№ 3521
гр. София, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:.........
при участието на секретаря .........
като разгледа докладваното от ......... Гражданско дело № 20211110131350 по
описа за 2021 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
......... осъдителен иск за заплащане на обезщетение за причинени му
неимуществени вреди в размер на 20 200 лева, ведно със законната лихва върху
главница, считано от 23.10.2018г. /датата на влизане на присъдата в сила/ до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 10.10.2016г. е привлечен в качеството си на обвиняем по
ДП № 434/2016г. по описа на 01 РУ – СДВР за извършване на престъпление по чл.
354а, ал. 3, предл. второ, т. 1, алт. първа от НК – за това, че на 15.02.2016г. около 17.35
часа в ........., в паркиран лек автомобил марка ........., е държал без надлежно
разрешително съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите високорисково наркотично вещество – един брой спринцовка,
съдържаща смес от кофеин, метадон и амфетамин с тегло 3.00 мл с активно действащ
компонент амфетамин 1.7 % на стойност 90.00 лева.
С присъда по НОХД № 2830/2017г. по описа на СРС, НО, 152 състав,
потвърдена с Решение № 1075/23.10.2018г. по ВНОХД № 3637/2018г. по описа на СГС,
НО, ХIV възз. наказателен с-в ищецът бил признат за невиновен. В резултат на
осъщественото наказателно преследване на ищеца били причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в страх от неизвестния изход от делото, както и от възможността
за извършване на незаконни действия спрямо него; безпокойство; угнетяващото
чувство, че е несправедливо обвинен; промяна в отношението на близките и познатите
на ищеца към него; появата на здравословни проблеми. С оглед изложените
съображения моли съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да
му заплати претендираната парична сума. Прилага писмени доказателства, които като
1
относими към предмета на делото следва да бъдат приети.
В указания законоустановен срок по чл.131 ГПК от ответника ......... е постъпил
отговор, в който взема становище като оспорва като недоказани по основание и по
размер предявените искови претенции. Релевира, че отговорността на държавата за
дейност на правозащитните органи се простират за вредите, пряка и непосредствена
последица от незаконното обвинение и счита, че в случая няма доказателства, които да
установяват действително претърпените вреди като пряк и непосредствен резултат
само от предявеното обвинение. В отговора на исковата молба се оспорва при
условията на евентуалност размера на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди като завишен, несъответстващ на твърдените вреди и на икономическия
стандарт в България, несъобразен с изискванията за справедливост.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3, предл.1
ЗОДОВ.
Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на
следните предпоставки: повдигнато срещу ищеца обвинение за извършено
престъпление; влязъл в сила акт на съд, с който ищеца е оправдан по повдигнатото
обвинение; претърпени неимуществени вреди; причинна връзка между претърпените
вреди и незаконното обвинение.
При анализа на първата от предпоставките – наличие на повдигнато срещу
ищеца обвинение за извършено престъпление, е безспорно установено в отношенията
между страните, а и се установява от приложеното по делото НОХД № 2830/2017г. по
описа на СРС, НО, 152 състав, че с Постановление от 10.10.2016г. ищецът е привлечен
в качеството на обвиняем по ДП № 434/2016г. по описа на 01 РУП – СДВР за това, че
на 15.02.2016г. около 17.35 часа в ........., в паркиран лек автомобил марка ........., е
държал без надлежно разрешително съгласно Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите високорисково наркотично вещество – един брой
спринцовка, съдържаща смес от кофеин, метадон и амфетамин с тегло 3.00 мл с
активно действащ компонент амфетамин 1.7 % на стойност 90.00 лева – престъпление
по чл. 354а, ал. 3, предл. второ, т. 1, алт. първа НК, за което се предвижда наказание
лишаване от свобода от една до шест години и с глоба от две хиляди до десет хиляди
лева. С постановлението спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „Парична
гаранция” в размер на 100.00 лева. Извършените процесуално – следствени
действия на досъдебна фаза включват – разпит на свидетели, назначаване на
2
дактилоскопна експертиза, претърсване и изземване, както и събиране на писмени
доказателства. На 15.02.2017г. – 4 месеца след привличането на ищеца като
обвиняем е внесен в съда обвинителен акт, въз основа на който е образувано НОХД №
2830/2017г. по описа на СРС, НО, 152 състав.
Относно втората предпоставка за уважаване на иска – влязъл в сила акт на съд, с
който ищецът е оправдан по повдигнатото обвинение, следва да се посочи следното: от
приложеното НОХД № 2830/2017г. по описа на СРС, НО, 152 състав се установява, че
на 28.11.2017г. е постановена присъда, с която ищецът е признат за невиновен.
Присъдата е потвърдена с влязло в сила на 23.10.2018г. Решение по ВНОХД №
3637/2018г. по описа на СГС, НО, XIV възз. наказателен с-в.
По отношение на следващите две предпоставки – претърпени неимуществени
вреди и причинна връзка между претърпените вреди и незаконното обвинение,
съгласно ТР № 3/2005г. по т.д. 3/2004 на ОСГК на ВКС държавата отговаря за всички
вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността е обективна
и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк
причинител на вредите. В константната практика на ВКС се приема, че когато при
незаконно повдигнато обвинение се претендират неимуществени вреди в рамките на
обичайния размер – то тяхното настъпване и причинната връзка с незаконния
наказателен процес се предполагат /в този смисъл са и Решение № 480/2012. по гр.дело
№ 85/2012 г., IV г.о. на ВКС; Решение № 138 по гр.д. № 637/2012, IV г.о. на ВКС;
Решение № 457 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1506/2009 г., IV г. о. на ВКС/.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че са налице
всички кумулативно изискуеми елементи на фактическия състав – като претърпяването
на неимуществени вреди и причинната връзка с незаконно водения процес се
установяват както от показанията на свидетеля .......... /л. 22, стр. 2-л. 23/, така и от
въведената с цитираната задължителна практика на ВКС, житейска презумпция,
доколкото ищецът излага твърдения за претърпени неимуществени вреди, които не се
отличават по своя интензитет от обичайното за подобни случаи. В тази връзка от
показанията на разпитания по делото свидетел .......... се установява, че в периода от
2016г. до 2018г. и към момента на разпита им ищецът е преживял и продължава да
преживява редица негативни емоции, изразяващи се в угнетеност, потиснатост,
дискомфорт, постоянен страх, притеснение, промяна в негативна посока, затвореност,
социална изолация, загуба на тегло. В тази връзка следва да се отчете и
обстоятелството, че и в предишни периоди, според свидетеля, ищецът също е имал
„други проблеми със закона”. В този смисъл следва да се посочи, че от представената
по делото справка за съдимост /л. 7-л. 10/ се установява, че ищецът е бил осъждан
многократно.
Предвид гореизложеното искът се явява доказан по своето основание и съдът
3
следва съгласно чл. 52 ЗЗД да определи размера на неимуществените вреди по
справедливост.
Съгласно задължителните за съдилищата указания дадени с ППВС 4/68г.
понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
Сред тези обстоятелства, с оглед спецификата на правното основание по чл. 2, ал. 1, т.
3, пр. 1 ЗОДОВ константната практика на ВКС отнася : тежестта на престъплението, за
което е било повдигнато незаконно обвинение; продължителността на незаконното
наказателно преследване; интензитетът на мерките на процесуална принуда; броят и
продължителността на извършените с участието на подсъдимия процесуални действия;
начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му
и начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната
реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти,
отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние,
характера и интензитета на претърпените емоционални, психически и нравствени
терзания, възраст на увредения, обществено и социално положение, икономическите
условия в страната и стандарта на живот, установената практика за присъждане на
обезщетения при сходни случаи /в този смисъл са Решение № 358 от 06.01.2015г. по гр.
д. № 2026/2014 г. на ВКС, Решение № 149 от 2.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 574/2010
г., III г. о., ГК., Решение № 5 от 13.03.2013 г. по гр. д. № 638/2012г. на ВКС/. Във всеки
случай, за да отговаря на критерия справедливост, определеното от съда обезщетение
следва при отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства, относими към
пострадалото лице и претърпените от него увреждания по най-пълен начин да
обезщетява претърпените от него болки и страдания и в този смисъл да се явява техен
паричен еквивалент /в този смисъл е ППВС 4/68г. и ТР 3/2005 по т.д 3/2004 ОСГК/.
В тази връзка следва да се изтъкне обстоятелството, че обвинението по чл.
