РЕШЕНИЕ
№ 400
гр. Бургас, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20222120200432 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. Б. А., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление
№ 2549-F620088 от 29.10.2021 г., издадено от зам. директора на ТД на НАП – Бургас, с
което на жалбоподателя, на основание чл. 355, ал. 1 КСО за нарушение по чл. 5, ал. 4, т. 1
КСО, вр. чл. 2, ал. 1 и чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-13/2019г. на Министерство на
финансите е наложено наказание „глоба” в размер на 50 лв.
Жалбоподателят не оспорва изложените в НП фактически констатации. Моли за
отмяна на наложената глоба. Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се
представлява.
АНО, редовно уведомен, представляват се от юк. Я.. Оспорва жалбата и моли да бъде
оставена без уважение, а обжалваното НП потвърдено. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Свидетелката И.М. в качеството си на инспектор по приходите към ТД на НАП е
извършила проверка във връзка с неподадена в срок до 25.01.2021 г. декларация образец 1 с
данни за месец декември 2020 за самоосигуряващо се лице (земеделски производител). При
проверката било констатирано, че декларацията е била подадена на 16.07.2021 г., т.е. след
1
предвидения срок, а именно до 25.01.2021 г. За установеното нарушение на жалбоподателя
бил съставен АУАН на 16.07.2021 г., а впоследствие било издадено и обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под
съмнение така установените от съда факти. Показанията на свидетелката М. са
последователни, логични и безпротиворечиви, поради което съдът напълно ги кредитира.
Показанията на свидетеля се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че в административнонаказателното производство е допуснато
съществено нарушение на процесуалния закон, което обуславя отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на
нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла
една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, банкови, екологични
и валутни нарушения, както и по Изборния кодекс, Закона за политическите партии, Закона
за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти,
Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, Закона срещу пазарните
злоупотреби с финансови инструменти, Закона за дейността на колективните
инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, част втора, част
втора "а" и част трета от Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховането и на
нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години.
Двете хипотези не се намират помежду си в отношение на алтернативност, а са взаимно
изключващи се, тоест нормата не предоставя на административния орган възможност да
избира в рамките на кой от двата срока да извърши процесуалното действие - съставяне на
акт за установяване на административно нарушение. След като нарушителят е известен, то
акт за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в продължение
на три месеца от откриването му. Приложимостта на втората хипотеза, а именно -
едногодишен или двугодишен срок от извършване на нарушението в зависимост от вида му,
е предоставена само когато липсват данни за нарушителя.
Ето защо, след като нарушителят е известен или установен, в рамките на три месеца
от установяването му следва да се състави АУАН, въз основа на който да се издаде
2
наказателно постановление. След изтичане на предвидения в чл. 34, ал. 1 ЗАНН тримесечен
срок се погасява правото на наказващия орган да ангажира отговорността на нарушителя.
В случая жалбоподателят е бил санкциониран за това, че не е подал в срок до
25.01.2021 г. декларация образец 1 за месец декември 2020 г. Жалбоподателят е извършил
нарушението още на 26.01.2021 г. От този момент съдът приема, че жалбоподателят като
нарушител е бил известен на данъчната администрация, тъй като АНО е имал възможност
служебно да направи справка за лицата, неподали декларации в срок и бездействието му не
го извинява. При това положение данъчната администрация разполага с тримесечен срок,
считано от 26.01.2021 г. да състави акт за установяване на административно нарушение. В
случая актът е съставен след изтичане на предвидения в разпоредбата на чл.34, ал. 1 от
ЗАНН тримесечния срок, а именно на 16.07.2021 г., което е абсолютна пречка за допустимо
развитие на административнонаказателното производство. Съдът не възприема виждането,
че нарушителят е станал известен към момента, когато е отишъл да подаде декларацията и
от тогава е започнал да тече тримесечният срок за съставянето на акта. Такова тълкуване би
довело до поставяне в по-неблагоприятно положение на лицата, които все пак са решили да
подадат декларация, макар и след изтичане на законоустановения срок, в сравнение с тези,
които въобще не са подали такава декларация.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и
следва да бъде отменено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2549-F620088 от 29.10.2021 г., издадено от
зам. директора на ТД на НАП – Бургас, с което на Н. Б. А., ЕГН **********, на основание
чл. 355, ал. 1 КСО за нарушение по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, вр. чл. 2, ал. 1 и чл. 4, ал. 1, т. 2 от
Наредба № Н-13/2019г. на Министерство на финансите е наложено наказание „глоба” в
размер на 50 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в
14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3