Р Е Ш Е Н И Е
Номер …. 18.11.2019 г. Град
С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На шести ноември Година 2019
в публичното
заседание, в следния състав:
Председател: РУМЯНА БОНЧЕВА
Членове:
1. ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
2. ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар: Диана
Иванова,
като разгледа
докладваното от съдията - докладчик ТРИФОН МИНЧЕВ въззивно търговско дело № 1333 по описа за 2019 година, взе предвид
следното:
Производството е на основание чл. 258 от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на Р.Д.Х.,
чрез особеният представител на страната адв.М.Д.
против решение № 312/16.05.2019г., постановено
по гр.д. № 1495/2018г. по описа на Районен
съд – гр. К., с което е осъден Р.Д.Х., ЕГН **********, с адрес: ***,
регистриран като земеделски производител с регистрационна карта, издадена на
16.02.2012 г. от Областна дирекция „З.“ – С.З., БУСТАТ ***, идентификационен
номер по ДДС: BG ********** да заплати на „О.И.“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: град С.***, представлявано от изпълнителния
директор А.Б., както следва:
- сумата 1 532,79 евро – незаплатени лизингови вноски за месеците август,
септември, октомври, ноември и декември 2017 г. и за месец януари 2018 г.,
ведно със законната лихва, считано от 11.06.2018 г.; сумата от 4 313,34 евро,
представляваща неустойка поради надвишен пробег, съгласно чл. 67 от договора;
сумата от 3 044,41 евро – неустойка поради прекратяване на договора, съгласно
чл. 66 от договора; сумата от 58,97 евро, представляваща неустойка за забавено
плащане на лизинговите вноски, съгласно чл. 30 от договора, като е отхвърлен
иска за разликата до предявения размер от 59,54 евро, като неоснователен;
- сумата от 1 171,56 лева, представляваща заплатени от лизингодателя
и подлежащи на възстановяване от лизингополучателя,
съгласно чл.71 от договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 11.06.2018 г. до окончателното ѝ изплащане;
- сумата от 238,50 лева, представляваща заплатена от лизингодателя
и подлежаща на възстановяване от лизингополучателя,
съгласно чл.41, т.1 от договора застрахователна премия по застраховка „Каско и злополуки“ по комбинирана застрахователна полица
********** с падеж 12.10.2017 г. ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 11.06.2018 г. до окончателното ѝ изплащане;
- сумата от 272,17 лева, представляваща заплатена от лизингодателя
и подлежаща на възстановяване от лизингополучателя,
съгласно чл.41, т.1 от договора застрахователна премия по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ и „Злополука“ по комбинирана
застрахователна полица № BG/11/117002348453 с падеж
12.10.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
– 11.06.2018г. до окончателното ѝ изплащане и
са присъдени разноските по делото.
Във въззивната жалба въззивника излага съображения за незаконосъобразност и
неправилност на постановеното решение, в частта с която са уважени претенциите
на ищеца. Развити са подробни съображения във връзка с направените оплаквания.
Направено е искане да се постанови съдебен акт, с който да се измени решението
на РС в посоченият в жалбата смисъл. Моли да й бъде определено възнаграждение
за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия, с който
се взима становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
Изложени са съображения по направените във въззивната жалба оплаквания.
Посочена е съдебна практика. Моли съда да потвърди обжалваното решение като
законосъобразно и правилно. Претендират се разноските по делото, като е
представен договор за процесуално представителство и пълномощно.
Въззивният
съд след като обсъди установените по делото обстоятелства, намира за установено
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. чл. 342, чл.
345 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД.
По делото е представен договор за финансов лизинг на
автомобил с опция за прехвърляне на правото на собственост от 01.07.2015г.,
сключен между „И.А.“ ЕАД от една страна като лизингодател
и Р.Д.Х., като лизингополучателя. Съгласно договора „И.А.“
ЕАД е предоставило на лизингополучателя Р.Д.Х.
автомобил: GREAT WALL STEED 5 CLASSIC DOUBLE CAB PETROL ONE 2.4 5MT 4x4, с шаси № **, с двигател № **, с рег. № **. Лизингополучателят
е заплатил на лизингодателя първоначално дължимата се
вноска в размер на 2 813,05 евро с ДДС,
представляваща 15% от стойността за лизинг, съгласно Приложени А, представено
към договора. Срокът на договора е 60 месеца. Посочено е, че лизингополучателя заплаща на лизингодателя
остатъка от лизинговата цена по договора за лизинг на месечни вноски, съгласно
погасителния план (Приложение Б към договора за лизинг), който съставлява
неразделна част от договора. В чл. 30, т. 1 от договора за лизинг е уговорена
неустойка, в случай, че лизингополучателят забави
плащането на дължимите лизингови вноски с повече от 5 работни дни, считано от
датата на падежа, той дължи неустойка за забавено плащане в размер на 0,028% от
неплатената част на дължимата сума за всеки просрочен ден (изчислена от датата,
на която сумата първоначално е станала изискуема) до окончателното плащане на
тази сума, независимо, че към този момент договорът може да е прекратен. В чл.
65, т. 2 от Договора за лизинг страните са уговорили, че лизингодателят
може да прекрати договора при неизпълнение на задълженията по чл. 64 – чл. 64,
т. 4, както и при неизпълнение на задълженията по чл. 44 и чл. 45 като изпрати
7-дневно предизвестие до лизингополучателя. Съгласно
чл. 67 от договора за лизинг, в случай че при прекратяване на договора,
автомобилът е изминал повече километри от предвиденото лизингополучателят
дължи на лизингодателя обезщетение в размер на 0,3%
от стойността за лизинг на автомобила за всеки започнати 1 000 км над лимитирания пробег. В чл. 41, т. 1 от договора за лизинг е
посочено, че лизингополучателят се за задължава на
възстанови на лизингодателя в срок до 5 работни дни
платените суми и направени разходи от лизингодателя
от издаване на счетоводен документ от страна на последния.
По делото е представено Удостоверение за приемане към Договор за финансов
лизинг от 01.07.2015 г. От същото се установява, че Р.Д.Х. е приел автомобила
на 02.10.2015 г.
По делото е представено и предизвестие за
прекратяване на договор изх. № 2208/12.12.2017 г. Със същото лизингополучателя е уведомен, че към 11.12.2017 г.
дължимите суми по договора за лизинг възлизат общо на 1 261,12 евро с ДДС,
представляващи дължими лизингови вноски за месеците август, септември,
октомври, ноември и декември 2017 г.; 30,21 евро с ДДС, представляващи
неустойки за забавено плащане на лизингов вноски за месеците юни, юли, август,
септември, октомври и ноември 2017 г.; 510,67 лева, заплатени от лизингодателя 2 броя застрахователни премии. Със същото
предизвестие за прекратяване на договора лизингополучателят
е поканен да предаде държането върху автомобила, предмет на прекратения договор
за лизинг. Предизвестието за прекратяване на договор за лизинг от 01.07.2015 г.
е получено лично от лизингополучателя Р.Д.Х. на 19.12.2017 г.
По делото е представен и Протокол от
17.01.2018 г., подписан от Р.Д.Х. и представител на „И.А.“ ЕАД. Съгласно
протокола, поради прекратяване на договора, чрез предизвестие за прекратяване
изх. № 2208/12.12.2017 г. лизингополучателят връща на
лизингодателя автомобила.
По делото са представени комбинирана
застрахователна полица за застраховки „Каско“ и
Злополуки“ № **********, комбинирана застрахователна полица за застраховки
„Гражданска отговорност на автомоболистите“ и
„Злополука“ BG
11/11/**********; платежно нареждане от 12.10.2017 г., ведно с дебитна нота от
29.09.2017 г.; платежно нареждане за кредитен превод с дата 19.01.2018 г.,
ведно с фактури № **********/18.01.2018 г. и фактура № **********/17.01.2018 г.
и справка за дължимите суми към дата 20.02.2018 г.
По делото е назначена и изслушана
съдебно-счетоводна експертиза, която е депозирала заключение, неоспорено от
страните, което съдът възприема като компетентно и добросъвестно изготвено. От
експертизата се установява, че дължимите и незаплатени лизингови вноски за
месеците август, септември, ноември и декември 2017 г. и за месец януари 2018
г. са 1 313,40 евро. През месец
август е направено частично плащане, с което са погасени дължимите лихви в
размер на 46.63 евро и частично главницата в размер на 47.85 лева. Общо
дължимата лихва е 219,30 евро. Посочено е, че размерът на дължимите еднократни
вноски по договора за финансов лизинг по чл. 67 поради надвишен пробег е
4 313,34 евро или 8 436,16 лева. Нуйстойката,
съгласно чл. 66 от договора при прекратяване на същия 3 044,41 евро или
5 954,35 лева. Заплатените от лизингодателя,
съгласно чл. 71, т. 6 от договора разходи за възстановяване на дължането на
лизинговия актив е 1 171,56 лева. Посочено е, че на основание чл. 41. т. 1 от договора застраховка Каско и злополуки по комбинирана застрахователна полица е в
размер на 238,50 лева. Съгласно чл. 41, т. 1 от договора застрахователна премия
по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и „Злополука“ по
комбиниране застрахователна полица в размер на
272,12. Размерът на неустойките за забавено плащане на лизингови вноски
за месеците юни, юли, август, октомври, ноември
и декември 2017 г. и месец януари 2018 г. е е 58.97 евро.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно чл. 342, ал.
1 ТЗ с договора за оперативен лизинг лизингодателят
се задължава да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение.
В производството по делото не се спори, че на 01.07.2015
г. между „И.А.“ ЕАД праводател на „О.И.“ ЕАД е
сключен договор за финансов лизинг на автомобил с опция за прехвърляне на
правото на собственост, по силата на който лизингодателят
е предоставил на лизингополучателя за ползване срещу
възнаграждение свое имущество, а именно автомобил модел GREAT WALL STEED 5
CLASSIC DOUBLE CAB PETROL ONE 2.4 5MT 4x4, с шаси № **,
с двигател № **, с рег. № **, стойност на лизинга 15 628.06 лева,
остатъчна главница 13 283.85 лева, при първоначална вноска ат 15 % от
стойността на лизинга – 2 813.05 лева. Срока на договора е 60 месеца. В
изпълнение на задълженията си по процесния договор за оперативен лизинг ищецът
е предал на ответника за временно и възмездно ползване процесната вещ, която е
била приета от него.
В конкретния случай, спорен между страните е въпросът
дали ответника има качеството на потребител по смисъла на пар.
13, т. 1 от ЗЗП за да намери приложение разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП за
неравноправна клауза по отношение процесния договор за лизинг относно
предсрочно прекратяване на договора по волята на лизингодателя.
Следва да се отбележи, че за неравноправните клаузи съдът
следи служебно. Това положение е намерило израз не само в практиката на
Европейския съд по правата на човека, но и в практиката на националните
съдилища, по-конкретно в практиката на Върховния касационен съд. С
необвързването на потребителя от неравноправната клауза се постигат и
заложените в Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48/ЕО цели. За да следи за
неравноправни клаузи обаче, националният съд първо трябва да е достигнал до
извода, че лицето е потребител и спрямо него са приложими разпоредбите на Закона
за защита на потребителите.
Доводите на въззивника, че ответникът е потребител въпреки, че договора е сключен в качеството му
на земеделски производител, то представения автомобил не е свързан с неговата
търговска дейност, не намират опора в закона. Дефиниция на „земеделски
производител” се съдържа в §1 т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за
подпомагане на земеделските производители. Такива могат да бъдат физически и
юридически лица, които произвеждат непреработена и преработена продукция от
животински и растителен произход, предназначена за продажба. Следователно
земеделския производител се занимава по занятие със тази дейност, обема и
обхвата на която изисква да се води по търговски начин. Именно при
осъществяване на такава по вид дейност ответникът е сключил договора за лизинг,
поради което не може да се приеме, че същият има качеството на потребител. В
този ред на мисли, следва да се доразвият мотивите на първата инстанция, като
се посочи, че самият ответник в декларацията си по закона за мерките срещу
изпирани на пари /Приложение Г към договора/ е декларирал, че паричните
средства за заплащането на сумата по договора са с произход: стопанска дейност
като земеделски производител. Доколкото посочените разпоредби на ЗПП са
неприложими в случая, то не се установяват и сочените пороци на сключения
договор за лизинг.
До същия извод е достигнал и първоинстанционния съд,
поради което решението на СтРС, като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено. На основание чл. 272 от ГПК, настоящия съдебен състав по отношение
на дължимите неустойки и суми заплатени от лизингодателя
и подлежащи на възстановяване от лизингополучателя по
договора за лизинг, препраща към мотивите на първата инстанция.
При този изход на делото
на въззиваемия следва да бъдат присъдени направите пред настоящата инстанция
разноски в размер на 2432,34 лв., съгласно представения по делото списък по чл.
80 от ГПК.
С оглед цената
на иска, под 20 000 лв., настоящето въззивно решение не подлежи на
касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 312/16.05.2019 г.,
постановено по гр.д. № 1495/2018г. по описа на
Районен съд – гр. К..
ОСЪЖДА Р.Д.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, регистриран като земеделски
производител с регистрационна карта, издадена на 16.02.2012 г. от Областна
дирекция „З.“ – С.З., БУСТАТ ***, идентификационен номер по ДДС: BG **********, да заплати на „О.И.“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: град С.***, представлявано от изпълнителния
директор А.Б. сумата 2432,34 лева, представляваща направените пред настоящата
инстанция разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.