „допрени до основното застрояване“. Освен това както
основната сграда, така и пристройката имали самостоятелни входове. Технически,
пристройката имала самостоятелна конструкция, независеща и невлияеща на
основната сграда. Имала и изграден вътрешен санитарен възел, а основната сграда
нямала, но съществувал външен такъв. Също така връзката между двете сгради
можело да бъде прекъсната без особени затруднения и обектите да бъдат ползвани
поотделно и самостоятелно по своите предназначения. Пристройката била изградена
и узаконена въз основа на одобрена строителна документация, при изричното
съгласие на съсобствениците в парцела и сградата. След реализиране правото на
строеж в разрешения им обем, ответниците владели сградата повече от десет
години. Намират за неотносима съдебната практика, на която се позовава
въззивницата. Същевременно са цитирани други решения на ВКС, които въззиваемите
намират за релевантни в настоящия казус. Акцентират и на това, че дори да се
приеме, че пристройката следва режима на принадлежността към общата вещ и не е
самостоятелен обект, тя представлява реална част, за която не съществува пречка
да бъде придобита по давност. Развити са подробни съображение в подкрепа на
становището на въззиваемите, че процесната пристройка има самостоятелен
характер. Молят решението да бъде потвърдено в обжалваната част като правилно,
справедливо и законосъобразно.
В срока за отговор на въззивната жалба, депозирана
от ищцата е подадена и насрещна въззивна жалба вх. № 261258/16.10.20г. по описа
на РС- Царево, от адв. Десислава Николова – процесуален представител на
ответниците И.А.Д. и Н.И.Д..
С нея се изразява становище, че ако въззивната
жалба на ищцата бъде уважена и процесната пристройка се допусне до делба като
принадлежност и съответно част от първия етаж на основната сграда, то следва да
бъдат коригирани и квотите в съсобствеността върху допуснатата до делба сграда,
като се отчете, че ответниците са я придобили по давност. Намират, че в случая
е приложима разпоредбата на чл.37 ЗС, по съображенията изложени в отговора на
въззивната жалба. Затова, при условие, че въззивната жалба на ищцата бъде
уважена, молят решението на РС- Царево да бъде ревизирано в цялост, като до
делба се допусне целия първи етаж, ведно с пристройката към него, при следните
квоти: за З.М. – 34/90 кв.м. ид. части, а за И.А.Д. и Н.И.Д. – 56/90 кв.м. ид. части
от целия етаж.
В законоустановения срок е подаден отговор на
насрещната въззивната жалба от адв. Атанас Тасков – процесуален представител на
З.Т.М. – А., с който се изразява становище за недопустимост на насрещната
жалба. Изтъква се, че същата е предявена в условията на евентуалност, както и
при липса на правен интерес, тъй като се обжалва решение, което е в полза на
насрещните жалбоподатели, поради което е недопустима. Развити са и доводи за
неоснователност на тази жалба поради неправилност и вътрешно противоречие на
тезите на ответниците: 1/ че ако пристройката бъде допусната до делба като
несамостоятелен обект- принадлежност към етажа на основната сграда, е
необходимо квотите на страните в съсобствеността да бъдат променени, поради придобиването
й по давност от ответниците и 2/ че в хипотезата, при която пристройката се
допусне до делба като несамостоятелен обект, тя изобщо може да бъде придобита
по давност.
Моли насрещната въззивна жалба да не се допуска до
разглеждане като недопустима, респективно- делбата на пристройката да се
допусне при квотите, при които до делба е допуснат първия етаж на основната
сграда.
В съдебното заседание, проведено пред въззивната
инстанция страните, чрез пълномощниците си поддържат съответно жалбата и
отговора.
По повод указанията във връзка с изясняване на
предмета на въззивното обжалване, дадени на страните с проекто- доклада,
съдържащ се в определение №260331/2021г. по настоящото дело, в откритото
съдебно заседание пълномощникът на въззивницата заявява, че петитума на жалбата
е съобразен с отхвърлителния диспозитив на обжалваното решение искането на
страната, като искането към съда е до делба да се допусне целия първи етаж,
ведно с пристройката, която въззивната страна счита за неразделна част от
първия етаж. От името на въззиваемите, техният пълномощник адв. Н. е направила
искане изявленията и исканията, направени с насрещната въззивна жалба да се
считат за такива, допълващи отговора на въззивната жалба, като в случай, че се
приеме, че се касае за един цял обект той да бъде допуснат при посочените от
въззиваемите квоти: 34/90 кв.м. ид.ч. за въззивницата и 56/90 кв.м. ид.ч. за
въззиваемите.
Пред въззивната инстанция не са ангажирани
доказателства.
По допустимостта на производството Бургаският
окръжен съд намира следното:
Въззивната жалба на З.М.- А. е подадена в законоустановения
срок от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес
да обжалва съдебното решение в атакуваната част. Жалбата отговаря на
изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и е допустима, поради което спорът следва
да се разгледа по същество.
Насрещната въззивна жалба не се поддържа от
въззиваемите като такава, а същите заявяват, че доводите, изложени в нея следва
да се считат като допълнение към отговора им на въззивната жалба.
С оглед изложеното, въззивната инстанция намира,
че предмета на въззивното производство включва преценка за валидност,
допустимост и правилност на решението на РС- Царево в частта, с която иска за
делба отхвърлен по отношение на следния имот: принадлежност към първия етаж-
пристройка- отразена в КККР на АГКК- Бургас, като сграда с идентификатор
48619.505.291.2 по КККР на гр. Царево, община Царево, Бургаска област, с адрес
на сградата: ***, със застроена площ по скица 22 кв.м. брой етажи 1,
предназначение- жилищна сграда еднофамилна, представляваща съгласно акт за
узаконяване № 20/ 31.08.2005 г. на Община Царево- лятна кухня- пристройка на
един етаж към съществуващата жилищна сграда, състояща се от едно жилищно
помещение за кухня и санитарен възел към нея, изградено в северната част на
поземлен имот 48619.505.291.
За да се произнесе, Бургаският окръжен съд намира
от фактическа и правна страна следното:
Делото е за делба на недвижим имот и във фазата по
допускане на делбата.
Ищцата З.М.- А. твърди, че с ответниците И.А.Д. и Н.И.Д.
са съсобственици на ½ ид. ч. от поземлен имот с идентификатор
48619.505.291 по КККР на гр. Царево с площ от 329 кв.м., ведно с първия етаж от
построената в имота жилищна сграда, с площ на етажа 68 кв.м., съставляващ СОС с
идентификатор 48619.505.291.1 по КККР на гр. Царево и принадлежност към етажа-
пристройка, отразена в КККР като сграда с идентификатор идентификатор
48619.505.291.2., със застроена площ 22 кв.м. и с предназначение еднофамилна
жилищна сграда, представляваща лятна кухня съгласно Акт за узаконяване
№20/31.08.2005г. на Община Царево. Сочи се, че пристройката неправилно и
невярно е отразена в КККР като самостоятелна сграда. Според нея пристройката
принадлежи към първия етаж на жилищната сграда, тъй като не отговаря на
изискванията на самостоятелен обект на собственост- не е изградена
конструктивно със самостоятелна калканна стена с дилатационна фуга между две
самостоятелни сгради и е конструктивно свързана с помещенията към първия
жилищен етаж, така щото представлява кухненско помещение към етажа и осигурява
санитарния възел на сградата. Пристройката не отговаря на техническите
изисквания за самостоятелен обект, още по-малко за жилище. Пристройката не е
обособима като самостоятелна сграда респективно- като самостоятелен обект/.
Моли да се допусне делба на описаното по-горе
дворно място и етаж от сграда, ведно с пристройката при квоти по ½ ид.
ч. за нея и ответницата Д.. Твърди, че съсобствеността им е възникнала по
наследяване на техните родители и чрез покупко- продажба, извършена на
12.09.1995г. Ангажира доказателства.
Ответниците са представили в едномесечния срок по
чл.131 ГПК отговор, с който е оспорили като недопустим иска за делба на
дворното място и пристройката. Относно пристройката намират, че ищцата не е
съсобственик на тази сграда, понеже пристройката е построена от двамата
ответници с лични средства, тя не е функционално свързана с основната сграда,
има самостоятелен вход от този на първия етаж, поради което представлява самостоятелен
обект, с характер на допълващо застрояване и на основание §42 от ЗУТ може да
бъде допряна до основното застрояване. Конструкцията на пристройката е
монолитно- стоманобетонна с носеща плоча, греди, колони, ивични фундаменти и
дървена покривна конструкция. Сочат, че са придобили собствеността върху
пристройката по давност, чрез явно, спокойно и необезпокоявано давностно
владение. По тази причина двамата се снабдили с констативен нотариален акт за
собствеността й през 2015г. Наред с това сочат, че правото на ползване на
дворното място и първия етаж било разпределено между тях и майката на ищцата,
между двете части била изградена стена. Майката на ищцата ползвала двете южни
стаи, които имали самостоятелен вход, и дала
съгласието си на ответниците за изграждането на пристройката с цел създаване на
удобство за ползването на двете северни стаи, които били предоставени за
ползване на ответниците.
По отношение на иска за делба на първия етаж от
сградата сочат, че иска е основателен, но делбата следва да се допусне при
различни от посочените в исковата молба квоти, като в делбата се включи и
ответника. Сочат, че квотите са 4/8 ид.ч. за ищцата /1/8 по наследство и 3/8
чрез покупко-продажба/, 1/8 ид.ч. на ответницата /по наследство/ и 3/8 ид.ч. за
двамата ответници /придобити в режим на СИО чрез покупко- продажбата. Ангажирани
са доказателства.
Районният съд е приел писмени доказателства и
съдебно-техническа експертиза.
Съдът е допуснал до делба първия етаж от къщата,
ведно с половината от дворното място, при квоти ½ ид.ч. за ищцата и
½ ид.ч. за ответниците /1/8 ид.ч. за ответницата по наследство и 3/8
ид.ч. за двамата ответници в режим на СИО, придобити чрез покупко-продажба през
1995г./ .
Отхвърлил е иска за делба на пристройката, като
макар въз основа на заключението на вещото лице да е приел, че същата няма
самостоятелен характер, а представлява принадлежност към жилището /първия
жилищен етаж/ е счел, че такъв обект- принадлежност към жилище в една сграда
/чл.37 ЗС/ може да се придобие по давност, доколкото владението се осъществява
от един от собствениците на жилище спрямо друг такъв в същата сграда, което
ответниците са сторили. Основал е извода си на съдебна практика- Решения на ВКС
по гр.д.№139/1994г., Четвърто гр.отд. и по гр.д.№827/2010г. , Второ гр. отд.
Въззивната инстанция, след преценката на
твърденията и възраженията на страните и събраните по делото доказателства
намира, че в обжалваната част /досежно пристройката/ решението на РС- Царево е
валидно, допустимо , но неправилно, по следните съображения.
Пред въззивната инстанция
не е налице спор относно фактическите и правни изводи на районния съд относно
възникването на съсобствеността върху страните по отношение на процесната
½ ид.ч. от дворното място, както и на целия първи етаж от сградата. Същите
съответстват и на събраните в първоинстанционното производство писмени
доказателства.
С нотариален акт №166 от
18.03.1991г. на нотариуса при БРС Станка Димова, наследодателите на съделителките А. и З.П. са
признати за собственици на дворно място, състоящо се от 300 кв.м.
представляващо урегулиран парцел **- 527 в кв. 70 /в последствие поправен на
79/ по плана на кв. „Василико“ гр. Мичурин /понастоящем гр. Царево/, област
Бургаска, който парцел е идентичен с описания в продавателен акт от 22.03.1940
г. и е закупен от публичен търг, ведно с построената в същото дворно място
двуетажна жилищна сграда.
Съгласно допълнителното
заключение на в.л. Стефка Раканова, а и видно от скицата на л.21 от делото на
ЦРС, в КККР на гр.Царево имотът по описания нотариален акт е идентичен с процесния поземлен имот: поземлен имот с идентификатор 48619.505.291 и площ от 329 кв.м.,
като според заключението на експерта разликата
в площта на дворното място се дължи на точността на различните замервания.
С нотариален акт №66/1.04.1991г. на
нотариуса при БРС, А. и З.П. са продали половината от описаното по- горе дворното
място / посочена като 150/300 кв.м. идеални части от парцела/, ведно с втория
жилищен етаж на жилищната сграда, на трето за настоящия спор лице- сина си Д.А.Д..
А. П. е починал на
16.11.1992 г., като е оставил за свои наследници съпругата си Злата и трите си
деца- ответницата И.Д., майката на ищцата – М. М., и сина си Д.А.Д.. След
неговата смърт, съсобствеността върху половината от дворното място и от първия
етаж на построената в него двуетажната жилищна сграда, се е разпределила при
квоти: 5/8 ид.ч. за съпругата З.И.П.и по 1/8 ид.ч. за всяко от децата й.
