МОТИВИ
към
присъда по НОХД № 6036 по описа за 2014 година на Районен съд - град Пловдив, двадесет
и първи наказателен състав
Подсъдимият В.З.З. с ЕГН: **********, се обвинява от
Районна прокуратура- гр.Пловдив за извършени престъпления както следва:
В това, че на 26.11.2013 год. в с. Йоаким Груево, обл.
Пловдив, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот –
метална решетка и след предварително сговаряне в немаловажен случай с Д.Д.М.
ЕГН ********** и И.А. К. ЕГН ********** е отнел чужди движими вещи: 2 бр.
бронзови свещници, масивни, с височина 150 см. на стойност 800 лева, 1 бр. бронзов свещник с височина 100 см. на стойност
110 лева, 1 бр. бронзов панихидник, висок 50 см. на стойност 250 лева, 1 бр. бронзов настолен
свещник с височина 30 см. с кръгла основа на стойност 30 лева,
2 бр. бронзови настолни свещници с шестоъгълна основа на стойност 70 лева, 1 бр. бронзов трикадилник с
височина 40 см. на стойност 60 лева и сумата от 130
лева – всичко на обща стойност 1 450 /хиляда четиристотин
и петдесет/ лева от владението на Църковното настоятелство на храм „Св. Георги”
в с. Йоаким Груево, без съгласието на ръководството с намерение противозаконно
да ги присвои, което е престъпление по чл. 195 ал. 1 т.
3 пр. 2-ро и т. 5 вр. с чл. 194 ал. 1 от НК
Подсъдимия
Д.Д.М. с ЕГН ********** се обвинява от Районна прокуратура- гр.Пловдив за извършени
престъпления както следва:
За това, че на 26.11.2013 год. в с.
Йоаким Груево, обл. Пловдив, чрез повреждане на преграда, здраво направена за
защита на имот – метална решетка и след предварително сговаряне в немаловажен
случай с И.А. К. ЕГН ********** и В.З.З.
ЕГН: ********** е отнел чужди движими вещи: 2 бр. бронзови свещници,
масивни, с височина 150 см. на стойност 800 лева, 1
бр. бронзов свещник с височина 100 см. на стойност 110 лева,
1 бр. бронзов панихидник,
висок 50 см. на стойност 250 лева, 1 бр. бронзов настолен свещник с височина 30 см. с кръгла основа
на стойност 30 лева, 2 бр. бронзови настолни свещници
с шестоъгълна основа на стойност 70 лева, 1 бр.
бронзов трикадилник с височина 40 см. на стойност 60 лева и сумата от 130 лева, всичко на обща стойност 1 450 /хиляда четиристотин и петдесет/ лева от владението на Църковното
настоятелство на храм „Св. Георги” в с. Йоаким Груево, без съгласието на
ръководството с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е
извършено при условията на опасен рецидив – извършил е престъплението, след
като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не
по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и
извършил престъплението, след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване
от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, което е престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 2 вр. с чл. 195 ал. 1 т. 3 пр. 2-ро, т.
5 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 29 ал. 1 б. „а” и б. „б” от НК.
Подсъдимият И.А.К. с ЕГН ********** се обвинява от
Районна прокуратура- гр.Пловдив за извършени престъпления както следва:
За това, че на 26.11.2013 год. в с.
Йоаким Груево, обл. Пловдив, повторно в немаловажен случай, след като е бил
осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, чрез повреждане на
преграда, здраво направена за защита на имот – метална решетка и след
предварително сговаряне в немаловажен случай с Д.Д.М. ЕГН ********** и В.З.З. ЕГН: ********** е отнел чужди движими вещи: 2 бр.
бронзови свещници, масивни, с височина 150 см. на стойност 800 лева, 1 бр. бронзов свещник с височина 100 см. на стойност
110 лева, 1 бр. бронзов панихидник, висок 50 см. на стойност 250 лева, 1 бр. бронзов настолен свещник
с височина 30 см. с кръгла основа на стойност 30 лева,
2 бр. бронзови настолни свещници с шестоъгълна основа на стойност 70 лева, 1 бр. бронзов трикадилник с
височина 40 см. на стойност 60 лева и сумата от 130
лева – всичко на обща стойност 1 450 /хиляда четиристотин
и петдесет/ лева от владението на Църковното настоятелство на храм „Св. Георги”
в с. Йоаким Груево, без съгласието на ръководството с намерение противозаконно
да ги присвои, което е престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 3 пр. 2-ро, т. 5, т. 7 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 28
ал. 1 от НК.
Прокурорът в съдебно заседание поддържа
изцяло обвинението спрямо подсъдимите В.З., Д.М. и И.К. по всеки пункт от него и
по правна квалификация, посочени в обвинителния акт. Счита, че от събраните
доказателства то е доказано по несъмнен начин спрямо всеки един от тях. За това предлага
подсъдимите да бъдат признати
за виновни и да им се
наложат съответните на извършеното престъпление
наказания. По отношение на подсъдимият З. счита, че на него
следва да бъде определено наказание „лишаване от свобода в
размер на 2 години”, което той да изтърпи ефективно при първоначален общ режим.
За подсъдимият М. предлага да се определи и наложи наказание при превес на
отегчаващи отговорността обстоятелства, като му се определи и наложи наказание
„лишаване от свобода” в размер на 6 години, което да изтърпи при първоначален
строг режим. По отношение на подсъдимият К. предлага да се определи отново
наказание „лишаване от свобода” в размер на 4 години, което той да изтърпи при
първоначален строг режим. Затова и дава мнение да се възложат на подсъдимите направените в
наказателното производство разноски.
Подсъдимият В.З.З. се
явява в съдебна зала, като не се признава за виновен. Същият дава обяснения по
обвинението, в които сочи, че не е осъществил вмененото
му с обвинението деяние, а определя действията си като повлияни от поведението
на другите двама подсъдими. По същество моли съда да го признае за
невинен и да го оправдае по повдигнатите обвинения.
Служебният защитник на
подсъдимия - адв. Н.С., моли съда да признае подзащитният му за невинен по всеки един от пунктовете на повдигнатото
му обвинение и да го оправдае изцяло. Развиват се доводи за липса на състав за
извършени от подсъдимия инкриминирани деяния, както и недоказаност на
обвинението.
Подсъдимият Д.М. се явява
в съдебна зала и се признава за виновен по повдигнатите му обвинения. В хода на проведеното съдебно следствие
дава подробни обяснения относно своето участие и това на другите подсъдими, като сочи на обстоятелството, че постъпката му е била повлияна от силно
алкохолно опиянение. Моли съда, ако го
признае за виновен, да наложи минимално
наказание по
повдигнатото му обвинение.
Служебният защитник на
подсъдимия, адв. Д.К. счита, че не са събрани всички необходими доказателства, които да
установяват обстоятелството, че именно той е осъществил от обективна и
субективна страна съставомерни действия по вмененото му престъпление, като допълнително сочи, че липсват доказателства за размера на отнетите
движими вещи.
Позовава се на съществени противоречия между изложеното в
обвинителния акт и събраните доказателства в хода на съдебното следствие. По
същество излага съображения за липсата на състав на престъпление с оглед
конкретното поведение на подсъдимия. Затова предлага съда да признае
подзащитния му за невинен и да го оправдае по повдигнатото му обвинение, а алтернативно, в случай че бъде признат за виновен, да му се определи и
наложи минимално наказание „лишаване от свобода”.
Подсъдимият И.К. се явява
в съдебна зала и се признава за виновен по повдигнатите му обвинения. В хода на проведеното съдебно следствие
дава подробни обяснения относно своето участие и това на другите подсъдими, като сочи на обстоятелството, че постъпката му е била повлияна от силно
алкохолно опиянение. Моли съда, ако го
признае за виновен, да наложи минимално
наказание по
повдигнатото му обвинение, като релевира множество смекчаващи отговорността му
обстоятелства.
Упълномощеният защитник на
подсъдимия, адв. К.Щ. счита, че са събрани всички необходими доказателства, които да
установяват обстоятелството, че именно подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна съставомерни действия по вмененото
му престъпление. Затова предлага на съда да му определи и наложи
наказание при превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността
обстоятелства, които обосновава със съдействието за разкриване на обективната
истина, младата му възраст, грижите за малолетно дете с увреждания и добри
характеристични данни. Позовава се на съществени противоречия между изложеното
в обвинителния акт и събраните доказателства в хода на съдебното следствие
относно размера и вида на вещите, предмет на престъплението. Затова предлага
на съда да признае подзащитния му за виновен, но да му се определи и наложи минимално наказание „лишаване от
свобода”.
Пловдивският Районен съд, като взе в предвид събраните в
хода на съдебното следствие доказателствата по делото, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият В.З.З. е роден на *** ***. Той по произход е б. и е български гражданин. Няма завършена
образователна степен и е неграмотен. Понастоящем е безработен. Не е женен, но
живее при фактическо съжителство. Не е осъждан. Постоянно живее на адрес в с. Г.,
обл. П.. Има ЕГН **********.
Подсъдимият Д.Д.М. е роден на *** ***. той по произход е б.
и е български гражданин. Няма образователна степен и е неграмотен, като
понастоящем е безработен. Не е женен, но живее при фактическо съжителство. Осъждан
е многократно. Постоянно живее на адрес в с. Г., обл. П.. Има ЕГН **********.
Подсъдимият И.А.К.
е роден на *** ***. По произход е б. и е български гражданин. Не е женено, но
живее при фактическо съжителство и се грижи за малолетно дете инвалид. Няма
завършена образователна степен и е неграмотен, като е трайно безработен.
Осъждан е. Живее постоянно на адрес в с. К., обл. П. и има ЕГН **********. Същият
е племенник на подсъдимият М..
На 25 срещу 26
ноември 2013 година подсъдимите З. и М. постигнали съгласие да отидат до град С..
Около 22.00 часа М. се обадил и на И.К., който бил негов племенник и го
уведомил, че ще бъде на жп гарата в град С.. Затова К. се обадил на свидетелят Й.И.
и го помолил да го откара до гр. С., който го превозил до мястото със
собствения си лек автомобил „Мерцедес” с рег. № **, след което си тръгнал. И
тримата подсъдими употребили определено количество алкохол, като това не довело
до тяхното алкохолно опиване. След като
се срещнали, те си говорили, че идват празници, а те нямат пари за тях, затова
решили да осъществят кражба. Заедно посетили
дома на роднина на подс. М. в „Паша
махала” в гр. С.. Докато били там тримата продължили да пият и да говорят, че
трябва чрез кражба да си набавят средства. В ранните сутрешни часове на
26.11.2013 година подсъдимите тръгнали пеш към с.Кадиево, за да стигнат до дома
на К.. По пътя си по негово предложение влезнали в с. Йоаким Груево, обл. Пловдив
и се предвижили до разположената в населеното място вилна сграда, която била
съдена на оградата на църковен храм „Свети Георги”. При влизането им се включил
СОТ и това принудило тримата да прескочат оградата и влезнат в двора на
църквата, като се подслонили под навеса. Подсъдимите К. и З. направили обиколка
на сградата и уведомили М., че вътре има пари и вещи, вкл. бронз, които могат
да отнемат. Затова той взел намираща се наблизо дървена греда, която поставили
на решетката на прозореца, разположен на южната стена на сградата и тримата
заедно с физически напън успели да я изкривят. През оформилия се отвор се
промушил подсъдимият К., който бутнал прозореца от вътрешната страна, установил
че е отворен и влязъл в църквата през отвора на решетката. След него влязъл и
подс. З., а подс. М. първоначално останал да чака отвън. В последствие той
извикал навън З. и с негова помощ, като последният поразширил отвора, влезнал в
помещението при К.. Двамата заедно започнали да изнасят вещи от храма, като ги
подавали на подс. З. през прозореца, който ги слагал в стар чувал от захар, бял
на цвят. Така подсъдимите успели да вземат: 2 бр. бронзови свещници масивни с
височина 150 см.,
1 бр. бронзов свещник с височина 100
см., 1 бр. бонзов панихидник висок 50 см., 1 бр. бонзов настолен
свещник с височина 30 см.
с кръгла основа, 2 бр. бронзови настолни свещници с шестоъгълна основа, 1 бр.
