О  К  Р  Ъ  Ж  Е  Н     С  Ъ  Д     –    Х  А  С  К  О  В  О

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№  260053 / 18.II.2021 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

                                                      Председател Деляна Пейкова

Членове:1. Георги Гочев

2.Капка Вражилова

 

Производството е по реда на Глава ХХ, чл.258 и сл. от ГПК.

 

Обжалваното решение

 

         С решение №260044/19.Х.2020 г. постановено по гражданско дело №35/2020 г. Районен съд-Димитровград признава за установено, че в полза на „Еос Матрикс" ЕООД,гр.София, район „Витоша“, ж.к. „Малинова долина", ул. „Райчо Петков-Казанджията" № 4-6, ЕИК ********* против И.В.Я. ***, ЕГН ********** съществува вземане за сумите в размер на 645,80 лева  главница, 2,04 лева договорна лихва от 15.10.2016 г. до 25.02.2017 г., 196,45 лева  -мораторна лихва за периода от 22.10.2016 г. до 21.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, част от сумите за които е издадена Заповед № 992/23.10.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 1769/2019 г. на РС-Димитровград, като  отхвърля  иска за разликата до пълния размер на мораторната лихва от 196,61 лева и за периода от 15.10.2016 г. до 21.10.2016 г.

С решението си съдът осъжда И.В.Я.  да заплати на „Еос Матрикс" ЕООД разноски по ч.гр.д.№ 1769/2019г. по описа на РС - Димитровград в размер на 11,84 лева и разноски в първоинстанционното производство в размер на 264,43 лева.

 

Обстоятелства по обжалването

 

И.В.Я.  е останала недоволн от постановеното решение в уважителната му част,поради което го обжалва като неправилно е незаконосъобразно,с искане същото да се отмени.

При постановяване на решението си Районен съд-Димитровград не съобразил,че не е налице надлежно известие за извършената цесия по чл.99 ал.III от ЗЗД,тъй-като не ставало ясно какво точно е било опитано да се съобщи. Въззивницата оспорва въобще изпращането на уведомление за извършена цесия.

От друга страна се посочва,че при изпращане на тази пратка не били спазени законовите изисквания,в частност Общите правила за условия за доставяне на пощенски пратки,пощенски колети,приети с решение №581/27.V.2010 г. от Ковисията за регулиране съобщенията, приети на основание чл.36 от Закона за пощенските услуги,респ. чл.5 от тези правила.

Я. посочва,че уведомяването за извършената цесия било част от фактическия състав на същата,то следвало преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК длъжника да бъде известен.

От друга страна представеното с исковата молба уведомление относно цесията не съдържало основание и размер на въпросното вземане.Поради това и писмото към исковата молба не можело да се приеме,че съставлява уведомление за прехвърляне на вземането.

Неправилно и първата инстанция е приела,че на основание чл.15 ал.IV от процесния договор,кредитополучателят е поел задължението да извести незабавно банката при промяна на адреса си,поради което и всяка изпратена от банката кореспонденция се смятала редовно връчена. В деня на изпращането й. Подобни фикции било недопустимо да се създават  в договор.Банката следвало да приложи чл.47 ог ГПК относно известяването на длъжника за цесията.

Тъй-като същата не била надлежно съобщена на длъжника,то и не следвало да се уважава предявената претенция.

В жалбата се сочи неправилност на извода на районният съд,че клаузите на чл.4 и чл.6 от договора за кредит не били нищожни поради противоречие с чл.143 от ЗЗП.В случая не се прилагал чл.144 ал.II т.1 от ЗЗП,според който чл.143 ал.II от ЗЗП не касае клаузи,при които доставчикът на финансови услуги си запазва правото при наличие на основателна причина да промени без предизвестие лихвен процент или стойността на всички други разходи,при условие,че доставчикът на финансовата услуга е поел задължението да уведоми другата страна в 7 дневен срок.

