Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1148
гр. Пловдив, 14.06.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ПЛОВДИВ, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание
на дванадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНИКА ТАРЕВА
при участието на секретаря Иванка Пиронкова, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 2779/2019 г. по описа на ПРС, III нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано
е НП № 407838-F399890/13.02.2019 г., издадено от Директора
на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП-Пловдив, с което „ТРАНС СПОРТ 1“ ООД, с
ЕИК: ********* е санкционирано с имуществена санкция в размер на 50.00 лева за
извършено нарушение на чл. 86, ал. 2 ЗДДС и чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 и чл. 86, ал. 2 ЗДДС, вр. чл.
82, ал. 2, т. 3, вр. чл. 21, ал. 2 ЗДДС, вр. чл. 22, ал. 3 ЗДДС, вр. чл. 25,
ал. 1 и ал. 2 ЗДДС.
Жалбоподателят, „ТРАНС СПОРТ 1“ ООД, обжалва
цитираното НП и претендира за неговата отмяна.
Въззиваемата
страна, ТД на НАП-Пловдив, оспорва жалбата и моли НП, като правилно и
законосъобразно, да бъде отменено.
От
фактическа страна се установява следното:
При
извършена проверка от служители в ТД на НАП-Пловдив било установено, че жалбоподателят,
като регистрирано по ЗДДС лице и в качеството си на получател по облагаеми
доставки на транспортна услуга в рамките на общността - превоз на МПС с
ферибот, за който данъкът е изискуем от получателя съгласно чл. 82 ал. 2 т. 3
от ЗДДС вр. чл. 21 ал. 2 вр. чл. 22 ал. 3 от ЗДДС, извършени за периода 01.09.2017
г. - 31.09.2017 г. с доставчик ANEK SUPERFA5T, с ИН по ДДС
EL997595200, Гърция, „Транс спорт 1“ ООД, не е начислило следващия се ДДС, в
законоустановения срок - от 01.10.2017г. до 14.10.2017г. вкл. за данъчен
период м. 09.2017 г. Тъй като данъчното събитие по доставките е
настъпило на датата на извършване на съответната услуга, която съвпада с датата
на издаване на документа за осъществения превоз от чуждестранния доставчик, било
преценено, че на същата дата ДДС е станал изискуем по смисъла на чл. 25 ал. 6
т. 1 от ЗДДС и за „Транс спорт 1“ ООД е възникнало задължение да го начисли по
реда на чл. 86 ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС чрез издаването на протокол по чл. 117 ал.
1 т. 1 от ЗДДС в 15-дневен срок от изискуемостта на ДДС и включването на така
издадения протокол в дневника за продажбите и в справка-декларация, подадени в
ТД на НАП -Пловдив с вх. № 16003424956/11.10.2017 г. за данъчен период м. 09.2017г.,
а именно: по документ за превоз № 697719/09.09.2017 г. на стойност 440 евро
/860,57лв./ „Транс спорт 1“ ООД не е начислило ДДС в размер 172,11 лв., в
законоустановения срок от 01.10.2017 г. до 14.10.2017 г. включително за
данъчен период м. 09.2017 г.
В
хода на извършената проверка било установено, че данъчното събитие на услугата
е настъпило на 09.09.2017 г. и ДДС е станал изискуем на същата дата. В
15-дневен срок от изискуемостта на ДДС, дружеството е следвало да издаде
протокол по чл.117, ал.1, т.1 ЗДДС, който да отрази в дневник за продажби и СД
по ЗДДС, подадени в ТД на НАП - Пловдив за данъчен период м. 09.2017
г.
На
13.07.2018 г. „Транс спорт 1“ ООД е подало в ТД на НАП - Пловдив уведомление по
126 ал. 3 т. 2 от ЗДДС с вх. № РД 20-1935/13.07.2018 г., с което е поискало да
му се разреши да извърши корекция на отчетните регистри и справка-декларация за
данъчен период м. 09.2017г. Към момента на съставянето на АУАН, такава
корекция не е извършена.
Протокол
№ 401/09.09.2017г. е включен в дневника за продажбите и
справка-декларация за данъчен период м. 09.2017г. /коригиращи/, подадени в ТД
на НАП - Пловдив с вх. № *********18/22.08.2018 г., вследствие
на връчена покана по чл.103 от ДОПК с № П-16001618065420-177-001/13.08.2018 г.
от органа по приходите.
С оглед
горното срещу дружеството-жалбоподател „Транс спорт 1“ ООД е бил съставен АУАН,
а въз основа на него е било издадено обжалваното НП, с което същото е било
санкционирано с имуществена санкция в размер на 50.00 лева за извършено
административно нарушение на чл. 86, ал. 2 ЗДДС и чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 и чл.
86, ал. 2 ЗДДС, вр. чл. 82, ал. 2, т. 3, вр. чл. 21, ал. 2 ЗДДС, вр. чл. 22,
ал. 3 ЗДДС, вр. чл. 25, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС.
Недоволно
от този резултат е останало „Транс спорт 1“ ООД,
което оспорва НП и моли за неговата отмяна.
В
хода на проведеното съдебно производство като свидетел е била разпитана
актосъставителката – свид. Х.М., която в своите показания потвърждава
отразените от нея в АУАН фактически констатации. Съдът кредитира тези показания,
доколкото същите се явяват съответни на събраните по делото писмени
доказателства / уведомление по чл. 126, ал.3 ЗДДС, покана по чл. 103 ДОПК,
справки декларация за ДДС, дневник на продажбите за месец Септември, дневник на
покупките за месец Септември, фактура № 697719/ и по същество не се оспорват от
жалбоподателя.
Горната
фактическа обстановка и анализът на събраните по делото доказателства
обосновават следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна
и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата се оценя като НЕОСНОВАТЕЛНА. За да
достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:
На първо място следва да се посочи, че АУАН и НП са издадени от лица,
разполагащи със съответна компетентност, видно от приложените по преписката и
неоспорени оправомощителни заповеди.
На следващо място следва да се посочи, че при
съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН,
доколкото нарушението е открито на 14.05.2018 г., АУАН е издаден на
14.08.2018 г., а НП - на 13.2.2019 г., тоест преди изтичане на давностните
срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно
трайната съдебна практика нарушителят се счита открит от момента, в който
компетентния да състави АУАН орган реално разполага с достатъчно данни, както
за извършено нарушение, така и за самоличността на нарушителя, като разбира се
следва да се разграничават понятията откриване на нарушителя и установяване на
нарушението по несъмнен начин. Така изрично Решение
№ 252 от 07.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 3646 / 2018 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 909 от 22.04.2019 г. по к. адм. н. д.
№ 238 / 2019 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1999
от 31.10.2016 г. по н. д. № 1893 / 2016 г. на XX състав на Административен съд
– Пловдив, Решение № 2530 от 24.11.2014 г. по н. д. № 2185 / 2014 г. на XXI
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1999 от 31.10.2016 г. по н.
д. № 1893 / 2016 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив,
постановени по казуси идентични с настоящия. От дадената дефиниция следва, че
въпросът за откриване на нарушителя е чисто фактически и във всеки конкретен
казус зависи от преценката в кой момент контролният орган е разполагал с
достатъчния обем информация за извършеното нарушение и неговия извършител. В
конкретния случай това е датата 14.05.2018 г., на която дата наказаното лице е
предоставило, приложена фактура № 697719. Действително от една по-ранна
дата, още след подаването на отчетните регистри контролният орган е
разполагал с информация, че доставка по тази фактура е извършена, че същата не
е отразена в дневника за продажби, а е отразена в дневника за покупки. Видно от
текста на дневника за покупки, обаче, за процесната сделка в графа услуги е
отбелязано само ферибот. Тази информация е крайно недостатъчна на контролния
орган, за да извърши преценка за наличие на нарушение, доколкото съгласно чл.
21 и чл. 22 ЗДДС, ако фериботната услуга е за превоз на стоки, то данъкът
следва да бъде начислен от „ТРАНС СПОРТ 1“ ООД и нарушение би било налице,
докато ако фериботната услуга е за превоз на пътници, то ДДС следва да се
начисли от гръцкия съконтрахент и нарушение няма. Едва след изискване и
получаване на 14.05.2019 г. на фактура № 697719 контролният орган е разполагал
с данни, че процесната сделка е била за превоз на стоки /МПС/ и с
неначисляването на ДДС на основание чл. 86, вр. чл. 82 ЗДДС е извършено
нарушение.
Предвид горното съдът намира, че нарушението се
явява доказано по несъмнен начин. В тази връзка следва да се приеме и че
установено в АУАН и НП изцяло кореспондира с приложените по делото писмени
доказателства /уведомление по чл. 126, ал. 3 ЗДДС, покана по чл. 103 ДОПК,
справки декларация за ДДС, дневник на продажбите за месец Септември, дневник на
покупките за месец Септември, фактура № 697719/ така и от разпита на
актосъставителя, който в показанията си категорично потвърждава констатациите от АУАН.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени съставомерните
обективни признаци на допуснатите нарушения и нарушените правни норми. Спазени
са законоустановените реквизити на АУАН и НП. Въз основа на правилно установена
фактическа обстановка е дадена изцяло законосъобразна правна квалификация на
допуснатото нарушение. Тук следва да се отчете и спецификата на нарушението-неначисляване
на ДДС и законодателния подход при уреждането му. Трайно установено
положение в теорията и практиката е че начисляването на дължимо ДДС е сложен,
динамичен фактически състав който включва следните елементи: 1. издаване на
данъчен документ, в който да се посочи данъка на отделен ред; 2.
включване размера на данъка при определяне на резултата за
съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 ЗДДС за този
данъчен период; 3. посочване на документа по т. 1 в дневника за
продажбите за съответния данъчен период и 4. подаване на документите по т. 2 и
т. 3 в ТД на НАП в определения за това срок за съответния данъчен период. За да
се счита за надлежно начислен ДДС всеки един от четирите елемента следва да е
налице, като липсата на който и да било от тях води до незавършеност на
фактическия състав и липса на начислено ДДС. Доколкото обаче се
касае за фактически състав за изпълнение на едно законово задължение, то
независимо дали липсват един или няколко от елементите винаги ще е налице само
едно нарушение - липса на начисляване на ДДС, а не няколко самостоятелни
нарушения.
Поради употребената законодателна техника отделните
елементи от фактическия състав са уредени не в една разпоредба, а в четири
самостоятелни разпоредби - чл.86, ал.1, т.1, чл. 86, ал.1, т.2, чл. 86, ал. 1,
т. 3 и чл. 86, ал. 2 ЗДДС, като надлежната правна квалификация изисква в
зависимост от броя на липсващите елементи на фактическия състав да се посочат и
съответните разпоредби, които уреждат дадения елемент. Както вече се изясни
независимо от посочването като нарушени на няколко отделни разпоредби се касае
за едно, а не за няколко отделни нарушения. В конкретния случай
АНО съвсем законосъобразно е констатирал, че с изготвянето на протокол № 401
задължението по чл. 86, ал.1, т.1 ЗДДС е изпълнено, поради което и е
прекратил производството по тази правна квалификация.
Законосъобразна
е и констатацията, че със закъснялото /след изтичане на период от около една
година/ включване на процесната сделка в справката декларация по чл. 125 ЗДДС и
в дневника на продажбите и закъснялото подаване в ТД на НАП на коригираните
документи жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 86, ал.1, т. 2 и т. 3 и
чл. 86, ал. 2 ЗДДС, като както вече се отбеляза в случая, поради употребената
законодателна техника, въпреки посочването на няколко разпоредби като нарушени,
се касае за само едно нарушение.
В тази
връзка следва да се посочи, че коректно са посочени и нормите, от
които произтича задължението именно на жалбоподателя в качеството си
на получател на облагаемата доставка да начисли ДДС за процесната
сделка - чл. 82, ал. 2, т. 3 вр. чл. 21, ал.2, вр. чл. 22, ал.3, вр. чл. 25,
ал.1 и ал. 2 ЗДДС. Надлежно са описани и фактическите обстоятелства, които се
субсумират под тези правни норми.
Правилно
с оглед установените по делото фактически обстоятелства е определена и
санкционната норма - чл. 180а, ал.1 ЗДДС. Неоснователен е доводът, наведени в
допълнението към жалбата, че с непосочването в АУАН и НП на един от елементите
за приложението на чл. 180а, а именно че лицето има право на данъчен кредит е
допуснато нарушение на закона, обуславящо отмяна на НП. Действително трайната
съдебна практика изисква в АУАН и НП да са описани всички съставомерни обстоятелства,
но това изискване се отнася до допуснатото нарушение и сочената като нарушена
правна норма. Това е така, доколкото с надлежното предявяване на
съставомерните факти, нарушителят може да организира защитата си като представи
доказателства, с които да отрече тяхното осъществяване в действителността и по
този начин да докаже, че нарушението не е извършено. В случая обстоятелството,
че наказаното лице има право на данъчен кредит няма никакво отношение към
преценката дали деянието е съставомерно и допуснато ли е нарушението, състоящо
се в неначисляване на дължим ДДС. Значимостта на обстоятелството, че наказаното
лице има право на данъчен кредит е, че това обстоятелство предпоставя
приложението на санкционната норма на чл. 180а ЗЗДС, която предвижда значително
по-ниска санкция от нормата на чл. 180 ЗДДС, която е приложима, ако лицето
нямаше право на данъчен кредит. Доколкото в случая не само е приложена
коректната санкционна норма, но и тя се явява по-благоприятна за наказания
субект, то не може да става дума за никакво нарушение на правото му на защита.
Наложената
глоба е в рамките на минимума, предвиден в санкционната норма, поради липсват
основания за редуциране ѝ.
Липсват
и основания за квалифицирането на случая като „маловажен“. Съгласно
разрешението, дадено с ТР 1/2007 по тълкувателно дело 1/2005 г. на
ВАС, че преценката за маловажност на случая е такава по законосъобразност,
то изводът, че нарушителят следва да бъде санкциониран, задължително следва да
бъде предшестван от обсъждане на въпроса позволява ли констатираната обществена
опасност да деянието ангажиране на административно-наказателна репресия спрямо
дееца. Настоящият състав споделя изцяло трайно утвърдените в
практиката принципни съображения, че при липса на изрична законова дефиниция
на понятието маловажен случай в ЗАНН, то на основание чл. 11 ЗАНН субсидиарно
приложение следва да намери НК, според чл. 93, т. 9 на
който маловажен случай е налице когато с оглед липсата или
незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Стъпвайки на
тази законова дефиниция, практиката е извела правилото, че за да се счете, че
случая е маловажен следва да се констатира, че степента на обществена опасност
както на деянието, така и на дееца е по-ниска от обичайните за подобни
нарушения. Според настоящия състав конкретното нарушение е такова, което
разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност за подобен
вид нарушения, по следните аргументи: на първо място от жалбоподателя, нито са
изложени доводи, нито са представени доказателства да са налице някакви
обективни причини, поради които е пропуснат срокът за изпълнение на
законоустановеното задължение, а наличието на такива обективни причини
съдебната практика е извела като едно от типичните обстоятелства, които
обуславят по-ниска степен на обществена опасност на деянието. Така изрично Решение № 2683 от 14.12.2018 г. по к. адм.
н. д. № 3148 / 2018 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение
№ 829 от 11.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 434 / 2019 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив. Не може да се счете за смекчаващо
обстоятелство, понижаващо обществената опасност на извършеното фактът, че
нарушението е отстранено доброволно с подадените корекционни декларации. Това е
така с оглед значителния период от време /около една година/, след
изтичането на който е извършено отстраняването на нарушението. В тази връзка
следва да се посочи, че законодателят изрично е отчел възможността за
последващо отстраняване на нарушението като е предвидил занижени санкции в
зависимост от периода след изтичането на който е отстранено нарушението. Така в
общата норма на чл. 180а, ал.1 е посочено, че санкцията е в размер 5
на сто от неначисления данък, но не по-малко от 50 лв. В поощрителната норма на
чл. 180, ал. 3 е предвидено, че когато регистрираното лице е начислило данъка в
периода, следващ периода, през който данъкът е следвало да бъде начислен,
глобата, съответно имуществената санкция, е в размер до 2 на сто от данъка, но
не по-малко от 25 лв. В чл. 180а, ал.4 ЗДДС е посочено пък, че глобата е от 100
до 300 лева, ако нарушението е отстранено в срок от 2 месеца. С оглед
посочените поощрителни норми, няма как нарушителят да бъде бонифициран чрез
приложение на чл. 28 ЗАНН, при положение, че нарушението е отстранено много
след изтичане на сроковете за приложение на поощрителните норми. На този извод
води и обстоятелството, че нарушението не е отстранено по собствена инициатива,
а след изпращане на нарочна покана от контролния орган, в която лицето е
предупредено, че при неотстраняване на нарушението ще му бъде съставен
ревизионен акт. Не може да доведе до извод на малозначителност на деянието
обстоятелството, че реално не е причинена щета на фиска, доколкото това
обстоятелство е съобразено при определяне на приложимата санкционна норма. Не
може да доведе до извод за малозначителност на деянието обстоятелството, че
нарушението е за първи път. Това обстоятелство е изрично съобразено от
законодателя, който е предвидил по-леко наказуем състав за нарушители, които са
извършили еднократно нарушението от тези, при които това се повтаря при които
нарушението се наказва по чл. 180а, ал.5 . Още повече, че както в самата жалба
е посочено при една и съща проверка са констатирани 16 отделни еднотипни
нарушения, за които са издадени 16 отделни НП.
Предвид
всичко гореизложено обжалваното НП, следва да бъде потвърдено, а жалбата, да
бъде оставена без уважение. Ето защо Съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 407838-F399890/13.02.2019 г.,
издадено от Директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП-Пловдив, с което „ТРАНС
СПОРТ 1“ ООД, с ЕИК: ********* е санкционирано с имуществена санкция в размер на
50 /петдесет/ лева за извършено нарушение на чл. 86, ал. 2 ЗДДС и чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 и чл.
86, ал. 2 ЗДДС, вр. чл. 82, ал. 2, т. 3, вр. чл. 21, ал. 2 ЗДДС, вр. чл. 22,
ал. 3 ЗДДС, вр. чл. 25, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване пред
ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от
получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