Р Е Ш Е Н И Е № 35
гр. Търговище, 24.02.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Търговище, втори състав, в открито съдебно
заседание на втори февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЦВЕТКОВА
при секретаря Гергана Бачева, като
разгледа докладваното от съдията адм.д. № 343 по
описа на АС – Търговище за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Делото е образувано по жалба,
подадена от името на Д.М.Ъ. ***, действащ чрез пълномощника си адв. П.К.Р. ***,
против решение рег. № 372000-22304/09.11.2021 г. за отказ за заличаване на
лични данни на директора на ОД на МВР – Шумен,
постановено по заявление вх.№ 812105-16/25.05.2021 г. по описа на МВР,
подадено от Д.М.Ъ., с което на жалбоподателя е отказано заличаването на лични
данни обработвани в информационните фондове на МВР, въведени в ОДМВР-Шумен. Жалбоподателя
твърди, че процесното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради което
моли то да бъде отменено. Навежда, че административният орган в нарушение на
материалния закон, неправилно е приел, че в конкретния случай обработването на
личните данни на заявителя е законосъобразно – за целите на предотвратяване, разследването,
разкриването или наказателното преследване на престъпления, както и че не е
изтекъл срокът за съхранение на тези лични данни на заявителя. Излага доводи,
че към настоящия момент е изтекъл давностният срок по чл.81, ал.3, във вр. с
чл. 80 от НК, както и абсолютната давност по чл.88а от НК – т.е. настъпила е пълна
реабилитация за извършеното от жалбоподателя деяние по чл.325, ал.1 от НК, за
което му е било наложено наказание „глоба“ с присъда № 6 от 11.01.2006 г. на РС
В.Преслав, поради което осъждането и последиците му следвало да бъдат заличени,
и доколкото сочи наличието на празнота в Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г.
за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в МВР във връзка
с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверки за
наличие на данни за престъпления от общ характер, счита че същата създава
нерегламентирана възможност администратора на личните данни да ги съхранява за
неопределен срок, което пряко засяга правата и нормативно установените свободи
на всички граждани, чиито данни се обработват с посочената инструкция. Предвид
изложеното счита, че с настъпването на пълна реабилитация се изпълняват
изискванията на закона и подзаконовите нормативни актове за заличаване на
личните данни, съхранявани в информационните фондове на МВР, поради което
атакуваното решение следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.
Претендират се разноски.
Ответникът, действащ чрез гл.
юрисконсулт И.С., с представянето на административната преписка излага
становище за неоснователност подадената жалба. Посочва, че решението е издадено
от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия, при спазване на
административните правила, в предписаната от закона писмена форма, като съдържа
всички необходими реквизити и е съобразено с материалния закон. Твърди, че при извършена
проверка по подаденото от жалбоподателя заявление, е установено, че по
отношение на същия се съхраняват лични данни във връзка с извършено от него
престъпление от общ характер, за което той е осъден с влязла в сила присъда,
като към момента на подаване на заявлението е бил реабилитиран, което
обстоятелство заличава факта на осъждане, но не е основание за заличаване на личните
данни на регистрираното лице. Навежда, че в ЗЗЛД са инкорпорирани правилата на
Директива (ЕС) 2016/680 на ЕП и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на
физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните
органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или
наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и
относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение
2008/977/ПВР на Съвета, която е специален акт спрямо Регламент (ЕС) 2016/679
(ОРЗД), поради което за администратора не възниква задължение за изтриване на
данните, тъй като по аргумент на противното от чл.56, ал.2 от ЗЗЛД,
обработването не нарушава принципите по чл.49 от ЗЗЛД и е все още необходимо за
упражняване на органите на МВР. Допълва, че според приложимата правна рамка
тази необходимост отпада едва с изтичането на сроковете, посочени в чл.3 - 5 от
Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г., а в случая не са налице предпоставките за
това по чл.3 от посочената Инструкция. Моли за отхвърляне на жалбата и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят Д.М.Ъ.,
редовно призован, не се явява. Представлява се от процесуалния си представител
адв. П.Р. ***, който поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата – Директорът
над ОДМВР Шумен, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. С
постъпила молба вх.№ 196/02.02.2022 г. на АС-Търговище е депозирано писмено
становище от процесуалния му представител гл. юрисконсулт И.С., с която взима
становище по хода на делото, по доказателствата, както и по същество, като се
оспорва жалбата и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Търговище, втори
състав, въз основа на събраните по делото доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
Със от Заповед № 8121з-1111 от
08.10.2019 г. министърът на вътрешните работи е оправомощил директорите на
областни дирекции, сред които и директорът на ОДМВР Шумен, да разглеждат и да
се произнасят по постъпили искания за упражняване на права по чл.12-22 от
Регламент (ЕС) 2016/679 и по чл.53-56 от ЗЗЛД, както и да изпълняват
задълженията си по чл.34 от Регламент (ЕС) 2016/679 и по чл.68 от ЗЗЛД.
Със заявление с вх.№ 812105-16 от
25.05.2021 по описа на МВР жалбоподателят Д.М.Ъ. е поискал от министъра на
вътрешните работи да бъде заличена информацията, съхранявана в информационните
фондове на МВР, съдържаща личните му данни, както следва: „извършител“ по
заявителски материал ЗМ № 1041/14.10.1997 г., ДП от 03.08.2005 г. на
РУ-В.Преслав – ОДМВР – гр. Шумен, за деяние по чл.325, ал.1 от НК, ПП № 56/1998
г. на РП – гр. В.Преслав, дознание № 225/1998 г. на Районна следствена служба –
гр. В.Преслав; „наказателно производство“, съдебно дело № 324/2005 г., присъда
№ 6 от 11.01.2006 г. на РС- гр. В.Преслав, деяние по чл.325 ал.1 от НК, „през
1997 г. в съучастие нарушил грубо обществения ред и унищожил чуждо имущество,
споразумение“, наложено наказание „глоба“
в размер на 600 лева; и „забрана за напускане на РБ на български
граждани: наложена 2005/снета 2006 г. – наложена забрана, принудителна
административна мярка /ПАМ/ по ЗБЛД с рег. № 83564525 от 12.12.2005 г. на
Дирекция БДС.
Видно от писмо с рег.№ 3286р43591/15.09.2021
г. на директора на ГДНП до директора на ОДМВР Шумен, във връзка с така
подаденото заявление, на Д.Ъ. е удовлетворено само последното искане, с което е
извършено изтриване/заличаване на ПАМ по ЗБЛД „забрана за напускане на РБ“,
наложена 2005 г./снета 2006 г., възприето като допустимо и основателно, а в
останалата част заявлението е изпратено на директора на ОДМВР Шумен за
произнасяне по компетентност.
По този повод директорът на ОДМВР
Шумен е възложил проверка на релевантните обстоятелства и е събирал
доказателства. Проверката е възложена на комисия, определена като състав със заповед № 372з-584/26.02.2020 г. на директора
на ОДМВР Шумен, изменена със заповед № 372з-2189/04.08.2020 г. Резултатите от
проверката са обобщени в нарочна справка. Установено е следното: по НОХД № 324/2005
г. по описа на РС В.Преслав е одобрено споразумение № 6/11.01.2006 г., с което
на Д.М.Ъ. е определено общо наказание глоба от 600 лв. за престъпление по
чл.325, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, извършено на 12.10.1997 г. в с. Ловец, обл.
Шумен и за престъпление по чл.216, ал.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2
и чл.26 от НК, извършено в съучастие на 12.10.1997 г. в с. Ловец, обл. Шумен –
умишлени престъпления от общ характер, извършени при форма на вина – пряк
умисъл. С одобряване на това споразумение, което има сила на присъда, е
прекратено наказателното производство по ДП № 225/1998 г. по описа на РПУ В. Преслав
(ЗМ № 1041/1997 г., пр.пр. № 56/1998 г. на РП В. Преслав, което първоначално е
било дознание по описа на РСС В. Преслав, след това е било преобразувано). От
справка за съдимост № 1172/24.09.2021 г. на РС Търговище комисията установява,
че има само един запис – споразумение № 6/11.01.2006 г. по НОХД № 324/2005 г.
на ВПРС, като е отразено, че наложеното наказание „глоба“ в размер на 600 лв. е
заплатена на 12.01.2006 г. и на 14.02.2007 г. е настъпила реабилитация по право
по чл.86, ал.1, т.3 от НК. Комисията констатира, че от изтърпяване на
наказанието до момента са минали повече от 15 г., което означава, че е
настъпила абсолютна реабилитация по право по чл.88а, ал.1 от НК, след което
дава становище, че случаят не попада в нито едно от основанията за заличаване,
посочени в чл. 3 - 5 от Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г., поради което е
предложено на директора на ОДМВР Шумен да издаде отказ по подаденото заявление
от Д.Ъ.. На свой ред директора на ОДМВР Шумен, споделяйки мотивите на
комисията, изготвила справката, приемайки, че настъпилата реабилитация не е
сред предвидените в чл.3 от Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. основания за
заличаване на данни на лице, е издал атакуваното решение.
Решението е съобщено на
жалбоподателя, чрез неговата съпруга, на 11.11.2021 г.
Жалбата е подадена на 24.11.2021 г.,
т.е. в законоустановения срок.
При така установените факти,
настоящият съдебен състав на Административен съд Търговище, като извърши
цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, по реда на чл.168,
ал.1 от АПК, достигна следните правни изводи:
Предмет на оспорване е решение рег.№
372000-22304/09.11.2021 г. за отказ за заличаване на лични данни по заявление
вх.№ 812105-16/25.05.2021 г. по описа на МВР, подадено от Д.М.Ъ., с което на
жалбоподателя е отказано заличаването на лични данни, обработвани в
информационните фондове на МВР, въведени в ОДМВР-Шумен, като „извършител“ по ЗМ
№ 1041/14.10.1997 г., ДП от 03.08.2005 г. на РУ В.Преслав – ОДМВР Шумен, за
деяние по чл.325, ал.1 от НК и „наказателно производство“ по съдебно дело №
324/2005 г., присъда № 6 от 11.01.2006 г. на РСВП, за деяние по чл.325, ал.1,
т.1 от НК, споразумение с наложена “глоба“ в размер на 600 лв.
Жалбата е подадена срещу подлежащ на
оспорване административен акт от лице, което има правен интерес, в предвидения
от закона срок, поради което съдът приема същата за допустима.
Разгледана по същество, жалбата се
явява неоснователна по следните съображения:
Оспореният акт е издаден от
компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, предвид нормата на чл. 29 от ЗМВР, съгласно която администраторът на лични данни, обработвани в
информационните масиви на МВР, е министърът на вътрешните работи. Той, съгласно
цитираната разпоредба може да делегира тези свои правомощия по обработване и
съответно заличаване на личните данни на упълномощено длъжностно лице. Тази
делегация е изпълнена с т.1.6 от Заповед № 8121з-1111 от 08.10.2019 г., с която
министърът на вътрешните работи е оправомощил директорите на областни дирекции,
сред които и директорът на ОДМВР Шумен, да разглеждат и да се произнасят по
постъпили искания за упражняване на права по чл.12-22 от Регламент (ЕС)
2016/679 и по чл.53-56 от ЗЗЛД, както и да изпълняват задълженията си по чл.34
от Регламент (ЕС) 2016/679 и по чл.68 от ЗЗЛД.
Административният акт е издаден в
съответната писмена форма, като решение съгласно специфичното правило,
установено в чл.12, ал.1, във вр. с чл.11, т.5 от Инструкция №
8121з-1122/12.09.2015 г. за реда за обработка на лични данни в МВР. Решението
съдържа и всички задължителни реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, включително
фактическите и правни основания за постановения отказ за заличаване на лични
данни. Не е налице основание за отмяна на акта по чл.146, т.2 от АПК. Не е
налице и такова по чл.146, ал.3 от АПК, доколкото при издаване на решението не
са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да
бъдат квалифицирани като съществени - такива, които да са повлияли или биха
могли да повлияят върху крайното решение по същество на административния орган.
Производството е инициирано от жалбоподателя, който с редовно заявление е
поискал заличаването на всички негови налични лични данни в информационните
фондове на МВР. Първоначално искането е отправено до МВР, където заявлението е
разгледано и удовлетворено в частта, с която е поискано заличаване на
информацията за наложената и снета ПАМ по ЗБЛД „забрана за напускане на РБ“, а
в останалата част правилно е оставена без разглеждане и изпратена по компетентност
на директора на ОДМВР Шумен. Искането е разгледано, като са изискани
доказателства от съответните органи, във връзка с регистрациите на
жалбоподателя, след което с мотивирано решение е отказано заличаването, тъй
като се установява, че лицето е осъждано за престъпление от общ характер. С оглед
на това, настоящият състав намира, че не са допуснати съществени процесуални
нарушения при постановяване на решението.
По приложението на материалния
закон:
С Регламент (ЕС) 2016/679 на ЕП и на
Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с
обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за
отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) са
въведени правила относно защитата на физическите лица във връзка с
обработването на личните им данни, където е предвидено, че те не се прилагат
при обработване от компетентните органи за целите на предотвратяването,
разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или
изпълнението на наложените наказания, включително предпазването и
предотвратяването на заплахи за обществената сигурност - чл.2, ал.2, б.“г“ от
цитирания регламент.
Обработването на лични
данни от органите на МВР е допустимо във връзка с изпълнение на дейностите им и
се осъществява при условията и по реда на ЗМВР – чл.26, ал.1, т.3, във вр. с
чл.25, ал.1 и по ЗЗЛД – чл.42 и сл. По-специално чл.26, ал.1, т.3, във вр. с
чл.26, ал.2, изр. 1 от ЗМВР регламентира, че при обработване на лични данни,
свързани с дейностите по защита на националната сигурност, противодействие на
престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното
производство, органите на МВР съхраняват данните в срокове, определени от
администратора на личните данни. Въз основа на тази разпоредба е издадена
Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. за определяне на срокове за съхранение на
лични данни, обработвани в МВР във връзка с провеждане на наказателно
производство по реда на НПК и на проверки за наличие на данни за престъпления
от общ характер. Съгласно чл.2, ал.1 от Инструкцията, в МВР се изграждат
информационни фондове, в които се обработват лични данни на лица във връзка с
провеждане на наказателно производство /н.п./ по реда на НПК и на проверки за
наличие на данни за престъпления от общ характер. Разпоредбата на чл.3 от
подзаконовия нормативен акт, регламентира изчерпателно хипотезите, при които
личните данни по чл.2 се заличават, които са: т.1 постановен отказ от образуване на н.п. в случаите на чл.24,
ал.1, т.1 и 8а от НПК; т.2 не е
образувано н.п. в случаите на чл.24, ал.5 от НПК; т.3 н.п. е прекратено: а)
на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК поради това, че деянието не е извършено
или не съставлява престъпление и са изтекли сроковете по чл.243, ал.10, изр.2
от НПК ; б) на основание чл.243,
ал.1, т.2 от НПК поради това, че обвинението не е доказано и са изтекли
сроковете по чл.243, ал.10, изр. 2 от НПК; в)
на основание чл.24, ал.5 от НПК; г)
на основание чл.250, ал.1, т.2 от НПК; д)
на основание чл.24, ал.1, т.8а от НПК поради това, че деянието съставлява
административно нарушение, за което е приключило административнонаказателно
производство; т.4 влязла в сила
оправдателна присъда; т.5 изтекъл
давностен срок по чл.81, ал.3 във връзка с чл.80 от НК при: а) постановен отказ от образуване на н.п.
на основание чл.24, ал.1 НПК с изключение на случаите на чл.24, ал.1, т.1 и 8а
от НПК; б) прекратяване на н.п. на
основание чл.24, ал.1 от НПК с изключение на случаите на чл.24, ал.1, т.1 и 8а
от НПК; т.6 наложена е глоба по
административен ред на основание чл.218б от НК и е изтекла една година от
датата на извършване на деянието; т.7
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание (чл.78а от НК); т.8 лицето
е починало - във всички останали случаи.
Видно от обсъжданата
нормативна уредба хипотезите, при които се заличават личните данни, обработвани
в информационните масиви на МВР, са лимитативно изброени и административният
орган действа в условията на обвързана компетентност, като е задължен да се
съобразява с установените с чл.3 от Инструкция № 8121з-748/2014 г.
материалноправни предпоставки. Настъпилата реабилитация не е достатъчно
основание за заличаване на данните на жалбоподателя, предвид нормата на чл. 3,
т. 5 от Инструкцията.
Законосъобразността на
чл. 3 от обсъжданата инструкция е била предмет на оспорване пред ВАС, който с
решение № 2020 от 16.02.2021г., в сила от 20.09.2021г., е отхвърлил жалбата
срещу този текст като неоснователна. Прието е, че нормата на чл. 3 от
инструкцията предвижда конкретни срокове, след изтичането на които личните
данни, обработвани във връзка с наказателното производство, се заличават. Тези
срокове не са фиксирани с настъпването на конкретна дата или изтичане определен
период, а са определени от конкретни бъдещи сигурни събития, т. е. от
обстоятелства, които без съмнение ще настъпят, но в неизвестен бъдещ момент
(смърт на лицето, изтичане на предвидена давност, налагане на административно
наказание, постановление за прекратяване или отказ да се образува наказателно
производство). Следователно аргументира съдът в посоченото решение, независимо,
че са неопределени, сроковете в чл. 3 от инструкцията гарантират, че
обработването на личните данни на лицата не е неограничено във времето и тези
данни ще бъдат заличени с настъпване на посочените в текста обстоятелства. По
изложените съображения съдът приема, че не са налице основания за заличаване на
личните данни на жалбоподателя, свързани с извършеното от него престъпление и
оспореният акт е съобразен с материалния закон.
Няма основание да се
приеме, че е издаден при превратно упражняване на власт, напротив, същият е
съобразен с целта на закона. Целта на обработката и съхранението на личните
данни на осъдени лица и след реабилитацията е противодействие на престъпността,
разкриване на престъпления и опазване на обществения ред. Предотвратяването и
разкриването на престъпление, защита на националната сигурност и обществения
ред са възприети от законодателя като ценности, чиято защита обуславя
правомерност на обработването на личните данни на лицата, извършили
престъпления, установени с влязла в сила присъда и след реабилитирането им.
По изложените
съображения съдът приема, че оспореният акт е законосъобразен и жалбата срещу
него следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото
следва да се постави на обсъждане претенцията на ответника за заплащане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК
предвижда, че при отхвърляне на оспорването ответникът има право на разноски,
включително за юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от
Закона за правната помощ. При определяне на размера му, съдът взе предвид
разпоредбата на чл.24 от НЗПП във връзка с чл. 37, ал.1 от ЗПП, като счете, че
следва да се присъди възнаграждение в минимален размер от 100 лв.
По изложените съображения и на основание чл.172, ал.2, предл. последно
от АПК, Административен съд - Търговище, втори състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.М.Ъ. ***,
действащ чрез пълномощника си адв. П.К.Р. ***, против решение рег. №
372000-22304/09.11.2021 г. на директора на ОД на МВР – Шумен за отказ за
заличаване на лични данни, постановено по заявление вх.№ 812105-16/25.05.2021
г. по описа на МВР, подадено от Д.М.Ъ..
ОСЪЖДА Д.М.Ъ. с ЕГН **********,***,
действащ чрез пълномощника си адв. П.К.Р. ***, ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР Шумен сумата
от 100 лв. (сто лева) за юрисконсултско възнаграждение
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му.
Препис от решението да
се изпрати на страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: