Решение по дело №1336/2019 на Районен съд - Горна Оряховица

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 522

гр. Горна Оряховица, 27.12.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ГОРНООРЯХОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-ми състав, в публичното заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ТРИФОН СЛАВКОВ

при секретар СИЛВИЯ ДИМИТРОВА, като разгледа гр.д. № 1336 по описа на ГОРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал.1, вр. чл.52 от ЗЗД.

М.Г.Р. *** твърди, че ответникът П.И.С. ***, му причинил на 12.11.2017 г., около 04:30 ч., в гр. С. телесна повреда, подробно описана в исковата молба.  За извършеното престъпление било образувано НОХД № 329 / 2019 г. по описа на ГОРС приключило с влязла в сила присъда /споразумение/за ответника. Иска от съда ответникът да се осъди да му заплати сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените физически болки и страдания, причинените морални страдания, изразяващи се в негативни емоционални изживявания, психически дискомфорт и др., ведно със законната лихва върху главницата от датата на деянието до окончателното изплащане на обезщетението.  Претендира разноски.

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от ответника. В съдебно заседание ответникът се явява. Упълномощеният от него защитник, иска от съда да редуцира поисканото обезщетение до сумата 1000-2000 лв.

Съдът, след като изслуша страните и прецени по реда на чл. 235 от ГПК събраните по делото доказателства приема за установено и обосновава следните правни изводи:

С влязло в законна сила определение на 17.06.2019 г. по НОХД № 329/19 г. на ГОРС, ответникът П.И.С. е признат за виновен, в това, че на 12.11.2017 г., около 04:30 ч., в гр. С., умишлено причинил средна телесна повреда на М.Г.Р.,  чрез нанасяне на удар с крак в областта на лицето, изразяваща се в мозъчно сътресение, протекло с пълна загуба на съзнание, реализирало микробиологична характеристика на разстройство на здравето временно опасно за живота на същия и разкъсно- контузна рана на езика, реализирала микробиологична характеристика на временно разстройство на здравето, неопасно за живота, престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

От показанията на св. С.Ж., се установява, че след инцидента реализирал се през 2017 г. ищецът при падането си си е глътнал езика, което наложило негов приятел да предприеме спешни мерки по спасяването му. След изваждането на езика ищецът се съвзел от ударите нанесени му от ответника и бил приет за лечение в болницата в гр. В. Т.. Състоянието му било – прехапан език и хематом на главата. Първоначалните му оплаквания били от силно главоболие, невъзможност да говори, поради надутия му от прехапването език, тежко психическо състояние. В продължение на около 2-3 седмици се хранел само със супи, поради дискомфорта, който усещал в устата си, след нанесените му телесни увреждания. Хематомът на главата му изчезнал след около месец, но тогава започнало постоянно главоболие, което не отшумявало и до днес, проявяващо се при по интензивно физическо натоварване. Свидетелят сочи, че ищецът тежко възприел случилото се, което му се отразило изключително негативно психически - изпадал в депресии, не можел да спи, чувствал се непълноценен, променил отношението си към хората, станал по затворен, не общувал, станал по - безчувствен. Свидетелят посочва, че работели заедно в Норвегия, като след побоя нанесен му от ответника не бил както преди, приемал постоянно болкоуспокояващи за глава, не понасял тежко физическо натоварване.  

По делото е приета и приложена съдебно медицинска експертиза. В заключението си вещото лице сочи, че на пострадалия е причинено временно разстройство на здравето опасно за живота, изразяващо се в болка и страдание, като срокът на лечение бил между 2-3 месеца, а раната на езика за около 10-15 дни. През този период ищецът имал затруднения при храненето. Сочи, че първоначално е изпитвал силни и изключително високи по интензитет болки в областта на главата и устната кухина, които след 8-10 ден са започнали да намаляват. Към момента на освидетелстването му, по време на изготвяне на СМЕ, вещото лице установило, че има леко изразено уплътнение в областта на протуберанация окципиталис екстерна, резултат от резорбцията на описания хематом на капелициума. Ищецът описвал и за мегренозни присътипи на главоболие, след претоварване на мозъчната дейност. Вещото лице разяснява, че описаните оплаквания били известни в медицинската практика като проява на пост-травматични мегренозни пристъпи при хора претърпели мозъчно сътресение средна към тежка степен, без открита вътрешно черепна травма. В съдебно заседание уточнява, че няма как да се определи до кога ще продължат мегренозните признаци на пострадалия, поради наличието на много фактори оказващи влияние при появяването им като начин на живот, натоварване и др. Прогнозира, че би се стигнало до пълно излекуване на ищеца, т.к. е млад човек. Посочва, че начина за лекуване на пристъпите е с обичайните противоболкови средства, а при зачестяване препоръчва на ищеца да се обърне към специалист.

