Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 31 01.03.2019
г. град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На
двадесет и трети януари Година
2019
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОНЬО ТОНЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ХРИСТАКИЕВА
ТАТЯНА ГЬОНЕВА
СЕКРЕТАР
Минка Димитрова
ПРОКУРОР
Радостин Рахнев
като
разгледа докладваното от съдия ХРИСТАКИЕВА
ВНОХД №1266 по описа за 2018 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.313 от сл. от НПК.
С Присъда №60/23.10.2018 г., постановена по нохд №899/2018 г. Казанлъшки
районен съд е признал подсъдимия В.С.Р. за
виновен в това, че на 11.05.2018 г. в с. Е., общ. Н., ул. „С.п.“ № 9, в
условията на опасен рецидив, се съвъкупил с лице от женски пол – П.Т.С., с ЕГН **********,
като я принудил към това със сила – оказал натиск и нанесъл множество удари в
областта на глава и тялото й, поради което и на осн. чл. 152 ал. 3 т. 5, вр.
чл. 152 ал. 1 т. 2, предл. I-во, вр. с чл. 29 ал. 1 б. „а“ и б. „б“ и чл. 54 от НК, съдът го осъдил на девет години „лишаване от свобода“, което наказание на
осн. чл. 58а ал. 1 от НК, намалил с една трета на шест години „лишаване от
свобода“ при първоначален „строг“ режим.
На
основание чл. 59 ал. 1 от НК съдът зачел времето, през което подсъдимият В.С.Р.
е бил задържан под стража, считано от 15.05.2018 г.
На
основание чл. 59 ал. 2 НК съдът зачел времето, през което подсъдимият В.С.Р. е
бил задържан с Постановление на РП – Казанлък от 13.05.2018 г. на осн. чл. 64
ал. 2 от НПК, както и времето, през което е бил задържан по ЗМВР, считано от 12.05.2018 г.
С
постановения съдебен акт подсъдимият В.С.Р. е осъден да заплати направените
разноски в размер от 917,02 лв. по сметка на ОД МВР – Стара Загора.
Първоинстанционният
съд с присъдата си се е разпоредил и по отношение на веществените доказателства.
Против цитираната присъда е постъпила
жалба от адв. М.Б.Д., служебен защитник
на подсъдимия В.С.Р., в която се излагат доводи за несправедливост на наложеното
наказание. Искането, което се прави с жалбата, е за постановяване на нов
съдебен акт, с който да бъде изменена първоинстанционната присъда в частта
относно размера на наложеното наказание, като бъде определено наказание в
по-нисък размер на подсъдимия В.С.Р..
Настоящият съдебен състав, като взе предвид доводите на страните,
доказателствата по нохд №899/2018 г. и извърши цялостна служебна проверка на
атакуваното решение, в кръга на своите правомощия по чл.314, ал.1 от НПК,
намери за установено следното:
Районен съд – Казанлък не е допуснал нарушение при приложението на
основните принципи на НПК визирани в чл.13 и чл.14. за обективно, всестранно и
пълно изясняване на обстоятелстава по делото. За всички обстоятелства, които са
от съществено значение за решаването на делото са били събрани в хода на
досъдебното производство необходимите доказателства. Изводите на Районен съд – Казанлък
относно приетите за установени по делото фактически обстоятелства са правилни и
се споделят изцяло от въззивния съд.
Фактическата обстановка по делото може да бъде обобщена по следния
начин:
Свидетелката П.С.
била леля на подсъдимия В.Р.. Седмица преди 10.05.2018 г. свидетелката С.
отишла да живее в родната й къща, която била стопанисвана от сестра й -
свидетелката Н.Р.. Къщата се намирала в с.Е., общ. Н., на ул. „С.п.“ № 9.
На 10.05.2018 г. в къщата
на посочения адрес свидетелката С. била
заедно със сестра си свидетелката Н.Р..
Около полунощ на
входната врата почукал подсъдимият Р.. Свидетелката Р. отворила вратата и
подсъдимият, който бил племенник на
двете свидетелки, влязъл в стаята. След около 15 минути свидетелката Рашева си
тръгнала и в стаята останали само подсъдимият и свидетелката С.. Тъй като
подсъдимият Р. бил гладен, пострадалата свидетелка С. му сложила да вечеря.
След това С. му казала, че иска да си ляга. Докато тя отишла до външната тоалетна, подсъдимият, който уж се приготвял да тръгва, се скрил под
леглото. Свидетелката С. се върнала в стаята и след като не видяла никъде
подсъдимия Р., решила, че той си е тръгнал, след което си облякла пижамата,
загасила осветлението и си легнала, като преди това с метално резе заключила
вратата на стаята.
Малко след това чула
шум изпод леглото, на което била легнала, но докато стане от леглото усетила,
че някой ляга върху нея. Свидетелката С. се опитала да избута тялото на
легналия върху нея, но й били нанесени няколко юмручни удара в областта на главата. Тя се опитала да извика
за помощ, но подсъдимият запушил с ръка устата й като й казал: „мълчи, защо
викаш“. Свидетелката по гласа познала подсъдимия Р. и му казала: „В., какво
правиш“ и се опитала да се изправи. Подсъдимият Р. й казал да мълчи, след
което свалил долнището на пижамата, с което била обута пострадалата и въпреки, че тя се
съпротивлявала като си стискала краката, подсъдимият Р. с ръце ги разтворил
и успял да проникне с пениса си във
влагалището на свидетелката. Направил няколко тласъка, при което Станева
усетила топла течност по слабините си. През цялото време докато осъществявал
полов акт с пострадалата, подсъдимият Р. й нанасял удари по главата и тялото.
Уплашен от виковете й, подсъдимият
станал и побягнал навън, като не успял да еякулира. Свидетелката С. също
успяла да стане, пуснала лампата и
видяла подсъдимия Р. да напуска двора на къщата й. След това пострадалата заключила
вратата и видяла, че от влагалището и се стича кръв. Измила се, а долнището на
пижамата и блузата, с която била облечена, сложила в синя найлонова чанта, в
която имало и други стари дрехи. На сутринта оставила чантата до стената на
къщата отвън. Пак на сутринта, като започнала да оправя косата си, от нея паднала топка косми. През деня на
11.05.2018 г. свидетелката Станева стояла в
дома си, като не споделила на никого за случилото се .
На 12.05.2018 г.
видяла до дома си свидетеля Ж. и К. - полицейски служители, които отишли на възникнал скандал между
подсъдимия Р. и друго лице. Като ги
видяла, свидетелката С. се
престрашила и им казала, че била
изнасилена от подсъдимия Р.. Не била разказала на никого предния ден, защото се
страхувала и срамувала от случилото се.
От експертното
заключение на комплексната съдебно психологопсихиатрична експертиза се установява, че П.С. не страда от психично
заболяване. Била е в състояние към 10.05.2018 г. - 11.05.2018 г., включително и към момента на психологичното
изследване, да възприема правилно
фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни показания за тях.
П.С. е разбирала свойството и значението на извършеното спрямо нея от подс. Р.
и употребената спрямо нея физическа сила и заплахи по отношение на живота и
телесната и неприкосновеност и е могла да ръководи постъпките си съобразно
ситуацията. По време на извършеното спрямо св.С. посегателство същата е била в
състояние на емоционален стрес. Изпитвала е чувство на страх за физическата си
неприкосновеност и на безпомощност защото е знаела, че в къщата няма никой,
който може да й помогне, а нейните физически сили не достигали за отблъсване на
нападателя. Действията на подс. Р. и употребената от него физическа сила и
отправените от него думи и действия са възприети от Станева като заплаха за живота
и сигурността и предвид развилата се ситуация. П.С. е изпитвала психически
стрес от случилото се. Констатирани били клинични данни за преживян
диагностично значим стрес към инкриминирания период и към датата на прегледа. След
преживяното посегателство е настъпила промяна в психичното състояние на С.,
изразяващо се в депресивна реакция.
При така
установената фактическа обстановка съдът е приел, че деянието на подсъдимия
осъществява от обективна и субективна
страна елементите на състава на чл.152, ал.3 т.5 вр. ал.1 т.2 вр. чл.29 ал.1 б.“а“
и б. „б“ от НК. При определяне правната квалификация на деянието на подсъдимия
първостепенният съд е приложил правилно
материалния закон.
Съдът
е приел, че наказанието на подсъдимия В.Р. следва да бъде определено при
хипотезата на чл.54 НК. В тази връзка настоящият състав счита за уместно да
отбележи, че определянето на наказанието спрямо конкретния подсъдим за
конкретно извършеното престъпление не съставлява механична преценка на отчетените обстоятелства,
а е логически процес на цялостна оценка на всички обстоятелства, влияещи върху
отговорността.
Правилно
е прието, че при съблюдаване на принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК, следва да бъде
определено наказанието на подс. В.Р. за извършеното престъпление по чл.152,
ал.3, т.5 вр. ал.1, т.2, вр чл.29 ал.1
б. „а“ и ”б” от НК, в рамките на средния размер, предвиден за това престъпление
– „лишаване от свобода” в размер на девет години, при баланс на смекчаващите и
отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи вината обстоятелства следва да
се отчете критичното отношение към извършеното деяние. Отегчаващи вината
обстоятелства са лошите характеристични данни за подсъдимия Р. и обстоятелството,
че престъплението е извършено по отношение на лице, с което подсъдимият е в
близки родствени отношения, което е претърпяло психическа травма от извършеното
спрямо него. Обремененото съдебно минало на подсъдимия не следва да се отчита
като отегчаващо вината обстоятелство, с оглед на това, че същото се включва в
правната квалификация на извършеното престъпление и определя съответния
по-висок размер на предвиденото наказание.
При определяне наказателната отговорност
винаги следва да се вземе предвид и степента на обществена опасност на дееца,
която в случая е висока, предвид липсата на поправителен и превъзпитателен
ефект от предходните многобройни осъждания и наличието при подс. Р. на трайно
установено поведение на несъобразяване с правните и етични норми в обществото,
който е извършил деянието шест месеца след като е бил освободен от затвора гр.
Стара Загора.
Признанието на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК в случая не може да се цени като смекчаващо вината обстоятелство, тъй като
въз основа на него той се ползва от облекчената процедура на чл.58а, ал.1 НК за
определяне на наказателната му отговорност.
Индивидуализацията
на наказанието е комплексен логически процес и отчетените смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства не са от
характер да конфронтират изводите за висока степен на обществена опасност на
деянието и на дееца и да обосноват смекчаване на наказателноправното положение
на подсъдимия Р., повече от това, което бе изложено по-горе.
В обобщение, съвкупната оценка на обстоятелствата, влияещи върху
отговорността на подсъдимия Р., изводите за неговата лична степен на обществена
опасност и величината на степента на обществена опасност на деянието, сочи на
наличие на баланс на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, при който
съдът правилно е определил наказанието, а именно лишаване от свобода за срок от
девет години. В съответствие с разпоредбата на чл.58а, ал.1 НК съдът е намалил размера на определеното по правилата на чл.54 НК наказание с 1/3, като наказанието което следва да изтърпи подсъдимият И. е в
размер на шест години „лишаване от свобода”, което следва да изтърпи при
първоначален „строг“ режим.
С оглед
всичко изложено по-горе присъдата на Казанлъшки районен съд е правилна и следва
да бъде потвърдена.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.338 НПК, съдът:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда
№60/23.10.2018 г., постановена по нохд №899/2018 г. Казанлъшки районен съд.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.