№ 1770
гр. Плевен, 27.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело №
20244430104159 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Н. Е. П. срещу
„Кредисимо“ ЕАД и „АЙ Тръст“ ЕООД за прогласяване на недействителност на
сключения договор за паричен заем № 2515336, в условията на евентуалност
недействителност на клаузата на чл. 4, ал. 1 от посочения договор, прогласяване на
недействителност на договора за предоставяне на поръчителство, и осъждане на
„Ай Тръст“ ЕООД да заплати сумата от 259,59 лв., платена без правно основание.
В исковата молба се излагат съображения, че между ищеца и „Кредисимо“
ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № 2515336/03.02.2022 г., по
силата на който ищеца е получил от ответника сумата в размер на 1000 лева. На
основание чл. 4, ал.1 от Договора за потребителски кредит ищецът сключил с
ответника „Ай Тръст“ договор за предоставяне на поръчителство, по силата на
който ищецът се задължил да заплати на втория ответник сумата от 400,00 лева, но
чрез и директно на първия ответник – разсрочено, заедно с месечните вноски по
договора за кредит. Ищецът счита, че както клаузата на чл. 4, ал.1 от Договор за
потребителски кредит сключен между ищеца и ответника „Кредисимо“ ЕАД, така
и сключения по повод неговото обезпечение Договор за предоставяне на
поръчителство между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД са нищожни, доколкото сумата за
предоставяне на поръчителство не е включена в ГПР, по който начин се заобикаля
нормата на чл. 19, ал.4 ЗПК, не е установен механизмът на изчисляване на ГПР,
като посоченият такъв в договора за потребителски кредит не съответствал на
реалния. Счита, че е нарушено императивното изискване на чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК,
както и че е приложена заблуждаваща практика по смисъла на чл. 68д, ал.2,т.4 от
ЗЗП , като в приложението на договора е посочена обща сума в размер на 1025 лв.,
а реално се връщала 1425 лв. Договорът за предоставяне на поръчителство според
ищеца изначално бил лишен от основание, тъй като той не получавал насрещна
престация по него. Договорът за поръчителство освен това противоречал на
1
добрите нрави, тъй като е уговорено възнаграждение за поръчител в размер почти
равен на главницата. В заключение, сочи, че със сключването на договора за
поръчителство, на ищеца не е доставена реално извършена услуга, а ответните
дружества са свързани лица, които си разпределят печалбата от икономически по-
слаба страна. Моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.
В отговора на исковата молба ответникът „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД не оспорва
твърдението, че страните са обвързани от сключените договори за кредит и
поръчителства. Ответникът твърди, че при изпълнение на договора за
поръчителство, ищецът е погасил предсрочно цялото задължение и е платил
търсената от него сума в размер на 5,00 лв. Възнаграждението за поръчителство
според ответника се дължало за предоставена услуга по занятия – гарантиране на
задължения на контрагенти. Ответникът описва механизма на сключване на
договорите, като започва от това, че ищецът подава заявка до „Кредисимо“ ЕАД,
като посочва размер на главница и период на кредита, а системата генерира
примерен погасителен план. На този етап кредитополучателят следвало да посочи
дали желае кредитът да бъде обезпечен или не, като избере опцията за
предоставяне на поръчителство от „Ай тръст“ ЕООД. По-нататък
кредитополучателят въвежда своите лични данни, а след това подписва договора за
кредит, общите условия и натиска бутон „Вземи парите сега“. След това и при
избор на поръчителя, страницата се прехвърля автоматично към ел. системата на
ответника, където се визуализира договора за поръчителство, и клиентът имал
право да подпише чрез въвеждане на шест цифрен уникален код, изпратен на
мобилното му устройство. Т.е. сключването на договора за поръчителство по време
следвало сключването на договора за кредит, в независима електронна среда на
„Ай тръст“ ЕООД. Обезпечението, предоставяне от ответника „Ай тръст“ ЕООД
представлявало единствена възможност, но не и задължение за
кредитополучателят. Последният избирал дали да кандидатства или не, като и в
двата случая искането му е щяло да бъде одобрено. Поради това ответникът счита,
че възнаграждението за поръчителство не следвало да се включва в ГПР към
договора за кредит, тъй като не е задължително условия по договора. Кредиторът
нямало как да знае предварително какво възнаграждение ще се уговори между
потребителя и поръчителя. Действително съгласно чл. 8,ал.5 от договора за
поръчителство, кредиторът е овластен да получава плащанията за възнаграждение
на поръчителя, но съгласно чл. 8,ал.4 от договора, потребителят могъл да плати и
по сметка на поръчителя. На последно място, ответникът счита, че наличието на
свързаност между двете ответни дружества не води до извод за оскъпяване на
кредита. Двете дружества представлявали отдели юридически лица с различен
предмет на дейност, и клиентската база на „Ай тръст“ ЕООД не се ограничавала до
тази на „Кредисимо“ ЕАД. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски. Възразява срещу дължимостта на разноски за адвокатско
възнаграждение, платено от ищеца.
В отговора на исковата молба ответникът „Кредисимо“ ЕАД оспорва
предявените искове като неоснователни. Не оспорва твърдението, че страните са
обвързани от договор за кредит, обезпечен с процесния договор за поръчителство,
при размер на кредит от 1000 лв., ГПР 10,50%, ГЛП 10,03%, 3 месечни вноски и
общ размер на кредита от 1275,72 лв. Ответникът счита за неоснователен доводът,
че възнаграждението за поръчителство следва да се включи в ГПР по договора на
осн. чл.19 от ЗПК, тъй като сключването му няма задължителен характер не попада
2
в хипотезата на параграф 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Кредиторът по кредита нямал
информация към датата на сключването на договора за кредит относно размера на
дължимото възнаграждение за поръчителство, тъй като този договор се сключвал
след заемното правоотношение. Ответникът твърди, че не му е известно какво е
възнаграждението предварително и затова не попада в хипотезата на „Общ разход
по кредита“ при изчисление на ГПР съгласно чл. 19 от ЗГР. Действително
„Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай тръст“ АД, но
въпреки това ответникът счита, че двете дружества са самостоятелни със собствен
предмет на дейност и няма данни за договора за поръчителството. Съгласно раздел
трети, чл. 12 от приложимите общи условия, кредитополучателят имал право, но
не бил длъжен да предостави обезпечение на кредита. Потребителят имал право и
едностранно да промени условията по договора преди подписване съгласно раздел
трети, чл. 13 от ОУ. Според ответника, потребителят е имал право и да се откаже от
кредита, обезпечен с поръчителство. Ответникът формира довод, че договор за
поръчителство е договор за поръчка съгласно чл. 280 от ЗЗД, като вземанията по
него възникват за поръчителя, а не кредитора, който не е страна по договора за
поръчителство. Недействителността на договора за поръчителство освен това не
водило и до недействителност на договора за кредит. Възнаграждението на
поръчителя се дължало месечно и за период, който „Ай тръст“ ЕОООД гарантира
като поръчител. По тези съображения ответникът счита, че предявените искове са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. Възразява
срещу дължимостта на адвокатското възнаграждение, платено от ищеца.
В с. з. страните не се явяват, но с депозираните от тях писмени становище
формулират доводи за основателност, респ. неоснователност на предявените
искове. Претендират разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
доказателствени средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи
следното от фактическа страна:
Видно от представения договор за кредит №2515336/03.02.2022 г. и
приложение № 1 към него е, че е сключен между Н. Е. П. и „Кредисимо“ ЕАД, с
предмет предоставяне на паричен заем в размер на 1000 лв., със срок на кредита-3
месеца, падеж 20.05.2022 г., при лихвен процент от 10,03%, ГПР 10,50 % и общ
размер на плащанията 1016,87 лв. Съгласно чл. 3 и 4 от договора кредиторът
„Кредисимо“ ЕАД одобрява заявлението на потребителя след проверка на
кредитоспособността му, а ако потребителят е посочил, предоставя банкова
гаранция до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за
поръчителство до 48ч от подаване на заявлението с одобрено от кредитора лице.
Съгласно чл.4,ал.2 от договора в случай, че не се предостави обезпечение,
заявлението ще се счита за неодобрено, а договорът не пораждал действие между
страните. Съгласно ал.3 в случай, че потребителят не е заявил обезпечение, срокът
за одобрение на заявлението е 14-дневен срок.
Видно от представения договор за поръчителство от 03.02.2022 г. и
приложение № 1 е, че е сключен между Н. Е. П. и „Ай тръст“ ЕООД, по силата на
който поръчителят „Ай тръст“ ЕООД е поел задължението да отговаря солидарно
пред „Кредисимо“ ЕАД за всички задължение поети от потребителя по
потребителския договор. Потребителят е поел задължението да заплати
възнаграждение за поръчителство съгласно чл.8 и сл. от договора, в размер и при
условия съгласно приложение №1 към договора – 258,85 лв., на три вноски,
3
разсрочени наред със задълженията по кредита. При упражняване на правото на
отказ от договора за кредит, потребителят се задължава и да плати възнаграждение
за всички периоди от влизане в сила на договора, до момента, в който е погасил
задълженията си за връщане на главница и лихва по ДПК. Съгласно чл. 12,ал.1 от
договора, същият поражда действие между поръчителя и потребителя, от датата на
сключване на договора за потребителски кредит.
От заключението на допуснатата ССЕ се установява, че по договора за
кредит са извършени плащания в общ размер на 1291,62 лв. от които 444, 00 на
18.04 и 847,62 лв. на 25.04.2022 г. С тези плащания са погасени сумата от 1000 лв.
главница, 14,39 лв. договорна лихва, 2,64 лв. лихва за забава, 15,00 лв. разходи за
извънсъдебно събиране и 259,59 лв. погасени вноски по поръчителство.
Горната фактическа обстановка се установява безспорно от събраните
писмени доказателства и заключение на ССЕ, на които съдът дава пълна вяра.
Документите се ползват с придадената им по закон-чл.178 и чл. 179 от ГПК
доказателствена стойност, а заключението е обективно, пълно, обосновано и
изготвено от компетентно вещо лице.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявени са допустими, обективно съединени отрицателни установителни
искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 2 от ЗЗД, вр чл. 22, вр. чл. 11, т. 9 и т. 10, вр. чл. 19,ал.
4 от ЗПК,чл. 143 ЗЗП, ал. 1 ЗЗП и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД..
Настоящият съдебен състав намира, че ищецът и ответникът „Кредисимо“
ЕАД са обвързани от договор за паричен заем(револвиращ), който съгласно чл. 9 от
ЗПК е потребителски и е сключен от разстояние. Между страните, а и по делото
безспорно се установяват параметрите на заемното правоотношение, но спорно е
дали потребителят е упражнил своето право на отказ съгласно чл. 29 от ЗПК.
Нормата е изрична и съгласно същата, правото на отказ от сключения договор за
потребителски кредит се смята за упражнено при условие, че потребителят изпрати
уведомление до кредитора преди изтичане на крайния срок по ал. 1. Договорът е
сключен на 03.02.2022 г. Не се установява облигационната връзка да е прекратен
поради упражнено право на отказ от потребителя.
