Решение по дело №217/2018 на Районен съд - Кюстендил

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№…………………..

гр. Кюстендил, 02.04.2018 г.

 В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

Кюстендилски районен съд, III-ти състав , в открито съдебно заседание, проведено на седми март, две хиляди и осемнадесета година, в състав :

                                       Районен съдия : Мая Миленкова     

         

при секретаря Цветанка Александрова, като разгледа докладваното от съдия Миленкова  АНД№ 217 по описа на съда за 2018 г.

 

      Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Делото е образувано по жалба от Н.Н.К., с ЕГН – ********** *** против Наказателно постановление № 30-0000031/22.01.2018 г., издадено от и.д. Началник на Областен отдел“Автомобилна администрация“ Кюстендил, с което на жалбоподателя, на осн. чл. 178в, ал.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ глоба“ в размер на 500/петстотин/ лева  за нарушение по чл.8,ал.1,пр.2,вр. с ал.2  от Наредба№36/15.05.2006 г. на МТИТС.  Иска се отмяна на атакуваното  наказателно постановление, като се твърди неговата незаконосъобразност както от процесуална , така и от материална страна .

Административно наказващият орган не изразява становище по жалбата, като не изпраща представител в съдебно заседание. В придружително писмо, с което жалбата е изпратена  в съда, обаче е изразено становище за спазване на всички процесуални правила  по съставяне на АУАН и  издаване на НП.

КРС , след като се запозна с доказателствата по делото и прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното :

 

На 23.12.2017 г. , около 13:00 ч.  в гр. Кюстендил на ул. ”Цар Освободител“, срещу №87, на обозначена таксиметрова стоянка, свидетелите Б.И. и С.К. *** извършили  проверка на Н.К., в качеството му на водач на лек таксиметров автомобил м.“ДЕУ МАТИЗ“, с рег.№ КН…АС, който автомобил имал всички обозначителни знаци на таксиметров такъв. – трайно  закрепена табела „такси“, с включен монитор на зелена светлина/ т.е. свободно/, ЕТАФП с № ЕТ006784, включен към Удостоверение за регистрация  за извършване на таксиметров превоз с №09764/15.04.2009 г., с пътен лист от 23.12.2017 г. от пътна книжка с.КН№67.  В хода на извършената проверка контролните органи установили, че водачът К. не представя валидно удостоверение за психологическа годност/ представя такова с№ 177545, с валидност до 09.09.2016 г.

За установеното, доколкото същото представлява нарушение по чл. 8, ал.1, пр.2 от Наредба№36/15.05.2006 г. на МТИТС, св. Б.И. съставил АУАН бл.№ 241336,  който е предявен и връчен на нарушителя на мястото на проверката. Възражения по описаното  в акта не са отбелязани.   

Въз основа на съставения АУАН, било издадено атакуваното НП.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните по делото доказателства, а именно: документите, съдържащи се в административнонаказателната преписка, показанията на свидетелите И. и К.. Не са налице противоречия в събрания по делото доказателствен материал, които следва да се обсъждат.

     Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът намира от правна страна следното :

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок срещу подлежащ на атакуване акт и от лице, което има право на жалба.

 Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,  по следните съображения :

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Материалният закон е приложен частично неправилно, като това не налага отмяна на НП, а само неговото изменение. Правилно са отнесени фактите към правната норма на  чл. 178в ал.5 от ЗДвП, чиито съставомерни признаци единствено са изписани в НП, но неправилно деянието е квалифицирано цифром като нарушение на чл. 8, ал.1 пр.2 вр. с ал.2 от Наредба № 36/2006 г. Извършването на обществен превоз на товари без валидно УПГ е нарушение на  чл. 178в ал.5 от ЗДвП. В случая и хипотезата и санкцията се съдържат в една правна норма. Напълно ненужно, а и неправилно е било АНО да посочва, че била нарушена нормата на чл. 8, ал.1 от НП. Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ВКС разглежда случаите на съществени процесуални нарушения в наказателния процес. Съдът намира, че по аналогия същото е приложимо и в административно наказателното правораздаване. Според това ТР неправилната цифрова правна квалификация не е от категорията на съществените процесуални нарушения. Съдът споделя това становище, т.к. нарушението става ясно от описаните съставомерни признаци и от описаните факти. Описаното словом от правна страна напълно кореспондира с описаните обстоятелства, а кореспондира и с цифровата квалификация на  чл. 178в ал.5 от ЗДвП, която норма съдържа целият състав на нарушението. Това, че неправилното приложение на материалния закон не винаги следва да води до отмяна на НП, се извежда и от правомощията на въззивната инстанция, регламентирани в чл. 334 от НПК, според който въззивният съд може да потвърди, отмени, или измени присъдата, както и от чл. 337, ал.1, т.2 от НПК, според който въззивният съд изменя присъдата при нарушение на материалния закон, когато следва да се приложи закон за същото, еднакво, или по- леко наказуемо престъпление. Правилата на НПК за въззивното разглеждане на делото са приложими в административно наказателното производство на основание чл. 84 от ЗАНН.

В случая, не се налага съществено изменение на НП, като единствено от цифровата правна квалификация на нарушението следва да отпадне тази по "чл. 8, ал.1 пр.2 от Наредба № 36/15.05.2006 г." Нарушението е по  чл. 178в ал.5 от ЗДвП, която норма регламентира целият му състав, вкл. и санкцията.

Несъстоятелно е твърдението на защитата, че не ставало ясно за какво е на казано лицето, т.к. било описано, че има издадени две УПГ. Именно чрез описанието на дата на издаването им и на срока им на валидност, става ясно, че в периода 16.12.2016 г. до 01.06.17 г. водачът не е имал валидно УПГ, но въпреки това, на 28.12.2016 г. е извършвал обществен превоз на товари.

Нарушението не е маловажно по см. на чл. 28 ЗАНН, т.к. с нищо не се отличава от обикновените случаи от този род. Не са налице такива изключителни или пък многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да налагат този извод.

 Законодателят предвижда за това нарушение да се налага именно глоба в размер на 500 лева, поради което правилно АНО е наложил наказанието в този размер.

НП не е графично оформено по начин, че да се диференцира обстоятелственото от правното описание, но въпреки това, то съдържа онези съставомерни признаци на нарушението по  чл. 178в ал. 5 от ЗДвП, от които става ясно, че водачът е извършвал обществен превоз на товари без да притежава валидно УПГ. Описано е, че е имал УПГ, но срокът на валидността му е изтекъл на 09.09.2016 г. Правната квалификация по чл. 178в ал.5 е напълно съответстваща на описаните признаци и факти, поради което съдът намира, че обстоятелствената част на НП кореспондира на диспозитивната.

Нарушението се явява доказано  от обективна и субективна страна, поради което и при сочената липса на нарушения на процесуалните правила, съдът

Р  Е  Ш  И :

ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление №30-0000031/22.01.2018 г., издадено от и.д. Началник на Областен отдел“Автомобилна администрация“ Кюстендил, с което на Н.Н.К., с ЕГН – ********** ***, на осн. чл. 178в, ал.5 от ЗДвП  е наложено административно наказание „ глоба“ в размер на 500/петстотин/, само в частта, в която описаното деяние е свързано с нормата на чл.8, ал.1, пр.2, вр. с ал.2 от Наредба№36/15.05.2006 г. на МТИТС, като изключва  тази разпоредба от квалификацията на нарушението.  

Решението подлежи  на обжалване пред Административен съд – Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

                                                                     Районен съдия :