Въз основа на  анализираните доказателства, съдът прави следните правни изводи:

На основание чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на  наказателния съд е задължителна за гражданския, който разглежда последиците от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

 С влязлото в сила определение от 17.06.2019 г. по НОХД № 329/19 г. на ГОРС, съдът е признал за виновен ответникът, за извършеното от него престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

От посочените доказателства следва, че ищецът е доказал пълно и главно поставените в негова доказателствена тежест факти: противоправно поведение от страна на ответника, вреди, причинна връзка между поведението и вредите.

          Вредата е основният елемент от непозволеното увреждане. Без наличието на такава, не може да се говори за този правен институт. В конкретния случай е налице претърпяна, както неимуществена, така и имуществена от страна на ищеца, изразяваща се в болки и страдания, резултат от получените телесни увреждания описани в приетата по делото съдебно медицинска епикриза на ищеца и уточнени чрез разпита на свидетеля С. Ж.. Показанията на разпитания свидетел съдът кредитира, защото са подробни, последователни, логични и неопровергани от други събрани по делото доказателства. Същите  напълно съвпадат с описаното от вещото лице обичайно протичане на възстановителния период на лечение при други подобни случаи в медицинската практика.  Причинната връзка между деликта и причинените вреди е пряка и непосредствена. Ответникът чрез виновно и противоправно действие, е причинил на ищеца средна телесна повреда. Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Това обезщетение има за цел да репарира в относително пълен обем болките и страданията възникнали от увреждането. Болките на ищеца и преживените страдания не се ограничават само до изживените в момента на нанасяне на телесните увреждания, а продължават и след това. Свидетелят Ж. установява, че ищецът е претърпял болки и страдания в резултат на получените телесни увреждания. При такива увреждания, каквито са установени при М.Р., обикновено, ако не са налице усложнения, болките са най-силни непосредствено след получаване на уврежданията – както сочи вещото лице били са особено интензивни и силни в първите 8 до 10 дни, след което намалели, като периодът за възстановяване продължил около 2 до 3 месеца, а субективното усещане за главоболие е продължило от 3 до 6 месеца, като при натоварване се усещало и към момента на разглеждане на делото. Видно от свидетелските показания, както и от експертизата, въпреки че са изминали повече от две години от датата на деликта, ищецът продължава да изпитва болки и страдания, които не му позволяват да се натоварва физически или психически, което води и до непълна работоспособност. Освен това възстановяването му е неотшумяло, защото има остатъчни явления – мегренозни пристъпи, за които не може да се даде прогноза за периода на отшумяването им. През оздравителния период ищецът е търпял неудобства свързани с това, че е имал увреждания по тялото в областта на устата и езика, които не са му позволявали да се храни нормално за период от около 3 седмици, поради което се е налагало да яде само течна храна. Увреждането е повлияло и психически на ищеца, като свидетелят посочва, че е станал по- затворен и ограничен в контактите си, по безчувствен, не се радвал, не общувал, т. е загубил е социалните си контакти, което е довело съответно до психически дискомфорт, унижение и раздразнение в резултат на извършеното от С. на 12. 01. 2017 г. деяние.

Предвид горе-изложеното, съдът намира, че следва да уважи предявения иск за обезщетение по справедливост  на претендираните неимуществени вреди, представляващи болки и страдания и претърпените морални страдания, изразяващи се в негативни емоционални изживявания, психически дискомфорт, страх и унижение, в резултат от деянието извършено на 12.11.2017 г. в гр. С. в размер на 20 000 лв. Съдът счита тези размери за справедливо определен, свързани с обективно настъпили обстоятелства – обсъдени по-горе от експертизата, разпита на свидетеля, като е съобразен периода, през който тези страдания са търпени, като е съобразено и обстоятелството, че възстановяването все още не е настъпило.

С оглед основателността на главния иск, основателна се явява и акцесорната претенция за заплащане на законната лихва върху обезщетението – за причинените неимуществени вреди, считано от деня на увреждането, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД.

По разноските:

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Видно от договора за правна защита и съдействие е, че не е договаряно възнаграждение за осъщественото процесуално представителство, поради което такова не се дължи.

На основание чл.78, ал.6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ГОРС сумата от 800 лв. – държавна такса, както и сумата от 184,80 лв. възнаграждение за вещо лице.

 

Водим от горното, съдът

 

Р      Е      Ш     И    :

 

ОСЪЖДА П.И.С., ЕГН ********** *** ДА  ЗАПЛАТИ на М.Г.Р., ЕГН **********, адрес: ***, по иска с правно основание  чл. 45, ал. 1, вр. чл. 52 и чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, сумата от 20 000. 00 (двадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение по справедливост за неимуществени вреди в резултат от причинена на 12.11.2017 г. в гр. С. средна телесна повреда, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 12.11.2017 г. до окончателното ѝ изплащане.

ОСЪЖДА П.И.С., ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на ГОРС държавна такса в размер на 800 лв. върху уважената част от иска, 184,80 лв. разноски за вещо лице, както и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Велико Търново, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: