РЕШЕНИЕ
№ 1188
гр. Перник, 22.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря И. Кр. И.
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело №
20231720103798 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 439 ал 1 чл. 429 ал.2 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от
М. Валенитнов Стоянчов ЕГН ********** гр.П. ул.К. № ** Б
Й. В.а С. ЕГН ********** с.Д. общ.П. ул.Р. № **
В качеството им на наследници всеки по 1/ 3 от наследено топлофицирано жилище на
починалия им баща и наследодател В. Л. С. ЕГН **********
И двамата с адв.Н. Ц. САК
Като се иска:
Да се признае за установено, че не дължат на „Топлофикация Перник АД
Сумата 2758.60лв. от която
Сумата 2183.72лв.–главница за периода 01.05.2011-30.04.2014г.
Сумата 455.44лв. - законна лихва за периода 30.06.2011-10.03.2015
Сумата 119.44 разноски
Ведно със законната лихва върху главницата от 02.04.2015 до
окончателното изплащане на сумата,
по ИЛ от 14.05.2015 издаден въз основа ЗИПЗ № 1632 от 02.04.2015 по чгд №
1954/2015г. на ПРС-по образувано изп.дело № 891/ 2015г. -на ЧСИ Б. район
на действие ПОС -
КАТО ПРЕТЕНДИРАТ НЕДЪЛЖИМОСТ на посочените суми поради
ПОГАСЯВАНЕ ПО ДАВНОСТ на сумата по посочения ИЛ,както и разноските по делото
1
С исковата молба са представени документи, които са приети като писмени
доказателства по делото.
Ответната страна в законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК са
депозирали ОТГОВОР. Правят признание на иска по чл.237 ГПК и молят присъждане на
разноските да се приложи чл.78 ал.2 ГПК Молят да се задължат ищците да посочат банкова
сметка .Цитира се практика на ВКС
В съдебно заседание, ищците чрез процесуалния си представител
изразяват становище за уважаване на иска.
Процесуалният представител на ответника изразява становище за
постановяване на решение съобразно всички събрани и приети доказателства.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят , че:
-Ищците са наследници - всеки по 1/ 3 от наследено топлофицирано жилище на починалия
им баща и наследодател В. Л. С. ЕГН **********
-Изпълнителният лист е издаден на 14.05.2015г. въз основа ЗИПЗ по чгд № 1954 / 2015г. по
описа на ПРС
-образувано е изпълнително дело № 891/2015г. при ЧСИ С. Б. , по изпълнителния лист и за
сумите, посочени по-горе
-присъдените суми са били предмет на следните изпълнителни действия:
Изпратена ПДИ от 23.06.2015г.
Изготвена съдебно-икономическа експертиза
Искане от 18.07.2017. от взискателя за налагане на запор върху банковите сметки- като
липсват данни за уважаване на молбата , и вероятно това е последното изпълнително
действие, като делото по силата на закона е било прекратено на осн. чл.433 ал.1 т.8 ГПК
Задължението обаче е актуално и фигурира като дължимо в Централен кредитен регистър,
което обосновава и правния интерес от водене на настоящия отрицателен установителен
иск.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Предявеният иск е отрицателен установителен иск и е с правно
основание по чл.439 ГПК вр. 124, ал. 1 от ГПК – за установяване
недължимост на вземането по изпълнителен лист от 14.05.2015 г. – като
погасено по давност.
Съдът възприема посочената правна квалификация, доколкото от
твърденията в исковата молба /а и от представените по делото доказателства/
се установява, че към момента на предявяване на исковата претенция е
налице висящо изпълнително дело относно процесното вземане.
По допустимостта:
Настоящият съдебен състав намира за допустима исковата претенция в
цялост. Посоченият извод се обосновава с трайната съдебна практика, в това
число на ВКС, където изрично се приема допустимостта на отрицателен
установителен иск за недължимост на вземане, признато на несъдебно
2
изпълнително основание, поради изтекла, след прекратяване на
изпълнителното производство, образувано въз основа на издадения на това
основание изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е
допустим независимо дали за събирането на това вземане има висящо
изпълнително производство към момента на предявяването му. Това
разрешение е възприето, доколкото правната сфера на ищеца се явява
накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш
взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на
което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството,
в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да
установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване
възможността за иницииране на ново изпълнително производство. Без правно
значение за интереса от иска е дали кредиторът е отписал едно свое вземане,
отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от него начин,
за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане
(доброволно плащане от длъжника ще е надлежно и след позоваването на
давността, както и след влизането в сила на решение, с което искът за
недължимост на вземането е уважен поради погасителна давност, респ. след
влизането в сила на решение, с което искът за вземането е отхвърлен като
погасен по давност). Даже да не ги води счетоводно като задължения на
ищеца, за ответника по иска винаги е налице възможност за ново
изпълнително дело докато изпълнителният лист не бъде обезсилен или не се
установи по исков ред недължимост на сумите по него, което от своя страна
обуславя и интереса от отрицателния установителен иск.
Освен това длъжникът има интерес от иск за несъществуване на
вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална
или извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на
иска. При действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен
иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на
правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при
признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен
интерес на ищеца, като направи признанието /в този смисъл Определение №
549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК,
Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., І т. о.,
Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г.
о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на
Пернишкия ОС и др./.
По основателността:
По иска, предмет на настоящото производство, е налице противоречива
съдебна практика относно приложимия период на давностния срок – дали
същият е тригодишен поради периодичния характер на вземанията или
петгодишен предвид обстоятелството, че съдебното изпълнително основание
е издадено в хода на заповедно производство, а не на исково такова
/по тези въпроси е постановено Решение № 118/07.07.2022 г. по гр.д. №
4063/2021 г. на 3-то г.о. на ВКС, съгласно което давността е пет години дори
при наличие единствено на заповедно производство/.
3
Налице е и противоречива практика от кога тече срокът по чл. 433, т. 8
от ГПК – дали от последното изпълнително действие или от последното
поискано от взискателя действие
/по този въпрос е постановено Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. №
1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС по реда на чл.290 ГПК/.
На следващо място съдът отбелязва, че искът, предмет на настоящото
дело, може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
производството, по което е издадено изпълнителното основание. В настоящия
случай съгласно чл. 404, т. 1, предл. 4 от ГПК изпълнителното основание е
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
заповедно производство по описа на Пернишкия РС. В тази връзка в
настоящото производство подлежат на преценка единствено факти,
настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
В конкретния случай посоченият ИЛ е бил издаден на 14.05.2015 въз
основа на ЗИПЗ по ч.г.дело № 1954/2015г. на ПРС –за задължения по топлофицирания имот,
нах. се гр.П.
Образувано е изпълнително дело, по което последно изпълнително
действие е от 18.07.2017г. запорно съобщение, след което е настъпила
законова перемпция.
При тези данни, разгледани в съвкупност, следва да се уважи така
предявеният иск като основателен.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски в производството са направили и двете страни.
Ответната страна прави признание на иска по реда на чл.237 ГПК
При това положение, вече при наличната утвърдена съдебна практика,
разноските се присъждат , както следва :
В случая, с отговора на исковата молба ответникът е направил
признание на иска, заявил е, че по образуваното въз основа на изпълнителния
лист изпълнително дело на ЧСИ не са били предприемани действия по
принудително изпълнение.
Същият не е изложил твърдения, че давностният срок е по-дълъг, че е
спиран или прекъсван, нито е направил доказателствени искания за
опровергаване на твърденията на ищеца.
Съгласно Определение № 549 от 29.11.2018 г. по ч. гр. д. № 4317 по
описа за 2018 г. на ВКС, отговорност за разноски би възникнала за кредитора,
ако той предприеме съдебни мерки или оспори предявения основателен иск
за несъществуване на вземането поради изтекла погасителна давност.
Този извод не се променя от обстоятелството, че ответникът
разполага с изпълнителен лист за вземанията.
4
Съгласно Определение № 365/23.09.2022 по ч. гр. д. № 3019/2022 г. на
III ГО ВКС, Определение № 66 от 12.02.2018 г. по ч. гр. д. № 4770/2017 г. на
III ГО на ВКС, Определение № 300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. № 245/2012 г. на
IV ГО на ВКС и Определение № 75/21.04.2017 г. по ч. гр. д. № 1371/2017 г. на
I ГО на ВКС, правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК относно отговорността за
разноските се отнася и до случаите на предявен отрицателен установителен
иск на длъжника, че не дължи вземането, поради което е било образувано
изпълнителното дело, тъй като е изтекла погасителната давност.
Тогава решението, с което искът е уважен, формира сила на
пресъдено нещо върху това, че кредиторът не притежава право на
принудително изпълнение за своето вземане срещу длъжника, но
задължителната сила на решението не рефлектира върху предпоставките на
чл. 78, ал. 2 ГПК.
Съгласно тази разпоредба ответникът не дължи разноски, тъй като е
признал, че не се дължи принудително изпълнение на вземането, което е
погасено по давност и след изтичане на давността не е предприел никакви
действия по принудително изпълнение.Ето защо искането на ищеца, чрез
процесуалния му представител за изменение на решението чрез присъждане
на разноски в негова полза се явява неоснователно, поради което не ги
присъжда.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. В. С. ЕГН ********** гр.П. ул.К. № ** Б и
Й. В.а С. ЕГН ********** с.Д. общ.П. ул.Р. № **- в качеството им на наследници всеки по
1/ 3 от наследено топлофицирано жилище на починалия им баща и наследодател В. Л. С.
ЕГН ********** – и двамата с адв.Н. Ц. САК - не дължат на „Топлофикация
Перник АД
Сумата 2758.60лв. от която
Сумата 2183.72лв.–главница за периода 01.05.2011-30.04.2014г.
Сумата 455.44лв. - законна лихва за периода 30.06.2011-10.03.2015
Сумата 119.44 разноски
Ведно със законната лихва върху главницата от 02.04.2015 до
окончателното изплащане на сумата,
по ИЛ от 14.05.2015 издаден въз основа ЗИПЗ № 1632 от 02.04.2015 по чгд №
1954/2015г. на ПРС-по образувано изп.дело № 891/ 2015г. -на ЧСИ Б. район
5
на действие ПОС - КАТО ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6