Р Е Ш Е Н И Е
гр. Варна 47 / 11.3.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД – наказателно отделение, на тридесети януари две хиляди и двадесета
година, в открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ПОПОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНА ПАНЕВА
СТОЯН ПОПОВ
при секретар Нели Йовчева и прокурор
В. Радева, като разгледа докладвано от съдията Стоян Попов ВНАХД № 38 / 2020 г. по описа на ВОС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 328 и сл. от НПК.
С Решение № 2042 от 13.11.2019 г. по
НОХД № 3229 / 2019 г., Варненски районен съд е признал подс. В.Б.К. е роден на *** г. в гр. Шумен,
живеещ в гр. Варна, ул. „Съби Велков“ № 25, ап. 7, българин, български
гражданин, с висше образование, не работи, неженен, неосъждан, ЕГН: **********,
за виновен в това, че за времето 21.02.2019 г. - 28.03.2019 г. в гр. Варна, при
условията на продължавано престъпление, не изпълнил заповед за защита от домашно
насилие от 20.02.2019 г. - Заповед за незабавна защита № 31 / 20.02.2019г.,
постановена по гр. дело № 2736/2019г. на PC - Варна, Х-състав, с която е
задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Светлана
Иванова В. и му е забранено да приближава на по-малко от 100 /сто/ метра до нея
и до жилището, което обитава, находящо се в гр. Варна, ул. „П. Ю. Т.“ № 45, ет.
6 ателие 4, до местоработата и с адрес гр.Варна ул. „Екатерина Симитчиева“ № 9,
ет. 2, ап. 5, както и до училището на детето на молителката, находящо се в гр. Варна,
к.к „Св. Св. Константин и Елена“, частно училище „Шарл Перо“ - престъпление по
чл. 296, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание
чл. 78а, ал. 1 от НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му е наложил
наказание ГЛОБА в размер на 1000,00 /хиляда/ лева..
Недоволен от него
останал наказаното лице К., който чрез защитника си адв. А. е депозирал
въззивна жалба, в която е застъпено становище за незаконосъобразност на постановения
акт, като се навеждат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения от
първия съд. Отделно от това е изразено недоволство от акта, свързано с неговата
необоснованост. В петитума се иска признаване на обв. К. за невиновен,
алтернативно, връщане на делото на първия съд за ново разглеждане, с оглед
допуснати процесуални нарушения.
Представителят на
ВОП в ход по същество определя първоинстанционния съдебен акт като
законосъобразен. Счита, че правилно ВРС е признал обв. К. за виновен по повдигнатото
му обвинение, както и че наказанието е определено правилно, а неговия размер и
цел, съобразен с разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НК. Предлага на съда да
потвърди атакуваното решение.
В съдебно заседание
пред настоящия въззивен съд, защитникът на подс. К., в лицето на адв. А. поддържа
жалбата и пледира за уважаване.
Въззивният съдебен
състав, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и при
цялостна проверка на обжалваната присъда на основание чл. 314, ал. 1 от НПК,
намира за установено следното:
В рамките на първоинстанционното
производство, при съответния процесуален ред е събран обем доказателствен
материал за обективно, всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка
по делото.
При
извършения собствен анализ на доказателствената съвкупност, ВОС приема
фактическата обстановка така както е установена и описана в първоинстанционния
акт. В тази връзка въззивният съд прие следната фактология:
Св. В.
живеела в гр. Варна, на ул. „Петко Ю.Т.“
№ 45, ет. 6, ателие № 4. В началото на 2018 г. тя се запознала с обв. К. и
двамата изградили интимна връзка. На 01.04.2018 г. свидетелката и обвиняемия
заедно заминали във Великобритания с цел да работят. На 01.06.2018 г. обаче
свидетелката В. се прибрала окончателно в България. Няколко месеца по-късно в
България се прибрал и обв. К.. Двамата заживели заедно на съпружески начала. От
м. октомври 2018 г. отношенията им се изострили, поради оказван физически
тормоз изразяващ се в удари, блъскания, извиване на ръцете, опит да ги счупи,
нанасяне на удари в областта на главата, около лявото око, и психически - в
постоянни обиди, изразяващи се в думите „курва, сребролюбка, лъжкиня, боклук“, се наложило по
искане на св. В. двамата да прекратят връзката си. Тя подала жалба до Районен
съд - Варна като въз основа на нея би образувано гр. дело по ЗЗДН № 2736 / 2019
г.. На 20.02.2019 г. й била издадена Заповед за незабавна защита спрямо
действията на обв. К..
На 21.02.2019 г. обвиняемият бил
уведомен за издадената ЗЗДН № 2736 / 2019 г. по надлежния ред от полицейски
инспектор при V РУ-ОД-МВР - Варна - Н.. Заповедта му била връчена и от този
момент той е следвало да се съобразява с постановеното в нея. Заповедта
гласяла, че задължава обв. К. да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо св. В.. Забранява на обвиняемия да се приближава на не по-малко от 100
метра разстояния до св. В., като са посочени къде се намират и тези места -
жилището в което тя живее на ул. „Петко Ю. Т.“***, до местоработата й в гр. Варна, ул.
„Екатерина Симитчиева“ № 9, както и до училището на детето на
молителката, находящо се в гр. Варна, к.к „Св.Св. Константин и Елена“, частно училище
„Шарл Перо“.
Независимо от това
обв. К., знаейки за постановената Заповед за незабавна защита, още на същия ден
след връчването и - 21.02.2019 г. решил отново да се види със св. В., като за
това използвал известните му маршрути, по които тя минава всеки ден, за да
посрещне детето си от училище. Св. В., както всяка вечер отишла до автобусната
спирката намираща се в близост до Община Варна, тъй като автобусът, с който се
прибирала дъщеря й от училище спирал там. Обв. К., знаейки графика на автобуса,
с който се придвижва дъщерята на св. В., отишъл до спирката, изчаквайки свидетелката с цел да се говори с нея, в
нарушение на Заповедта. Св. В. след като го забелязала, незабавно подала сигнал
на тел. 112, като това се случило в 17.47 ч. По подадения сигнал било
разпоредено от органите на полицията към мястото да се отправи полицейски
патрул. Св. В. след като провела разговор със спешен тел. 112, се обадила на
полицейски инспектор - св. Н.. В този момент пристигнал и автобуса, с които се
прибирала дъщеря й. Детето слязло от автобуса и се отправило към майка си,
която го чакала на спирката. В този момент към тях се приближил обв. К.. Св. В.
го предупредила да не я доближава, но той вече се намирал на не повече от два
метра от нея. В този момент пристигнала и полицейския автомобил, в която се
намирали свидетелите К., П. и А. - полицейски служители при I РУ-ОД-МВР -
Варна. Те лично възприели непосредствено отстоянието между св. В. и обв. К..
Полицейските служители предупредили обв. К. да не притеснява свидетелката и я
придружили до автомобила и́, след което тя се прибрала в домът си.
На 07.03.2019 г. около 14.50 ч., св. В.
се намирала в дома си, като решила да отиде до офиса, в който работи, като
двата обекта се намирали в непосредствена близост. Тя видяла обвиняемия, пред
жилището си, уплашила се и се върнала обратно. За този случай не е алармирала
полицейските органи.
Св. В. била подавала множество жалби до
полицията за действията на обв. К., като те били отработвани от полицейския
служител А.. Свидетелката подавала множество устни сигнали на св. А. да
нарушаване на заповедта за незабавна защита от страна на обв. К., като това се
случвало основно на спирката, на която тя чака детето си след училище. Поради
това св. А. уведомил прекия си началник, че ще посети местото лично и в случай,
че обвиняемия е отново там ще го задържи и ще уведоми наблюдаващия прокурор.
На 28.03.2019 г., около 17.45 ч., св. В.
се намирала в района на Община Варна, за да вземе детето си, което идвало
отново с автобуса от к.к „Св.Св. Константин и Елена“. След като то слязло от автобуса, с майка си
тръгнали към домът си. Зад тях се движел св. А. облечен в цивилни дрехи. На
кръстовището на ул. „Проф. Державин“ с бул. „Сливница“, обв. К. се доближил
в гръб до св. В. на разстояние, значително по-малко от 100 метра. След като бил
в непосредствена близост до тях, обв. К. казал нещо и детето на св. В. изпищяло,
в този момент св. А. се намесил и застанал между тях, като така предотвратил по
нататъшните му действия. Св. А. се намесил и задържал обв. К. и уведомил
прокурор и разследващ полицай за действията му.
В хода на досъдебното производство била
изготвена съдебнопсихиатрична експертиза, която дава заключение, съгласно
което обв. В.Б.К. не страда от психично разстройство. Не са налице анамнестични
и клинични белези за зависимост към алкохол и психоактивни вещества. Към
момента на извършваните деяния, в периода 21.02.2019 г. до 28.03.2019 г.,
обвиняемият не е бил в „краткотрайно или продължително разстройство на
съзнанието“ и не е страдал от
тежко слабоумие и е бил в състояние да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Той може да носи наказателна
отговорност. Физическото и психичното състояние му позволява да възприема
фактите, които имат значение по делото и може да дава достоверни показания. В
периода от 21.02.2019 г. до 28.03.2019 г. обв. К. не е бил в състояние на
физиологичен афект.
