Р Е Ш Е Н И Е
№ 841/11.11.2021г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на дванадесети октомври, две хиляди двадесет и първа година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Димитрина Георгиева |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 587 по
описа на съда за 2021 г. |
||
Производството е
по реда на чл. 145 от АПК, във връзка с чл. 172, ал.5 от ЗДвП и е образувано по
жалбата на Л.М.Ц. с ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. У.,***, против Заповед
за прилагане на принудителни административни мерки № 21-1006-000201 от 19.04.2021
г. на Началник група към ОД на МВР гр. Пазарджик, Сектор „Пътна полиция“.
В жалбата се
твърди, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, издадена в
нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Издадената
заповед не отговаря на целта на закона и е немотивирана. Наведени са твърдения
са липса на компетентност на административния орган, което я прави нищожна. Моли се да бъде отменена оспорената заповед като незаконосъобразна.
В проведеното съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, не се представлява.
Ответникът по жалбата
– Началник Сектор „Пътна полиция“ гр. Пазарджик към ОД на МВР Пазарджик, редовно
призован, също не се представлява.
Административен съд
– Пазарджик, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и
прецени приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Предмет на административното
производство е Заповед за прилагане на принудителни административни мерки №
21-1006-000201/19.04.2021 г. на Началник група към ОД на МВР гр. Пазарджик, Сектор
„Пътна полиция“, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, на Л.М.Ц. е
отнето временно свидетелството за управление на моторно превозно средство, до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Обжалваният
административен акт е редовно връчен на жалбоподателя на 21.04.2021 г. срещу
подпис върху обжалваната заповед, като в законоустановения 14-дневен срок същият
е упражнил правото си на жалба пред Административен съд гр. Пазарджик.
Обжалваната заповед е издадена
след извършена проверка от служители на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр.
Пазарджик на 17.04.2021 г., около 22:10 ч., в гр. Пазарджик на ул. „Генерал
Гурко“, при която е констатирано, че жалбоподателят управлява МПС „Фолксваген
Пасат“ с рег. ***, лична собственост, като отказва да му бъде извършена проба с
техническо средство Алкотест-Дрегер 7510 ARDM, с фабричен номер 0193. Издаден е талон за медицинско изследване с № 0060688.
Отказал е да бъде изпробван и с доказателствен анализатор. Извършеното представлява
нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП. Въз основа на изложените мотиви на
Л.М.Ц. е разпоредена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б.
„б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване
на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Със заповедта за прилагане
на ПАМ е отнето СУМПС № ***. Към административната преписка са приложени копия на
АУАН № GA 375969/17.04.2021 г. и справка за нарушител-водач.
По делото е представена Заповед №
312з-74 от 18.01.2017 година на Директор на ОД на МВР Пазарджик (лист 20), с която
е оправомощил началниците на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пазарджик да прилагат
с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2,
т. 2а т. 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и т.7 от ЗДвП.
Въз основа
на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо
правен интерес от обжалването.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Настоящият
състав намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната
от закона форма, спазени са процесуалните и материалните разпоредби при издаването
й, като съответства и на целта на закона, поради което същата е правилна и законосъобразна.
Заповедта е издадена в писмена форма, като в нея подробно са описани фактическите
основания за издаването й. Освен това е цитиран АУАН, въз основа на който е наложена
ПАМ, налице е препращане към обстоятелствата на акта за установяване на административно
нарушение, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, има обвързваща доказателствена
сила до доказване на противното.
Принудителната мярка е наложена
от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 се прилагат от
ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната
компетентност. Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Пазарджик е
компетентен да налага ПАМ, видно от представената по делото Заповед №
312з-74/18.01.2017 г. на Директора на ОД на МВР гр. Пазарджик. Не се установиха
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при
издаване на административния акт. Установи се, че са налице материалните
предпоставки за прилагане на чл. 171, т. 1, б. ”б” от ЗДвП, от което следва, че
обжалваният акт е съобразен с материалния закон.
Съгласно
разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. “б” от Закона за движение по пътищата – за осигуряване
на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните
нарушения се прилагат принудителни административни мерки (ПАМ), като временно отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието
на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието
на друго упойващо вещество, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство
или да даде кръв за медицинско изследване – до решаване на въпроса за отговорността
му, но за не повече от 18 месеца.
При спазване на чл. 170, ал. 1 от АПК и разпределението на доказателствената тежест, административният орган е доказал
обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната административна мярка
по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДП. В съставения АУАН, на който се позовава административният
орган в заповедта е посочено, че водачът отказва проверка с техническо средство
за установяване на употребата на алкохол в кръвта, не е изпълнил предписание за
изследване с доказателствен анализатор и не е извършил медицинско изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. В хода на съдебното производство
не бяха ангажирани доказателства от страна на жалбоподателя, които да оборят
констатациите в съставения АУАН.
Съгласно чл. 189, ал. 2 АПК, АУАН
има доказателствена сила до доказване на противното, а в случая фактическата обстановка
не е оборена от лицето, за което е доказателствена тежест. С оглед на гореизложеното
настоящият съдебен състав намира за доказана фактическата обстановка, установена
с акт за установяване на административно нарушение. Безспорно са възникнали материалноправните
предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.
1, б. „б“ от ЗДвП. Касае се за административна принуда, предвидена в специален закон,
с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага
при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният
орган е приложил принудителната мярка. Оспореният административен акт е издаден
при условията на оперативна самостоятелност, при правилно изяснени факти за прилагане
на принудата и съобразена с целта на закона, поради което няма нарушение на чл.
6 от АПК. Оспореният административен акт, съгласно чл. 4, ал. 2 от АПК, е издаден
за целите и на основанията на закона.
С оглед
на гореизложеното съдът намира жалбата за неоснователна, а оспорената заповед за
правилна и законосъобразна. Разноски на ответника не следва да бъдат присъждани,
тъй като такива не са поискани, а и реално не са направени.
Съгласно
чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, решението на административния съд не подлежи на обжалване.
По изложените
съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, Административен
съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Л.М.Ц. с ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. У.,***, против Заповед за прилагане
на принудителни административни мерки № 21-1006-000201/19.04.2021 г. на Началник
група към ОД на МВР гр. Пазарджик, сектор „Пътна полиция“.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: (П)