№ 2008
гр. София, 28.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20231110211291 по описа за 2023
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
С Наказателно постановление (НП) № 23-4332-004373 от 23.03.2023г. на Началник
Сектор към Отдел „Пътна полиция” при СДВР (ОПП - СДВР), на основание чл.178, ал.1, т.8
от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на Е. К. Е. за нарушение на чл.9, ал.3 от ЗДвП
му е наложена „глоба” в размер на 2000 лв. (две хиляди лева).
Срещу това Наказателно постановление е подадена жалба от Е. Е., в която се твърди,
че НП е необосновано, незаконосъобразно, неправилно, съставено в нарушение на
административно – производствените правила и на материалния закон. Посочва се, че
жалбоподателят е технически ръководител на строителен обект „Жилищна сграда с офис,
гаражи и подземни гаражи“ в УПИ IX – 122, кв. 109, м. „Подуяне – Редута“ в град София.
Претендира се за неправилност на извода, че Е. – в качеството си на длъжностно лице - е
поставил преносим пътен знак Г8 и по този начин е ограничил дясната пътна лента за
движение в посока ул. „Велчо Атанасов“, тъй като се извършвали дейности в обхвата на
пътя, които не били свързани с предназначението му, като се наливал бетон в новострояща
се жилищна сграда. Твърди се, че е необосновано и недоказано твърдението, че Е. – в
качеството си на длъжностно лице – е променил въведената организация на движение без
съгласуване с органите на МВР и администрацията, стопанисваща пътя. Според
жалбоподателя има проект на ПБЗ при извършване на СМР на цитирания обект, който
напълно отговаря на необходимите изисквания за осигуряване на безопасността на
движението и Наредба № РД 02-20-2/2017г. за проектиране на транспортни системи в
1
урбанизирани територии. Твърди се, че има издадено от Началника на ОПП – СДВР
официално положително становище на основание §3 от ЗДвП по представения проект.
Поради това жалбоподателят счита, че са спазени всички нормативни изисквания при
извършване на строителни дейности в обхвата на пътя на посочения по-горе обект.
Претендира се и за неправилност при квалифицирането на нарушението по смисъла на чл.53
от ЗАНН и чл.178, ал.1, т.8 от ЗДвП. Иска се съдът да отмени като неправилно обжалваното
Наказателно постановление.
С молба вх. № 316657 от 08.11.2023г. Е. К. Е. заявява, че НП е изцяло необосновано,
неправилно и незаконосъобразно, съставено в нарушение на административно –
производствените правила и на материалния закон. Според жалбоподателя събраните
доказателства не сочат по безспорен начин и в пълнота да е изпълнен съставът на
разпоредбата. Преповтарят се доводите от жалбата за неправилно квалифициране на
нарушението, за качеството на длъжностно лице на Е., както и за това, че са спазени
нормативните изисквания при извършване на строителни дейности в обхвата на пътя. Иска
се СРС да отмени процесното Наказателно постановление.
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят Е. К. Е. не се явява лично и не изпраща
процесуален представител, който да вземе становище по спора.
Въззиваемата страна Началник Сектор към ОПП – СДВР, редовно призована, също
не се явява и не изпраща представител пред СРС, който да взема становище по казуса.
В придружително писмо с вх. № 229871 от 15.08.2023г., с което е изпратена
административната преписка на съда, се прави изрично възражение за прекомерност на
претендираните от другата страна разноски.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
релевираните от страните доводи, приема за установено следното :
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА -
През месец май 2020г. Главният архитект на Столична община – район „Слатина“ е
издал Виза за проектиране на жилищна сграда с подземни гаражи в УПИ IX – 122, кв. 109, м.
„Подуяне – Редута“, район „Слатина“, гр. София.
Със Заповед № 1 от 05.09.2022г. на Управителя на „У.Б.К.“ ЕООД инж. Е. К. Е. е
назначен за технически ръководител на обект : „Жилищна сграда с офис, гаражи и подземни
гаражи“ в УПИ IX – 122, кв. 109, м. „Подуяне – Редута“, район „Слатина“, гр. София.
Пред Столична община и ОПП – СДВР бил представен проект за горепосочения
обект, фаза „Технически проект“, част „Пътна/Транспортно – комуникационен план“. От
Столична община изразили становище за съгласуване на предложения проект и указали да
се извърши съгласуване с „Център за градска мобилност“ ЕАД („ЦГМ“ ЕАД). На
15.08.2022г. от „ЦГМ“ ЕАД е издадено съгласуване – като е указано да се осигури
преминаване на колите на обществения транспорт и използването на спирка. От Столична
община – район „Слатина“ също съгласували част ПБЗ. Началникът на ОПП – СДВР издал
становище от 21.09.2022г., че предложеният проект за транспортен достъп и организация на
2
движение отговарят на необходимите изисквания за осигуряване безопасността на движение
и Наредба № РД 02-20-2/2017г. за проектиране на транспортни системи в урбанизирани
територии, като предложеният проект на ПБЗ при извършване на СМР отговаря на
необходимите изисквания за осигуряване безопасността на движение и обезопасяване на
строителния обект съгласно Наредба № 3 на МРРБ. На основание §3 от ЗДвП от ОПП –
СДВР са издали положително становище за представения проект.
Посочените по-горе съгласувания били отразени върху проект – част ПБЗ.
Съгласно писмо от Столична община – район „Слатина“ с вх. № 320100 от
10.11.2023г. за обект : „Жилищна сграда с офис, гаражи и подземни гаражи“ в УПИ IX – 122,
кв. 109, м. „Подуяне – Редута“, район „Слатина“, гр. София са налице одобрени строителни
книжа – одобрен инвестиционен проект на 29.07.2022г., разрешение за строеж №
23/29.07.2022г., издадено от Гл. архитект на СО – район „Слатина“, влязло в сила на
17.08.2022г. и Протокол обр. 2/13.10.2022г. за откриване на строителна площадка и
определяне на строителна линия и ниво на строежа. Одобрен е и чертеж „Схема
бетониране“, като е предвидено бетон помпите и бетоновозите по време на бетонирането да
са позиционирани на платното на ул. „Боян Магесник“ пред строежа, както е предвидено и
отразено в схемата, че следва да се позиционира и пътен знак Г8 по време на бетонирането.
Схемата е съгласувана от „ЦГМ“ ЕАД на 15.09.2022г., от Дирекция „Управление и анализ
на трафика“ при Столична община (СО), от ОПП – СДВР на 28.09.20222г. и от Главния
инженер на район „Слатина“ на 13.10.2023г. В бетоновия дневник на строежа е вписано
наливане на бетон на дата 22.02.2023г. на вертикални елементи от кота +2,80 до кота +5,66
м. В районната администрация няма информация дали наливането на бетона на 22.02.2023г.
е по съгласуван график с Дирекция „Управление и анализ на трафика“ – СО и ОПП – СДВР.
На 22.02.2023г. около 21:23 часа свидетелите Т. и В. (младши автоконтрольори в
ОПП – СДВР) видели, че в гр. София, на ул. „Боян Магесник“ пред № 4 има бетон помпа и
бетоновоз. Пред бетон помпата имало поставен преносим пътен знак, указващ да се
заобиколи бетон помпата – с цел превозните средства да се движат в дясната лента и да
заобиколят бетоновоза в ляво. Служителите на ОПП – СДВР установили още, че
бетоновозът бил приключил с изливането на бетона, а бетон помпата се почиствала, но не
била прибрана, когато Т. и В. посетили строителния обект, посочен по-горе. Полицаите
поискали от техническия ръководител на обекта – жалбоподателя Е. - да им представи
документи относно извършените дейности и разрешение за затваряне на пътя или част от
него. Въпреки представянето на документи за деня на проверката, св. Л. Т., в присъствието
на св. А. В., съставил срещу Е. К. Е. Акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) Серия GA № 716848 за това, че на 22.02.2023г. в 21.23 часа в гр. София, ул. „Боян
Магесник“, пред № 4, като длъжностно лице – технически ръководител на строеж към
фирма „У.Б.К.“ ЕООД Е. К. Е. поставил преносим пътен знак Г8, който ограничава дясната
пътна лента за движение в посока ул. „Велчо Атанасов“ и се извършват дейности в обхвата
на пътя, несвързани с предназначението му, като наливане на бетон в новостояща се
жилищна сграда в гр. София, кв. „Редута“, УПИ IX – 122, кв. 109, с бетон помпа – специален
3
автомобил „****“ с рег. № **** В АУАН е посочено, че Е. е нарушил чл.9, ал.3 от ЗДвП. Е.
Е. получил екземпляр от АУАН срещу подпис на 22.02.2023г.
Въз основа на този АУАН и при същата фактическа обстановка като описаната в
него, срещу Е. К. Е. е издадено Наказателно постановление № 23-4332-004373 от
23.03.2023г. от Началник Сектор към ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя на основание
чл.178, ал.1, т.8 от ЗДвП, за нарушение на чл.9, ал.3 от ЗДвП е наложена „глоба” в размер на
2000 лева.
Това Наказателно постановление е връчено на Е. Е. срещу подпис на 21.07.2023г. и е
обжалвано с жалба, подадена по пощата на 03.08.2023г., която била входирана в ОПП –
СДВР на 04.08.2023г.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕН АНАЛИЗ -
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
показанията на свидетелите Т. и В., както и от приобщените по делото писмени
доказателства - АУАН Серия GA № 716848 от 22.02.2023г.; разписка за получено НП;
Заповед № 1 от 05.09.2022г. на Управителя на „У.Б.К.“ ЕООД; Становище от ОПП – СДВР с
рег. № ОД 433200-94613 от 21.09.2022г.; Технически проект – част „Пътна / Транспортно-
комуникационен план“; Удостоверение за пълна проектантска правоспособност с рег. №
13985; Обяснителна записка; Виза за проектиране; Удостоверение № 3184 от 19.09.2014г.;
Обяснителна записка с приложен план на откритата автомивка и календарен план; Проекти
по ПБЗ; справка картон на водача; Заповеди на Министъра на вътрешните работи с №
8121К-13318 от 28.10.2019г. и с № 8121з-1632 от 02.12.2021г.; Акт за встъпване в длъжност
от 29.10.2019г.; транспортен етикет от 03.08.3023г.; писмо от Столична община –
Направление „Архитектура и градоустройство“ с вх. № 312687 от 03.11.2023г.; писма от
Столична община с вх. № 293085 от 19.10.2023г. и с вх. № 340774 от 28.11.2023г.; Заповед
на Директора на СДВР с № 513з-2509 от 21.04.2015г.; писмо от Столична община – район
„Слатина“ с вх. № 320100 от 10.11.2023г. с приложени схема за бетониране и дневник на
бетоновите работи, както и писмо от ОПП - СДВР с вх. № 344643 от 30.11.2023г.
Показанията на св. В. са неинформативни, тъй като този свидетел няма съхранен
спомен за конкретната проверка. Поради това съдът не постави в основата на фактическите
и правните си изводи думите на този свидетел.
Писмата от Столична община – Направление „Архитектура и градоустройство“ с вх.
№ 312687 от 03.11.2023г., от Столична община с вх. № 293085 от 19.10.2023г. и от ОПП -
СДВР с вх. № 344643 от 30.11.2023г. са неинформативни, поради което не следва да бъдат
поставяни в основата на фактическите и правни изводи на съда.
Приложените на лист 10 и лист 17 от делото удостоверения, както и Заповедта на
лист 7 от делото са обективни и достоверни писмени доказателства. Справката картон на
водача е официален документ, който има доказателствена сила за посочените в него
обстоятелства относно предишни нарушения по ЗДвП, извършени от жалбоподателя.
Поради това СРС кредитира тук цитираните писмени доказателства.
4
Разписката за получено НП (на лист 6 от делото) и транспортният етикет (на лист 47-
48 от делото) имат достоверни дати. Поради това съдът дава вяра на тези писмени
доказателства и съответно приема, че на 21.07.2023г. Е. Е. е получил препис от
Наказателното постановление и съответно на 03.08.3023г. е подал жалбата срещу това НП
по пощата, от където следва, че жалбата (с която е сезиран СРС, НО, 10 състав) е депозирана
в законоустановения срок за обжалване на Наказателното постановление.
Актът за встъпване в длъжност от 29.10.2019г., Заповедите на Министъра на
вътрешните работи с № 8121К-13318 от 28.10.2019г. и с № 8121з-1632 от 02.12.2021г. и
Заповедта на Директора на СДВР с № 513з-2509 от 21.04.2015г. са издадени от държавен
орган и имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това съдът ги
кредитира. От Акта за встъпване в длъжност се доказва, че след 29.10.2019г. Даниела
Дескова е заемала длъжността Началник на 03 Сектор „Административно обслужване“ към
ОПП – СДВР. Като такава, по силата на т.3.6. от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на
Министъра на вътрешните работи тя е имала правото да издава Наказателни постановления,
вкл. и процесното НП. От точка 15 от Заповед на Директора на СДВР с № 513з-2509 от
21.04.2015г. и от точка 2.1, връзка точка 1.3.2 от Заповед на Министъра на вътрешните
работи № 8121з-1632 от 02.12.2021г. се установява, че Л. Т. в качеството си на младши
автоконтрольор II степен в ОПП – СДВР е имал правото да издава Актове за установяване
на административни нарушения по ЗДвП. Това означава, че конкретните АУАН и НП са
съставени и издадени от компетентни за това лице.
Писмото от Столична община – район „Слатина“ с вх. № 320100 от 10.11.2023г. е
информативно и обективно. Отразените в него данни намират опора в приложените към
писмото писмени документи - схема за бетониране и дневник на бетоновите работи. Поради
това съдът кредитира приложените на лист 79-83 от делото писмени документи.
Настоящият съдебен състав дава вяра и на наличните по делото Становище от ОПП –
СДВР с рег. № ОД 433200-94613 от 21.09.2022г., Технически проект – част „Пътна /
Транспортно-комуникационен план“, Виза за проектиране, Обяснителни записки и
приложените план на открита автомивка и календарен план, както и Проектите по ПБЗ.
Намиращите се на лист 8, лист 9, лист 11-12, лист 13, лист 16, лист 18-38, лист 39-41 и лист
74-78 от делото писмени документи са еднопосочни, взаимно обусловени, обективни и
достоверни. Освен това те намират опора и в схемата за бетониране и дневника на
бетоновите работи. От съвкупната преценка на тези писмени доказателства се установява, че
пред Столична община и ОПП – СДВР е бил представен проект и са били получени
съгласувателни становища от Столична община, от „ЦГМ“ ЕАД , от Столична община –
район „Слатина“ и от ОПП – СДВР, като тези съгласувания са вписани и в самия проект –
част ПБЗ. Доказва се, че за обект : „Жилищна сграда с офис, гаражи и подземни гаражи“ в
УПИ IX – 122, кв. 109, м. „Подуяне – Редута“, район „Слатина“, гр. София са налице
одобрени строителни книжа – одобрен инвестиционен проект на 29.07.2022г., разрешение за
строеж № 23/29.07.2022г., издадено от Гл. архитект на СО – район „Слатина“, влязло в сила
на 17.08.2022г. и Протокол обр. 2/13.10.2022г. за откриване на строителна площадка и
5
определяне на строителна линия и ниво на строежа. Одобрен е и чертеж „Схема
бетониране“, като е предвидено бетон помпите и бетоновозите по време на бетонирането да
са позиционирани на платното на ул. „Боян Магесник“ пред строежа. От схемата за
бетониране, дневника на бетоновите работи и Проектите по ПБЗ (на лист 81-83, на лист 39-
40 и лист 76-77 от делото) се доказва, че е било одобрено и поставянето на пътен знак Г10
„Преминаване от ляво на знака“, а също и че в бетоновия дневник на строежа е вписано
наливане на бетон на дата 22.02.2023г. – без фиксирани часове.
Доколкото и от писмото на Столична община с вх. № 340774 от 28.11.2023г. следва,
че на процесното място е имало съгласуван проект за временна организация на движението
с предвиден преносим пътен знак Г10 (а не Г8) и тази информация съвпада с изведената от
кредитираните по-горе писмени доказателства, съдът дава вяра и на писмото на лист 91 от
делото.
Показанията на св. Т. са относими, информативни и вътрешно логични. В по-
голямата си част те намират опора в АУАН и в дневника на бетоновите работи. Поради това
съдът ги кредитира и приема, че в действителност на 22.02.2023г. на процесното място е
имало бетон помпа и бетоновоз. От показанията на св. Т. се установява също така, че на
въпросното място е имало и поставен преносим пътен знак, указващ да се заобиколи бетон
помпата като превозните средства се движат в дясната лента и заобикалят бетоновоза в ляво,
без обаче да става ясно от тези гласни доказателства дали въпросният знак е бил Г10 или Г8.
Съдът не се доверява на показанията на св. Т. единствено касателно това, че за въпросния
обект имало разрешение за затваряне на улицата и платното за деня на проверката до 18.00
часа, тъй като в тази част показанията на актосъставителя звучат изолирано от останалия
доказателствен материал. Твърдението не намира подкрепа в АУАН, в дневника на
бетоновите работи и в останалите приобщени по делото доказателства. Освен това
свидетелят използва израза „ако не се лъжа“, което означава, е той не е сигурен в това, което
казва. Поради тези съображения СРС не може само на база на показанията на св. Т., които са
несигурни и неподкрепени с друг доказателствен материал, да приеме, че след 18.00 часа на
22.02.2023г. на процесното място и за въпросния обект не е имало разрешение за
извършване на бетонни дейности и такива в обхвата на пътя, които не са свързани с
предназначението му.
Констатациите от Акта следва да се възприемат отчасти от съда. Доколкото
твърдението, че Е. Е. е технически ръководител на строежа, че на процесното място се е
наливал бетон на 22.02.2023г. и че това е станало към 21.23 часа намират опора в
показанията на св. Т., в дневника на бетоновите работи и в Заповед № 1/05.09.2022г. - съдът
дава вяра на тази част от АУАН. По отношение на твърденията, че е имало поставен пътен
знак Г8 „Движение само на ляво пред знака“ - АУАН не намира опора нито в писмените,
нито в гласните доказателства, събрани по делото. От една страна от съвкупната преценка
на писмото на Столична община с вх. № 340774 от 28.11.2023г., схемата за бетониране и
Проектите по ПБЗ (които съдът обясни по-горе защо кредитира) се доказва, че на
процесното място е имало одобрение за поставяне пътен знак Г10 „Преминаване от ляво на
6
знака“, а не пътен знак Г8 „Движение само на ляво пред знака.“. От друга страна св. Т. не
назовава точно знакът, който е възприел на място, а го описва като „знак, който указваше да
се заобиколи самата бетон помпа“. Поради това следва, че по делото няма нито едно
доказателство, което пряко или косвено да сочи, че на ул. „Боян Магесник“ пред № 4 е
имало на 22.02.2023г. преносим пътен знак Г8. От тук съответно следва, че в тази част
АУАН се явява изолиран от останалия доказателствен материал и съответно съдът не му се
доверява. Няма изготвен снимков материал, който с категоричност да може да се установи
дали наличният на мястото знак е бил този, който е посочен в АУАН (пътен знак Г8), или
този, за който има одобрение за поставяне (пътен знак Г10). Поради това и доколкото
разликата в двата знака (Г8 и Г10) е визуално незначителна, съдът приема, че е възможно
знакът да е бил Г10, но по погрешка в Акта да е записано, че е бил Г8, а това е от
съществено значение за доказването на обвинението, тъй като за пътен знак Г10 има
събрани доказателства, сочени данни за одобряване на поставянето му на процесното место,
докато за знак Г8 (който фигурира като отбелязване единствено в АУАН) – няма събрани по
делото доказателства за одобрено поставяне на знака. От тук следва и още един извод –
доколкото няма безспорни, категорични и несъмнени доказателства, че на ул. „Боян
Магесник“ пред № 4 на 22.02.2023г. е имало преносим пътен знак Г8, а не Г10 – не може да
се приеме, че административно – наказателното обвинение е доказано по несъмнен начин.
ОТ ПРАВНА СТРАНА -
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред СРС
административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда
от легитимирана страна в процеса. Поради това жалбата се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
На първо място настоящият съдебен състав намира, че АУАН и НП са съставени,
респ. издадени от компетентни за това лица (съгласно приложените по делото Заповеди на
Министъра на вътрешните работи и на Директора на СДВР, Акта за встъпване в длъжност
от 29.10.2019г. и направения по-горе доказателствен анализ).
Нарушението, вменено на Е. Е., се твърди да е извършено на 22.02.2023г. и в същия
ден е съставен АУАН. Поради това следва, че са спазени сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН.
От съставянето на Акта на 22.02.2023г. до издаване на НП на 23.03.2023г. е минал един
месец и един ден. Поради това следва, че е спазен и преклузивният 6-месечен срок по чл.34,
ал.3 от ЗАНН.
Издаването на НП след повече от месец след съставянето на АУАН (т.е. след срока по
чл.52 от ЗАНН) не е съществено процесуално нарушение – основание за отмяна на НП на
формално основание, тъй като този срок е инструктивен, а не преклузивен. Срокът по чл.52,
ал.1 от ЗАНН е насочен единствено към дисциплиниране на държавните органи за срочно
упражняване на правомощията им. Поради това неспазването на този срок не води до
незаконосъобразност на Наказателното постановление.
В хода на служебната проверка на съда се установи, че в АУАН, а от там и в
7
Наказателното постановление нарушението, вменено на Е. Е., не е напълно описано.
Липсват част от съставомерните факти по чл.9, ал.3 от ЗДвП, тъй като не е изрично
посочено дали е имало или не е имало „разрешение от собственика или администрацията,
управляваща пътя“. Поради това се е стигнало до несъответствие в АУАН и НП между
цифровото и словесното описание на нарушението. Това винаги води до неяснота на
повдигнатото административно обвинение и ограничава правото на защита на нарушителя,
тъй като на него не му е ясно срещу кои факти да се защитава. Гореизложеното означава, че
са допуснати нарушения по чл.42, ал.1, т.4 и т.5 от ЗАНН, респ. чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от
ЗАНН.
Освен това на Е. Е. му е вменено във вина това, че е поставил пътен знак Г8, с което е
ограничил дясната пътна лента за движение посока ул. „Велчо Атанасов“ и за това, че
извършва дейности в обхвата на пътя, които не са свързани с предназначението му като
налива бетон, но не му е вменено във вина това, че е извършвал тези дейности без съответно
разрешение от Столична община. Поради това излиза, че така, както е описано с думи
поведението на Е., същото не е административно нарушение.
Гореизложеното означава, че са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй
като при реализиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя са
допуснати процесуални нарушения, които водят до опорочаване на производството, тъй
като е било нарушено правото на защита на жалбоподателя. За него е невъзможно да се
защитава по неконкретизирано обвинение за извършване на административно нарушение.
Нарушаване правото на защита на жалбоподателя във всички случаи води до порочност на
издаденото НП, тъй като представлява съществено процесуално нарушение, което винаги
съставлява формална предпоставка за отмяна на атакуваното Наказателно постановление,
без да е необходимо обсъждането на спора по същество.
Въпреки това, съдът ще изложи мотиви и по съществото на спора, тъй като и там са
налице основания за отмяна на Наказателното постановление – поради недоказаност на
административно – наказателното обвинение. Според чл.9, ал.3 от ЗДвП поставянето на
предмети или извършването на дейност в обхвата на пътя, несвързани с предназначението
му, може да става само след разрешение от собственика или администрацията, управляваща
пътя. В случая от АУАН, показанията на св. Т., писмото от Столична община – район
„Слатина“ с вх. № 320100 от 10.11.2023г. и дневника за бетоновите работи се доказва, че на
22.02.2023г. в гр. София, ул. „Боян Магесник“ пред № 4 се е изливал бетон и във връзка с
тази дейност на част от пътното платно е имало бетон помпа и бетоновоз, както и поставен
пътен знак, който да указва на превозните средства да заобиколят намиращите се на пътя
предмети. От тук следва, че на процесните място и време доказано е имало поставени на
пътя предмети, както и се е извършвала дейност по наливане на бетон на строяща се сграда,
което не представлява дейност, свързана с обичайното предназначение на пътя.
Същевременно, обаче, от кредитираните по-горе Становище от ОПП – СДВР с рег. № ОД
433200-94613 от 21.09.2022г., Технически проект – част „Пътна / Транспортно-
комуникационен план“, Виза за проектиране, Обяснителни записки, Проекти по ПБЗ и
8
писмото от Столична община с вх. № 340774 от 28.11.2023г. се доказа, че от Столична
община, от „ЦГМ“ ЕАД, от Столична община – район „Слатина“ и от ОПП – СДВР е имало
издадени съгласувателни становища, вписани в самия проект – част ПБЗ, имало е одобрен
чертеж „Схема бетониране“, предвидено е било бетон помпите и бетоновозите по време на
бетонирането да се позиционират на пътното платно на ул. „Боян Магесник“ пред строежа.
Освен това от схемата за бетониране, дневника на бетоновите работи и Проектите по ПБЗ се
доказва, че наливането на бетон на 22.02.2023г. е било без фиксирани часове и е имало
одобрение за поставяне на пътен знак Г10 „Преминаване от ляво на знака“. Гореизложеното
означава, че за описаните в АУАН и НП действия е имало издадено разрешение не само от
Столична община, но и от други институции, вкл. и от ОПП – СДВР по реда на §3 от ЗДвП.
Поради това поведението на Е. не се явява от обективна страна съставомерно по чл.9, ал.3
от ЗДвП.
Административното обвинение срещу Е. включва и доказване на обстоятелството, че
на мястото на нарушението е имало поставен преносим знак Г8. От направения по-горе
анализ на писмените и гласни доказателства се установява, че за процесното място е имало
одобрение за поставяне на пътен знак Г10 „Преминаване от ляво на знака“ и същевременно
не се доказа реално да е бил поставен на 22.02.2023г. пътен знак Г8 „Движение само на ляво
пред знака.“. Това е още едно основание съдът да приеме, че обвинението не е доказано по
несъмнен и безспорен начин.
Отделен е въпросът доколко е доказано поставянето на знака, наливането на бетона и
ситуирането във връзка с това на бетон помпа и бетоновоз на пътя да са действия,
извършени лично от жалбоподателя.
Издадените за строителния обект, на който Е. е бил технически ръководител,
съгласувателни становища прави несъставомерно обвинението по чл.9, ал.3 от ЗДвП и от
субективна страна.
Алтернативно и в допълнение на гореизложеното съдът счита, че следва да отбележи,
че доколкото нарушението е констатирано към 21.23 часа, когато по думите на св. Т. бетон
помпата се почиствала, а шофьорът на бетоновоза бил изсипал бетона и си бил тръгнал, а
същевременно актосъставителят твърди, че наливането на бетон било разрешено до 18.00
часа - мислима се явява и нормата на чл.28 от ЗАНН, ако беше доказано извършването от
обективна и субективна страна на нарушението по чл.9, ал.3 от ЗДвП.
Водим от всичко, изложено по-горе, този съдебен състав прие, че от една страна има
допуснати съществени процесуални нарушения, които представляват основание за отмяна
на НП на формално основание, а от друга страна и по същество обвинението срещу Е. не е
доказано от обективна и субективна страна. Поради това процесното Наказателно
постановление следва да бъде изцяло отменено.
Въпреки, че съдът прие, че следва да отмени Наказателното постановление,
доколкото жалбоподателят не е направил искане за присъждане на разноски, нито е бил
защитаван пред СРС от процесуален представител/адвокат и няма ангажирани доказателства
9
Е. да е сторил разноски по делото, съдът не следва да присъжда такива в негова полза, респ.
не следва да коментира възражението за прекомерност, направено в писмо с вх. № 229871 от
15.08.2023г.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-4332-004373 от 23.03.2023г. на
Началник Сектор към Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на основание чл.178, ал.1,
т.8 от ЗДвП, за нарушение на чл.9, ал.3 от ЗДвП на Е. К. Е. е наложена „глоба” в размер на
2000 лв. (две хиляди лева).
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10