Районен съд - Благоевград |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Янев | |
Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН. Производството е образувано по жалба на Н. П. Т., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес [улица]срещу Наказателно постановление (НП) № 131641-F 129066/05.01.2015 г., на Директора на ТД на НАП- София, офис Б., упълномощен със Заповед № ЗЦУ–28/06.01.2010 г. на Изпълнителния директор на НАП, с което на жалбоподател за административно нарушение на чл. 92, ал.2 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ на основание чл. 264, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева. В жалбата се излагат съображения, за незаконосъобразност на обжалваното НП. Твърди се, че НП е издадено в нарушение на правната норма на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. В горната насока се иска отмяна на НП като незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Процесуалният представител на административнонаказващия орган оспорва жалбата, счита жалбата изцяло за неоснователна. Иска постановяване на съдебен акт, с който да се потвърди обжалваното НП. Районна прокуратура - Б., редовно и своевременно призована, не ангажират представител по делото и становище по жалбата. С оглед събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от фактическа страна: На 27.10.2014 г, в ТД на НАП София, офис Б. при подаване на годишна данъчна декларация по чл.92, ал. 1 от ЗКПО е установено, че жалбоподателят Н. П. Т., в качеството си на управител на [фирма], допуснал нарушение на чл. 261 от ЗКПО, като не е подал годишна данъчна декларация по чл. 62, ал. 1 от ЗКПО за дължимият годишен корпоративен данък за 2013 г. от [фирма] с ЕИК[ЕИК] в законоустановения срок – до 31.03.2014г. Годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2013 г. е подадена от на 27.10.2014 г. и е заведена с вх. № 014351400473104/27.10.2014 г. в регистъра на сектор „Услуги за клиента” при ТД на НАП София, офис Б.. Нарушението е установено 27.10.2014 г при приемане на Г. по чл.92 от ЗКПО в ТД на НАП София, офис Б., поради което свидетелката Л. Д., в присъствието на Р. М. е съставила на жалбоподателя в негово присъствие АУАН № F129066 от 27.10.2014г. Акта е връчен на жалбоподателя срещу подпис, като същият не е направил възражения по него. На 05.01.2015 г. Директора на ТД на НАП- София, офис Б., упълномощен със Заповед № ЗЦУ–28/06.01.2010 г. на Изпълнителния директор на НАП издал обжалваното Наказателно постановление (НП) № 131641-F 129061/05.01.2015 г., с което на жалбоподател за административно нарушение на чл. 92, ал.2 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ на основание чл. 264, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева. НП е връчено на жалбоподателя на 15.01.2015 г., като в законоустановеният срок – на 19.01.2015 г. е постъпила разглежданата в настоящото производство жалба. Посочените в акта фактически констатации се потвърждават от разпита на актосъставителя Д., която констатирала нарушението при подаване на 27.10.2014 г. на тази декларация от самия жалбоподател и след проверка в информационната система на НАП. Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на разпитаната по делото свидетелка и от приетите писмени доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователна и логична. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Жалбата е депозирана на 19.01.2015 г. от надлежно лице в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП – 15.01.2015 г., поради което е допустима. Разгледана по същество неоснователна, по следните съображения: Обжалваното наказателно постановление е процесуално законосъобразно, тъй като в акта за установяване на административното нарушение и в наказателното постановление са налице минимално изискуемите по чл.42, т.1 – 10, респ. чл.57, ал.1, т.1 – 10 от ЗАНН реквизити относно съдържанието, както на АУАН така и на НП, а именно – дата на съставяне на АУАН, дата място на извършване на нарушението, описание на нарушението и обстоятелствата, при което е било извършено, както и законните разпоредби, които са нарушени, точна индивдиуализация на нарушителя, имената на свидетелите. АУАН е издаден в сроковете и при условията на чл.40, ал.1 от ЗАНН непосредствено при констатиране на нарушението и при съставянето му в присъствие на нарушителя, а така също и при спазване на сроковете по издаване и на НП по арг. на чл.52, ал.1 от ЗАНН, при спазване на процесуалните правила по издаване на акта за установяване на нарушението и впоследствие издаването и на наказателното постановление и тяхното връчване на наушителя за запознаване и реализиране на възможността за обективиране на възражения и оплаквания. В тази връзка са неоснователни оплаквнията на жалбоподателя, че са пропуснати процесуалните срокове, както за издаване на АУАН, така и на НП, тъй като момента на извършване на нарушението от жалбоподателя, това е момента на констатиране извършването му, поради което в рамките на разписаните в ЗАНН процесуални срокове незабавно при констатиране на нарушението е съставен акта за установяване на административно нарушение в присъствие на жалбоподателя и в процесуалните срокове въз основа на акта е издадено и обжалваното НП. Напълно по идентичен начин и в АУАН и в НП са описани нарушението – всички елементи от обективна и субективна страна, датата, мястото и конкретните обстоятелства при извършването му, както и доказателствата, които го установяват, като изрично е индивидуализиран субекта на нарушението, предмета и обекта на нарушението, т.е. отразени са всички обективни елементи от състава на визираното нарушение, както в АУАН, така и в НП. НП се издава и когато няма основание за прилагането на чл. 28 от ЗАНН. В ЗАНН не се съдържа дефиниция за "маловажен случай", поради което и предвид разпоредбата на чл. 11 последната препраща към общата част на НК. Административно – наказващият орган е задължен да обсъди и приложи при наличие на данни, че извършеното деяние е маловажен случай по см. на чл.11 от ЗАНН вр. с чл.93, т.9 от НК /която преценка е по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол - ТР № 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г., на ВКС/ и да приложи евентуално чл.28, б “а” от ЗАНН. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК маловажен е случаят, при който извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Следователно, един от критериите за определяне на едно деяние като "маловажен случай" е липсата или незначителността на вредните последици. В случая административно-наказващия орган не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като не е приложил разпоредбата на чл.28, б.”а” от ЗАНН. Както АУАН, така и НП са издадени от лица, разполагащи с нарочно делегирана от закона материална компетентност за това. По материалната законосъобразност: В съответствие с фактическия състав на вмененото административно нарушение административнонаказващия орган е приел, че жалбоподателят от обективна и субективна страна е реализирала състава на описаното в акта административно нарушение по чл.92, ал.2 от ЗКПО. Съгласно чл.92, ал.1 и ал.2 от ЗКПО Чл. 92. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.; доп., бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) (1) Данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък в срок до 31 март на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице. Следователно, от обективна страна, жалбоподателят, в качеството си на данъчно задължено лице не е подал в ТД на НАП, офис Б. годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък в срок до 31 март на следващата година, като срокът в случая е изтекъл на 31.03.2014г., а такава е подадена едва на 27.10.2014г. и входирана с вх.№ 014351400473104 в регистъра на офис Б. при ТД на НАП София. От субективна страна, Т. е осъществил състава на това административно нарушение виновно. Същият е бил длъжен да предвиди, че с действията си е могъл да наруши императивно установени и вменени му със закон задължения. Същият е съзнавал, че с действията си нарушава императивно вменените му със закон задължения, и е предвиждал обществено опасните последици от тези си действия. След като правилно е квалифицирал процесното нарушение по чл.92, ал.2 от ЗКПО във вр. с чл.92, ал.1 от с.з. и на основание чл. 264, ал. 1 от ЗКПО административнонаказващият орган е санкционирал жалбоподателя с административно наказание “Глоба” в размер на 200.00 лева. Съгласно посочения законов текст, Чл. 264. (1) Управител, ликвидатор/синдик или лице, изпълнявало длъжността ликвидатор/синдик, който с действие или бездействие е допуснал нарушение, посочено в , или , се наказва с имуществена санкция или с глоба в размер от 200 до 1000 лв. При определяне размера на наложеното наказание по отношение на извършеното нарушение, съдът намира, че административнонаказващият орган правилно е определил наказанието по вид и в законоустановен минимален размер, поради което не са налице и основания за неговото изменение в насока намаляването му. По изложеното обжалваното НП е процесуално и материално законосъобразно, поради което следва да се потвърди. Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ: ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно Наказателно постановление (НП) № 131641-F 129066/05.01.2015 г. на Директора на ТД на НАП- София, офис Б., упълномощен със Заповед № ЗЦУ–28/06.01.2010 г. на Изпълнителния директор на НАП, с което на Н. П. Т., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес [улица] за административно нарушение на чл. 92, ал.2 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ на основание чл. 264, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева. Решението може да се обжалва от страните пред Административен съд Благоевград в 14 - дневен срок, считано от съобщаването му. РАЙОНЕН СЬДИЯ: |