Ответницата се е снабдила с констативен нотариален акт за собствената си,
придобита по наследяване от своя баща
1/8 ид.ч. от половината от дворното място и от първия етаж на къщата
през 2015г.- нотариален акт №95 от 11.12.2015г. на нотариус Мария Василева с
район на действие РС- Царево.
От представените
нотариален акт № 27 от 12.09.1995 г., поправен с нотариален акт № 10, том I,
н.д. № 36/ 12.09.1995 г. се установява, че З.П. и Д.Д. са продали на майката на
ищцата и на ответницата притежаваните от тях общо 6/8 идеални части от първия
етаж на жилищната сграда и 6/8 идеални части от останалата им половина от
дворното място. Понеже в нотариалния акт не са посочени квотите на купувачите,
то на основание чл. 30, ал.2 от ЗС, следва да се приеме, че квотите на
купувачите са равни. Не се спори, че към датата на закупуването на описаните
идеални части от имота, а и понастоящем ответницата е била в брак с ответника,
поради което двамата общо са придобили 3/8 ид.ч. от половината дворно място и
от целия първи етаж на къщата.
Така съсобствеността върху
първия етаж на жилищната сграда и останалата ½ ид.ч. от дворното място
се е разпределила както следва: за майката на ищцата – 4/8 ид.ч. /от които 1/8
по наследство от баща й и 3/8 по силата на продажбата от 1995 г./, 1/8 ид.ч. за
ответницата /по наследство от баща й/ и 3/8 ид.ч. общо за двамата ответници в
режим на СИО /по силата на продажбата от 1995 г./. Майката на ищцата е починала
на 10.12.2011г., като ищцата е неин единствен наследник. Следователно, ищцата е
наследила правото на собственост върху ½ ид.ч. от първия етаж на
двуетажната жилищна сграда, както и ½ ид.ч. от половината дворно място.
Досежно пристройката-
лятна кухня, пред въззивната инстанция не се спори, че същата е изградена от
ответниците по време на брака им, без отстъпено право на строеж и без
строителни книжа /последното се установява от основното заключение на СТЕ/.
През 2004г. е предприета процедура по узаконяване на строителството, извършено
е заснемане на изпълнено незаконно строителство на 31.08.2005г. и е съставен
Акт за узаконяване №20/31.08.2005г. от
Главния архитект на Община Царево. Постройката е въведена в КККР на гр.Царево като сграда с идентификатор 48619.505.291.2. Наличието на идентификатор и
описанието на пристройката като жилищна сграда- еднофамилна /в скица на л.19/,
сами по себе си не водят до извод, че пристроената лятна кухня представлява
самостоятелен обект на собственост.
С
оглед данните от заключението на в.л. Раканова, въззивната инстанция изцяло
споделя фактическите изводи на ЦРС относно несамостоятелния характер на
пристройката. Същата представлява принадлежност към първия етаж на двуетажната къща,
построена в дворното място. Съгласно основното заключение на СТЕ и обясненията на вещото лице в съдебно заседание, пристройката е неразделно свързана със северната стена на полуподземния етаж от
сградата, като между съществуващата сграда и пристройката не е налице изграден
нов зид с фуга, т.е. пристройката няма самостоятелен зид, а за своя стена
ползва зида на къщата, който при това положение вече се явява вътрешен-
разделящ две стаи или две вътрешни помещения- в случая стая, коридор и кухня.
Съгласно заключението, застроената площ е 21,50 кв.м. /без допълнително
обособеното с дограма входно преддверие/ и пристройката се състои от стая и
санитарен възел. Според вещото лице, пристройката е така изградена и функционално
обособена, че няма собствено функционално предназначение- не е нито стопанска
постройка, нито търговски обект, нито склад за инвентар. Същата се състои от кухня
и тоалетна, поради което не представлява самостоятелен
обект. Според заключението, пристройката и северната
част от първия етаж на старата жилищна сграда представляват едно цяло жилище, състоящо се
от две стаи, коридор, кухня и санитарен възел, с общо ел. захранване и общ
електромер. Експертът е посочил още,
че пристройката няма характер на допълващо застрояване
по смисъла на ЗУТ, понеже процесната пристройка няма собствен външен зид, долепен до външния
зид на старата сграда, а ползва последния. Същата няма собствена функционалност на
самостоятелна сграда, а по предназначението си принадлежи към основното жилище, неделимо
е свързана с част от помещенията от етажа на старата сграда с вътрешна врата,
от която през пристройката се влиза в къщата, т.е. пристройката е едновременно
и подход към отделните части на етажа. Ел. инсталацията на пристройката е обща
с тази на останалите стаи, а тоалетната на първия етаж е една.
При така установените факти,
въззивната инстанция намира, че процесната постройка представлява принадлежност
към първия етаж и е съсобствена на
страните по делото, при квотите, посочени в решението на РС- Царево досежно
първия етаж от сградата, които квоти са правилно определени в съответствие с
разпоредбите на ЗН и СК /макар непрецизно в диспозитива на съдебния акт квотите
на ищцата и на ответниците да не са подведени под общ знаменател/.
Съображения.
Спорният по
делото въпрос е дали изградената пристройка представлява самостоятелен
обект и като такъв може и е придобита от ответниците по давност, както твърдят
въззиваемите- ответници или същата се явява
пристрояване към главна вещ, а именно първия етаж от сградата и следва неговата собствености, както счита въззивницата.
Съгласно
разпоредбата на чл.92 ЗС, собственикът на земята е собственик на постройките и
насажденията върху нея, освен ако не е установено друго. Изключението по смисъла на посочената норма е налице когато е било учредено право на строеж и то е реализирано в
рамките разрешеното (чл.63 ЗС). Съдебната практика е постоянна в
становището, че когато е надхвърлен обемът на правото на строеж, вещноправният режим на допълнително построеното е различен и се определя в зависимост от неговата юридическа характеристика, тъй като собствеността не може да възникне върху несамостоятелен обект. Когато
недвижимата вещ е сграда, самостоятелно може да се придобива само такава част
от нея, която по силата на архитектурен (инвестиционен) проект, одобрен съгласно действащите строителни правила и норми, е
обособена като самостоятелен имот (жилище, ателие или др.). При това, правилото на чл.92 ЗС ще намери приложение, когато новата постройка/пристройка, респ. изграденото в повече представлява самостоятелен обект по строителните правила и норми, тогава то
става собственост на собственика на земята по приращение. Когато обаче извършеното строителство не представлява самостоятелен обект, за него следва да се приложи чл.97 или
чл.98 ЗС – или следва режима на главната вещ, или се присъединява, но не към
земята, а чрез неделимото му свързване
с друга главна вещ.
В практиката
на ВКС – Решение № 80/27.07.2018 г. по гр.д.№ 3114/2017 г., ІІ г.о., е прието
също така, че част от основните характеристики на „самостоятелния обект“ на
правото на собственост са обособеността му от останалите съседни обособени
обекти на собственост и функционалното му предназначение, възможността да се
използва самостоятелно, а не като принадлежност към друг съседен имот, който
обслужва, като изводът за статута на обекта зависи и от установените по делото
обстоятелства, които трябва да се изследват във връзка с особеностите на
конкретния случай и с оглед фактическите и юридически критерии за определяне
характера и предназначението на обекта. Заснемането със самостоятелен
идентификатор по кадастралната карта само по себе си не доказва, че е налице
обособен обект на правото на собственост, а е само индиция, че последният
притежава характеристиките на такъв и има посоченото предназначение.
Функционалното предназначение на имота във връзка с преценката за
самостоятелния му характер не се определя от посоченото в кадастралната карта,
а подлежи на установяване. Предмет на самостоятелно придобиване от трети лица,
включително и от съсобственици на дворното място, може да бъде само такава част
от жилищната сграда, която е обособена като самостоятелен обект или отговаря на
изискванията на действащия устройствен закон за такъв обект, и не е
функционално свързана и обслужваща находяща се в съответното дворно място друга
сграда, индивидуална собственост. Във всички случаи обаче обектът трябва да
бъде обособен като самостоятелен, т.е. да е отграничен от другите такива.
Въззивният
съд, като съобрази дадените разрешения в цитираната по-горе съдебна
практика и след преценка на събраните по делото доказателства,
намира, че в настоящия случай, макар правилно да е установил несамостоятелния
характер на пристройката, районният съд неправилно
е приел, че процесната пристройка е била придобита по давност от ответниците,
като се е позовал на съдебна практика, касаеща единствено придобиването на други
несамостоятелни помещения- мазета /складове/, която според настоящият съдебен
състав е неприложима.
Според заключението на вещото лице,
както първия етаж на сградата, така и
пристройката нямат белезите на самостоятелен обект по смисъла на ЗУТ, който извод
се споделя и от настоящия съдебен състав. Първият етаж на къщата без
пристройката няма кухня и баня- тоалетна, а пристройката, включваща кухня и
тоалетна също не представлява самостоятелен обект. Налага се извод, че първият
етаж и пристройката към него са функционално свързани и представляват единен
обект на право на собственост. При това положение, предвид липсата на кухненско
помещение в първия етаж от сградата, е без значение, че в дворното място има
друга тоалетна, която може да се ползва от собствениците на този етаж, в
каквато насока са доводите в отговора на въззивната жалба.
Предвид несамостоятелния характер
на пристройката, същата не може да бъде предмет на самостоятелно придобиване
чрез сделка или по давност, а на основание чл.97 ЗС е собственост на
собствениците на първия етаж от сградата.
Възражението на въззиваемите, че при
това положение квотите им в съсобствеността на първия етаж следва да бъдат
завишени, е неоснователно.
Няма
съмнение, а и от събраните доказателства /писмени и техническата експертиза/ се
установява, че с извършеното преустройство не е възникнал нов, самостоятелен
обект на собственост /отделна сграда/, а е налице присъединяване по смисъла на
чл.97 ЗС. След извършеното преустройство съсобственици на разширената сграда са
останали съсобствениците на първия етаж, при квотите, които са имали при
придобиването на собствеността върху етажа. Нормата на чл.97 ЗС изрично сочи,
че в хипотезата на присъединяване, собственикът на присъединената вещ /в случая
лицата, които са изградили пристройката, т.е. ответниците/ не запазва правото
си, а същата става собственост на собственика на главната вещ. В тази хипотеза ответниците,
които са вложили лични средства при извършването на преустройството, имат само
право на обезщетение за вложените от тях средства при изграждането на
пристройката.
Поради несъвпадане крайните изводи на
двете инстанции по въпроса за наличието на съсобственост между страните по
отношение на лятната кухня, решението на РС – Царево в тази му част следва да
бъде отменено, а вместо него се постанови ново, с което делбата и на тази
пристройка бъде допусната при квотите, установени относно целия първи етаж на
сградата.
С оглед изхода на делото пред въззивната
инстанция, въззиваемите следва да заплатят на въззивницата сторените пред
въззивната инстанция разноски, в размер на 50 лв., съобразно приложените
доказателства за платена държавна такса.
На въззиваемите не се дължат разноски пред
въззивната инстанция, по аргумент за противното от чл.78, ал.1 ГПК.
Мотивиран от изложените съображения и на основание
чл.271, ал.1, предл.3 ГПК, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 80 от 20.08.2020г. по гр.д. № 398/19г. на РС- Царево, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която е отхвърлен
иска за делба на принадлежност към етажа- пристройка- отразена в КККР на АГКК-
Бургас, като сграда с идентификатор 48619.505.291.2 по КККР на гр. Царево,
община Царево, Бургаска област, с адрес на сградата: ***, със застроена площ по
скица 22 кв.м. брой етажи 1, предназначение- жилищна сграда еднофамилна,
представляваща съгласно акт за узаконяване № 20/ 31.08.2005 г. на Община
Царево- лятна кухня- пристройка на един етаж към съществуващата жилищна сграда,
състояща се от едно жилищно помещение за кухня и санитарен възел към нея,
изградено в северната част на поземлен имот 48619.505.291, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА делба на пристройката, представляваща неразделна
част от първия етаж на двуетажната жилищна сграда с идентификатор
48619.505.291.1 по КККР на гр.Царево, която пристройка е отразена в КККР на
гр.Царево като сграда с идентификатор 48619.505.291.2 по КККР на гр. Царево, с
адрес на сградата: ***, със застроена площ по скица 22 кв.м. брой етажи 1,
предназначение- жилищна сграда еднофамилна, представляваща съгласно акт за
узаконяване № 20/ 31.08.2005 г. на Община Царево- лятна кухня- пристройка на
един етаж към съществуващата жилищна сграда, състояща се от едно жилищно
помещение за кухня и санитарен възел към нея, изградено в северната част на
поземлен имот 48619.505.291, ПРИ КВОТИ:
4/8 идеални части за З.Т.М.- А.; 1/8 ид.ч. за И.А.Д. /по наследство от А. П./ и
3/8 ид.ч. общо за И.А.Д. и Н.И.Д. /в режим на СИО по силата на продажба от 1995
г./.
ОСЪЖДА И.А.Д. и Н.И.Д. заплатят на З.Т.М.- А. деловодни разноски в размер на 50
лв. за държавна такса по в.гр.д.№ 43/2021г. по описа на БОС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.