Р Е Ш Е Н И Е
№ 167/30.7.2019г. 2019г., град Варна
Варненският окръжен
съд Наказателно отделение
На тридесети юли Две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛАЙ ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР МИТЕВ
ДЕЯН ДЕНЕВ
Съдебен секретар: Д.ВЪЛЧЕВА
Прокурор:АНТОНИЯ ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Н.Петков
ЧНД № 782 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството е
образувано по реда на чл.16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения
за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и
алтернативните санкции /ЗПИИСРРПУНПМАС /.
Предмет на разглеждане е постъпило искане, въз основа на Удостоверение по чл. 6 от Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета за признаване и изпълнение на постановено от съда наказателно решение № 91
от 21.06.2018 г. по дело№949/295/2018 гот Районен съд Съниколау Маре, област Тимиш-Румъния, влязло в сила на 12.06.2019
г. с която на
българският гражданин Б., с ЕГН ********** е наложено наказание 1 година и 1 месец "лишаване от свобода", изтърпяването на което е отложено за срок
от 2 години, през които са наложени ограничителни пробационни мерки за наблюдение.
От направената служебно справка в система НБД на данните посочени от
молещата държава отговаря българския гражданин Б.Б. с постоянен и настоящ адрес ***, ЕГН **********.
В съдебно заседание представителят на ВОП поддържа становището,че следва да бъде
приобщена мярката „Задължителна регистрация по настоящ адрес ***.”
Редовно упълномощения процесуален представител на осъдения Б. - адвокат П. е на становище ,че следва да се адаптира
пробационната мярка”Задължителна
регистрация по настоящ адрес”.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства и становищата на страните прие за установено
следното:
С Удостоверение, по чл. 6 от Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на
взаимно признаване към съдебните решения и решенията за пробация с оглед
надзора върху пробационните мерки и алтернативните санкции е представено за
признаване и изпълнение наказателно решение № 91
от 21.06.2018 г. по дело №949/295/2018 г. от Районен съд Съниколау Маре, област Тимиш-Румъния, влязло в сила на 12.06.2019
г. с която на
българският гражданин Б. Хосню Б. , с ЕГН ********** е наложено наказание 1 година и 1
месец "лишаване от свобода", което е отложено за изпълнение и заменено с мерки
за наблюдение за срок от 2/две/ години, които са: 1.Да се явява в Пробационната
служба на датите, посочени от нея; 2. Да приеме посещения от пробационен
служител, назначен за надзора му; 3. Да съобщи предварително за смяната на
жилището и всяко пътуване, което превишава 5 дни, както и връщането; 4. Да
уведоми за промяна на работното място; 5. Да представи информация и документи,
които да позволяват контрола върху неговите средства за съществуване.
Посочените
наказания са наложени на Б. за извършени две престъления на територията на
издаващата държава - Република Румъния, а именно - по чл. 335, ал. 1 от НК и по чл.323, ал.1 от НК на Р
Румъния.
По силата на Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на съдебни
решения и решения за пробация, Република България е сезирана като изпълняваща
държава в производството по признаване на решение на чуждестранен съдебен орган
и за изпълнение на наложените с този акт пробационни мерки.
Приложеното по делото Удостоверение е издадено по образец, съгласно Приложение № 1 към чл. 6 от ЗПИИСРРПУНПМАС,
в писмена форма, придружено от превод на български език, от компетентен орган и
отговаря на изискванията, залегнали в разпоредбите на чл. 6 от закона.Присъдата е представена на румънски език с превод
на български език заедно с мотивите в заверени копия. Касае се за наказателна
присъда за налагане на пробационни мерки, която съгласно нормата на чл. 3, ал.1
б."б" т.3 от ЗПИИСРРПУНПМАС се явява съдебно решение с наложено
наказание "лишаване от свобода", изпълнението на което е отложено и е
заменено с определени за търпене пробационни мерки за определен срок.Актът е на
съдебен орган и е за извършени престъпления.
В удостоверението и наказателната присъда изрично
са описани деянията на Б., а именно: осъждането е за две деяния, реализирани на
територията на ГКПП-Ченад, Р Румъния /издаващата държава/ на 18.02.2017 г.,
квалифицирани по чл. 335, ал.1 от НК на Р Румъния – /управление на МПС без СУМПС/ и по чл. 323, ал.1 от НК на Р Румъния/фалшифициране/, за това, че на посочената дата, подс.Б. се е
представил на ГКПП-Ченад, по посока на влизане в Р Румъния, управлявайки лек
автомобил „БМВ“, регистриран в РБългария, без да притежава СУМПС, като същият е
представил българска шофьорска книжка, издадена на негово име, знаейки, че е
фалшива.
Настоящият състав счита, че в конкретния
случай липсва двойна наказуемост на деянието, за което на Б.
е било наложено наказание от Румънския съд за извършено престъпление по чл.335,
ал.1 от НК на Румъния. Управлението на МПС в Р България без
притежание на съответното свидетелство за управление, по пътища отворени за
обществено ползване, се санкционира по административен ред и представлява
административно нарушение по чл. 150 от ЗДвП, което се санкционира по чл. 177 от ЗДвП с административно
наказание глоба от 100 до 300 лева.Наказателната
формулировка по българския наказателен текст на чл.343в, ал.2 от НК, имащ
връзка с тези обществени отношения, изисква наличието на допълнителен елемент –
лицето да извърва управление на МПС без СУ на МПС, в едногодишен срок, след
като е наказан по административен ред за това.Несъвместими с искането се явьват
и нормите на чл.343в, ал.1 и ал.3 от НК, като деянието не попада и в
изключенията на чл.14, ал.2 от ПИИСРРПУНПМАС.Налице е двойна наказуемост на деянието, за което на Б. е било наложено
наказание от Румънския съд за извършено престъпление по чл.323, от НК на
Румъния. Същото се явява наказуемо по чл. 316 във вр. с чл. 308, ал.2 от НК на Р България. като за него е предвидено наказание от лишаване
от свобода до 8 години.
Предвид изложеното, съдът не констатира основания за отказ от признаване и
изпълнение. Удостоверението е пълно и съответства на решението. Осъденото от
съдебните власти на Република Румъния лице има местоживеене в Р България.
Изпратеното решение, принципно се отнася за мерки, които са определени като
пробационни и не са изключени от българския законодател в специалния закон,
като такива, върху които не може да се упражнява надзор. Не се установяват данни
за повторност на осъждането, нито настъпила давност, а и престъплението е
извършено на територията на Р Румъния; осъденото лице не се ползва с имунитет и
не е наказателно неотговорно. Спазени са били стандартите за справедлив процес.
Наложените мерки не са такива със срок по-малък от 6 месеца. При адаптирането
на същите съдът съобрази характера и продължителността на наложените такива в
Република Румъния и предвидените в българското законодателство пробационни
мерки.
С оглед изложените фактически обстоятелства и правни изводи, настоящата
инстанция приема, че трябва да постанови признаване и изпълнение на
определените в наказателното решение пробационни мерки с приложението на чл. 5
от ЗПИИСРРПУНПМАС, т.е. чрез адаптирането им към българското законодателство
към чл. 42а и следващите от НК, с цел упражняване на надзор при изпълнението им, доколкото изпратеното решение, принципно се отнася за
мерки, които са определени като пробационни и не са изключени от българския
законодател в специалния закон, като такива, върху които не може да се
упражнява надзор.
В тази връзка пробационната мярка "Да се представи пред пробационната
служба на определените от тях дати", наложена с наказателното решение на
румънския съд, се обхваща от пробационните мерки, предвидени в чл. 42 а, ал.2, т.1 и 2, във вр. с чл. 42 б, ал.1 и ал.2 от НК на Р.
България. Първата от тях "задължителна регистрация по настоящ адрес",
е свързана с явяване и подписване на осъдения пред пробационния служител или
определено от него длъжностно лице в съответствие с определената от съда
периодичност, но не по-малко от два пъти седмично. Пробационната мярка "Задължителни
периодични срещи с пробационен служител", се провежда в пробационната
служба на територията на която е настоящия адрес на осъдения, като посочените
мерки са за срок от 2/две/ години.В тази връзка ,съдът е длъжен да се съобрази
с разпоредбата на чл.67 ал.3 от НК ,съгласно която отложеното наказание е лишаване от свобода е не помалко от шест месеца ,съдът може да
постанови една от пробационните мерки по
чл.42 а, ал.2 т.1--4 през изпитателния
срок.Като подходяща такава настоящият състав намира „Задължителна регистрация
по настоящ адрес”.
Въпреки, че в решението на румънския съд не е отразена периодичност на
изпълнение на същите в рамките на определения срок, следва да се съобрази
минималния срок предвиден в НК и ППЗИНЗС - два пъти седмично за едната и не
по-малко от веднъж месечно за другата. Именно по този начин следва да се
адаптират посочените мерки, още повече, че съгласно българското
законодателство, мерките по чл. 42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК се налагат
задължително.
Мярката "Да обяви предварително, смяната на жилището и всяко пътуване,
което надвишава пет дни, както и връщането" не съответства на
пробационната мярка по чл. 42 а, ал.2, т.3, във вр. с чл. 42 б, ал.3 от НК, изразяваща се в "Ограничения в свободното предвижване", която
включва забраната за посещение на точно определение места, райони и заведения,
за напускане на населеното място за повече от 24 часа, без разрешение от
пробационнен служител или прокурора, за напускане на жилището, което обитава,
за определен период от денонощието. Настоящият състав счита, че това е така,
тъй като наложената от румънския съд пробационна мярка има уведомителен
характер, докато по същността си пробационната мярка по чл. 42 а, ал.2, т.3 от НК има характеристиките на ограничаваща и
забранителна мярка. Съобразявайки изложеното, съдът намира, че не следва да се
допуска адаптиране на пробационната мярка "Да обяви предварително, смяната
на жилището и всяко пътуване, което надвишава пет дни, както и връщането",
тъй като същото би влошило наказателно - правното положение на осъдения и би се
подменила волята на решаващия съд, доколкото и посочената мярка се явява част
от задължителните действия, които осъденият трябва да извърши при започване на
изпълнението на наказанието пробация, включително да предостави на пробационния
служител.
По отношение на останалите пробационни мерки, наложени от румънския съд, а
именно:
- "Да приема посещения от
страна на служител от пробационната служба, назначен за неговия надзор";
- "Да уведоми за промяна на
работната място";
- "Да предостави информация
и документи, които позволяват контрол на средствата му за съществуване",
настоящият състав счита, че не следва да бъде допуснато адаптиране, тъй като
същите не съответстват на пробационните мерки, визирани в чл. 42 а, ал.2 от НК на Р. България.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 16, ал.7 от ЗПИИСРРПУНПМАС,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА на основание чл. 16, ал.7 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни
решения и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните
мерки и алтернативните санкции /ЗПИИСРРПУНПМАС/ наказателно решение № 91
от 21.06.2018 г. по дело№949/295/2018 гот Районен съд Съниколау Маре, област Тимиш-Румъния, влязло в сила на 12.06.2019
г. с която на българският
гражданин Б.
Хосню Б., с ЕГН ********** е наложено наказание 1 година и 1 месец "лишаване от свобода", изтърпяването на което е отложено за срок
от 2 години, през които са наложени ограничителни пробационни мерки за наблюдение:
- "Да се представи пред
пробационната служба на определените от тях дати";
- "Да приема посещения от
страна на служител от пробационната служба, назначен за неговия надзор";
- "Да обяви предварително,
смяната на жилището и всяко пътуване, което надвишава пет дни, както и
връщането";
- "Да уведоми за промяна на
работната място";
- "Да предостави информация
и документи, които позволяват контрол на средствата му за съществуване".
ДОПУСКА изпълнение на посоченото Наказателно Решение спрямо Б.Х.Б., с ЕГН ********** ,с горната
самоличност, в частта на наложените мерки за наблюдение в двегодишен срок чрез
адаптирането им към чл. 42а и сл. от НК на Република България, както следва:
„Задължителна регистрация по
настоящ адрес ***– два пъти седмично" за срок от 2 /две/ години.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира пред АС – гр. Варна в петдневен срок от
днес.
На основание чл. 16, ал.8 от ЗПИИСРРПУНПМАС, след влизане на решението в
сила незабавно да бъде информиран компетентния орган на издаващата държава,
както и Министерство на правосъдието за настоящото решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.