Според И.Я. неправилен бил и извода на съда,че крайния срок за издължаване бил 25.II.2017 г. когато изтичал срока на договора за заем и от тогава се следвало прилагане на петгодишната давност.Същата бил приложима за всяка отделна вноска като главница,а за лихвата-три годишната давност.При заема било налице неделимо плащане и договорено връщане на вноски.Това не превръщало правоотношението  в такова за периодични платежи,а те били само частични.В случая всяка анюитетна вноска била съобразно плана за погасяване на кредита с точно определен падеж с настъпването на който ставала изискуема.Неправилно поради изложеното и съдът не възприел отправените възражения за погасяване на съответните вземания по давонст.Поради това всички настъпили падежи на вноски преди октомври 2014 г. били погасени по давност,предвид подаването на заявлението по чл.410 от ГПК на 19.Х.2019 г. Въззивницата посочва,че съобразно експертизата по делото до тази дата били изплатени вноски за главница в размер на 378.20 лв.-25 вноски.Погасени по давност за тригодишен период били и вноските за лихва за периода от 25.IV.2014 г. до 25.Х.2016 г. в общ размер от 544.14 лв. за които имало отказ от иска.

Според въззивната страна следвало да се приеме от първата инстанция налично частично погасяване на задължението за главница по давност за времето  от 25.IV.2014 г. до 25.IХ.2014 г.

Предвид на изложеното въззивницата претендира пълна отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове,а алтернативно и евентуално-същото да се отмени в частта относно признаването за установено,че тя дължи 645.80 лв главница до размера над 513.80 лв.

„Еос Матрикс“ ЕООД представят отговор на въззивната жалба,с който намират постановеното решение за правилно и законосъобразно,а обжалването за неоснователно.Оспорват се изцяло изведените тези във въззивната жалба.

Извършената цесия била надлежно известена на длъжника-веднъж преди предявяване на иска и втори път-с получаване на процесната искова молба.Нямало законово изискване за съдържанието на това известие,като  представеното съдържало всички необходими данни за да индивидуализират кредитора и длъжника,както и самото прехвърлено вземане.

Дружеството извежда и че по процесния договор нямало нервавноправни клаузи,тъй-като всички,вкл. и сочените за такива от въззивницата ,били индивидуално уговорени.Била налице и хипотезата на чл.144 ал.III т.1 от ЗЗП вр. с чл.143 т.10 от ЗЗП.Съгласието на длъжника за промяна лихвения процент при изменение на пазарните условия било предварително дадено.Нямало и реална промяна на лихвения процент при действието на договора за кредит.

Въззиваемата страна оспорва и тезата  в жалбата относно погасителната давност.Вземането по кредита ставало изискуемо в крайната му дата-25.II.2017 г. независимо от разделянето на сумата на отделни вноски,които обаче не съставлявали периодични платежи.Поради това и към момента на заявлението по чл.410 от ГПК не била изтекла погасителна давност.

Правни съображения

 

Представената въззивна жалба е редовна и е акт на надлежно активно легитимирана страна,предвид на постановените негативни за жалбоподателя правни последици.

         Първата съдебна инстанция е провела редовно производство,в рамките на което са установени всички относими към предмета на делото факти,чрез надлежно участие на страните и въз основа на валидно събраните доказателства.

Безспорно по делото е ,че страните в съдебното производство са участници в заповедно производство с издадена заповед №992/ 23.Х.2019 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №1769/2019 г. по описа на Районен съд – Димитровград за сумите обект на установителната претенция. По това дело заявител е „Еос Матрикс“ ЕООД ,а ответник-настоящата въззивна страна,,която представя възражение против заповедта,което предпоставя и предявяването на процесния установителен иск по чл.422 от ГПК.

И.В.Я. е кредитополучател,а „ОББ“АД, ЕИК000694959 заемодател по договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 17.II.2012 г. в размер на 1024 лева,надлежно преведена сумата по сметка на длъжника на 28.II.2012 г.Общо дължимата сума за връщане е договорно изведена на  1319.95 лв. разпределена на 60 месечни вноски с падежна дата 25 число на месеца от 22 лева с вкл. главница,договорна лихва и застраховка.Лихвите възлизат общо на 221 лв. и 75 лв. застраховка.Крайната дата за погасяване на кредита 25.II.2017 г.В тази насока няма спор между страните по делото.

Съобразно доказателствата по делото се извежда,че след 07.IV.2014 г. Я. не е плащала суми по заема. От получаването на същия до тази дата тя е внесла общо 573 лева,с което са погасени 378.20 лв. от главницата-25 вноски до 25.III.2014 г. вкл.,141.26 лв. договорна лихва-25 вноски до 25.III.2014 г. и  част от 26 вноска;застраховка 23.75 лв.-погасени 19 вноски до 25.VIII.2013 г.Съответно Я. е останала да дължи 645.80 лева главница,79.74 лв. договорна лихва и неиздължена застраховка – 51.25 лв. или общо 776.79 лв. Дължимата лихва за забава върху главницата съставлява 186 .47 лв.,а от 25.IV.2014 г. до 22.Х.2019 г. – 360.31 лв. Договорната лихва от 22.Х.2016 г. до 25.II.2017 г. възлиза на 2.04 лв.а този на мораторната лихва за периода върху главницата-196.45 лв.

В процесния потребителски договор за заем няма неравноправни клаузи вкл. и тези по чл.4 и 6 от същия,тъй-като не изпълват хипотезата на чл.143 ал.I от ЗЗП.В същия няма уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на банката и на Я..Чл.4 касае начина на определяне на лихвата върху главницата,като ясно са посочени параметрите на същата,така и предвид .чл.4 ал.IV условията за промяна.При всички случаи обаче банката уведомява длъжника за промяната,а и всички компоненти обосноваващи промяната са публично достъпни,ведно с методологията за отразяването им.Кредитополучателят съобразно чл.6 от договора има правото при несъгласие с тези промени, в двуседмичен срок от тях, да прекрати договора за кредит.Всички тези клаузи са известни на потребителя преди сключването на договора за кредит,а и са индивидуално уговорени.Същите не са и в противоречие с чл.143 ал.II т.11 от ЗЗП,тъй-като банката не може да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание.

Следва да се име и предвид,че обективно за срока на действието си не е налична промяна на предвидените съществени параметри на договора,вкл. и тези за лихви и др.под.По този начин няма каквото и да е утежняване положението на кредитополучателя.

Процесния договор отговаря и изцяло да изискванията по чл.22 от ЗПК вр. с чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 и не противоречи на тези норми.

В чл.18 от договора за кредит между страните по делото е предвидено правото на банката по всяко време да цедира изцяло или частично вземанията си същия спрямо длъжника на трети лица. Следователно банката надлежно може да осъществи цесия на основание чл.26 ал.I от ЗПК.

Действително същата е транслирала вземането си срещу Я. съобразно договор за прехвърляне на парични вземания от 31.I.2018 г. на „Еос Матрикс“ ЕООД,която фигурира в представения към договора списък под №39132 с посочен договор,три имена,ЕГН: на длъжника,посочена дата на предсрочна изискуемост 23.Х.2014 г. главница в лева 645.80 лв.,лихва от 196.83 лв.,и 101 лв. такси и разноски към 25.I.2018 г.,или общо 943.71 лв. По този начин съвсем ясно са очертани обективните и субективни предели на договора за цесия. В рамките на производството няма спор относно сключването на същия. Условието на чл.99 ал.IV от ЗЗД и чл.26 ал.IV от ЗПК e осъществено ,предвид връчването на на Я. по редовен начин на исковата молба и приложенията към нея.От тази дата цесията има действиe и спрямо въззивницата,което обстоятелство следва на основание чл.235 ал.III вр. с чл.422 ал.I от ГПК съдът да съобрази.

В рамките на производството не се установи да е осъществен фактическия състав на предсрочна изискуемост по процесния кредит,въпреки изведеното неизъпление по същия.Възражението за изтекла давност по отношение на главницата е основателна.Същата е петгодишна,предвид чл.110 от ЗЗД,доколкото плащането на вноски за поетия заем съставлява не периодични платежи,а разсрочено плащане на главницата. Поради това теченето на давността е породено от изискуемостта на всяка отделна вноска,съобразно договорните отношения на страните и предвид чл.114 от ЗЗД.

         Заявлението по чл.410 от ГПК е представено в РС-Димитровград на 22.Х.2019 г.Съобразно чл.110 вр. с чл.114 от ЗЗД всички вноски от главницата,които са обхванати от петгодишния срок не се дължат предвид направеното възражение за погасяване на вземането по давност. Дължимите вноски за главница след този срок до 25.II.2017 г.-крайния срок  на договора са общо 29 на брой или общо 545.48 лева,а погасените за времето от март 2014 г до октомври 2014 г. възлизат на 100.32 лв. главница.Съобразно пределите на въззивната жалба и като съобрази,че няма основания за пълната отмяна на заявените претенции,то ще следва де се приеме за установено,че Я. дължи именно да тази сума,вместо приетатата от РС-Димитровград 645.80 лв.В тази насока следва първоинстанционното решение да се отмени и претенцията се отхвърли като неоснователна.

         Ще следва и присъдения размер на разноски пред първоинстанционото производство от 264,43 лева да се съобрази с уважената част на претенцията,относима към целия размер на исковата молаб или следва да се редуцира до 232.98 лв.

         Направените пред настоящата инстанция разноски от въззивницата от 360 лв. адвокатски хонорар,който не е прокемерен съобразно сложността на делото и 75 лв. държавна такса,общо 435 лв. следва да се съобразят със степента на уважаване на заявеното с въззивната жалба.Неоснователни за доводите относно пълното отхвърляне на исковете,като съдът частично е уважил евентуалното искане.Ето защо тази сума следва на основание чл.78 от ГПК да се редуцира до половината или въззивницата следва да получи 217.50 лв. съобразно уважения предмет на обжалване.

         Водим от изложеното и на основание чл.271 от ГПК Окръжен съд-Хасково

 

 

 

Р Е Ш И

 

 

 

 

 

        ОТМЕНЯ  решение №260044/19.Х.2020 г. постановено по гражданско дело №35/2020 г. на Районен съд-Димитровград в частта на произнасянето му,че съществува вземане в полза на „Еос Матрикс" ЕООД,гр.София, район „Витоша“, ж.к. „Малинова долина", ул. „Райчо Петков-Казанджията" № 4-6, ЕИК ********* против И.В.Я. ***, ЕГН ********** за разликата над 545.48 лева до уважения размер от 645.80 лева главница,като

        ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Еос Матрикс" ЕООД,гр.София, район „Витоша“, ж.к. „Малинова долина", ул. „Райчо Петков-Казанджията" № 4-6, ЕИК ********* против И.В.Я. ***, ЕГН **********,че съществува вземане спрямо ответницата за горницата над 545.48 лева до 645.80 лева, за които е издадена Заповед № 992/23.10.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 1769/2019 г. на РС-Димитровград.

        ОТМЕНЯ решение №260044/19.Х.2020 г. постановено по гражданско дело №35/2020 г. на Районен съд-Димитровград в частта  с която се осъжда  И.В.Я. ***, ЕГН ********** да заплати на „Еос Матрикс" ЕООД,гр.София, район „Витоша“, ж.к. „Малинова долина", ул. „Райчо Петков-Казанджията" № 4-6, ЕИК *********  горницата над 232.98 лева до уважения размер от 264.43 лева разноски в първоинстанционното производство.

        ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.

        ОСЪЖДА „Еос Матрикс" ЕООД,гр.София, район „Витоша“, ж.к. „Малинова долина", ул. „Райчо Петков-Казанджията" № 4-6, ЕИК *********   да заплати на И.В.Я. ***, ЕГН ********** сумата от 217.50 лв. разноски пред въззивното производство.

        РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

         Председател :

 

 

 

 

 

         Членове :  1.                     2.