354а, ал. 3, предл. второ, т. 1, алт. първа НК е за тежко умишлено престъпление по
смисъла на чл. 93, т. 7 НК, доколкото законодателят е предвидил лишаване от свобода
от 1 до 6 години, което следва да се отчете като обстоятелство, водещо до увеличаване
на интензитета на негативните емоции на жалбоподателя.
Настоящият съдебен състав като съпостави гореизложените задължителни
критерии с установеното от фактическа страна по настоящето дело намира, че
размерът на паричното обезщетение, който най-пълно би съответствал на критерия за
справедливост е 3000 лв.
Във връзка с така определеното обезщетение настоящата инстанция дължи да
отбележи, че намира времето за приключване на наказателното производство като
отговарящо на критериите за разумност на срока. Съгласно трайно установената
4
практика на Европейския съд за защита правата на човека и основните свободи –
разумността на срока за провеждане на наказателното производство следва да се
преценява с оглед фактическата и правна сложност на делото, действията на
подсъдимото лице и действията на компетентните държавни органи, насочени към
приключване на производството с окончателен акт. В конкретния случай се
установява, че обвинението е било повдигнато срещу едно лице, за едно деяние, по
основен състав на престъплението за което е повдигнато обвинение, не са налице
усложнения в наказателния процес от фактическа и правна страна, като
продължителността на делото е била 2 години и 7 месеца, от която – 1 година
досъдебно производство /следва да се отчете обстоятелството, че 4 месеца след
привличането на ищеца като обвиняем е внесен в съда обвинителен акт, въз основа
на който е образувано НОХД № 2830/2017г. по описа на СРС, НО, 152 състав/, която с
оглед броя и естеството на извършените действия по разследване се явяват
сравнително кратък период от време; 9 месеца съдебно производство по НОХД №
2830/2017г. по описа на СРС, НО, 152 състав, което е приключило в рамките на 5
съдебни заседания; 10 месеца съдебно производство по ВНОХД № 3637/2018г. по
описа на СГС, НО, XIV възз. наказателен с-в, което е приключило в рамките на 1
съдебно заседание. Действително следва да се отчете и обстоятелството, че през целия
този период ищецът се е намирал под угрозата от реализиране на най-тежката форма
на наказателна репресия – а именно налагане на наказание лишаване от свобода.
В настоящия случай следва да се вземе предвид и обстоятелството, че до
момента на задържането му във връзка с процесното обвинение ищецът е бил
многократно осъждан. Същевременно следва да се посочи, че при него е имало
безпокойство и притеснение от възможността да бъде предаден на съд и да му бъде
наложено тежко наказание. Както при всеки човек, обвинението е дало неблагоприятно
отражение върху самочувствието и психиката на ищеца. Бил е притеснен, и изнервен
(видно от събраните по делото свидетелски показания на разпитания по делото
свидетел), но не са установени специфични здравословни проблеми от психическо
или физическо естество, обусловени от конкретното разследване, нито е установено
ищецът да е загубил работата си именно поради него. Не се е установила от
показанията на свидетеля и загуба на социален или професионален статус, или загуба
на възможност за трудова и социална реализация. Същевременно обаче са засегнати
защитени от Конституцията на РБ основни човешки права и ценности.
С оглед изложеното, искът е основателен и доказан за сумата от 3000 лева като
за разликата над сумата от 3000 лв. до пълния предявен размер от 20200 лв. следва да
се отхвърли като неоснователен.
Основателно е и искането за присъждане на законната лихва върху главницата,
считано от 23.10.2018г. /датата на влизане на присъдата в сила/ до окончателното
5
изплащане на сумата.
По отговорността за разноските:
Ищецът е направил разноски съгласно приложените доказателства, в размер на
10.00 лева – държавна такса.
Мотивиран от изложеното Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ........., с адрес ........., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 пр. 1 ЗОДОВ да
заплати на Н. АС. Г., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ......... сумата от 3000 /три
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат на водено срещу него наказателно производство по НОХД № 2830/2017г. по
описа на СРС, НО, 152 състав, ведно със законната лихва върху главница, считано от
23.10.2018г. /датата на влизане на присъдата в сила/ до окончателното изплащане на
сумата като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 3000 лева до пълния
предявен размер от 20200 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА ........., с адрес ........., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на Н.
АС. Г., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ......... сумата от 10.00 лева – разноски за
производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6