При преценка съдържанието на договора за кредит, съдът намира за
основателни съображенията на ищеца за недействителност на договора на
основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, като не се споделя изложеното от
ответника "Кредисимо" ЕАД в обратния смисъл. Длъжникът по правоотношението
– настоящ ищец, има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 вр. т. 12 от
ДР на ЗЗП, поради което същият се ползва със законоустановената потребителска
закрила, регламентирана в ЗПК и ЗЗП. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Регламента на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя. В процесната хипотеза съдът намира, че ГПР по Договор за
потребителски кредит и общата дължима по кредита сума не са коректно посочени,
тъй като възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство
неправилно не е взето предвид при изчисляването на процента на разходите и
4
крайната дължима от потребителя сума. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия
разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и
които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата
е задължително условие за получаване на кредита. Видно от раздел II чл. 4, ал. 2 от
Договора в случай, че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок (48 часа) кредитополучателят
не предостави съответното обезпечение (сред които е и процесното), то ще се
счита, че заявлението за кредит не е одобрено от кредитора и договорът не е
породил действие. Следователно възнаграждението на поръчителя се явява разход
по кредита и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и общата дължима
във връзка с кредита сума, както и включен в ГПР, доколкото сключения договор за
предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко свързани с договора
за кредит. Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в заблуждение
относно действителния размер на сумата, която следва да плати по
договора(1291,62 лв. вместо 1016 лв.), и реалните разходи по кредита, които ще
направи. Това представлява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Предвид изложеното процесният договор за потребителски кредит е
недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК, поради противоречие със закона -
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, и предявеният иск срещу ответника
"Кредисимо" ЕАД се явява основателен.
На следващо място, съдът намира, че ищецът и ответникът „Ай тръст“
ЕООД са обвързани от договор за поръчителство от 03.02.2022 г. Настоящия
съдебен състав намира за нищожен и този договор, тъй като е лишен от основание,
предвид недействителността на договора за кредит, който се обезпечава и във
връзка с който е възникнало акцесорното правоотношението. Т. е. липсва
необходимостта от сключване акцесорния договор и презумпцията на чл. 26,ал.2 от
ЗЗД е оборена. Същият е нищожен и на самостоятелно основание, отново поради
липса на кауза за неговото съществуване. Видно от съдържанието на договора, за
поръчителят е уговорено възнаграждение срещу задължението да поеме наравно с
длъжника задължението за плащане на сумите по кредита. В случая на тяхното
заплащане от поръчителя обаче, за последния се поражда, съгласно договора,
регресно право срещу заемателя за възстановяване на платените от поръчителя
суми (арг. чл. 4, ал. 2 от договора за предоставяне на поръчителство).
Следователно поръчителят получава едно възнаграждение, без реално да
съществува същинско насрещно задължение за него, доколкото сумите, които е
платил подлежат на възстановяване. За длъжника пък заплащането на
възнаграждението се явява безпредметно, защото той всякога ще дължи сумите по
кредита и няма да се освободи от задължението си при погасяването на кредита от
поръчителя. В този смисъл не само, че е налице нееквивалентност на престациите,
но в случая и липсва престация от една от страните по договора – поръчителя,
поради което и този договор се явява недействителен като лишен от основание.
Предвид това, предявеният иск за недействителност на договора за поръчителство
е основателен и следва да бъде уважен.
Налице са и предпоставките на осъдителния иск по чл. 55,ал.1,пр.1 от ЗЗД,
тъй като ищецът е предал сумата по договора за кредит на поръчителя чрез
овластеното от него съгласно чл. 8,ал. 4 ал. 5 от договора за поръчителство, лице –
„Кредисимо“ ЕАД. Именно на кредиторът по ДПК е предадена и сумата от 259,59
5
лв., която е уговорена съгласно чл. 8,ал.1 и ал.2 от договора за поръчителство.
Както се посочи и двата договора са недействителни, поради което предаването на
процесната сума е сторено без правно основание. В хода на производството
ответникът АЙ ТРЪСТ не е провел доказване на факта, че сумата е получена на
правно основание.
При този изход на спора и на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК ищецът има право на
разноски, а ответниците следва да понесат тази отговорност. Ответниците следва
да заплатят на ищцата сумата от 150 лв. за държавна такса и 150,00лв. за вещо
лице, или 125,00 лв. от първия ответник(за предявения срещу него иск и
половината от разноските за вещо лице) и 175,00 лв. от втория ответник.
Ответниците носят отговорност за възнаграждението на един адвокат, дължимо на
основание чл. 78, ал. 7 от ГПК в полза на процесуалния представител на ищеца. От
представените документи се установява, че пълномощникът е предоставил
безплатна правна помощ на ищеца на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
Достатъчно е да е представен договор за правна помощ и съдействие, в който да е
посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от
основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, като не е необходимо страната
предварително да установява и да доказва съответното основание за предоставяне
на безплатна правна помощ / в този смисъл Определение № 191 от 16.01.2024 г. на
ВКС по к. ч. гр. д. № 2447/2023 г., определение № 163/13.06.2016 г. по ч. гр. д. №
2266/2016 г., ГК, І г. о. на ВКС, определение № 319 от 09.07.2019 г. по ч. гр. д. №
2186/2019 г., ГК, ІV г. о. на ВКС/. При определяне на дължимото адвокатско
възнаграждение съдът съобрази възприетото в задължителните Решения на Съда
на ЕС тълкуване (Решение от 25.01.2024 г. по C-438/22, Решение от 23.11.2017 г. по
съединени дела C 427/16 и C 428/16, Решение от 05.12.2006 г. по съединени дела С
94/04 и С 202/04 на голямата камара на CEO) и не следва да прилага НМРАВ при
определяне на адвокатското възнаграждение, което се дължи, тъй като не
съответства на предоставената правна услуга и правна и фактическа сложност на
делото. Производството по делото е приключило при едно открито съдебно
заседание, не се характеризира със значителна фактическа и правна сложност,
ищецът и пълномощникът му не са се явили, и са събрани незначителни по обем
писмени доказателства(представени от ответниците) които са анализирани от вещо
лице. Процесуалният представител на ищеца единствено е изготвил исковата
молба и е подал писмени становища. Общият материален интерес по трите иска е
1551,21 л, но фактите от които произтичат правата на ищеца са едни и същи, и
именно на тях се основават различните искания. Не се установяват допълнителни
разходи или усилия във връзка с осъщественото процесуално представителство.
Съобразно материалния интерес по делото, констатираната по-горе фактическата и
правна сложност, и качеството на предоставената правна услуга, съдът намира, че
дължимото адвокатското възнаграждение е в размер на 280 лв. с ДДС за
разгледаните искове срещу втория ответник, и 200 лв. с ДДС срещу първия
ответник.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен договор за паричен заем №2515336/03.02.2022
г., сключен между Н. Е. П., ЕГН **********, като заемател и „КРЕДИСИМО“
6
ЕАД, ЕИК ***, като заемодател, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 22
от ЗПК, поради противоречие със закона.
ПРОГЛАСЯВА за нищожен договор за предоставяне на гаранция от
03.02.2022 г., сключен между Н. Е. П., ЕГН **********, като потребител и „АЙ
ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК ***, като гарант, на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, поради
липса на основание.
ОСЪЖДА „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, бизнес център „България“, да заплати на Н. Е. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***, на основание чл.55,ал.1,пр. 1 от ЗЗД, сумата от 259,59
лв., недължимо платена по договор за поръчителство при начална липса на
основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, до
окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК ***, гр. ***, бизнес център
„България“, да заплати на Н. Е. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, на осн. чл.
78,ал.1 от ГПК, сумата от 125,00 лв., представляваща разноски за платена
държавна такса и възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, бизнес център „България“, да заплати, на Н. Е. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***, на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК, сумата от 175,00 лв.,
представляваща разноски за платена държавна такса и възнаграждение за вещо
лице.
ОСЪЖДА АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, бизнес център „България“, да заплати на ЕАД „Д. М.“, ЕИК
***, на осн. чл. 78,ал.7 ГПК вр. чл. 38,ал.1,т.2 ЗАдв, сумата от 280лв. с ДДС, за
предоставена безплатна правна помощ на ищеца.
ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, бизнес център „България“, да заплати на ЕАД „Д. М.“, ЕИК
***, на осн. чл. 78,ал.7 ГПК вр. чл. 38,ал.1,т.2 ЗАдв, сумата от 200 лв. с ДДС, за
предоставена безплатна правна помощ на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването на
препис на страните пред ОС Плевен с въззивна жалба.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7