Приетите за
установени фактически положения от въззивния съд не се различават от
фактическите констатации на ВРС, а те са изведени въз основа на анализ на
събраните относими и допустими доказателства за обстоятелствата, включени в
предмета на доказване. В доказателствената маса послужила за формиране на
вътрешното убеждение на решаващия състав са включени и обсъдени относимите
писмени и гласни доказателствени средства, а именно: обясненията на обв. К., показанията
на свидетелите св.
В., А., Н., К. и П., свидетелството за
съдимост, характеристични
справки на подсъдимия, както и заключенията по приетите съдебни
експертизи.
Първоинстанционният съд задълбочено
е изследвал показанията на всички свидетели, съпоставил ги е едни спрямо други,
както и към всички останали доказателствени източници, при което е достигнал и
до обоснования извод, че именно обвиняемия е автор на повдигнато му обвинение и
в посочения в обвинителния акт обем.
Изхождайки и от това, че
фактическия състав на престъплението, за което отговаря обв. К. не се отличава
с някаква сложност, то и въззивния съд приема, че наказателноправният анализ на
посочената фактическа обстановка дава основание да приеме, че с деянието си обвиняемия
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението от общ
характер, наказуемо по чл. 296, ал. 1
от НК. Налице е влязла в законна сила Заповед за незабавна защита № 31 / 20.02.2019
г., постановена по гр. дело № 2736 / 2019 г. на PC - Варна, Х-състав. Същата е
надлежно връчена на обв. К. на 21.02.2019 г., респ. от този момент за него е
възникнало и задължението да я изпълнява, в обема разписан в нея. Очевидно това
не е сторено от К., доколкото по делото безспорно е установено, че същият е
установен на разстояние до св. Вълчева
далеч по-малко от описаните 100 м.. Характера на тези действия безусловно следва
да бъде категоризиран като неизпълнение на съдебен акт, в случая изрично
посочения в наказателния текст Заповед за защита от домашно насилие.
Поради изложеното проверяващият съд прие
изцяло изводите на ВРС относно ангажирането на наказателната отговорност на обв.
К..
Правилно
са определени вида и размера на наказанията. Те изцяло са съобразени с целите
на чл. 36 от НК, както и с материалноправните предпоставки на чл. 78а от НК.
По въззивната жалба:
Наведените
аргументи в жалбата, че обв. К. не е осъществил състава на престъплението за
което отговаря, поради липсата на доказателства в тази насока, въззивния съд оценява
като неоснователни. Така установената фактическа обстановка е безспорно
изяснена относно действията на обвиняемия. Критиките към оценката на гласните
доказателствени средства е необоснована. ВРС задълбочено е поставил на изследване
всички такива, относими към предмета на доказване. Показанията на свидетелите
са детайлно обсъдени и съпоставени с останалите доказателства, в случая
обясненията на обв. К., като ясно съдът е посочил въз основа на кои от тях е
основал фактическите си изводи.
В тази връзка са
абсолютно несъстоятелни упреците към първоинстанционния съд, доколкото липсва
каквато и да е проява на тенденциозност при обсъждането на доказателствата и
липса на обективност при тяхната оценка. Несъгласието на защитата е основно по
отношение на подхода на ВРС да предпочете една група свидетели пред друга
група, в която влизат и обясненията на обв. К. и да кредитира тази, показанията
които противостоят на тезата на му. Това както бе споменато по-горе е направено
от ВРС при спазване изискванията на НПК, като обективно, всестранно и пълно са
изследвани всички обстоятелства по делото. Няма недостатъци в правилността и
последователността на разсъжденията на ВРС, както и не се констатира превратно
възприемане на свидетелски показания на св. В., А., Н., К. и П.
по отношение действията и поведението на обвиняемия в конкретната ситуация.
И при тази
фактическа установеност, може да бъде направен единствено възможния извод, че
така установените факти могат категорично да обосноват извод за осъществен
състав на престъпление, залегнало в постановлението на ВРП и то да е извършено
от обв. К..
Поради горното
съдът намери наведените във въззивната жалба възражения за неоснователни,
включително и тези, с които на първия съдебен акт се приписва немотивираност.
Цялостният коментар на акта е точно в противоположна насока, доколкото с него е
даден изчерпателен и задълбочен отговор на всички въпроси попадащи в обхвата на
чл. 301 от НПК, както и съдържанието отговаря на изискванията поставени в чл.
305 от НПК.
При цялостната
служебна проверка на присъдата въззивният съд не констатира нарушение на
материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила,
необоснованост или непълнота на доказателствата, поради което присъдата на ВРС,
следва да бъде потвърдена.
Водим
от и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Варненският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 2042 от 13.11.2019 г. по НОХД № 3229 / 2019 г. на Варненски районен съд, 13 -
ти наказателен състав.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.