Р Е Ш Е Н И Е
№............. 31.05.2021г.
гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският районен съд
ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ състав на осeмнадесети декември 2020 година
В публично заседание в
следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ
Секретар: РОСИЦА ДИМИТРОВА
Прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИЕВ
гражданско дело номер 3978
по описа за 2020 година
Делото е образувано по искова молба с правно основание чл.415 ГПК
вр.чл.422 ГПК от Т.М.Й. за признаване за установено на дължимост на суми от
ответника М.М.Т. за сумата от 744лева главница, дължима сума за нейната идеална
част от получения от ответника наем за ползване на земеделски земи по договор
за наем на земите за стопанските 2017-2018г. и 2018г.-2019г., за която сума се
е снабдила със заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 2741/2020г. по описа на
Старозагорския районен съд.
Ответникът в
срока по чл.131 ГПК не представя писмен отговор.
Ищцата Т.М.Й., в
исковата си молба излага твърдения, че ответникът М.М.Т. бил неин баща, с който имали
съсобствена земеделска земя и сключен договор
в писмена форма за наем на тези земи. По
силата на този договор, предоставили на „Диневи 01“ ЕООД за ползване (под наем)
за производство на земеделска продукция земеделска земя, находяща се в
землището на с.Преславен, общ.Стара Загора, представляваща ниви пета категория
с обща площ 14,046 дка, в местността „Шумата”; нива - с площ 10,003 дка. в
местността „Юрта”, нива с площ от 13,992 дка, в местността „Каратопрака“.
Ползването е предоставено възмездно. От тогава до сега ответника получавал рентата за всички имоти без да имал основание за това. Така той е получил наем за 2017/2018г.
- 1340,10лв; за 2018/2019г. - 1309,50 лв. Рента за тези 2години за нейната част била в размер на
744лв. Претендираният размер бил определен въз
основа на договореното наемно плащане, което след 30септември по Договор за
наем се дължала паричната равностойност и
получен от ответника. За това срещу ответника по настоящата молба подала заявление по чл.410 ГПК в PC гр.Стара
Загора, по което било образувано ч.гр.д.№2741/2020г. След издаване на Заповед за
изпълнение ответника подал възражение по чл.414 ГПК. Моли да бъде постановено решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника М.М.Т., ЕГН **********,
че към датата на подаването на заявлението по чл.410 ГПК е съществувало вземането й
за сумата 744лева/седемстотин четиридесет и четири лева/, представляващи
дължима сума за нейната идеална част от
получен наем за ползване на земеделски земи по договор за наем на земеделска
земя за стопанската 2017-2018г и 2018г-2019г. Моли да й бъдат присъдени
и направените в това производство разноски.
В съдебно заседание ищцата не се
явява, като поддържа исковата молба чрез писмена молба за съдебно заседание и претендира
направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът не
изпраща представител.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намери за установено следното:
Със заявление от 24.07.2020г. ищцата се е
снабдила със заповед № 1307 от 27.07.2020г. по ч.гр.д.№ 2741/2020г. за
изпълнение по чл.410 ГПК против ответника за дължимата й сума – 744лева, ведно
със законната лихва от датата на заявлението в съда до изплащане на вземането и
разноски в заповедното производство от 25лева държавна такса, представляваща
получена рента без основание за стопанската 2017-2018г. и 2018-2019г. по
сключен договор за наем с „Диневи-01“ЕООД гр.Стара Загора, на земеделска земя,
находяща се в с.Преславен, общ.Стара Загора.
В срока по чл.414 ответникът възразил, че
не дължи сумите.
Видно от представените и приети като
доказателства по делото Решение № 48610 от 18.05.1998г. на ПК-Стара Загора за
възстановяване право на собственост върху земеделски земи в землището на
с.Преславен на М.М.Т. за 6,999дка, Решение № 36010 от 07.01.1997г. на ПК-Стара
Загора за възстановяване право на собственост върху земеделски земи в землището
на с.Преславен, Решение № 36066 от 07.01.1997г. на ПК-Стара Загора за
възстановяване право на собственост върху земеделски земи в землището на
с.Преславен – на наследниците на Георги Вълков Иванов – починал 1976г.,
наследен от дъщеря си Марийка Георгиева Тодорова, починала 20.06.2016г., чиито
наследници са страните по делото при равни квоти – видно от удостоверения за
наследство № 37/27.06.2016г. и № 54/30.09.2020г. на кметство с.Преславен, община
Стара Загора, са възстановени общо 37,629дка в землището на с.Преславен, за
които са изплатени от „Диневи-01“ЕООД на 01.08.2018г. сума в размер на
1279,20лева и на 29.08.2018г. 60,90лева,/дължима рента за 2017/2018г. на М.М.Т.
и Марийка Георгиева Тодорова/ а на 12.08.2019г. – 1309,50лева - /дължима рента
за 2018/2019г. на М.М.Т. и Марийка Георгиева Тодорова/ - всички получени от М.М.Т./видно
от представените и приети като доказателства по делото стокови разписки,
подписани от ответника за получател и неоспорени от него/. Ищцата поканила
ответника да й заплати приспадащата й се част от рентата за стопанските
2017/2018г. и 2018/2019г. – общо до сума в размера на 744лева, в десетдневен
срок от получаването, като по делото не са представени доказателства за
извършено плащане от ответника. Въз основа на цитираните писмени доказателства
ищцата се снабдила с цитираната по-горе заповед за незабавно изпълнение.
Предвид събраните по делото доказателства
се установява, че ответникът се е обогатил неоснователно с приспадащата се на
ищцата част от извършеното заплащане от наемателя на съсобствените земеделски
земи – същият е получил сумата, дължима от наемателя на ищцата без основание, и
тъй като е длъжен да я върне, искът за признаване за установено вземането на
ищцата към него се явява основателен и доказан изцяло – същият не е представил
доказателства за извършено плащане на дължимите суми нито преди, нито след
завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда.
С оглед на горните съображения, съдът
намира, че предявеният иск е основателен и доказан по основание и размер -
поради което следва да бъде уважен, като бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи присъдената
по заповедното производство сума, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на заявлението в съда–24.07.2020г. до окончателното й заплащане.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати
на ищеца направените по делото разноски по уважените претенции – в заповедното
производство 25лева държавна такса и 25лева държавна такса в настоящото
производство – общо 50лева.
Водим от горните съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО отношение на М.М.Т. с ЕГН **********, адрес ***, ЧЕ ДЪЛЖИ ЗА ЗАПЛАЩАНЕ на Т.М.Й. с
ЕГН **********, с адрес ***, сумата
от 744/седемстотин четиридесет и четири/лева, представляваща главница – приспадащата й се част от рентата, получена
от ответника без основание за стопанската 2017-2018г. и 2018-2019г. по сключен
договор с „Диневи-01“ЕООД – Стара Загора за наем на земеделски земи, находящи
се в землището на с.Преславен, община Стара Загора, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 24.07.2020г.
до окончателното изплащане на сумата; за която сума са се снабдили със
заповед за изпълнение № 1307/27.07.2020г., издадена по ч.гр.д.№ 2741/2020г. по
описа на Старозагорския районен съд.
ОСЪЖДА М.М.Т. с ЕГН **********, адрес
***, ДА ЗАПЛАТИ на Т.М.Й. с ЕГН **********, с адрес ***, направените в заповедното производство разноски
в размер на 25/двадесет и пет/лева, както и направените в настоящото
производство разноски в размер на 25/двадесет и пет/лева внесени държавни такси.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: