Районен съд - Благоевград |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Владимир Пензов | |
и след като се запозна със събраните доказателства и на основание чл.301 във връзка с чл.303 от НПК, съдът П Р И С Ъ Д И : ПРИЗНАВА подсъдимата Б. К. Р., [дата на раждане] в [населено място], с постоянен и настоящ адрес: общ. П., [населено място] ЕГН [ЕГН] за ВИНОВНА в това, че за времето от месец февруари 2014г. до месец март 2015г., след като е била осъдена с решение № 1052/07.02.2014 г., постановено по гр. дело № 534/2013 г. по описа на Районен съд – Благоевград, влязло в законна сила на 07.02.2014г. да издържа свой низходящ – дъщеря си В. Н. Д., [дата на раждане] , като й заплаща месечна издръжка в размер на 85,00 /осемдесет и пет/ лева, платими чрез нейния баща и законен представител Н. К. Д., живущ в [населено място], съзнателно не е изпълнила това свое задължение в размер две или повече месечни вноски, а именно 14 /четиринадесет/ месечни вноски на обща стойност 1190 /хиляда сто и двадесет/ лева - престъпление по чл.183, ал.1 от НК, поради което и на основание същият законов текст във връзка с чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК й налага наказание “пробация”, включващо следните пробационни мерки: - на основание чл.42а, ал.2, т.1 от НК във връзка с чл.42б, ал.1 от НК – “Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, изпълнима при периодичност два пъти седмично” и - на основание чл.42а, ал.2, т.2 от НК във връзка с чл.42б, ал.2 от НК – „Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца по график, определен от служителя“; ПРИСЪДАТА подлежи на протестиране и обжалване пред Окръжен съд Благоевград в 15-дневен срок, считано от днес за всяка от страните. РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОТИВИ: Производството пред Районен съд Благоевград е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура Б., с който Б. К. Р., [дата на раждане] в [населено място], с постоянен и настоящ адрес [населено място], ЕГН [ЕГН] е обвинена в това, че за времето от месец февруари 2014г. до месец март 2015г., след като е била осъдена с решение № 1052/07.02.2014 г., постановено по гр. дело № 534/2013 г. по описа на Районен съд – Благоевград, влязло в законна сила на 07.02.2014г. да издържа свой низходящ – дъщеря си В. Н. Д., [дата на раждане] , като й заплаща месечна издръжка в размер на 85,00 /осемдесет и пет/ лева, платими чрез нейния баща и законен представител Н. К. Д., живущ в [населено място], съзнателно не е изпълнила това свое задължение в размер две или повече месечни вноски, а именно 14 /четиринадесет/ месечни вноски на обща стойност 1190 /хиляда сто и двадесет/ лева, квалифицирано като престъпление по чл. 183 ал. 1 от НК. В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура Б. поддържа обвинението и ангажира доказателства в негова подкрепа. Пледира подсъдимата да бъде призната за виновна по повдигнатото обвинение, като й се наложи и предвиденото от законодателя наказание „пробация“, включващо задължителните две пробационни мерки с приложение за минимален срок от шест месеца. Подсъдимата се явява лично, като не ангажира защитник и се защитава сама. В съдебното заседание дава обяснения, признава се за виновна по повдигнатото обвинение и изразява съжаление за случилото се. Развива защитна теза, че е обективно възпрепятствана да заплаща дължимата издръжка, тъй като е безработна, а желае да заплаща такава. Районният съд, след като съобрази доводите на страните, ангажираният по делото доказателствен материал и закона, в пределите на своята преценка по чл.301 от НПК, приема за установено следното: От съвместното съжителство между подсъдимата Р. и Н. К. Д., с ЕГН [ЕГН] е родено едно дете – В. Н. Д., с ЕГН [ЕГН]. Четиридесет дни след раждането на детето подсъдимата Р. напуснала дома си и дълго време е била с неизвестно за близките й местопребиваване, като грижите за роденото от съвместното им съжителство малолетно детÕ полагал изцяло бащата Н. Д.. С решение № 1052/07.02.2014г. постановено по гр. д. № 534/2013г. по описа на Районен съд – Благоевград, влязло в законна сила на 07.02.2014г. е утвърдено постигнато между Н. К. Д. и Б. К. Р. споразумение по чл.127, ал.1 от Семейния кодекс, съгласно което обвиняемата Р. била задължена да заплаща месечна парична издръжка на роденото по време на тяхно съжителството дете В. Н. Д., [дата на раждане] в размер на 85 /осемдесет и пет/ лева, платими чрез нейният баща и законен представител Н. К. Д., живущ в Б За периода от влизане в сила на решението през месец февруари 2014г. до месец март 2015г. включително, обвиняемата Р. не е изпълнила задължението си към нейната дъщеря В. Н. Д., като не ѝ е заплатила 14 /четиринадесет/ месечни вноски от по 85 лева, на обща стойност 1 190 /хиляда сто и деветдесет/ лева. От свидетелството за съдимост на подсъдимата Б. К. Р. се установява, че същата не е осъждана за престъпления от общ характер, по отношение на нея не е прилаган института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК, както и не е прилагана разпоредбата на чл.183 ал.3 от НК. Горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели Х. и Д., обясненията на подсъдимата и приетите по делото писмени доказателства. При така изложената и установена фактическа обстановка по делото, като съобрази целият доказателствен материал по делото, съдът намира за доказано по безспорен и категоричен начин, че подсъдимата Р. е извършила от обективна и субективна страна процесното инкриминирано деяние по чл.183, ал.1 от НК. От обективна страна подсъдимата Р. е субект на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, тъй като е лице осъдено, по силата на съдебно решение да заплаща издръжка на свой близък, а именно на малолетната си дъщеря В. Н. Д., [дата на раждане] Въпреки това си задължение в периода от месец февруари 2014 г. до месец март 2015 г., включително не е заплащала такава, които представляват две и повече вноски. Не се установи в инкриминирания период подсъдимата Р. да е осъществявала частични плащания, поради което съдът приема, че престъплението е осъществено чрез пълно бездействие и неговият престъпен резултат по отношение на кредитора е настъпил. От субективна страна, деянието е извършено при условията на пряк умисъл, тъй като подсъдимата Р. е съзнавала задължението си, а от тук и общественоопасният характер на инкриминираното деяние, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала тяхното настъпване, мотивирана от желанието си за задоволяване на лични нужди. Допълнителен аргумент за извода на съда, досежно тази форма на вина при извършване на процесното престъпление са и самите обяснения на подсъдимата, която изрично заявява, че съзнава задължението си, но няма възможност да го осъществи. При определяне вида и размера на наказанието за извършеното от подсъдимата престъпление в конкретният случай, съдът прие, че са налице невъзстановени имуществени вреди от престъплението. Същите са елемент от състава на престъплението и съставляват именно неизплатените от подсъдимата суми за издръжка на малолетното си дете. Този факт сам по себе си представлява пречка, по отношение на Р. да бъде приложен института на освобождаването й от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК. Законодателят за извършеното от подсъдимия престъпление по чл.183, ал.1 от НК е предвидил налагане на наказание „Лишаване от свобода“ до една година или “Пробация”. При определяне наложеното наказание съдът съобрази съотношението на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи вената обстоятелства съдът възприе чистото съдебно минало на подсъдимата, дадените обяснения, самопризнанието и тежкото материално и социално положение на подсъдимата, както и това, че същата има второ дете на около четири месеца за което се грижи сама, а отегчаващи такива не се установиха. Поради което и с оглед постигане целите на наказанието по чл.36 от НК, съдът намира, че в случая следва да бъде наложено по-лекото от двете алтернативно предвидени наказания, а именно „Пробация“, включващо двете задължителни пробационни мерки за минимално допустимия срок, в рамките на шест месеца, като й наложи пробационните мерки: “задължителна регистрация по настоящ адрес”, изпълнима при периодичност два пъти седмично за срок от шест месеца и “задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца, които да се провеждат по график определен от пробационния служител. Съдът намира, че именно тези пробационни мерки, осъществени в тази си съвкупност и в постановените срокове биха спомогнали за осъществяване на индивидуалната и генерална превенция на наказанието. По изложените съображения, съдът постанови и присъдата си. РАЙОНЕН СЪДИЯ: |