бронзов трикадилник с височина 40
см., а също и сумата от 60 лв. от касичката за дарения и
сумата от 70 лв. от свещопродавницата в църквата. Парите тримата подсъдими
разделили помежду си, а вещите, поставени в чувала били изнесени от подсъдимите
извън двора на църквата. В района близост до Здравната служба на с. Йоаким
Груево подс. К. се обадил по телефона на свидетеля Й.И. и поискал от него да го
превози с посоченият по – горе автомобил до с. Кадиево. Свидетелят пристигнал
на посоченото от подсъдимият място, където установил, че го очакват и тримата
подсъдими, като те качили в багажника белият чувал с отнетите движими вещи и
потеглили в посока с.Г., като преди това на бензиностанцията заредили гориво с
парите, отнети от храма. Ранната сутрин на 26.11.2013 година тримата подсъдими
и свид. И. оставили отнетите вещи в с. Г., в дома на свидетеля К.Н., роднина на
Д.М.. Подсъдимият обяснил на свидетелят Н., че е закупил железни пръчки и му е
необходим ъглошлайф, за да ги нареже. Подсъдимите свалили отнетото от багажника
на автомобила и го пренесли в гаража на свид. Н., където подс. М. успял да
нареже на части някои от вещите. Наложило се обаче дисковете на ползваният
ъглошлайф да бъдат сменени. Тогава свид. Й.И. по молба на подсъдимият З. и
заедно с подсъдимият И.К. отишли да вземат дискове, като с автомобила потеглили
към центъра на селото. По същото време органите на РУП на МВР- град С.
установили извършената кражба. Полицейските служители уведомили свид. Н.Х. –
председател на Църковното настоятелство на храм „Св. Георги”***, който
придружаван от тях отишъл в църквата и установил кражбата на описаните вещи и
пари. Затова от тях бил подаден сигнал до Началника на РУП на МВР- град
Пазарджик- свидетелят С.С., че е извършена кражба на метални предмети от храма в с. Йоаким
Груево, като предложението било да се наблюдават пунктовете за скрап в с.Г.,
защото една от хипотезите била, че именно там ще се предлагат части от отнетите
вещи. Непосредствено след това свидетелят
бил уведомен, че три лица обикалят с автомобил „Мерцедес” пунктовете за
изкупуване на скрап в населеното място и предлагат желязо, като предложение за
това те направили пред свидетелят И.А.И.. За проверка на този сигнал С. уведомил
**, обслужващ района, свидетелят С., който забелязал автомобилът на свид. И.. Затова
уведомил свидетелят Н.Т. и свидетелят В.В., служители на РУП на МВР- град
Пазарджик за необходимостта да извършат проверка на автомобилът, управляван от Й.И..
Полицейските служители установили, че автомобилът е спрян пред железарски
магазин и осъществили проверка на водача и пътуващият с него пътник, които
излизали от магазина със закупен диск за ъглошлайф. След като установили
самоличността им, а именно че това са свидетелят Й.И. и подсъдимият И.К., като
ги отвели в сградата на кметството. Там провели поотделно беседа с тях, при
която установили, че се касае за отнети метални предмети от църква в с.Йоаким
Груево, като към тази кражба съпричастни са и подсъдимите Д.М. и В.З., както и
обстоятелството, че тези вещи са оставени в дома на свидетелят К.Н.. По същото
време свидетелят К.Н. установил, че нарязаните в гаража му железа са предмет на
извършена кражба, поради което ги събрал в найлонов чувал и ги превозил със
собствения си автомобил до дома на негова внучка- свидетелят Ж.Й., при която ги
скрил. Връщайки се в с.Г., с него се срещнал свидетелят С., пред когото той
признал за обстоятелството, че съхранява отнетите движими вещи и сам посочил
мястото, където ги е скрил, като съпроводил служителите на реда до дома на
свидетелят Ж.Й.. Там с протокол за доброволно предаване от 26.11.2013 година
свид. К.Н. предал следните вещи: 2 бр. дискове от жълт метал с диаметър 40 см. с по 19 бр. дупки по
всеки и следи наподобяващи восък; 2 бр. дискове от жълт метал с диаметър 21 см., с по 9 бр. стойки,
като за свещи с височина 7 см.
всяка една от тях и със следи наподобяващи восък; 1 бр. метална стойка с
височина 46 см.
с два броя орнаменти наподобяващи чашки с диаметър 7 см. всяка; неопределени
предмети от жълт метал, наподобяващи части от свещници, тумбести, с различна
височина, от които 2 бр. напълно идентични с дължина 16.3 см., 2 бр. с дължина 41.5 см., 2 бр. с дължина 39 см., 2 бр. с дължина 21.7 см., 2 бр. с дължина 4.5 см., 1 бр. с дължина 29.3 см.; 1 бр. стойка за
свещник от жълт метал с три крака с височина 17 см. и разстояние между
краката от външната страна 35.5
см.; 1 бр. подобна стойка с ос към нея с обща височина 55.5 см.; 1 бр. подобна
стойка с по-малка основа с ос към нея и обща височина 97 см.; 1 бр. свещник с
височина 24 см.;
1 бр. свещник с височина 19 см.;
4 бр. чести от жълт метал, наподобяващи формата на равностранен триъгълник с
различни размери; 1 бр. предмет от жълт метал с правилна шестоъгълна форма в
основата; 8 бр. части от жълт метал с различна височина в кръгла форма с
различен диаметър; 110 бр. части от жълт метал с неправилна форма и различни
размери. Същите били предадени на съхранение на домакина на РУ „Полиция” гр. С..
В последствие предадените от свид. Н. вещи били предявени на свидетелят Х., който заявил, че същите представляват части
от отнетите от църквата свещници, панахидник и трикадилник. Установило се
първоначално, че общата стойност на отнетите вещи възлиза на 1450 лева. В хода
на проведените беседи и тримата подсъдими дали подробни показания пред
свидетелите А.С., В.В. и Н.Т. за механизма, по който са отнети вещите и начина,
съвместното им участие и за начина, по който са се разпоредили с тях. В
последствие, в хода на съдебното производство бе проведена тройна стоково- оценъчна
експертиза, съобразно чието заключение общата стойност на отнетите вещи възлиза
на 2404.00 /две хиляди четиристотин и четири/ лева, като същите са били
заведени в инвентарната книга, водена от църковното настоятелство на храм
„Свети Георги”- с. Йоаким Груево.
