О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ......119...... 01.04.2019г. гр.Шумен
Шуменският окръжен съд, наказателна колегия
На първи април две
хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в
следния състав:
Председател: М.Георгиева
Членове: 1. Св.Стефанов
2. Р. Райкова
Сложи за разглеждане
докладваното от окръжния съдия Р.Райкова
ВЧНД № 126 по описа за 2019г.
За да се произнесе взе
предвид следното:
Постъпил е въззивен
частен протест от прокурор от ШРП срещу Определение № 130 от 07.03.2019год. по
ЧНД № 524 по описа за 2019 год. на Районен съд гр. Шумен, с което се отменя като
необосновано постановление за прекратяване на наказателно производство от
27.12.2018 год. на Районна прокуратура гр. Шумен по ДП № 575/2017 год. по описа
на РУ – Шумен. Прокурорът намира, че определението е неправилно и необосновано
и моли да бъде отменено. Сочи, че съдът се е позовал на висящо гражданско дело
№3820/2017г. на ШРС, което още не е приключило, а наказателното производство
било прекратено с мотив, че друго гражданско производство с идентичен предмет
вече е приключило – гр.д.№655/2017г. на ШРС. Към момента на приключване на
наказателното производство, на разследващия орган и на ШРП не им бил известен
новия факт, че в ШРС е образувано гр.д.№3820/2017г. и никой от живущите в блока
не им бил посочил, че и след поредното избиране на А.Д. за председател на
етажна собственост, св.Н. продължавала да задържа средствата на същата. Освен
това, ако това било така, следвало да бъде депозирана нова жалба, респ. да се
образува ново наказателно производство, в хода на което да се изследва
деятелността на св.Н. след 20.11.2017г. Посочил, че за да постанови
определението си, районният съд се е позовал на обстоятелства, които най-вероятно
са му станали служебно известни, но те не са били известни на разследващия
орган и за тях нямало доказателства в кориците на делото. Освен това сочи, че
не бил налице умисъл за извършване на престъпление, предвид последващото
решение на ШОС за незаконосъобразното избиране на управителния съвет. Сочи, че
св.Н.- Д. се е разпореждала само в интерес на етажната собственост и това се
установявало от назначената съдебно-счетоводна експертиза. Поради това счита,
че определението на ШРС с което е отменено постановлението за прекратяване на
наказателното производство е неправилно и необосновано и моли да бъде отменено,
като бъде потвърдено постановлението за прекратяване на ДП №575/2017г. по описа
на РУ - Шумен.
Частният
протест е подаден в срока по чл.243 ал.6 от НПК от страна по делото и поради
това е процесуално допустим.
Разгледан по
същество частният протест е неоснователен.
Съдът за да се
произнесе по законосъобразността и обосноваността на горното определение взе
предвид следното:
Наказателното
производство е образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по
чл.206, ал.1 от НК. С постановление от 27.12.18г. на ШРП наказателното
производство е прекратено поради липса на престъпление от общ характер. На
13.02.19г. пред ШРП е била депозирана жалба, препратена по компетентност на
ШРС, от А.Д. ***, срещу Постановление на ШРП от 27.12.18г. за прекратяване на
наказателното производство по Досъдебно производство № 575/17г. по описа на
РУ-Шумен. С протестираното определение това постановление е отменено като необосновано.
В атакуваното
определение районният съд е установил следната фактическа обстановка: На
06.04.2016г. било проведено Общо събрание на Етажната собственост на
ул.“Софийско шосе“ №3 в гр.Шумен, на което за председател на Управителния съвет
била избрана св.А.Н.- Д.. На същата били предадени всички документи, отнасящи
се до Етажната собственост, както и събрани парични суми в размер на 16064,69
лева, които Н.- Д. съхранявала в сметка, открита на нейно име.
Поради
недоволство от някои действия на свидетелката сред част от собствениците, на 24.02.2017г.
било проведено ново Общо събрание, на което бил избран нов Управителен
съвет на ЕС, като за председател бил определен св.А.Д.. Въпреки провеждането на
посоченото Общо събрание, св.Н.- Д. отказала да предаде на новоизбрания
председател документацията на Етажната собственост, както и наличните парични
средства. След събранието св.П.А., която също притежавала недвижим имот в
същата сграда, предявила иск пред ШРС с правно основание чл.40 от ЗУЕС и било
образувано Гр.д. №655/2017г. В хода на делото, с Определение №598/2017г.,
постановено на 10.03.2017г. било допуснато обезпечение по чл.389, ал.1 от ГПК
чрез спиране на изпълнението на взетите от Общото събрание на ЕС на
24.02.2017г. решения, а на 13.03.2017г. била издадена и съответна
обезпечителна заповед. Впоследствие искът по чл.40, ал.1 от ЗУЕС бил
отхвърлен от ШРС, но с Решение №224/08.11.2018г. на ШОС било отменено решението
на районния съд по Гр.Д. № 655/2017г., а решенията, взети от общото събрание на
собствениците на 24.02.2017г. били отменени като незаконосъобразни.
В същото време,
на 20.11.2017г. било проведено ново Общо събрание на Етажната собственост,
на което А.Д. отново бил избран за
председател на Управителния съвет. От лицето Д.Р.бил предявен нов иск по
чл.40 от ЗУЕС за отмяна на посоченото решение на Общото събрание, във връзка с
който било образувано Гр.Д. №3820/2017г. по описа на ШРС. С молба от 20.12.17г.
ищецът направил искане за спиране на изпълнението на решението на Общото
събрание до приключване на съдебното производство, но искането било отхвърлено.
Посоченото гражданско дело не било приключено до произнасянето на прокурора и
до произнасянето на ШРС.
Междувременно
на 05.04.2017г. в ШРП била депозирана жалба от А.Д. и други лица с оплакване,
че след провеждането на Общо събрание на 24.02.2017г. А.Н.- Д. е отказала да
предаде на новоизбрания Управителен съвет намиращите се у нея оригинални
документи и паричните средства, принадлежащи на етажната собственост. Било
образувано Досъдебно производство №575/17г. на РУ-Шумен, като в хода на
разследването било установено, че принадлежащите на етажната собственост суми
се намират в банкова сметка, ***-Д., която е правила плащания за консумативи и
др.
При така
установената фактическа обстановка, ШРС преценил, че наказателно-правните
изводи на прокурора не могат да бъдат споделени изцяло. Обсъдил е, че според прокурора
липсва елемент от изпълнителното деяние на престъплението по чл.206, ал.1 от НК, а именно присвояване от страна на св.Н.- Д., изразяващо се в отказ да върне
процесните суми и че същата правомерно е задържала средствата на етажната
собственост и не ги е предала на новия управител, тъй като бил нелегитимен. ШРС
преценил, че становището на прокурора не може да бъде споделено, защото въпросът
дали дадено лице е избрано законосъобразно за председател на УС на Етажната
собственост може да бъде решен единствено от съда в хода на производство по
чл.40 от ЗУЕС, а решение в този смисъл е било постановено едва на 08.11.2018г.
от ШОС и че изпълнението на взетите от общото събрание на ЕС на 24.02.2017г.
решения е било спряно от ШРС в хода на Гр.д.№655/17г., но обезпечителната
заповед е била издадена на 13.03.2017г. Тези изводи на съда съответстват и на
направените от прокурора и се споделят и от ШОС. Правилен и законосъобразен е и
извода на ШРС, че за периода - след провеждането на Общо събрание на
24.02.2017г. до издаването на обезпечителна заповед на 13.03.2017г. легитимен
председател на Управителния съвет се е явявал А.Д., като през този период Н.-
Д. не е имала законно основание да задържа принадлежащите на Етажната
собственост суми. Съответен на приложените към жалбата
документи приложени по ЧНД е и извода, че такова основание не е било налице и
след провеждането на Общо събрание на 20.11.2017г., когато А.Д. отново е бил
избран за председател на УС, още повече, че обжалвано решение на ОС на ЕС не е
било спряно от съда. Правилен е извода на ШРС, че от момента на избирането му
на 20.11.2017г. именно жалбоподателя св.Д. има качеството председател на
Управителния съвет. Действително както е посочил районният съд – в
постановлението за прекратяване на наказателното производство няма коментар на
посочените обстоятелства, а това води до неговата необоснованост. Правилен и
законосъобразен е извода на РС, че при решаването на въпросите по чл.242, ал.1
от НПК прокурорът следва да обсъди целия събран доказателствен материал и
всички релевантни обстоятелства по случая и следва да положи допълнителни
усилия за формирането на фактическите и правните си изводи
Във връзка с оплакванията
в протеста, ШОС следва да посочи, че наказателното производство основно цели
обективно разследване на евентуално извършено престъпление, а не срочно
приключване на конкретна бройка досъдебно производство. Да се посочи в
постановлението, че дори и да има престъпление, следва тепърва да има жалба и
че дори и вече да е известно на прокуратурата, те няма да разследват с оглед
приключване на конкретното наказателно производство в срок е по-скоро отказ от
изпълнение на конституционно установените функции на прокурора по чл.127 т.1 и
т.2 от Конституцията на РБ.
Доводът на
прокурора, че за да постанови определението си, районният съд се е позовал на
обстоятелства, които най-вероятно са му станали служебно известни, но те не
били в кориците на делото е най-малкото неправилен. За образуването и предмета
на гражданско дело №3820/2017г. доказателствата са приложени към жалбата на А.Д.
срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство. Жалбата е
била депозирана чрез Районна прокуратура - Шумен на 13.02.2019г. /видно от
входящия печат/ и е била резолирана на 14.02.2019г. на Ж.Стоянова - прокурорът
съставил постановлението за прекратяване и депозирал настоящия въззивен частен
протест. Щом те са представени като доказателства към тази жалба, те са
представени по надлежния процесуален ред в настоящото наказателно производство
и следва да бъдат съобразени в производството по съдебна проверка на правилността
и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното
производство. Затова ШОС приема за абсолютно невярно твърдението в протеста, че
такива доказателства нямало събрани в кориците към делото – такива има, те са в
кориците на ЧНД №524/2019г. на ШРС и именно затова районният съд ги е обсъждал,
а не като станали му „служебно известни“.
Според прокурора
св.Н.- Д. се е разпореждала само в интерес на етажната собственост и това се
установявало от назначената съдебно-счетоводна експертиза. Приложената по
делото съдебно-счетоводна експертиза обаче дава само счетоводния критерий за
разходване на средства. Към него следва да се съотнесе правото и прокурора
дължи обяснение защо това заключение на експерта и изводите от него покриват
критериите за правилно разходване и от правна страна. Видно от стр.2 от
експертизата на л.80 от том ІІ от ДП са
включени и такси по сметки по договори
за правна защита и съдействие по дела водени от Етажната собственост съгласно
Протоколи от Общи събрания. В самата експертиза това не е документално и
детайлно обосновано, от приложените към експертизата таблици също не става ясно
– а в постановлението въобще не става ясно за какви дела става въпрос. Подобен
довод е наведен и в жалбата на А.Д. срещу постановлението. ШОС не споделя
изводите на прокурора по отношение на адвокатските хонорари. Безспорно е че по
делата за законосъобразност на избора на нов УС на ЕС, разходите за адвокати
биха могли да се възстановят впоследствие при определен изход на делото и
съответно съдебно решение или при изрично решение на ЕС. Затова ШОС споделя довода
на жалбоподателя в жалбата му, че експертизата търпи ревизия – в тази
експертиза липсва детайлно обяснение за конкретните разходвани суми и дали
документите отговарят на ЗСч. Не вещото лице, а прокурора следва да даде
отговор накрая защо определена сума е изхарчена правомерно или неправомерно –
било то за ксерокопия или за адвокатски такси. Според ШОС за да се стигне до
този извод в случая е необходим анализ на писмените доказателства по делото,
който липсва. За ШОС остава неясно какви са правните изводи на прокурора след
събирането на тази експертиза, освен че безрезервно приема изводите на вещото
лице.
Според ШОС събраните
по досъдебното производство гласни и писмени доказателства не са обсъдени и
съпоставени помежду им и постановлението е необосновано, което го прави и
незаконосъобразно и поради това следва да бъде отменено. В този смисъл и
крайния извод на ШРС е правилен и законосъобразен. Въз основа на събраните
доказателства и направените въз основа на тях изводи, като не споделил
съображенията на прокурора, районният съд е преценил правилно, че наказателното
производство не следва да се прекратява. Поради всичко изложено по-горе
настоящата инстанция намира, че оплакванията във въззивния протест са
неоснователни. Подходът на РС е прецизен, аналитичен и всеобхватен. Настоящият
състав категорично споделя извода на ШРС, че прокурорът дължи убедителна
мотивировка, в съответствие със закона и установената съдебна практика. Анализът
на всички доказателствата е изискуем, както в случай когато прокурора повдига
обвинение, така и когато решава да не стори това, при наличие на опорочени
обществени отношения охранявани от Наказателния кодекс.
Предвид
гореизложеното определението, с което се отменя постановлението на ШРП за
прекратяване на наказателното преследване за извършено деяние по чл.206 ал.1 от НК се явява обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено, като протеста срещу него следва да бъде оставен без уважение.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.243 ал.8 вр. ал.6 т.3 от НПК, ШОС
О
П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение №
130 от 07.03.2019год. по ЧНД № 524 по описа за 2019 год. на Районен съд гр. Шумен,
с което се отменя постановление за прекратяване на наказателно производство от
27.12.2018 год. на Районна прокуратура гр. Шумен по ДП № 575/2017 год. по описа
на РУ – Шумен.
Определението е
окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.