№ 3
гр. Ловеч , 08.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на осми декември, през две
хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА
ИГНАТОВА
Секретар:ПЕТЯ С. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА
Гражданско дело № 20204310101148 по описа за 2020 година
Установителен иск по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1, т. 2 от ГПК, за установяване
на вземания по договор за банков кредит.
Постъпила е искова молба от “БАНКА ДСК” ЕАД – гр. София, като универсален
правоприемник на „Експресбанк“ АД /с предишно наименование „Сосиете Женерал
Експресбанк“ АД/, чрез пълномощник гл. юрисконсулт В. Т., срещу А. О. А. и К. М. А.,
двамата от с. Хлевене, общ. Ловеч, по реда на 422 във вр. с чл. 415 ал. 1, т. 2 от ГПК, в която
се твърди, че по Договор за кредит „Експресо“ № 382866/28.08.2014 г., „ЕКСПРЕСБАНК“
АД е отпуснала на ответниците кредит в първоначален договорен и усвоен размер от
20000.00 лева. Кредитополучателят се задължил да върне предоставената му сума, ведно с
дължимите лихви със срок за издължаване от 120 месеца – до 25.09.2024 г., съгласно приет и
подписан между страните погасителен план, явяващ се неразделна част от договора за
кредит. За падежна дата било определено 25-то число на всеки месец. Посочва се, че
„Експресбанк“ АД изпълнила своето задължение по сключения договор за кредит и
предоставила уговорената сума, като кредитът бил усвоен изцяло по сметка на
кредитополучателя на 28.08.2014 г. Твърди се, че при погасяването на кредита са допуснати
нередовности в плащането на погасителните вноски по главница и/или лихва, считано от
25.04.2017 г., когато бил падежът на вноска № 32, което било видно от представеното
извлечение от счетоводни книги към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист – 15.07.2019 г. Към тази дата не били издължени
26 броя вноски, с падежни дати от 25.04.2017 г. до 14.06.2019 г., като на 14.06.2019 г.
кредитът бил обявен за предсрочно изискуем след като двамата длъжници били уведомени с
1
писма, получени на 21.05.2019 г.
Предвид настъпилата предсрочна изискуемост, „Експресбанк“ АД предприела
необходимите действия за събиране на вземането си по съдебен ред, като на 15.07.2019 г.
подала заявление за издаване на заповед по чл. 417 от ГПК, като по образуваното заповедно
производство – ч.гр.д.№ 1336/2019 г. по описа на РС-Ловеч, на 16.07.2019 г. била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 т. 2 от ГПК
и Изпълнителен лист от същата дата за предявеното в производството парично вземане на
Банката, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.07.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, като на Банката били присъдени и разноските за
заповедното производство – сумата 450.25 лева – заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
За събиране на вземането си, се посочва, че Банката е образувала изпълнително дело
№ 1547/2019 г. по описа на ЧСИ Румен Димитров, рег.№ 880, с район на действие Окръжен
съд-Ловеч, като по изпълнителното дело заповедта за незабавно изпълнение била връчена
при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК на двамата длъжници.
Твърди се, че на 30.04.2020 г., в Търговския регистър е вписано вливане на
„Експресбанк“ АД в „Банка ДСК“ ЕАД, чиято правна форма става „Акционерно дружество“,
при което „Банка ДСК“ АД се явява общ правоприемник на прекратената с вливането
„Експресбанк“ АД и поема всички нейни права и задължения.
Въз основа на изложеното, ищецът - „Банка ДСК“ АД, като универсален
правоприемник на „Експресбанк“ АД, счита, че има правен интерес от предявяване на
настоящия установителен иск по чл. 415 ал. 1, т. 2 от ГПК срещу двамата длъжници, за
установяване съществуването на вземането си по издадената заповед за изпълнение, в
рамките на указания от заповедния съд едномесечен срок.
Моли за постановяване на решение, с което да се признае за установено, че
ответниците А. О. А. и К. М. А. дължат на „Банка ДСК“ АД, като универсален
правоприемник на „Експресбанк“ АД, следните суми: 16738.11 лева – главница; 2970.40 лева
– възнаградителна договорна лихва за периода от 25.04.2017 г. до 14.06.2019 г.; 183.58 лева –
обезщетение за забава за периода от 25.04.2017 г. до 14.06.2019 г. и 125.54 лева –
обезщетение за забава за периода от 14.06.2019 г. до 11.07.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 15.07.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът претендира присъждане и на разноските по делото, както и юрисконсултско
възнаграждение.
В законоустановения едномесечен срок, никой от ответниците не е подал писмен
отговор на исковата молба, не е изразил становище по иска, не е направил възражения, не е
сочил или представял доказателства.
2
В съдебно заседание ответниците се явяват лично. Заявиха, че признават иска и
молят да бъде уважен.
Ищецът “БАНКА ДСК” АД се представлява от гл. юрисконсулт В. Т., която
поддържа исковата молба и моли да се постанови решение срещу ответниците при
признание на иска, съгласно чл. 237 от ГПК, като се признае за установено, че ответниците
дължат солидарно на „Банка ДСК“ сумите, посочени в исковата молба. Моли за присъждане
на направените разноски в двете производства, както и юрисконсултско възнаграждение за
настоящото производство в размер на 50.00 лева.
Съдът, като съобрази становищата на страните, намира, че са налице предпоставките
за произнасяне на решение при признание на иска по реда на чл. 237 ал. 1 от ГПК, тъй като в
съдебно заседание ответниците заявиха, че признават иска, а ищецът, чрез процесуалния си
представител, изрично поиска съдът да се произнесе с решение при признание на иска.
Спазени са и изискванията на чл. 237 ал. 3 от ГПК, тъй като признатото право не
противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната
може да се разпорежда.
В съответствие с разпоредбата на чл. 237 ал. 2 от ГПК, е достатъчно съдът да укаже
в мотивите на решението си, че то се основава на признание на иска, като по аргумент от
тази разпоредба, не е необходимо да излага допълнителни мотиви по въпроса съществува ли
спорното право по същество.
С оглед на изложеното, съдът намира, че следва да бъде уважен предявения
установителен иск солидарно срещу двамата ответници, съобразно признанието му.
При този изход на процеса и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответниците следва
да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца направените разноски в настоящото
производство, а именно сума в размер на 401.20 лева – внесена държавна такса, както и
юрисконсултско възнаграждение в претендирания размер от 50.00 лева, или общо разноски:
451.20 лева.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и
предвид изхода на настоящия исков процес, ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят солидарно на ищеца и направените разноски по заповедното производство, а
именно: сумата 450.25 лева, включваща държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ал. 1, т. 2 от
3
ГПК във връзка с чл. 430 ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, по отношение на А. О. А., ЕГН
**********, с адрес: *****, и К. М. А., ЕГН **********, с адрес: *****, че дължат
солидарно на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Оборище“, ул. „Московска“ № 19, съдебен адрес: гр. Ловеч, ул. „Търговска“
№ 44, като универсален правоприемник на „Експресбанк“ АД /с предишно наименование
„Сосиете Женерал Експресбанк“ АД/, следните суми по Договор за кредит „Експресо“ №
382866/28.08.2014 г., а именно: 16738.11 лв. /шестнадесет хиляди седемстотин тридесет и
осем лева и единадесет стотинки/ – главница, 2970.40 лв. /две хиляди деветстотин и
седемдесет лева и четиридесет стотинки/ – възнаградителна договорна лихва за периода от
25.04.2017 г. до 14.06.2019 г., 183.58 лв. /сто осемдесет и три лева и петдесет и осем
стотинки/ – обезщетение за забава за периода от 25.04.2017 г. до 14.06.2019 г. и 125.54 лв.
/сто двадесет и пет лева и петдесет и четири стотинки/ – обезщетение за забава за периода от
14.06.2019 г. до 11.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
15.07.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за които вземания е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК № 675/16.07.2019 г. и Изпълнителен лист от
16.07.2019 г. по ч.гр.дело № 1336/2019 г. по описа на Ловешкия районен съд.
ОСЪЖДА А. О. А., с горните данни, и К. М. А., с горните данни, да заплатят
солидарно на „БАНКА ДСК“ АД, с горните данни, сумата 451.20 лв. /четиристотин петдесет
и един лева и двадесет стотинки/, представляваща разноски в настоящото производство,
както и сумата 450.25 лв. /четиристотин и петдесет лева и двадесет и пет стотинки/ –
разноски по заповедното производство.
БАНКОВА СМЕТКА, по която могат да бъдат преведени присъдените суми в полза
на ищеца „Банка ДСК“ АД:
*********.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.дело №
1336/2019 г. по описа на Ловешкия районен съд, за сведение.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
4