Така
изяснената фактическа обстановка се подкрепя по безспорен начин от събраните
гласни доказателства. Тя се извлича от една страна от показанията на
подсъдимите Д.М. и И.К., които правят самопризнание на фактите и
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, както и от показанията на
подсъдимият В.З. в кредитираната им от съда част. Изяснява се в пълнота и от показанията
на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Й. ***, В.В., Н.Т., К.Н., Ж.Й., С.С., И.А.И., М.Н.. В този
смисъл тя се установява и от приетото заключение на проведената тройна стоково- оценъчна експертиза с вещи лица Г.,
А. и К., заключение на единична стоково- оценъчна кеспертиза с вещо лице С.,
както и от събраните
и приобщени писмени доказателства по делото– протокол за оглед на местопроизшествие от 26.11.2013година с фотоалбум към него, 3 бр. Протоколи за разпознаване на лица от
28.11.2013година относно посъдимите Д.М., В.З. и И.К. с фотоалбум към тях, Протокол
за разпознаване на свидетелят Й.И. от 28.11.2013година, Протокол за доброволно предаване от 26.11.2013година и фотоалбум към него, справки
за съдимост и характеристики приложени от разследващия полицай. Установява се на следващо място и от приобщените по делото веществени
доказателства: 2 бр. дискове от жълт метал с диаметър 40 см. с по 19 бр. дупки по
всеки и следи наподобяващи восък; 2 бр. дискове от жълт метал с диаметър 21 см., с по 9 бр. стойки,
като за свещи с височина 7 см.
всяка една от тях и със следи наподобяващи восък; 1 бр. метална стойка с
височина 46 см.
с два броя орнаменти наподобяващи чашки с диаметър 7 см. всяка; неопределени
предмети от жълт метал, наподобяващи части от свещници, тумбести, с различна
височина, от които 2 бр. напълно идентични с дължина 16.3 см., 2 бр. с дължина 41.5 см., 2 бр. с дължина 39 см., 2 бр. с дължина 21.7 см., 2 бр. с дължина 4.5 см., 1 бр. с дължина 29.3 см.; 1 бр. стойка за
свещник от жълт метал с три крака с височина 17 см. и разстояние между
краката от външната страна 35.5
см.; 1 бр. подобна стойка с ос към нея с обща височина 55.5 см.; 1 бр. подобна
стойка с по-малка основа с ос към нея и обща височина 97 см.; 1 бр. свещник
с височина 24 см.;
1 бр. свещник с височина 19 см.;
4 бр. части от жълт метал, наподобяващи формата на равностранен триъгълник с
различни размери; 1 бр. предмет от жълт метал с правилна шестоъгълна форма в
основата; 8 бр. части от жълт метал с различна височина в кръгла форма с
различен диаметър; 110 бр. части от жълт метал с неправилна форма и различни
размери.
Съдът
кредитира изцяло обясненията на подсъдимия Д.М. относно
изложените с тях самопризнание на установените по – горе факти и
обстоятелства,
че в действителност заедно с подсъдимите К. и З. са проникнали чрез
използването на дървена греда за разбиване на прегради, здраво направени за
защита на имот в църковния храм „Свети Георги” в с. Йоаким Груево и са отнели
посочените движими вещи на обща стойност 1450 лева, след което са ги превозили
до с.Г. и той е предпиел действия по тяхното повреждане чрез нарязването им с
юглошлайф с цел да бъдат продадени за пунктове за скрап. Обясненията на
подсъдимият М. следва изцяло и в пълнота да бъдат кредитирани, защото
те са
съответни на останалите събрани гласни доказателства, а именно на показанията
на свидетелите Й. ***, В.В., Н.Т., С.С., К.Н.. Затова съдът прие
за безспорно изяснен фактът, че подсъдимият е участвувал заедно
с подсъдимите К. и З. в отнемането на движимите вещи, предмет на престъпно
посегателство, като след установяване на фактическа власт върху тях са
предприели действия по нарязването им в с.Г., за да бъдат продадени за скрап, с
цел парите да се разделят помежду им. Тези показания на подсъдимият М.
се явяват достоверни, логични, обективни и съответни на останалите гласни и
писмени доказателства. Те са в частично противоречие единствено с показанията на
подсъдимият З. относно това, знаел ли е последният, че се извършва кражба,
участвувал ли е в изпълнителното деяние и последващото унищожаване и опит за
продажба на отнетите вещи от цзърквата в с.Йоаким Груево. В тази връзка съдът
изцяло кредитира изложеното от подсъдимият М., като на първо място то се подкрепя и от показанията на подсъдимият К., така и от свидетелите
очевидци Й.И. и К.Н. и писмените и веществените доказателства. При
така очертаните безпротиворечиви свидетелски показания се оформя една
обективна картина на действително случилото се. Затова съдът на
база събраните доказателства счита, че
показанията на свидетелите Й.И., К.Н., А.С., С.С., Ж.Й., Н.Т., В.В. дават
в пълнота онази достоверност на случилото се, която се гради на обективност,
логичност, последователност и непредубеденост. Това е така, защото свидетелите
обективно се стремят да изложат фактите такива, каквито те в действителност са
се случили. Изнесените от тях факти се потвърждават и от показанията
на подсъдимият И.К., които съдът изцяло
възприема като логични, последователни, и непротиворечащи на останалите събрани
гласни и писмени доказателства. По отношение на показанията на подсъдимият В.З. съдът
счита, че те следва да бъдат частично кредитирани, като това се
отнася само до основните факти, касаещи присъствието му заедно с
останалите подсъдими в църковен храм „ Свети Георги” в с.Йаким
Груево в ранните часове на 26.11.2013година, както и влизането от М. и К. вътре
в него и изнасянето на посочените църковни вещи, както и последващото им
пренасяне в с.Г. с автомобила на свидетеля Й.И.. В тази си част те се явяват
логични, непротиворечиви и съответни на всички останали събрани доказателства.
По отношение на изложените с тях факти, че той не е знаел, че ще бъде извършено
престъпно отнемане на движими вещи от храма и не е участвувал в изпълнителното
деяние като извършител, съдът счита, че изложеното от З. в тази връзка касае
възприета и отстоявана от него защитна позиция, с цел да бъде избегната
наказателна отговорност. Тази негова позиция се явява защитна, защото тя е
изолирана с оглед на останалия събран доказателствен материали и е несъответна
на показанията на подсъдимите М. и К. и на приобщените писмени доказателства. В
тази връзка по несъмнен и категоричен начин се установи, чеи подсъдимият З. е
уечаствувал в подготовката и в действията по престъпно отнемане на движимите
вещи, предмет на обвинението. Не се установи да е имало елемент на помагачество
от негова страна, нито пък липса на знание за извършваните действия от
останалите двама подсъдими. Напротив, безспорно се узасни от показанията на
свидетелите Й. ***, Н.Т., В.В., че той е било и лицето, което е предложило
закупуването на диск за юглошлайфа, с който ще бъдат нарязани движимите вещи,
тонети от храна, както и поведение, насочено към преодоляване на преградите,
ограничаващи влизането в църковния храм, подпомагане на подсъдимите М. и К.,
като той е събирал отвън извадените от вътрешното помещение движими вещи,
подялбата на паричните средства, които са били тонети, последващото им товарене
в автомобила на свидетеля Й.И.. Затова в тази си част неговите
показания не се кредитират от съда и то най- вече по отношение на основните
факти, включени в изложението, касаещи осъществените спрямо него закани,
заплахи и принуда от другите подсъдими. Това е така, защото
те в тази си част се явяват противоречиви, непоследователни, нелогични, като е
налице безспорно проявен от него стремеж да подкрепи една различна версия на
случилото се, която цели да оправдае престъпното му
поведение. Нелогично е неговото поведение и в хода нас ъдебното
следствие.
Същият заявява, че е безкрайно притеснен от заплахите на подсъдимите към него и
семейството му, а сам първоначално е съдействал на органите на реда за
разкриване на случилото се. Това му състояние на страх е неестествено и не е подкрепено с
необходимите доказателства. Напротив, установи се, че подсъдимият
сам е участвувал в извършването на деянието и действията
са му били целенасочени с действията на останалите двама подсъдими. Затова
съдът счете, че дадените от пострадалия обяснения в тази им част се явяват една
напълно несъстоятелна, нелогична и неприемлива от правна страна негова позиция,
която не отговаря на действителните му взаимоотношения с останалите двама подсъдими. Отричането на тези обстоятелства
според мнението на съда се явява негова защитна теза от самото начало на
образуването по негова инициатива на съдебното
производство. Съдът кредитира обясненията
и на подсъдимия И.К. като по -достоверни, последователни и
логични в сравнение с показанията на подсъдимият В.З..
Заявеното от него, касаещо фактите, че в действителност са се срещнали тримата на жп гарата в град Стамболийски, че са обсъждали заедно
набавянето на парични средства чрез кражба, че са стигнали до с.Йоаким Груево и
са скрили в двора на църковния храм, при което са взели решение да проникнат в
църквата и отнемат движими вещи, преодолели са защитните решетки на прозореца и
са направили отвор, през който са проникнали във вътрешността и от там са
отнели посочените църковни предмети, след което са си разделили паричните
средства, а металните предмети са превозили с автомобила на Й.И. ***, където са
предприели унищожаването им, за да ги предадат за скрап с цел печалба от продажбата им е съответно и на останалите събрани
гласни и писмени доказателства. Тези показания на подсъдимият
К. се явяват достоверни, логични, обективни и
съответни на останалите гласни и писмени доказателства. В тази връзка
показанията на свидетелите Й.И., К.Н., А.С., И.И., В. В. и Н.Т. дават в
пълнота онази достоверност на случилото се, която се гради на обективност,
логичност, последователност и непредубеденост. Това е така, защото свидетелите
обективно се стремят да изложат фактите такива, каквито те в действителност са
се случили. Тези техни показания се потвърждават и от кредитираните показания
на подсъдимият М.. Затова съдът изцяло
възприе направеното от него самопризнание.
При
тази система от преки и косвени доказателства, съдът приема изложената по- горе
фактическа обстановка за безспорно доказана по настоящото дело, от която
следват и съответните правни изводи:
Предвид изложеното и от така изяснената фактическа
обстановка, съобразявайки с разпоредбите на чл.301 от НПК съдът приема за
установено от правна страна :
Подсъдимият В.З. е годен субект на вмененото му
престъпление, като той е пълнолетен и е действувал в състояние на вменяемост.
Независимо от изпитото количество алкохол, той не е бил в състояние на
алкохолно опиянение и е могъл да разбира свойството из начението на извършеното
и да ръководи постъпките си.
С деянието
си от обективна страна подс. В.З. е осъществил състава на престъплението по чл. 195 ал. 1 т. 3 пр. 2-ро и т. 5 вр. с чл. 194 ал. 1 от НК изразило се в това, че 26.11.2013 год. в с. Йоаким Груево,
обл. Пловдив, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот –
метална решетка и след предварително сговаряне в немаловажен случай с Д.Д.М.
ЕГН ********** и И.А.К. ЕГН ********** е отнел чужди движими вещи: 2 бр.
бронзови свещници масивни с височина 150 см. на стойност 800 лв, 1 бр. бронзов
свещник с височина 100 см.
на стойност 110 лв, 1 бр. бронзов панихидник висок 50 см. на стойност 250 лв, 1
бр. бронзов настолен свещник с височина 30 см. с кръгла основа на стойност 30 лв, 2 бр.
бронзови настолни свещници с шестоъгълна основа на стойност 70 лв, 1 бр.
бронзов трикадилник с височина 40
см. на стойност 60 лв, и сумата от 130 лв. – всичко на
обща стойност 1 450 /хиляда четиристотин и петдесет/ лева от владението на
Църковното настоятелство на храм „Св. Георги” в с. Йоаким Груево, без
съгласието на ръководството с намерение противозаконно да ги присвои. Действията на подсъдимият са
изцяло съставомерни по посоченият състав, като те разкриват всички признаци от
обективна страна на изпълнителното деяние – противоправно установяване на
фактическа власт и последващо разпореждане с чужда движима вещ, достъп до която
е постигнат чрез разрушаване на прегради
/ метални решетки/, здраво направени за защита на имот, което е станало без
знанието и съгласието на владелеца и. Квалификацията на деянието е правилна с
оглед механизма на осъществяването на деянието.
От субективна страна подсъдимият В.З. е осъществил деянието при пряк
умисъл като форма на вината. Той е осъзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е целял
тяхното настъпване. Интелектуалният момент се е изразил в съзнаване от него, че
това са чужди движими вещи, за които той няма правно основание да владее без
съгласието на владелеца им. Същият е бил запознат с ограничителните действия,
които защитават правото на собственост, като е съзнавал и неправомерността на
постъпките си, с които да я отчужди в свои личен интерес. Съдът счита, че са изцяло проявени от него
съставомерните признаци от субективна страна.
Подсъдимият Д.М. е годен субект на вмененото му
престъпление, като той е пълнолетен и е действувал в състояние на вменяемост.
Независимо от изпитото количество алкохол, той не е бил в състояние на
алкохолно опиянение и е могъл да разбира свойството из начението на извършеното
и да ръководи постъпките си.
С деянието си от обективна страна подс. Д.М. е осъществил престъпление
по чл. 196 ал. 1 т. 2 вр. с чл. 195 ал. 1 т. 3 пр. 2-ро, т.
5 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 29 ал. 1 б. „а” и б. „б” от НК, изразило се в това, че на 26.11.2013 год. в с.
Йоаким Груево, обл. Пловдив, чрез повреждане на преграда, здраво направена за
защита на имот – метална решетка и след предварително сговаряне в немаловажен
случай с И.А. К. ЕГН ********** и В.З.З.
ЕГН: ********** е отнел чужди движими вещи: 2 бр. бронзови свещници,
масивни, с височина 150 см. на стойност 800 лева, 1
бр. бронзов свещник с височина 100 см. на стойност 110 лева,
1 бр. бронзов панихидник,
висок 50 см. на стойност 250 лева, 1 бр. бронзов настолен свещник с височина 30 см. с кръгла основа
на стойност 30 лева, 2 бр. бронзови настолни свещници
с шестоъгълна основа на стойност 70 лева, 1 бр.
бронзов трикадилник с височина 40 см. на стойност 60 лева и сумата от 130 лева – всичко на обща стойност 1 450 /хиляда четиристотин и петдесет/ лева от владението на Църковното
настоятелство на храм „Св. Георги” в с. Йоаким Груево, без съгласието на
ръководството с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е
извършено при условията на опасен рецидив – извършил е престъплението, след
като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не
по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, и
извършил престъплението, след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване
от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК. Действията на подсъдимият са
изцяло съставомерни по посоченият състав, като те разкриват всички признаци от
обективна страна на изпълнителното деяние – противоправно установяване на
фактическа власт и последващо разпореждане с чужда движима вещ, достъп до която
е постигнат чрез разрушаване на прегради
/ метални решетки/, здраво направени за защита на имот, което е станало без
знанието и съгласието на владелеца и. Той е извършил деянието,
след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода
не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 НК,
както и след като е бил осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, като за поне едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл.66 НК, което обуславя квалификацията на
деянието по чл.29 ал.1 б.”а” и б.”б” – опасен рецидив. Това е така, защото с
определение от 25.05.2006 година, влязло в сила на 02.06.2006 година по НОХД №
5255/2004 година на Районен съд гр. С., били групирани наказанията по
осъжданията му по: НОХД № 48/2005 година на РС гр. Самоков, НОХД № 67/2003
година на РС гр. Самоков, НОХД № 65/2003 година на РС гр. Самоков, НОХД №
********* година на РС гр. Пазарджик, НОХД № 115/2003 година на РС гр.
Панагюрище, НОХД № 64/2004 година на РС гр. Самоков, НОХД № 360/2003 година на
СОС, НОХД № 2120/2003 година на РС гр. Пазарджик и НОХД № 5255/2004 година на
СРС, като му било определено общо най-тежко наказание от 6 години лишаване от
свобода при първоначален строг режим. На основание чл. 25 ал. 2 от НК от така
определеното общо най-тежко наказание било приспаднато времето от 28.06.2004
година до 25.05.2006 година, през което подс. М. изтърпявал наказание от 3
години и 6 месеца лишаване от свобода при строг режим по определение от
01.09.2004 година на РС гр. Самоков. Определеното общо най-тежко наказание било
изтърпяно на 08.06.2009 година. С определение за одобряване на споразумение №
89/26.04.2010 година на Районен съд гр. Пазарджик по НОХД № 646/2010 година,
влязло в сила на 26.04.2010 година, подс. М. бил признат за виновен за
престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 2 вр. с чл. 195 ал. 1 т. 3 и т. 4 вр. с чл.
194 ал. 1 вр. с чл. 29 ал. 1 б. „а” и б. „б” от НК, като му било наложено
наказание от 1 година лишаване от свобода при първоначален строг режим. С
определение за одобряване на споразумение № 118/18.05.2010 година на Районен
съд гр. Пазарджик по НОХД № 978/2010 година, влязло в сила на 18.05.2010
година, подс. М. бил признат за виновен за престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 2
вр. с чл. 195 ал. 1 т. 3 и т. 4 пр. І вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 20 ал. 2
вр. с чл. 26 ал. 1 вр. с чл. 29 ал. 1 б. „а” и б. „б” от НК, като му било
наложено наказание от 2 години и 6 месеца лишаване от свобода при първоначален
строг режим. С определение от 08.07.2010 година на Районен съд гр. Пазарджик по
ЧНД № 1190/2010 година, влязло в сила на 24.07.2010 година на подс. М. било
наложено общо най-тежко наказание по присъдите му по НОХД № 646/2010 година и
НОХД № 978/2010 година и двете на Районен съд гр. Пазарджик в размер на 2
години и 10 месеца при първоначален строг режим, като на основание чл. 25 ал. 2
от НК от така определеното общо най-тежко наказание било приспаднато
изтърпяното наказание лишаване от свобода по НОХД № 646/2010 година в размер на
1 месец и 13 дни. Така определеното общо най-тежко наказание било изтърпяно на
01.02.2013 година. Посочените осъждания определят квалификацията на извършеното
от М. деяние като такова в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29 ал.
1 б. „а” и б. „б” от НК.
От субективна страна подсъдимият Д.М. е осъществил деянието при пряк
умисъл като форма на вината. Той е осъзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е целял
тяхното настъпване. Интелектуалният момент се е изразил в съзнаване от него, че
това са чужди движими вещи, за които той няма правно основание да владее без
съгласието на владелеца им. Същият е бил запознат с ограничителните действия,
които защитават правото на собственост, като е съзнавал и неправомерността на
постъпките си, с които да я отчужди в свои личен интерес. Съдът счита, че са изцяло проявени от него
съставомерните признаци от субективна страна.
Подсъдимият И.К. е годен субект на вмененото му
престъпление, като той е пълнолетен и е действувал в състояние на вменяемост.
Независимо от изпитото количество алкохол, той не е бил в състояние на
алкохолно опиянение и е могъл да разбира свойството из начението на извършеното
и да ръководи постъпките си.
С деянието си от обективна страна подсъдимият И.К.
е осъществил престъпление престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 3 пр.
2-ро, т. 5, т. 7 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 28 ал. 1 от НК, изразило се в това, че на 26.11.2013 год. в с.
Йоаким Груево, обл. Пловдив, повторно в немаловажен случай, след като е бил
осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, чрез повреждане на
преграда, здраво направена за защита на имот – метална решетка и след
предварително сговаряне в немаловажен случай с Д.Д.М. ЕГН ********** и В.З.З. ЕГН: ********** е отнел чужди движими вещи: 2 бр.
бронзови свещници, масивни, с височина 150 см. на стойност 800 лева, 1 бр. бронзов свещник с височина 100 см. на стойност
110 лева, 1 бр. бронзов панихидник, висок 50 см. на стойност 250 лева, 1 бр. бронзов настолен
свещник с височина 30 см. с кръгла основа на стойност 30 лева,
2 бр. бронзови настолни свещници с шестоъгълна основа на стойност 70 лева, 1 бр. бронзов трикадилник с
височина 40 см. на стойност 60 лева и сумата от 130
лева – всичко на обща стойност 1 450 /хиляда четиристотин
и петдесет/ лева от владението на Църковното настоятелство на храм „Св. Георги”
в с. Йоаким Груево, без съгласието на ръководството с намерение противозаконно
да ги присвои. Действията на подсъдимият са
изцяло съставомерни по посоченият състав, като те разкриват всички признаци от
обективна страна на изпълнителното деяние – противоправно установяване на
фактическа власт и последващо разпореждане с чужда движима вещ, достъп до която
е постигнат чрез разрушаване на прегради
/ метални решетки/, здраво направени за защита на имот, което е станало без
знанието и съгласието на владелеца и. Той е извършил деянието,
след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление,
което пък обуславя признака по чл.28 ал.1 НК – а именно повторност, като не е изтекъл и визирания в чл.30 вр. с чл.28 и чл.29 от НК пет годишен срок. Така с определение за одобряване на
споразумение № 527/22.06.2012 година, влязло в сила на 22.06.2012 година по
НОХД № 4478/2012 година по описа на ПРС, ХХІІ н.с., подс. И.К. бил признат за
виновен за престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 3 и т. 5 вр. с чл. 194 ал. 1 от НК,
извършено на 19.06.2012 година, като му било определено и наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 3 месеца, изпълнението на което на основание чл.
66 ал. 1 от НК било отложено с изпитателен срок от 3 години. Посоченото предходно осъждане определя
извършеното от подсъдимият деяние в изпитателния срок на условна присъда.
При така изложените правни съображения,
касаещи установените обстоятелства, подкрепени от събраните доказателства, се
определиха съответните наказания на подсъдимите. При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия В.З. за така
извършеното от него престъпление с правна квалификация по чл. 195
ал. 1 т. 3 пр. ІІ, т. 5 вр. с чл. 194 ал. 1 от НК съдът отчете степента на обществена опасност на деянието, която се обстоятелството, че и тримата подсъдими са действали организирано,
целенасочено и с предварително уговаряне, а деяние е извършено през нощта, като
предмета на престъплението е в по – висок размер в сравнение с други случай и е
засегнат религиозен храм и църковна утвар. Прецениха се смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелство спрямо подсъдимият. Съдът отчете като
счекчаващо отговорността обстоятелство на първо място липсата на минали
осъждания по отношение на В.З. и младата му възраст, липсата на други
противообществени прояви. Не се отчетоха отегчаващи отговорността
обстоятелства, които да го определят като личност с по- висока степен на
обществена опасност в сравнение с други подобни случай. Затова с оглед
извършеното деяние, степента на обществена опасност на дееца, степента на
засегнатост на пострадалия и на обществените отношения по охрана на
собствеността, като най – съответно на целите на наказанието по смисъла на
чл.36 ал.1 от НК, съдът определи по реда на чл.54 от НК наказание от 2 /две/
години „лишаване от свобода”, което е ориентирано към минимума на предвиденият размер. Така
определеното наказание, определено при превес на смекчаващите над отегчаващите
отговорността обстоятелства, ще спомогне да се поправи и превъзпита подсъдимият
към спазването на законите и добрите нрави, ще въздействува предупредително
върху него и ще му отнеме възможността да върши и други престъпления, и ще
въздейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на
обществото. Налице са обективните предпоставки на чл.66 ал.1 от НК спрямо В.З.
да бъде отложено неговото изпълнение, в предвид обстоятелството, че то е до
размер от три години, деецът не е осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, и за постигане целите на наказанието и преди
всичко за поправянето му не е наложително той да го изтърпи. На основание чл.59
ал.1 т.1 и ал.2 от НК се приспадна времето, през което спрямо него е имало
задържане и взета мярка за неотклонение „Задържане под стража” и „Домашен
арест”.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Д.М. за така
извършеното от него престъпление с правна квалификация по чл. чл. 196 ал. 1 т. 2 вр. с чл. 195 ал. 1 т. 3 пр. 2-ро, т. 5 вр. с чл. 194
ал. 1 вр. с чл. 29 ал. 1 б. „а” и б. „б”
от НК законът предвижда наказание лишаване от
свобода от три до петнадесет години. Съдът отчете степента на обществена опасност на деянието, която е значително завишена с оглед предмета на отнетото имущество – засегнат е
религиозен храм, характер на дейността и
на формата и, както и времето на осъществяването му. Прецениха се смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелство спрямо подсъдимият. Съдът отчете отегчаващите
отговорността обстоятелство, които на първо място касаят влошените
характеристични данни за подсъдимият, свързани с предишните негови осъждания и
наличието на множество протиообществени прояви, които го определят като личност
с по- висока степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случай.
Отчетоха се и смекчаващите отговорността обстоятелства, свързани със
съдействието на органите на разследването от самото начало на образуваното
наказателно производство за разкриване на обективната истина, направеното
самопризнание. Затова с оглед извършеното деяние, степента на обществена
опасност на дееца, степента на засегнатост на пострадалия и на обществените
отношения по охрана на собствеността, като най – съответно на целите на
наказанието по смисъла на чл.36 ал.1 от НК, съдът определи по реда на чл.54 от НК наказание от 4 /четири/ години и 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода”,
което е ориентирано към минимума на
предвиденият размер. Така определеното наказание, определено при баланс на смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелства, ще спомогне да се поправи и
превъзпита подсъдимият към спазването на законите и добрите нрави, ще
въздействува предупредително върху него и ще му отнеме възможността да върши и
други престъпления, и ще въздейства възпитателно и предупредително и върху
другите членове на обществото. С оглед постигане целите на наказанието и преди
всичко за поправянето на дееца е наложително той да го изтърпи по реда на чл.60
т.2 и чл.61 ал.1 от ЗИНЗС в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл.59 ал.1 т.1 и ал.2 от НК се приспазна времето, през което
спрямо него е имало задържане и взета мярка за неотклонение „Задържане под
стража”.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия
И.К. за така извършеното от него престъпление с правна квалификация по чл.195 ал. 1 т. 3 пр. ІІ, т. 5, т. 7 вр. с чл.
194 ал. 1 вр. с чл. 28 ал. 1 от НК съдът отчете, че се
предвижда наказание лишаване от свобода от две до десет години. Съдът отчете степента
на обществена опасност на
деянието, която е завишена с оглед предмета на отнетото имущество –
засегнат е религиозен храм, както и от характер на дейността и на формата на
нейното осъществяване, от времето на осъществяване на деянието. Прецениха се
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелство спрямо подсъдимият.
Прецениха се смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелство спрямо подсъдимият.
Съдът отчете като отегчаващи отговорността обстоятелство влошените
характеристични данни за подсъдимият, свързани с предишно негово осъждане и
наличието на множество протиообществени прояви, които го определят като личност
с по- висока степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случай.
Отчетоха се и смекчаващите отговорността обстоятелства, свързани със
съдействието на органите на разследването от самото начало на образуваното
наказателно производство за разкриване на обективната истина, направеното
самопризнание, грижите за малолетно дете, което е 100% инвалид и се нуждае от
придружител. Затова с оглед извършеното деяние, степента на обществена опасност
на дееца, степента на засегнатост на пострадалия и на обществените отношения по
охрана на собствеността, като най – съответно на целите на наказанието по
смисъла на чл.36 ал.1 от НК, съдът определи по реда на чл.54 от НК наказание от
2 /две/ години и 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода”, което е ориентирано към
минимума на предвиденият размер. Така определеното наказание, определено при
превес на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, ще спомогне
да се поправи и превъзпита подсъдимият към спазването на законите и добрите
нрави, ще въздействува предупредително върху него и ще му отнеме възможността
да върши и други престъпления, и ще въздейства възпитателно и предупредително и
върху другите членове на обществото. С оглед постигане целите на наказанието и
преди всичко за поправянето на дееца е наложително той да го изтърпи по реда на
чл.60 т.2 и чл.61 ал.1 от ЗИНЗС в затвор или затворническо общежитие от закрит
тип. На основание чл.59 ал.1 т.1 и ал.2 от НК се приспазна времето, през което
спрямо него е имало задържане и взета мярка за неотклонение „Задържане под
стража”.
Съдът постанови след влизане на присъдата в сила
веществените доказателства, подробно описани
в присъдата - 2 бр. дискове от жълт метал с диаметър 40 см. с по 19 бр.
дупки по всеки и следи наподобяващи восък; 2 бр. дискове от жълт метал с
диаметър 21 см. с по 9 бр. стойки, като за свещи с височина 7 см. всяка една от
тях и със следи наподобяващи восък; 1 бр. метална стойка с височина 46 см. с
два броя орнаменти наподобяващи чашки с диаметър 7 см. всяка; неопределени
предмети от жълт метал, наподобяващи части от свещници, тумбести, с различна
височина, от които 2 бр. напълно идентични с дължина 16.3 см., 2 бр. с дължина
41.5 см., 2 бр. с дължина 39 см., 2 бр. с дължина 21.7 см., 2 бр. с дължина 4.5
см., 1 бр. с дължина 29.3 см.; 1 бр. стойка за свещник от жълт метал с три
крака с височина 17 см. и разстояние между краката от външната страна 35.5 см.;
1 бр. подобна стойка с ос към нея с обща височина 55.5 см.; 1 бр. подобна
стойка с по-малка основа с ос към нея и обща височина 97 см.; 1 бр. свещник с
височина 24 см.; 1 бр. свещник с височина 19 см.; 4 бр. чести от жълт метал,
наподобяващи формата на равностранен триъгълник с различни размери; 1 бр.
предмет от жълт метал с правилна шестоъгълна форма в основата; 8 бр. части от
жълт метал с различна височина в кръгла форма с различен диаметър; 110 бр.
части от жълт метал с неправилна форма и различни размери, следва да бъдат върнати на техния собственик –
Църковното настоятелство на храм „Св.Георги” в с. Йоаким Груево.
Като
признати за виновни подсъдимите на основание чл. 189 ал.3 от НПК бяха осъдени
да да заплатят солидарно направените по делото разноски в размер на 1000.34
/хиляда лева и тридесет и четири стотинки/ или по 333.44 лева за всеки един от
тях.
По така
изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.