№ 24160
гр. София, 13.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. И. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. И. АНГЕЛОВА Частно
гражданско дело № 20231110171221 по описа за 2023 година
Производството по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „ПКБ“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение
срещу Б. И. Г. и за вземане в размер на 500 лева, представляваща такси за извънсъдебно
събиране на вземането при забава с повече от 90 дни.
Заповед за изпълнение е издадена за вземанията за главница, договорна и законна
лихва, както и за разноските.
Съгласно чл.7, ал.3, изр.І ГПК „Съдът служебно следи за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител“, а заявлението се отхвърля, когато „искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави“ (чл.411, ал.2, т.2 ГПК) или „се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
за това“ (чл.411, ал.2, т.3 ГПК).
Заявлението е неоснователно-относно претенцията представляваща такси за
извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 дни.
Срещу тази такса не се дължи никакво поведение, а напротив изискуемостта на това
вземане следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. В този аспект
това не е никаква такса, защото не се дължи заради извършени разходи, а самото
наименование прикрива истинската цел на клаузата да служи за обезщетение за вреди от
забавата. Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал.1 ЗПК при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Такова обезщетение за забава обаче вече има предвидено в договора и това е лихвата за
забава, за което се издаде заповед за изпълнение. Ето защо съдът приема, че процесната
клауза преследва забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава. По
тази причина тя също е в колизия с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва
да се приеме за нищожна. Тази наказателна клауза е и в пряко противоречие на забраната за
неоснователно обогатяване, като в същността си представлява неустойка, излизаща извън
1
присъщите й от закона функции, което също влече нищожността й.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от
22.12.2023 г. на „ПКБ“ ЕООД срещу Б. И. Г. и за вземане в размер на 500 лева,
представляваща такси за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 дни.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от получаването на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2