О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
2019 Дупница
Номер Година Град
ГО, IV-ти
Районен съд – Дупница състав
15.11. 2019
на Година
закрито Миглена Кавалова
В заседание
в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
гражданско 2347 2019
дело № по описа за година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, предявена от Н.Д.П., адрес: ***, ЕГН: ********** и З.Т.П., адрес: ***, ЕГН: ********** чрез адв. Е.Й. ***, съдебен адрес:*** срещу В.В.В., адрес: *** и В.Д.Н., адрес: ***, с която искова молба е предявен иск с правно основание чл. 270, ал. 2 от ГПК за прогласяване на нищожността на решение № 8/08.01.2016г., постановено по гр. дело № 121/2015г. по описа на РС – Дупница
При извършване на дължимата проверка по допустимостта на исковата претенция, съдът намира същата за недопустима, поради което производството по делото следва да бъде прекратено, по следните съображения:
Ищците в настоящото производство твърдят (л. 16, абзац 2 от първоначално образуваното по правния спор гр. дело № 1027/2019г. по описа на РС – Благоевград), че съдебното решение, чиято нищожност искат да бъде прогласена е такова, поради неговата неразбираемост, защото волята на съда не може да бъде абсолютно извлечена, като сочат още, че мотивите на съда са ясни и последователни, но не са съответни на постановения диспозитив.
Легално законово определение за
нищожност на съдебно решение липсва, както в отменения Гражданско-процесуалния
кодекс – чл. 209 ГПК (отм.), така и в новия ГПК – чл. 270, ал. 1 ГПК, поради
което съдържанието на понятието се извлича по пътя на тълкуването. В правната
теория и в практиката на ВС и ВКС е прието, че нищожно е това решение, което не
дава възможност то да бъде припознато като валиден съдебен акт, поради липса на
надлежно волеизявление. Липса на волеизявление е налице, когато решението е
постановено от незаконен състав, произнесено е извън пределите на
правораздавателната власт на съда или не може да се направи извод за наличие на
волеизявление, защото не е изразено в писмена форма, липсват подпис или подписи
на съдебния състав под съдебния акт или пък решението е абсолютно неразбираемо
и неговият смисъл не би могъл да се извлече дори при тълкуване. Тук следва да
се има предвид, че мотивите не са част от съдебното решение, а само изясняват
логическите и правните съображения на съда за постановяването на неговия акт.
Затова ако порокът засяга само мотивите към акта, но не и неговия диспозитив
(самото решение в хипотезата на чл. 270, ал. 2 ГПК), няма да е налице
нищожност, а само необоснованост като основание за отмяна на неправилно съдебно
решение в производството по инстанционен контрол (обжалване). Тъй като
единствено волята на съда, изразена в диспозитива на съдебното решение, е
правно обвързваща за страните по делото и представлява волята на съда да се
породят определени правни последици с окончателния му съдебен акт (сила на
пресъдено нещо, изпълнителна сила или конститутивно действие), то решението трябва
да е абсолютно неразбираемо и неговият смисъл да не може да се извлече дори
чрез тълкуване, за да сме изправени пред нищожност. Също така следва да не е
налице и очевидна фактическа грешка, която подлежи на поправяне по реда на чл.
247 ГПК, нито пък непълнота на решението поради непроизнасяне от страна на съда
по целия петитум, която се поправя чрез допълване на решението по реда на чл.
250 ГПК. Нищожно съдебно решение е това, което е постановено без каквато и да
било връзка с предмета на делото (каквито и да са били мотивите). В Решение №
27 от 22.04.2019 г. ВКС, IV ГО по гр. д. № 1321/2018 г. е посочено, че
законодателят не е посочил конкретните пороци, водещи до нищожност на съдебното
решение, но те са изяснени не само от доктрината, но и от съдебната практика –
най-общо в т. 8 ППВС № 1/1985 г., както и в решения на състави на ВС и ВКС по
конкретни хипотези. Така, нищожност на съдебното решение е налице при особено
съществени пороци, между които е и абсолютна неразбираемост на волята на съда,
когато тя не може да бъде изведена и по пътя на тълкуването, вкл. по чл. 251 ГПК, или чрез поправяне по чл. 247 ГПК. Възможно е неяснотата в
съображенията на съда, изложени в съдебния акт, на практика да се приравнява на
липса на мотиви, което съставлява нарушение на съдопроизводствено правило – чл.
236, ал. 2 ГПК. Когато неразбираемостта и противоречието в мотивите е
резултат на формално-невалидни умозаключения, които не могат да са логически
следствия от дадени условия, противоречат на опита и/или научното познание, тогава
е налице необоснованост на решението. В тези случаи – на допуснато
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на необоснованост, щом е
ясно или установимо, какво е постановил съдът по искането, с което е сезиран,
решението е неправилно, а не нищожно. Неразбираемата воля на съда, неясните и
противоречиви мотиви не могат да обусловят недопустимост на съдебния акт,
защото нямат отношение към процесуалните предпоставки относно съществуването
или упражняването на правото на иск.
Предвид изложеното в исковата молба като основания за нищожност на соченото съдебно решение и изложеното по – горе, и тъй като липсва правен интерес от заявения установителен иск от ищците - въведените с исковата молба твърдения, не са такива, които да обуславят нищожност на решението, а касаят неправилността на решението, за която неправилност има друг процесуален ред за контрол, производството по делото следва да се прекрати, като недопустимо.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр.дело № 2347/2019 год. по описа на РС – Дупница, като недопустимо.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Кюстендил в едноседмичен
срок от връчването му на ищците.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: