О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 751
гр. Пловдив, 13.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в закрито
заседание на тринадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ХРИСТО СИМИДЧИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ ЦАНКОВА
ЕКАТЕРИНА РОГЛЕКОВА
Като разгледа докладваното от съдия Силвия Цанкова
ВЧНД № 1194/ 2020 г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.
С Определение № 102 от 04.05.2020 г. по ЧНД № 235/2020
г. по описа на Районен съд-Асеновград, ІІІ н.с. е отменено постановление от 20.03.2020
г. на Районна прокуратура-Асеновград, с което е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство № 387/2019 г. по описа на РУ на МВР - Асеновград,
водено срещу И.В.М. за престъпление по чл.209, ал.1 от НК.
Срещу така постановеното определение е постъпила жалба
от обвиняемия М. чрез защитника му адв.С. В., в която се излагат съображения относно
неправилност на атакуваното определение. Твърди се, че в отмененото постановление
е описана изяснената в хода на разследването фактическа обстановка, направен е надлежен
и споделим доказателствен и правен анализ. В този ред на мисли, се навеждат
доводи, че прекратителното постановление е законосъобразно и обосновано.
Предлага се отмяна на обжалваното определение на АРС и потвърждаване на
постановлението за прекратяване на наказателното производство на РП Асеновград.
Пловдивският окръжен съд, като обсъди доводите на защтата,
материалите по делото и извърши проверка за законосъобразност и обоснованост на
обжалваното определение, намира за установено от фактическа и от правна страна
следното:
Жалбата на обвиняемия е процесуално
ДОПУСТИМА – подаден е от надлежна страна в законоустановения срок, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Досъдебно производство е образувано
за престъпление по чл.209, ал.1 от НК, като в хода на разследването по
посочената правна квалификация е бил привлечен като обвиняем И.В.М., затова, че
през месец март 2019г. в гр. Асеновград, обл.Пловдив, с цел да набави за себе
си имотна облага, е възбудил и подържал у Е. С. Б. заблуждение и с това му е
причинил имотна вреда в размер на 3600 лева.
В хода на разследването е установена следната фактическа обстановка:
Обв. И.М. живее на семейни
начала със свид. Ц. Д. на адрес в ***. Двамата решили да закупят лек автомобил
марка „БМВ“ модел „118Д“, който не бил регистриран в Република България. За
тази цел имали събрани сумата от около 4800 лв. Двамата закупили автомобила и
изповядали сделката по закупуване пред нотариус с район на действие Районен съд
гр. Хасково. За автомобила били издадени временни транзитни регистрационни
табели и талони за собственост на името на свид. Ц. Д., със срок на действие
един месец. Италианските документи на автомобила останали у обв. М., като копия
от тях останали в служба „ПП КАТ“. Транзитните регистрационни табели били
поставени на автомобила. Впоследствие обв. И.М. изпаднал във финансови
затруднения и помолил свой познат - свид. Р. С. да го свърже със свид. Е.Б. във
връзка с даването на пари на заем, с оглед това, че последният притежавал
заложна къща. Двамата се срещнали няколко пъти, като първоначално обв. М. помолил свид. Б. да му
заеме сумата от 500 лв., като обещал в залог да предостави лек автомобил марка
„Пежо“ модел 206. Същия бил продаден на 18.02.2018 г. от свид. Н.Н. на свид. Ц.
Д. Относно това бил съставен изискуемият от закона писмен договор с нотариална
заверка на подписите. Свид. Б. се съгласил и предоставил сумата от 500 лв. на
обв. М., а той от своя страна оставил в залог лек автомобил марка „Пежо 206“, с
уговорка да върне заетата сума в рамките на няколко дни. По указания на свид. Б.,
автомобилът бил откаран лично от обв. М. на паркинг, находящ се в индустриална
зона „Изток“ в гр. Асеновград. Междувременно обвиняемият бил заложил лекия
автомобил марка „БМВ 118Д“, като го оставил срещу заем на свид. Л. Р.. Обв. М.
и свид. Л. Р. се познавали от години. Един ден в началото на месец Февруари
2019 г. обвиняемият се свързал със свид. Р. и го помолил да му заеме сумата от
1000 лв., като обвиняемият сам предложил да остави като залог автомобил марка
БМВ. Обвиняемият убедил свидетеля, че за автомобила има потенциални клиенти и
след около 10 дни щял да върне заетите пари. След няколко дни обвиняемият се
свързал със свид. Р. с молба да му даде още пари, като след тяхното получаване,
общата дължима сума станала в размер на 2100 лв. Междувременно срокът за възстановяване на сумата от
2100 лв. изтекъл и заемодателят потърсил обвиняемия с желание да получи обратно
парите си. Обв. М. отишъл до свид. Б. с молба за нов заем за сумата от 3600
лв., като му се представил за собственик на лекия автомобил марка БМВ и заявил,
че вече има потенциални купувачи на автомобила, които ще заплатят покупната му
цена и по този начин обвиняемият би следвало да изплати дълга си спрямо свид. Б.. След като свид. Р. се
свързал с обвиняемия, последният го завел при свид. Б.. Там обвиняемият поискал
свид. Б. да предаде на свид. Р. сумата от 2100 лв., да остави за себе си сумата
от 500 лв., като тя възстановявала дълга му срещу лекия автомобил „Пежо“, и
останалите 1000 лв. щял да остави за себе си. По този начин обвиняемият
изплатил първоначалния си дълг към свид. Е. Б., както и му бил обещал и
по-рано, но реално взел нов заем в размер на 3600 лв. Намеренията на обвиняемия
в този момент били отново да върне парите възможно най-рано, както сторил това
предходния път. След като получил парите свид. Р. предал лекия автомобил „БМВ“
на обвиняемия и си тръгнал. Преди да се съгласи да приеме в залог лекия
автомобил марка БМВ, свид. Б. се свързал със свид. Р. С. относно предоставените
от обв. М. документи. Последният се занимавал с покупко-продажба на автомобили,
като имал опит в тази област. Изпратил му снимка и го попитал дали всички
документи са изрядни, като пропуснал да изпрати снимка и на номерата на
автомобила, които били временни. Въпросният
пропуск бил от съществено значение, доколкото при евентуално знание от страна
на свид. С. относно това обстоятелство, касателно номерата на автомобила, същият
би предупредил свид. Б., че превозното средство следва да има още документи,
по-конкретно талон за собственост, които следва да се предоставят при
евентуално прехвърляне на автомобила. Въпреки, че не знаел чия собственост е
автомобилът и не сключил писмен договор нито за заем, нито за залог, документиращ
предаването на парите, свид. Б. се съгласил да заеме сумата от 3600 лв. на обв.
М.. Въведената практика на свид. Б. била такава, че при евентуално залагане на
автомобил, същият следва да се закара от собственика му до гореописания паркинг
с постоянна охрана, като след връщане на сумата автомобилът се освобождавал и
собственикът свободно можел да го вземе. В този случай свид. Б. постъпил по
точно същият начин, а именно помолил обв. М. да закара автомобила на паркинга,
след което му дал парите. Няколко дни по-късно обв. М. се свързал със свид. Б.
и му върнал всичките пари - сумата от 3600 лв., а от своя страна свид. Б. му
върнал автомобила. След няколко дена, обв. М. отново изпаднал във финансово
затруднение и отново помолил свид. Б. за същата услуга, при същите условия. Свид.
Б.знаел, че обв. М. злоупотребява с хазартните игри и това е причината, поради
която отново моли за услуга. С оглед предходните случаи, в които обв. М. бил
коректен спрямо него и връщал парите дори преди падежната дата, свид. Б. решил
да му заеме отново пари в размер на 3600 лв. С оглед това, че обв. М. връщал
заетите суми в рамките на няколко дни свид. Б. решил да не съставя документи
относно извършените от тях действия. Този път обаче обв. М. изпаднат в крайно и
трайно финансово затруднение и не успял да върне парите на свид. Е. Б.. След
това обв. М. съобщил на свид. Ц. Д., че автомобилът бил взет от свид. Б., като
в отговор на тези негови действия св. Д. депозирала заявление в РП гр.
Асеновград. В хода на проверката, по което автомобилът бил върнат на свид. Ц. Д..
По този начин обвиняемият М. останал да дължи на свид. Е. Б. сумата от 3600
лв., която не била обезпечена със залог.
С постановление от
20.03.2020г. на РП Асеновград, наказателното производство по делото е било
прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1,т.1 от НПК, като е
прието, че осъщественото от обвиняемия М. деяние не може да бъде субсумирано
под разпоредбата на чл.209, ал.1 от НК. Изложени са съображения относно липсата
на измамливи намерения, доколкото с предходни свои действия обв. М. е демонстрирал готовност и желание да
изпълнява своите парични задължения.
Недоволен от
постановлението на прокуратурата, пострадалият от процесното престъпление
според обвинителната теза Е. Б., е обжалвал прокурорския акт, излагайки
подробни съображения относно неговата незаконосъобразност и
необоснованост.
С атакуваното в настоящото производство определение на
РС Асеновград постановлението на прокуратурата е отменено, като са изложени
конкретни съображения, поради които първостепенният съд намира прекратителното становище
на държавното обвинение за неправилно. Дадени са подробни и обстойно
аргументирани указания, които следва да бъдат изпълнени в хода на
допълнителното разследване, необходими за разкриване на обективната истина. Коректно
от страна на първостепенния съд е посочено, че едва след получаване на съответните справки и
събиране на допълнителните гласни доказателства, би могло да се изясни точното
съдържание на даваните от страна на обвиняемия разяснения и обещания преди
получаването на паричните суми, респ. да се прецени дали извършените имуществени разпореждания от страна
на заемодателя Б. са били мотивирани от съзнателно създадена у него от страна
на обвиняемия невярна представа в контекста на чл.209, ал.1 от НК и да се правят съответни
правни изводи. Това становище на АРС се
споделя в пълнота и от настоящия въззивен състав, който намира за
неоснователни, направените от защитата възражения.
Гореизложеното мотивира
съда да приеме, че атакуваното определение на районния съд е законосъобразно и
обосновано и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 243,
ал. 8 от НПК, Пловдивски окръжен съд,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 102 от 04.05.2020 г. по ЧНД № 235/2020 г.
по описа на Районен съд-Асеновград, ІІІ н.с., с което е отменено постановление
от 20.03.2020 г. на Районна прокуратура-Асеновград за прекратяване на
наказателното производство по досъдебно производство № 387/2019 г. по описа на
РУ на МВР - Асеновград.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: