№ 293
гр. Перник, 19.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря ГЛОРИЯ Р. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20251720200965 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба от М. С. М., ЕГН **********, срещу
Наказателно постановление №25-1158-001261/12.05.2025г., издадено от
началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Перник, с което на
основание чл.174, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата са наложени
административни наказания лишаване от право да управлява МПС за срок от
6 месеца и глоба в размер 500 лв. за това, че на 20.04.2025 г., 11.24 часа, в гр.
Перник, път I-6, като водач на МПС – автобус „Фолксваген Крафтер“ с рег.
№****, собственост на „****“ ООД, ЕИК *****, управлява МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда, а именно
0,59 промила, установена с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510,
фабр. №ARNA 0126 – нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено
като незаконосъобразно като излага възражения, че не е извършил вмененото
му нарушение, както и че в административнонаказателното производство са
допуснати нарушения на процесуални правила, ограничили правото му на
защита.
В съдебното заседание пълномощникът му - адв. В. В., поддържа и
допълва с конкретни доводи тезите в жалбата. Аргументира позиция, че
жалбоподателят добросъвестно се е явил в посоченото в талона за изследване
лечебно заведение за вземане на проби кръв, с оглед установяване отсъствие
на алкохол в кръвта му, но проби не са били взети по причини, стоящи извън
неговото поведение, с което съществено е ограничено правото му на защита и
1
е нарушен законът. Пълномощникът пледира за отмяна на издадения
административнонаказателен акт като незаконосъобразен .
Административнонаказващият орган не изразява становище по жалбата.
Представител в съдебно заседание не е участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, както и
доводите на страните, намира за установено следното:
На 20.04.2025г. свидетелят Ц. В. Б. и Б.В. Б. - мл. автоконтрольори в
Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Перник, изпълнявали служебните си
задължения по контрол на пътното движение на територията на град Перник.
Около 11.24 часа се намирали на път I-6 в района на пътен възел „Църква“, гр.
Перник, когато забелязали автобус „Фолксваген Крафтер“ с рег. №****,
движещ се в посока от ул. Юрий Гагарин към ПВ Даскалово, чийто водач
ползвал мобилен телефон по време на движение. По тази причина подали
сигнал за спиране с цел извършване на проверка. Служителите на МВР
установили самоличността на водача на превозното средство - М. С. М., както
и че извършва превоз на пътници за „****“ ООД, ЕИК *****, по маршрут от
град Перник за град София. При подписване на съставения срещу него акт за
констатираното нарушение по чл.104а от ЗДвП полицай Б. Б. доловил мирис
на алкохол и уведомил водача, че ще извършат проверка за употреба с
техническо средство “Дрегер 7510“ с фабричен номер ARNA 0126. М. не
отказал проверка и заявил, че не е употребил алкохол. При извършената
проверка техническото средство отчело съдържание на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишвания въздух в концентрация 0,59 на хиляда.
Въз основа на установеното на място фактическо положение контролните
органи приели, че М. М., като водач на МПС, е нарушил забраната по чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП, поради което свид. Ц. В. Б. образувал срещу него
административнонаказателно производство със съставяне на акт за
установяване на административно нарушение серия GA,
№3882163/20.04.2025г. Свидетелството за управление на МПС на
жалбоподателя било иззето.
Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№GPAM-1327206/20.04.2025г. спрямо М. била приложена ПАМ по чл.171, т.1,
б. „б“ от ЗДвП, а именно временно отнемане на свидетелството за управление
на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
При предявяване на акта не били вписани обяснения и възражения. М.
подписал документа и приел връчения му препис.
С оглед съставения АУАН и установената с техническото средство
концентрация на алкохол, свидетелят Б. Б. попълнил талон за изследване с
№078216, който жалбоподателят подписал. Свидетелят му разяснил
възможностите за алтернативно изследване за установяване концентрацията
на алкохол в кръвта, при което М. заявил, че желае да даде кръвна проба за
химическо изследване. Изборът му бил отразен в талона и удостоверен с негов
и на полицейския служител подпис.
Междувременно и предвид обстоятелството, че по същото време М. бил
2
на работа и осъществявал превоз на пътници, същият позвънил на
управителя на фирмата - свид. М. Е., когото уведомил за проверката и за
резултата от нея. Поискал и съдействие от него с цел смяната му като водач на
автобуса и придвижване на пътниците по маршрута. Свид. Е. пристигнал на
мястото след около 15 минути, в момент, в който попълването на документите
от служителите на МВР вече приключвало.
В талона за изследване, издаден на жалбоподателя последните
определили срок от 20 минути от връчването на талона /в 11.40 часа/ за
явяване в СПО при МБАЛ – Перник за вземане на биологични проби.
След връчване на талона жалбоподателят се качил в автобуса, който
свид. М. управлявал, и се придвижили с него до място, на което друг водач
поел управлението му, за да продължи превоза на пътниците. С друг
автомобил, управляван от Е., М. М. се придвижил до лечебното заведение,
където пристигнал дванадесет минути след изтичане на времето в талона, а
именно в 12.12 часа, удостоверено от дежурния лекар в протокол за
медицинско изследване.
За явяването на жалбоподателя бил уведомен ОДЧ при Първо РУ –
Перник за изпращане на служители на МВР, с оглед вземане на кръв от водача
в тяхно присъствие.
Свидетелят Ц. Б. и Б. Б. пристигнали в СПО – Перник около 45 минути
след изтичане на времето в талона.
Жалбоподателят бил уведомен, че предвид изтичане на времето,
определено в талона, не може да се вземе кръвна проба.
Същата причина за невземане на биологични проби била отразена в
съставения от дежурният лекар протокол за медицинско изследване. М.
отказал да го подпише като вписал в съдържанието му, че е закъснял с пет
минути спрямо определеното време за явяване.
Веднага след напускане на МБАЛ – Перник жалбоподателят посетил
УМБАЛ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, град София, където поискал и заплатил
извършване на кръвен тест за алкохол. При извършеното изследване в
клинична лаборатория бил отчетен резултат 0,07 промили алкохол в кръвта.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения.
При проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, преценявайки събраните
по преписката доказателства, наказващият орган не установил основания за
събиране на допълнителни доказателства за проверка на изложените от
нарушителя възражения. Приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от
ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание чл.174, ал.1,
т.1 от ЗДвП ангажирал административнонаказателна отговорност на М. М. за
нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по
несъмнен начин въз основа показанията на свидетелите Ц. В. Б., М. Е. Е., и
приетите писмени доказателства: съставеният Акт за установяване на
административно нарушение серия GA, GA, №3882163/20.04.2025г, талон за
изследване №078216; Протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества от
20.04.2025г., Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
3
№GPAM-1327206/20.04.2025г., Пътен лист от 20.04.2025г., разпечатка от
показанията на техническо средство„Алкотест Дрегер“ 7510, фабр. №ARNA
0126, Протокол за периодична проверка на анализатори на алкохол в дъха от
12.03.2025г, Заповед, рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи, резултат от клинична лаборатория към УМБАЛ „Н. И.
Пирогов“ ЕАД №53190/20.04.2025г., Фактура №**********/20.04.2025г.,
амбулаторен лист от 01.04.2025г., рецепта за предписани лекарствени
средства.
Събраните писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, са непротиворечиви, изясняват всестранно и пълно
всички релевантни по делото обстоятелства.
Въз основа установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява и
основателна.
Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са пречка за разглеждане на делото по
същество. Актът за установяване на административно нарушение е съставен, а
наказателното постановление е издадено от длъжностни лица с доказана
материална компетентност, правомощията на които произтичат от приетата
като писмено доказателство заповед №8121з – 1632/2021 г. на Министъра на
вътрешните работи. Спазени са изискванията към съдържанието им,
установени в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН и не са допуснати съществени
нарушения в хода на административнонаказателното производство, които да
са засегнали правото на защита на жалбоподателя.
Фактическото описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено, са изложени ясно и разбираемо, по начин, гарантиращ
възможността на привлечения към административнонаказателна отговорност
субект да разбере какво точно нарушение му е вменено във вина, при какви
обстоятелства го е извършил и въз основа на какви факти е достигнато до
формирания извод.
Нарушението е квалифицирано законосъобразно, тъй като изложените
факти са относими към елементите от състава на чл.174, ал.1, т.1, вр. чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП. Доколко тези факти съответстват на обективната
действителност и са установени правилно е въпрос по същество.
Разглеждайки спора по същество, съдът намери, че М. М. не следва да
отговаря за вмененото му нарушение поради това, че извършването му не е
доказано по несъмнен начин.
Съображенията са следните:
На жалбоподателя е вменено, че на посочените дата и час, в съответния
пътен участък е управлявал превозното си средство под въздействието на
алкохол в концентрация 0.59 промила, в нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
В извънсъдебната фаза на административнонаказателното производство,
а и в съдебното следствие, жалбоподателят не оспорва, че при изложените
обстоятелства, като водач на посоченото моторно превозно средство, е бил
обект на проверка от страна на служители на сектор ПП - ОД МВР - Перник,
4
не оспорва начина на протичането и резултатите от нея. Безспорен между
страните е и фактът, че на М. е издаден талон за медицинско изследване, в
който е отразен избора му за изследване чрез алтернативен метод
/медицинско и химическо изследване/, както и че талонът е подписан и приет.
Еднопосочни са и доказателствените източници за това, че кръвни проби въз
основа на талона не са били взети въпреки явяването на М. в СПО при МБАЛ
– Перник с тази цел и желанието му да се извърши химическо изследване
предвид твърдението му, че не е употребявал алкохол преди да поеме
управлението на МПС, с което на процесната дата изпълнявал служебните си
задължения .
Горните факти се доказват по несъмнен начин от събраните и проверени
съобразно принципа на непосредственост в съдебното следствие гласни и
писмени доказателствени средства, които съдът кредитира изцяло –
показанията на свидетелите Ц. Б. и М. Е., изготвените документи: акт за
установяване на административно нарушение от 20.04.2025г., талон за
изследване от същата дата, ЗППАМ, протокол за медицинско изследване.
Доказателства в противовес на изложените факти не са ангажирани. При
разпит в съдебното следствие служителят на ОДМВР – Перник Ц. Б.
потвърждава констатациите, закрепени в съставените от него и полицай Б. Б.
документи, като ги детайлизира и допълва по начин, неоставящ съмнение, че
има ясен спомен за възпроизвежданите обстоятелства по случая.
По тази причина, съдът не намира за необходимо да извършва подробен
анализ и оценка на доказателствения материал в тази насока, доколкото
противоречия не се откриват и между страните горните обстоятелства са
безспорни.
Защитата на М. срещу вмененото му нарушение са основава на
възражение, че е нарушен реда за установяване концентрацията на алкохол,
регламентиран в Наредба №1 от 19.07.2017 за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, което от своя страна е довело неправилни фактически и
правни изводи, както и до ангажиране на отговорността му за нарушение,
което не е извършил. Същият твърди, че добросъвестно и по най-бързият
възможен начин се е явил в лечебното заведение за даване на кръв, тъй като е
желаел да установи липсата на алкохол в кръвта му чрез най-надеждния
алтернативен метод, а именно с извършване на химическо изследване.
Поддържа, че фактическото неизпълнение на предписанието за изследване
/невземането на кръв/ е по причина, стояща извън неговото поведение и воля,
тъй като заради закъснение от 5-10 минути му било отказано вземане на кръв
за лабораторно изследване.
Твърденията му не са голословни, напротив – намират пълно
потвърждение в събраните по делото гласни и писмени доказателствени
средства – показанията на служителят на МВР Ц. Б., на управителя на
фирмата, в която М. работи – свид. М. Е., както и в протокола за медицинско
изследване, съставен от дежурния лекар в СПО на МБАЛ – Перник.
Свидетелите установяват безпротиворечиво, че М. М. е отишъл в СПО на
МБАЛ – Перник с издания му талон, за да даде кръв за изследване. Видно е
от протокола, съставен в лечебното заведение, че медицинско изследване на
М. е проведено, доколкото лекарят е попълнил данни за състоянието му, за
5
поведенческите реакции, за субективни оплаквания, като е отразил и
събраните анамнестични данни за употреба на алкохол, заболявания и
приемани медикаменти. Като начален час на изследването в протокола е
отразено „12.12 часа“. Следователно, М. е пристигнал в СПО – Перник около
десет минути след определеното в талона време, изтекло в 12.00 часа на
20.04.2025г. Свидетелят Е. потвърждава, че М. недвусмислено е заявил
желание да даде кръвни проби за изследване, което му било отказано по
причина на закъснението. Установява още, че са се придвижили до центъра на
града по най-бързия начин /след като предал автобуса с пътници на друг
водач на фирмата и взел друго превозно средство/, като изтъква, че за
забавянето им допринесли и ремонтните дейности на вътрешната магистрала в
града по същото време, заради които движението било организирано
двупосочно в едно платно.
В същия смисъл са и показанията на свид. Ц. Б.. Същият посочва, че
непосредствено след приключване на проверката са отишли пред лечебното
заведение, очаквайки пристигането на М., тъй като последният заявил, че ще
даде кръв и осигурил лице, което да го закара до МБАЛ – Перник. Свидетелят
изяснява, че поради наличието на правоспособен водач и превозно средство, с
което М. да се придвижи, както и предвид слабия трафик в този ден,
определили на същия 20 минути за явяване, които преценили за достатъчни.
В рамките на този срок обаче, водачът не се явил, поради което в 12.00 часа се
оттеглили. Свидетелят посочва, че доста по-късно /45-50 минути след
връчване на талона/ дежурният ги изпратил отново в СПО на МБАЛ – Перник
предвид по-късното явяване на водача. Уточнява, че при пристигането им вече
бил изтекъл и максимално допустимия по Наредба №1/17г. срок от 45
минути, поради което въпреки желанието на водача, било отказано вземане на
кръв за изследване.
Явяването на жалбоподателя в СПО при МБАЛ – Перник за даване на
проби кръв, невземането на такива и причината за това са обстоятелства,
които съдът приема за безспорно установени чрез събраните по делото
доказателства, които кредитира изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.4, вр. ал.1 от ЗДвП редът, по който
се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни
превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра
на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието. Тази наредба е НАРЕДБА №1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози (Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.).
Съгласно чл. 1, ал. 3 от нея концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява чрез
използване съответно на технически средства, тестове, медицински,
химически или химико-токсикологични изследвания,
В чл.3, ал.1 от същата е предвидено, че при извършване на проверка на
място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се
установява с техническо средство, а съгласно ал.2 – „при съставянето на акт за
установяване на административно нарушение за установена с техническо
6
средство концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда …. контролният
орган попълва и талон за изследване по образец съгласно приложение № 1“. В
случая, след проверка с „Алкотест Дрегер“ 7510, фабр. фабр. №ARNA 0126 и
предвид отчетеното показание, на жалбоподателя е издаден талон за
изследване по образец съгласно Приложение № 1 към чл. 4, ал. 3 от Наредба
№ 1 от 19.07.2017 г., като в него е вписана точната стойност на установения с
техническото средство положителен резултат за наличие на алкохол - 0.59 на
хиляда.
Очевидно водачът е оспорил показанието, тъй като е избрал и
алтернативно изследване - медицинско и химическо изследване, което е
удостоверено в талона.
В тази хипотеза /лицето не приема показанията на техническото
средство/ употребата на алкохол се установява с доказателствен анализатор,
показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни
пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо
лабораторно изследване, съгласно чл.3а от наредбата.
За целта в талона за изследване се посочва мястото за извършване на
изследването и срока на явяването му.
Горната регламентация сочи, че законодателят е предвидил
установяването на наличието на алкохол в кръвта на водачите на МПС да се
извършва чрез алтернативни способи, в зависимост от конкретната ситуация
или при съмнения за неправилно отчетен резултат от техническото средство. В
същото време в чл. 6, ал.10 от Наредбата е предвидено, че в случай на отказ на
лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в
определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с
доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване,
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото
средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Това
безспорно означава, че при изпълнение на предписанието за медицинско
изследване с явяване в лечебното заведение и даване на кръв, меродавен за
преценка съставомерността на нарушението ще бъде резултата от
лабораторното химическо изследване.
В конкретния случай се установява, че жалбоподателят е избрал
концентрацията на алкохол да се установи чрез медицинско и химическо
лабораторно изследване, очевидно несъгласен с показанието на техническото
средство, но прилагането на този метод му е било отказано по причина
неспазване на определения в талона краен час за явяване.
В такава ситуация фактическото неизпълнение на предписанието за
химическо изследване категорично не може да се вмени във вина на
жалбоподателя, тъй като отказът да му бъде взета кръвна проба, при това след
извършено медицинско изследване от лекаря, е в явно нарушение на
разпоредбите на чл.12, ал.3 и 4 и чл. 15, ал.5 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г.
Нормата на чл.12, ал.3 предвижда две хипотези, в които медицинско
изследване не се извършва и не се вземат проби за химическо или химико-
7
токсикологично лабораторно изследване - когато лицето не се придружава от
служители на МВР и липсва документ за самоличност. В тези хипотези,
съгласно ал.4, се приемат показанията на техническото средство или теста, с
което е установена концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, като в протокола за медицинско
изследване като причина за неизвършване на изследването се отразява
обстоятелството по ал. 3.
От друга страна чл.15, ал.5 от Наредбата регламентира, че вземането на
кръв и урина за изследване на концентрация на алкохол и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози се извършва в срока за явяване,
определен в талона за изследване. При невъзможност на лицето да предостави
проба урина и/или при обективна невъзможност за вземане на кръв за
изследване в посочения срок медицинският специалист по чл. 12, ал. 1
отразява причините за забавянето и часа на вземането.
Анализът на тези разпоредби налага еднозначен извод, че медицинският
специалист е бил длъжен да отрази датата и часа на явяване на водача в
амбулаторния журнал на лечебното заведение и да вземе кръвна проба, дори и
в случаите, когато срокът, определен за явяване в талона за медицинско и
химическо изследване е пропуснат, като отрази причината за забавянето и
часа на вземането на пробата. Съгласно реда за установяване концентрацията
на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, установен в Наредбата, не се допуска медицинският специалист да
откаже изпълнението на вмененото му задължение поради закъснение, още
по-малко допуска полицейските служители да изразяват съгласие или
несъгласие за изпълнение на процедурата със същия мотив при положение, че
водачът се е явил в посоченото му лечебно заведение и желае да даде
биологични проби.
Процедурата в от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. е строго формална и в
еднаква степен обвързва отговорностите, както на водачите на МПС, така и на
полицейските служители и медицинските лица, ангажирани с тази дейност.
Неизпълнението на което и да е от задълженията на отговорните лица, води до
нарушаване правото на защита на нарушителя, респ. до издаване на
незаконосъобразно наказателно постановление. В конкретния случай
събраните доказателства сочат, че въпреки явяването на М. в лечебното
заведение и желанието му да даде кръвни проби в присъствието на
служителите на МВР, медицинският специалист не е взел такива със
задължението да отбележи часа на вземането и посочената от водача причина
за забавянето. Следва да се отбележи също, че срокът за явяване по чл.6, ал.6,
т.2 от Наредба №1/2017г. се отнася както за вземането на кръв за химическо
изследване, така и за извършване на медицинско изследване на водача. В
случая заради пропускането на срока е отказано вземане на кръв, но със
същия мотив не е отказано медицинско изследване, каквото е извършено. Този
подход е проява на едно избирателно и незаконосъобразно прилагане на
нормативните разпоредби в ущърб на жалбоподателя. С това същият е бил
лишен от възможността да упражни гарантирано му от закона право и е
довело до невъзможност да се установи по надлежния ред действително ли
при описаните обстоятелства е управлявал ППС след употреба на алкохол, и
ако да – каква е била точната концентрация в кръвта му.
8
При установените фактически обстоятелства в казуса съдът приема, че
вмененото на жалбоподателя нарушение по чл.174, ал.1 ЗДвП не е доказано по
несъмнен начин относно концентрацията на алкохол в кръвта като обективен
признак от фактическия му състав. В случая не е било налице никое от
основанията по чл.6, ал.10 от Наредбата за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта да се приеме показанието на техническото средство. Втората
хипотеза в чл.6, ал.10 - „неявяване в определения срок на посоченото място“,
е приложима само в случаите, когато водачът изобщо не се е явил, не и когато
се е явил със закъснение, съгласно обсъдените по-горе разпоредби на чл.12,
ал.3 и чл.15, ал.5 от Наредбата.
Нарушено е и правото на защита на наказания, тъй като е бил лишен от
възможността чрез лабораторно химическо изследване да провери точността
на показанието на техническото средство, особено предвид близкия до
границата от 0,5 промила резултат и ангажираните доказателства за
доброволно изследване на негови проби кръв в лаборатория на друго лечебно
заведение.
Изложеното обосновава отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно.
Разноски съдът не присъжда на правоимащата страна, тъй като не е
заявена такава претенция.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.3, т.1, вр. ал.2, т.1
от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №25-1158-001261/12.05.2025г.,
издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Перник,
с което на М. С. М., ЕГН **********, с адрес ****, на основание чл.174, ал.1,
т.1 от Закона за движението по пътищата са наложени административни
наказания лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и глоба в
размер 500 лв. за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, установено на
20.04.2025 г. в гр. Перник
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9