Р
Е Ш Е
Н И Е
№...............
Гр. София, 22.10.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-21 състав, в публично заседание на осемнадесети
септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: РАДОСТИНА
ДАНАИЛОВА
при
секретаря Елеонора Георгиева ,като
разгледа докладваното от съдия Данаилова т.д. № 725 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл.
79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.44а, ал.1 ЗОЗ от „Б.П.Б.“ АД,
ЕИК********, в качеството му на процесуален субституент
на „С.и п.с.“ ЕООД, ЕИК ********по силата на договор за особен залог №83-2/2014
от 25.04.2014 г., за осъждане на „Б.г.“ ЕООД, ЕИК********, да заплати в полза
на „С.и п.с.“ ЕООД по сметка депозитаря С.Т.П.сума в размер на 25564,59 евро,
представляваща част от заложено в полза
на „Б.П.Б.“ АД вземане на „С.и п.с.“ ЕООД от ответника „Б.г.“ ЕООД, в общ
размер на 1544435,30 евро, произтичащо от договор във връзка с изграждане на
завод за биомаса в гр.Смолян.
В исковата и в допълнителната искова
молба процесуалният субституент „Б.П.Б." АД твърди, че е заложен кредитор на
конституираното като съищец „С.и п.с.“ ЕООД
на основание сключен на 25.04.2014г. Договор за особен залог № 083-2/2014г., с
който „С.и п.с.“ ЕООД учредил особен залог върху всички свои настоящи и бъдещи
вземания от ответника „Б.г.“ ЕООД, с цел обезпечаване на свое задължение към
банката в размер на 3200000 евро, възникнало по
силата на сключен Договор за кредит № 083/2014г. Заложените
вземания на „С.и п.с.“ ЕООД произтичали от сключен с ответника Договор за
изграждане на завод за биомаса в гр. Смолян. Договорът за учредяване на особен
залог върху вземанията от ответника бил вписан със заявление peг. № 2014043001945, като в изпълнение на чл. 17, ал. 2
ЗОЗ залогодателят „С.и п.с.“ ЕООД уведомил ответника в
качеството му на длъжник по заложеното вземане относно учредяването на залога,
което било писмено потвърдено от управителя на ответното дружество.
Тъй
като „С.и
п.с.“ ЕООД не изпълнил задълженията си по договора за кредит, банката
образувала производство за издаване на заповед за незабавно изпълнение, като
вследствие успешното му провеждане се снабдила с изпълнителен лист срещу него.
На 03.07.2015г., „Б.П.Б." АД вписало в ЦРОЗ заявление за пристъпване към
изпълнение на заложените вземания от ответника, за което уведомило залогодателя на 27.07.2015г. От постъпило от последния
писмо от 29.09.2016г., се установявало, че сумата на вземанията му от „Б.Г.“
ЕООД се равнява на 189231,73 лева, като върху част от нея – 77378,80 лева, бил
наложен запор в полза на залогодателя.
Процесуалният субституент
счита, че с вписването на пристъпване към изпълнение заложеното вземане
преминава в разпореждане на заложния кредитор съгласно чл. 32, ал. 4 ЗОЗ, като
на основание чл. 44а ЗОЗ той се явява легитимиран да събере вземането. Поради
това, на 15.09.2016г., в качеството си на заложен кредитор, банката отправила
покана до „Б.Г." ЕООД да преведе сумите, предмет на заложените от „С.И П.С.“
ЕООД вземания по сметка на посочен от нея депозитар,
но към момента на завеждане на исковата молба постъпили от страна на ответника
суми нямало, с оглед на което предявява настоящия иск за присъждане на част от
вземането. Прави искане за присъждане на сторени в хода на производството
разноски.
Ответникът
депозира отговор и допълнителен отговор на исковата молба по делото, с които
оспорва материалноправната легитимация на „Б.П.Б."
АД като кредитор на „С.И П.С.“ ЕООД, респективно - наличието на процесуална
легитимация да предявява неговите права пред съда. Спори вписаният в ЦРОЗ
особен залог да е с предмет вземанията срещу ответника, като твърди да са
заложени вземания срещу съответните търговски банки, при които банковите сметки
на залогодателя са открити, поради което „Б.П.Б." АД
нямала основание да събира тези вземания от ответника по реда на чл. 44а, ал. 2
ЗОЗ. Оспорва основателността на иска с аргументи, че договорът, от който
произтичат вземанията на залогодателя срещу
ответника, е прекратен, а отношенията между страните във връзка с него –
уредени чрез спогодба, с оглед на което залогодателят
няма вземания към ответника въз основа на договора. Претендира присъждане в
негова полза на разноските в хода на производството.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема следното от
фактическа и правна страна:
В тежест на ищците е да установят при
условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи
факти, а именно: сключването на договор за кредит между „Б.П.Б." АД и „С.и
П.С.“ ЕООД, за обезпечение на задълженията по който е сключен договор за особен
залог върху вземанията на „С.и П.С.“ ЕООД от „Б.Г.“ ЕООД с твърдяното
съдържание, уведомяване на длъжника по заложените вземания относно учредения
особен залог, изпълнение на задължението на банката по предоставянето на
уговорената в договора за кредит сума,
сключването на договор между С.и П.С.“ ЕООД от „Б.Г.“ ЕООД със
съдържание, обуславящо задължение за изплащане на възнаграждение в твърдения
размер в полза на „С.и П.С.“ ЕООД, изпълнение на задълженията на „С.и П.С.“
ЕООД и останалите условия, обуславящи настъпване на изискуемост на вземането за
възнаграждение, вписване на пристъпване към изпълнение върху заложеното вземане
и съобщаването му на залогодателя „С.и П.С.“ ЕООД.
При установяване на горните предпоставки
ответникът „Б.Г.“ ЕООД следва да докаже твърденията си сключване на спогодба
със С.и П.С.“ ЕООД със съдържанието на постигната уговорка за прекратяване на
договора помежду им и погасяване на задълженията на страни или погасяване на
задължението чрез плащане.
По делото се установява от представените
от страните доказателства –съдебни актове по т.д.№ 1282/2016 г. по описа на
Окръжен съд – Варна, както и от вписванията в търговския регистър по партидата
на ищеца С.и П.С. ЕООД, че с решение № 76/20.11.2017 г. по т.д.№ 1282/2016 г.
по описа на Окръжен съд –Варна за този ищеца е открито на основание чл.630,
ал.1 ТЗ производство по несъстоятелност.
В производството по несъстоятелност на С.и
П.С. ЕООД и със съставен от синдика списък на приетите вземания, предявени в
срока по чл.685, ал.1 ТЗ, обявен в търговския регистър на 12.02.2018 г., са
приети вземания на Б.П.Б. АД на основание договор за кредит 083/25.04.2014 г.,
обезпечени с договор за залог и договор за ипотека, в размер на 483343,91 лв. –
главница, 3222,29 л – лихви и 9929,52 лв. –разноски. Списъкът е одобрен от съда
по несъстоятелността с определение №1330/17.04.2018 г. без изменение в частта
относно вземанията на Б.П.Б. АД поради липса на възражения, поради което и на
основание чл.693 ТЗ вземанията по договора за б. кредит 083/25.04.2014 г.,
посочен в исковата молба, следва да се считат за приети в производството по
несъстоятелност на С.и П.С. ЕООД, респективно Б.П.Б. АД е кредитор с приети
вземания в това производство, като качеството му на кредитор не може да се
оспорва, освен въз основа на факти, възникнали преди съставяне на списъка на вземанията.
Не се доказват по делото твърденията на
ответника приетите вземания на Б.П.Б. АД да са били погасени в цялост след
одобряването на списъка с приети вземания. В обявената и одобрена от съда с
определение от 05.02.2019 г. по т.д. 1282/2016 г. на ОС – Варна и единствена
съставена до приключване на устните състезания по делото сметка за
разпределение, не са разпределяни суми в полза на кредитора Б.П.Б. АД, а
постъпления на суми от масата на несъстоятелността на длъжника не се
установяват и от приетото по делото заключение на съдебно –счетоводната
експертиза.
От представените по делото удостоверения
от ЧСИ Л.С.по изп.дело № 20168950400109 и изп.д.№ 20168950400103 и ЧСИ Н.Г.по изп.д.№
20167160400911, както и от допълнителното заключение на приетата по делото счетоводна
експертиза, се установяват извършени погашения по тези изпълнителни дела след
включването на вземанията по договора за кредит в списъка с приети вземания,
одобрен от съда по несъстоятелността, като след съобразяване на тези погашения,
вещото лице е установило да са останали непогасени вземания на С.и П.С. ЕООД къч Б.П.Б. АД в размер на
142137,58 лв. по договор за револвиращ кредит №
83/2014 г. за главница, лихви и разноски и следователно кредиторовото
качество на банката не е отпаднало.
Установява се от представените писмени
доказателства -три броя договори за учредяване на особен залог върху вземания,
сключени на 25.04.2014 г. между Б.П.Б. АД, в качеството му на заложен кредитор
и С.и П.С. ЕООД, в качеството му на заложен длъжник, че вземанията на банката
по договора за кредит №083/2014 са обезпечени с особен залог върху вземанията,
посочени в тези договори.
Исковете се основават върху правата по
договора за учредяване на особен залог №083-2/2014 от 25.04.2014 г., поради
което и съдът не обсъжда останалите договори за залог. С този договор С.и П.С.
ЕООД учредява в полза на Б.П.Б. АД в обезпечение на задълженията си по договор
за кредит № 083/2014 г. в размер на 3200 000 евро, както и за задълженията за
лихви, такси, неустойки, комисионни и други
залог върху всички свои настоящи и бъдещи вземания от Б.Г. ЕООД в размер
на 8102520 евро, като е уговорено постъпленията от заложените вземания да
постъпват по специална сметка с IBAN ***, като със същия договор е учреден залог
върху вземанията по тази специална
сметка и останалите сметки на заложния длъжник в Б.П.Б. АД в полза на същата
банка.
Съгласно представеното заявление с
регистрационен № 2014043001945 учреденият залог е вписан в ЦРОЗ, като
обстоятелствата по Група N 7 „Заложено
имущество“ са описани по следния начин „Залог върху всички свои настоящи и
бъдещи вземания от Б.Г. ЕООД с ЕИК *******, постъпващи по банкова сметка *** ***рху всички свои настоящи, бъдещи и условни
вземания до размер от 3200000 евро, произтичащи от всички банкови сметки на залогодателя по договор за особен залог № 83-2/2014“.
Следователно неоснователни са
възраженията на ответника, че договора за особен залог не е вписан надлежно,
тъй като в представеното заявление съдържанието на описанието на заложеното
имущество достатъчно ясно и еднозначно указва, че са заложени всички настоящи и
бъдещи вземания на С.и П.С. ЕООД от Б.г. ЕООД.
По делото е представено уведомление от С.и
П.С. ЕООД до Б.г. ЕООД и потвърждение за получаването му относно учредения
особен залог на вземания по договора за учредяване на особен залог №083-2/2014
от 25.04.2014 г., които документи обаче не съдържат дата на изпращане и
получаване, а други доказателства за факта на получаване и отправяне на
изявленията не са представени, поради което и въз основа на тях не може да се
приеме, че договорът за особен залог, сключен между ищците, е породил действие
по отношение на ответника на основание чл.17, ал.1 ЗОЗ на конкретна дата.
Установява се от представените заявление
за пристъпване към изпълнение с рег.№ 2015070301223 и потвърждение за вписване,
че заявлението за пристъпване към
изпълнение на Б.П.Б. АД е вписано на
03.07.2015 г. и касае първоначално вписване №
2014043001945, под който номер е вписано първоначалното заявление за учредения
с договора за особен залог №083-2/2014 от 25.04.2014 г. залог върху вземания.
За пристъпване към изпълнение заложният
кредитор е уведомил заложния длъжник с покана, получена от последния на
27.07.2016 г., а ответникът Б.г. ЕООД е уведомено с покана, получена на
15.09.2016г. от управителя на Б.Г.АД, като доколкото посочената покана съдържа
и данните по чл.17, ал.2 ЗОЗ, то съдът приема, че именно 15.09.2016 г. е
датата, на която ответникът Б.г. ЕООД е уведомено както за учредения залог,
така и за пристъпване към изпълнение от заложния кредитор, респективно от тази
дата залогът е породил действие спрямо него, тъй като не се доказва да е бил
уведомен за него по-рано.
Неоснователни са доводите на ответника,
заявени за първи път едва в писмените му бележки, че поради изтичане на
5-годишен срок от извършване на първоначалното вписване, залогът се погасява,
тъй като няма доказателства вписването да е било подновено.
Действително по делото не са представяни
доказателства за подновяване на вписването, тъй като този въпрос не е повдиган
от страните, а 5 –годишния срок по
чл.30, ал.3 ЗОЗ е изтекъл в хода на процеса.
Договорът за особен залог №083-2/2014 от
25.04.2014 г. е сключен, обаче, преди измененията на Закона за особените
залози, направени с ЗИДЗОЗ, обн. ДВ, бр.105 от
30.12.2016 г., до които изменения вписването на особения залог в ЦРОЗ има само оповестително значение и не е елемент от възникване на
заложното правоотношение, като съгласно разпоредбите на чл.12 и чл.30 ЗОЗ, в
редакцията преди ДВ, бр.105 от 2016 г., вписването има значение единствено за противопоставимостта
на
залога на трети добросъвестни лица, на които залогът се счита известен от
момента на извършването му в регистъра. Следователно съгласно приложимата към
договора уредба, изтичането на срока на действие на вписването води до отпадане
на последиците не на договора за залог, а единствено на последиците от самото
вписване, т.е. до отпадане противопоставимостта на
правата на заложения кредитор по отношение на трети добросъвестни лица.
В случая в отношенията между
страните по делото изтичането на 5 –годишен срок от вписването на залога в ЦРОЗ
няма правно значение, тъй като ответникът не може да се приеме за трето добросъвестно лице – считано от 15.09.2016
г. ответникът е уведомен за сключения договор за особен залог на вземания,както
и за пристъпване към изпълнение по договора от заложния кредитор, от който момент ответникът вече няма
качеството на трето добросъвестно лице и отпадането на последиците на
вписването няма правно значение в отношенията му с ищците във връзка с договора
за особен залог.
Неоснователни са и възраженията на
ответника за погасяване на всичките му задължения към С.и П.С. ЕООД, които са предмет на
договора за залог.
Между страните е безспорно и ненуждаещо
се от доказване обстоятелството относно сключването на договора във връзка с
изграждане на завод за биомаса в гр.Смолян между С.И П.С.“ ЕООД от „Б.Г.“ ЕООД,
който договор не е приет като доказателство по делото, тъй като е представен от
ответника без превод, а ищецът Б.П.Б.ЕООД, който е заявил искане за приемането
на документа, също не е представил превод, въпреки предоставената му
възможност.
Тезата на ответника е, че вземания на С.и
П.С. ЕООД по този договор не съществуват поради прекратяването му със спогодба,
евентуално поради погасяването на вземанията чрез плащане, тъй като ответникът е платил
повече от дължимото.
От представените от ответника договор за
спогодба от 15.10.2015 г., анекс № 1 от 23.10.2015 г. и анекс №2 от 19.05.2016
г. се установява, че ищецът С.и П.С.
ЕООД и ответникът Б.г. ЕООД са сключили договор за спогодба за уреждане на
отношенията си във връзка с изпълнението на договора за изграждане на завод за
биомаса в гр.Смолян и насрещните им претенции относно изпълнението му, както и
относно други правоотношение помежду им. С постигането на спогодба, обаче, първоначалният
източник на правоотношението и насрещните престации
на страните не се променя, доколкото съглашението на страните не съдържа
уговорка за новация, а само се уреждат последиците от
изпълнението и неизпълнението на договора за завода за биомаса и други
правоотношения помежду им. Този извод следва пряко от типичните характеристики
на договора за спогодба и от съдържанието на конкретната спогодба, още
повече,че договорът за особен залог от 25.04.2014 г. има за предмет всички
настоящи и бъдещи вземания на С.и П.С. ЕООД, поради което и доводите на
ответника, че със сключването на спогодбата всички негови задължения към С.и П.С.
ЕООД, които са предмет на договора за залог с другия ищец, са отпаднали са
несъстоятелни.
Със спогодбата и анексите към нея С.и П.С. ЕООД са постигнали съгласие за прихващане на насрещни парични задължения между страните, като от дължимото
възнаграждение за извършени СМР по договора за изграждане на завод за биомаса в
гр.Смолян, вземания за връщане на неоснователно усвоени гаранции по същия
договор и разноски във връзка с усвоените гаранции се прихващат вземанията на Б.г.
ЕООД по договори за заем за главница и
лихва, прехвърлени вземания от други кредитори на С.и П.С. ЕООД, както и
вземания за недостатъци по изпълнението на договора за строеж на биомаса, като
след прихващането положителната разлика от 1926253,66 евро следва да се плати
от Б.г. ЕООД на С.и П.С. ЕООД при определени условия относно влизане в сила на
спогодбата и изплащане на сумите, които условия съдът приема да са се сбъднали,
тъй като с последващи анекси от 23.10.2015 г. и
19.06.2016 г. страните допълнили
уговорките си, като постигнали съгласие относно друг, по –нисък размер на вземането на Б.г. ЕООД за
недостатъци и недовършени СМР, в резултат на което ответникът поел задължение
да заплати още 457189,50 евро, освен
уговорените в спогодбата от 15.10.2015 г. на два пъти в срок до 30.09.2016 г.
Следователно със спогодбата и анексите, ответникът е признал неизпълнени
задължения по договора за строеж на биомаса в общ размер на 2383443,16 евро,
която сума е с левова равностойност от 4661609,64 лв., като в чл.7 от
спогодбата е постигнато съгласие плащанията да се извършват по конкретна банкова сметка ***.
Ответникът, който носи тежестта, не
доказва изпълнение на признатите задължения за изпълнение с договора за
спогодба и анексите към него. Във връзка с изпълнението му са приети основно и
допълнително заключение на счетоводна експертиза, която е работила въз основа
на предоставени данни от счетоводството на ответника, като е установила, че
ответникът счетоводно води след 15.10.2015 г., когато е сключена спогодбата със
С.и П.С. ЕООД, погасявания на задължения към С.и П.С. ЕООД в общ размер на 4542667,11 лв., като съгласно разясненията на
вещото лице в съдебно заседание, част от задълженията са погасени чрез
прихващане, без по делото да са представени каквито и да било доказателства
относно факти, касаещи предпоставките за извършване и настъпване на последиците
на материалноправно прихващане. Дори и да се приеме
обаче, че налице основание за такова погасяване, то общо погасената сума
съгласно счетоводните данни на ответника, не е достатъчна да покрие
задълженията, които той е признал със спогодбата и анекса от 19.06.2016 г.,
като е налице разлика от 118942,53 лв., която съдът приема да представлява
неизпълнено задължение на ответника към С.и П.С. ЕООД.
Тъй като това задължение надвишава сумата, която е предмет на исковата
молба, то е безпредметно да се обсъжда действителността на уговорката по чл.7
от спогодбата от 15.10.2015 г. относно плащане по сметка на трето за договора
лице, която действителност се оспорва от ищеца Б.П.Б. ЕООД, както и
погасителния ефект на извършени плащания след пристъпване към изпълнение от
заложния кредитор.
По изложените съображения съдът
намира, че по делото се установяват всички предпоставки за основателност на
предявения иск от заложения кредитор, като доколкото той упражнява чуждо
материално право, а задълженията силата на договор са възникнали в евро, то и съгласно
указанията, дадени с Тълкувателно решение №4/2014 г. на ВКС, ОСГТК, ответникът
следва да бъде осъден да плати съответната сума в евро съгласно официалния курс
на БНБ, който е фиксиран, а именно сумата от 25564,59 евро.
Право на разноски при този изход от
спора има ищецът Б.П.Б. АД, комуто следва да се присъди сумата от 2306 лв. за
държавна такса и депозит за експертиза, съгласно представен списък.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА по иска на Б.П.Б. АД, ЕИК********, в
качеството му на пристъпил към изпълнение заложен кредитор по договор за
учредяване на особен залог №083-2/2014 от 25.04.2014 г., Б.г. ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на С.П.С. ЕООД/в несъстоятелност/,
ЕИК *********, по сметка на депозитаря Силвия Т. Панчева с IBAN ***,59 евро, представляваща част от неизплатено
задължение за възнаграждение в общ твърдян размер от 1544435,30 евро по договор за изграждане на
завод за биомаса в гр.Смолян от 05.05.2014 г., изменен
с договор за спогодба от 15.10.2015 г. и
анекси от 23.10.2015 г. и 19.06.2016 г. , ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 14.02.2017 г. до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА
Б.г. ЕООД, ЕИК********, със седалище
и адрес на управление:*** да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на Б.П.Б. АД, ЕИК********, със седалище и
адрес на управление:*** разноски по
делото в размер на 2306 лв. за държавна такса и депозит за експертизи.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: