РЕШЕНИЕ
№ 417
гр. София, 03.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Веселина Вълева
Членове:Красимира Костова
Нина Ив. Кузманова
при участието на секретаря Даниела Г. Йорданова
в присъствието на прокурора Биляна Ем. Дукова
като разгледа докладваното от Нина Ив. Кузманова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20241000601127 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С Присъда № 45 от 22.03.2024 г. по НОХД № 585/2024 г., СГС, НО, 18
състов, е признал подсъдимия К. В. Г. за ВИНОВЕН в това, че на 23.06.2021г.
в гр.София, на ул.Боян Дановски в района на кръстовището с ул.Методи
Андонов, при управление на МПС-товарен автомобил марка Ивеко, модел
35С, с ДК № ******** в нарушение на правилата за движение, визирани в
чл.40 ал.1 и ал.2 от ЗДвП, по непредпазливост е причинил смъртта на И. Г. Г.а
-престъпление по чл.343, аб.1 б. „В“, вр. чл.342, ал.1 пр.3 от НК, за което на
основание чл.58А, ал.4 вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК го е ОСЪДИЛ на ЕДНА
ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, а на основание
чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на наказанието с изпитателен срок
от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
Със същата присъда, подсъдимият К. Г. е осъден да заплати на
гражданския ищец Г. И. Г. сумата от 90 000 лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната
1
лихва, считано от 15.07.2021г. до окончателно изплащане на сумата, като
гражданският иск е отхвърлен за разликата над уважения до пълния предявен
размер от 150 000 лева.
На основание чл.189, ал.1 от НПК подс.Г. е осъден да заплати
направените по делото разноски в размер на 2489,40 лева по сметка на СДВР/
за платени възнаграждения на вещите лица в хода на досъдебното
производство/; сумата от 3600 лева, представляваща държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск, както и по пет лева за всеки служебно
издаден изпълнителен лист.
Недоволен от присъдата, в гражданско-осъдителната й част, е останал
подс. К. Г., който чрез защитника си от адв.Б. К., я обжалва с оплаквания за
незаконосъобразност на присъдата в атакуваната част. Възразява се срещу
размера на присъденото в тежест на подсъдимия обезщетение за
неимуществени вреди, като се твърди, че е нарушен принципът на
справедливост по чл.52 от ЗЗД. Според защитника, при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди, не са отчетени допуснатите от
пострадалата пешеходка И. Г.а нарушения на ЗДвП и нейният принос за
настъпване на ПТП, поради което и присъденото обезщетение се явява
завишено. Изразява се също несъгласие с присъждането на законна лихва
върху уважения размер на гражданския иск, като в тази връзка се твърди, че е
било допуснато нарушение на закона, понеже в производството не е бил
предявен акцесорен иск за присъждане на законна лихва. В този смисъл се
иска присъдата да бъде изменена в частта по отношение на предявеният
граждански иск, като се намали размера на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди до 45 000 лева, както и да се обезсили в частта, с която
подсъдимият Г. е осъден за заплати законна лихва върху уважената част от
иска.
В съдебно заседание представителят на А. П.-София предлага жалбата
да се остави без уважение, а присъдата да бъде потвърдена. Застъпва
становището, че присъдата е законосъобразна и обоснована, а присъденото
обезщетение - справедливо.
В съдебното заседание пред въззивната инстанция повереникът на
частния обвинител и граждански ищец-адв.Я. се присъединява към
становището на прокурора и пледира за потвърждаване на
първоинстанционната присъда като обоснована и законосъобразна. Поддържа
се довода, че определения размер обезщетение за неимуществени вреди е
справедлив.
Защитата на подсъдимия в съдебно заседание пред настоящата
2
инстанция поддържа жалбата, възпроизвеждайки обективираната в нея
мотивация. Пледира присъдата да бъде изменена в обжалваната част досежно
размера на присъденото в полза на гражданския ищец обезщетение, като
същият бъде намален, отчитайки съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалата. Претендира се отмяна на присъдата, в частта относно
присъдената законната лихва, като в този смисъл се акцентира на акцесорния
характер на този иск, който не е бил предявен и претендиран в молбата за
конституиране.
Подсъдимият К. В. Г. поддържа доводите изложени от защитника си и
моли да бъде уважена подадената жалба.
Апелативният съд, като съобрази доводите на страните, провери
служебно правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл.
314 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
По отношение на фактическа обстановка, първоинстанционният съд е
изследвал в тяхната съвкупност всички доказателства събрани в досъдебното
производство, както и направеното от подсъдимия самопризнание и е
установил по безспорен начин приетата фактическа обстановка. Същата не се
оспорва от страните относно фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, които са признати изцяло от подсъдимия Г..
Установено е, че на 23.06.2021 г. около 10:40 часа в гр. София, на ул.
„Боян Дановски“ в района на кръстовището й с ул. „Методи Андонов“, подс.
К. Г. управлявал товарен автомобил марка „Ивеко“, модел „35С“ с peг. №
********, собственост на „Експрес логистика и дистрибуция“ ЕООД, където
работел като търговски представител. Преди това той бил паркирал
автомобила до левия тротоар /гледано в посока към бул. „Драган Цанков/ на
ул. „Боян Дановски“, непосредствено след кръстовището с ул. „Методи
Андонов“, като предната му част била в посока към бул. „Др. Цанков“, а
задната - към бул. „Цариградско шосе“. Преди да се качи в товарния
автомобил и потегли, подс. Г. го заобиколил откъм задната страна, качил се на
шофьорското място и след известно време - около половин минута, той
предприел маневра на заден ход с цел да излезе от реда на паркиралите преди
него автомобили.
По същото време, пешеходката И. Г. Г.а на 79 години, също се
намирала на платното за движение на ул. „Боян Дановски“ в близост до
кръстовището й с ул. „Методи Андонов“. Г.а предприела преминаване зад
3
товарния автомобил на подсъдимия, като първо преминала бавно и полека
покрай дясната страна и успоредно на намиращия се в покой автомобил,
където на шофьорското място седял подсъдимият. В момент, когато
пешеходката била зад товарния автомобил, на разстояние около 3 метра от
него, подсъдимият потеглил на заден ход със скорост от порядъка на 4,2
км/час. След потеглянето, автомобилът изминал около четири метра и тъй
като подсъдимият не възприел преминаващата пешеходка, не реагирал чрез
спиране. Вследствие на това негово поведение, в рамките на кръстовището
последвал удар със задната част на автомобила и тялото на пешеходката Г.а.
От придадената кинетична енергия, тя паднала върху пътната настилка на
дясната си страна. От удара на автомобила получила травматични
увреждания, както и травми от падането върху терена.
След сблъсъка, подс. Г. спрял веднага автомобила и потеглил обратно
на преден ход със скорост 3,6 км/ч, изминал около 3 метра и спрял. Моментът
на катастрофата бил възприет от свид. С. Я., който веднага оказал помощ на
пострадлата. Св.Я., който бил лекар, извадил езика на пострадалата. Обърнал
тялото странично, с цел да не се задуши от изтичаща от устната и носната
кухина кръв. Подс. Г. също отишъл зад автомобила и свид. Я. му казал да се
обади на тел. 112, което той направил. Дошлият на място екип на ЦСМП-
София, транспортирал пострадалата за оказване на медицинска помощ.
И. Г. Г.а била приета за лечение в УМБАЛ „Св. Анна“- София по
спешност с работна диагноза тежка черепно-мозъчна травма и фрактура на
дясна предмишница, с опасност за живота. Била й направена операция.
Въпреки проведеното лечение, състоянието й останало тежко и независимо от
оказаното комплексно лечение, на 15.07.2021г. Г.а починала в резултат на
получените от пътния инцидент травматични увреждания.
Характера на причинените травматимни увреждания на пострадалата
И. Г.а е установен от заключенияето на изготвената и приета СМЕ-за, според
която причината за смъртта на Г.а, настъпила на 15.07.2021г., е острата
циркулаторна и дихателна недостатъчност в резултат на тежката черепно-
мозъчна травма.
Установено е от заключението на изготвената по делото комплексна
медицинска, видеотехническа и автотехническа експертиза, че причината за
смъртта е в пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка с получените
при ПТП-то травми. Експертите са изследвали скоростта на автомобила при
движението му на заден ход, отстоянието от мястото на удара, опасната зона
за спиране на автомобила за конкретните пътни условия, поради което
приемат, че причините за настъпване на произшествието, от направения
технически анализ, се дължат на субективните действия на водача на товарния
автомобил, който е привел автомобила в движение на заден ход в момент, в
който зад автомобила се е движила пострадалата пешеходка, като поясняват,
че водачът е имал възможност да забележи пешеходката, когато тя е
4
преминавала от дясната страна на автомобила му с посока отпред назад и не е
имал техническа възможност да я забележи когато тя се е движила зад
автомобила до момента на настъпване на удара. Експертите са заключили, че
технически правилните действия на водача на МПС при движение назад
изискват той да се убеди, че зад него няма други участници в движението.
От заключението на изготвената по делото допълнителна видео и
автотехническа експертиза е установено също, че в представения
видеоматериал водачът е заснет два пъти да се качва през шофьорската врата и
съответно да минава зад буса всеки път преди да се качи в кабината.
Пострадалата е имала техническа възможност да се движи по тротоара, а не
по пътното платно.
Правилно производството се е развило по реда на чл.371, т.2 от НПК,
като първостепенният съд вярно е преценил, че направеното самопризнание се
подкрепя от доказателствените източници-конкретно от заключенията на
изготвените експертизи-комплексни и медицинска такава, от показанията на
разпитаните свидетели и обясненията на подсъдимия, както и множеството
писмени доказателства.
Въз основа на приетите за установени фактически положения,
първоинстанционният съд е стигнал до правилния правен извод, че
подсъдимият К. Г. е осъществил от обективна страна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б “в”, вр. чл. 342, ал. 1 НК за това,
че на 23.06.2021г. в гр.София, на ул.Боян Дановски в района на кръстовището
с ул.Методи Андонов, при управление на МПС-товарен автомобил марка
Ивеко, модел 35С, с ДК № ******** в нарушение на правилата за движение,
визирани в чл.40 ал.1 и ал.2 от ЗДвП, по непредпазливост е причинил смъртта
на И. Г. Г.ав. Вярно е преценил, че с действията си, при движение с
автомобила на заден ход, без да се убеди, че зад него няма други участници в
движението, подсъдимият е нарушил разпоредбите на чл.40, ал.1 и ал.2 от НК.
Заканосъобразно е отчетено, че извършеното нарушение е в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат.
Вярно е установено осъществяването на състава на престъплението от
субективна страна, като правилно е прието, че подсъдимият е действал при
форма на вина небрежност, като не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици на деянието, но е могъл и е бил длъжен да ги
предвиди.
Обосновано не е бил възприет довода за квалифициране на
инкриминираното деяние по привилегилования състав на чл.343а от НК, като
правилно е отчетено от решаващият съд, че обаждането на спешен телефон и
съобщаването за настъпило произшествие, не може да бъде преценено като
достатъчно за приложението на този текст. Още повече, че гласните сведения
сочат на действия от страна на св. Я. за спасяване живота на пострадалата, а
не за такива от страна на подсъдимия Г..
5
При определяне на наказанието по реда на чл.58а от НК,
първостепенният съд правилно е приложил разпоредбата на чл.2, ал.2 от НК
за по-благоприятно наказателно-правно третиране на подсъдимия и е отчел
наличие на многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, които
са дали основание да се приеме наличие на основанията по чл.55, ал.1, т.1 от
НК за определяне на наказание под най-ниския предвиден в закона размер.
Такива безспорно са чистото съдебно минало на подсъдимия положителните
характеристични данни, трудова и семейна ангажираност, процесуалното му
поведение, както и поведението на пострадалата, довело до съпричиняване на
вредоносния резултат. Така определеното на подс. Г. наказание от една година
и шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено по реда на
чл.66, ал.1 от НК с подходящ изпитателен срок от четири години, ще
съдейства в максимална степен за постигане целите на наказанието по чл.36 от
НК. Поради това, въззивният съд споделя изцяло мотивите на първата
инстанция да приложи разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК и да не наложи на
подс. Г. кумулативно предвиденото наказание по чл.37, ал.1, т.7 от НК, което
неоправдано ще възпрепятства възможността на подсъдимия да полага труд и
да полага необходмите грижи за семейството си.
Настоящият състав намира, че в хода на воденото първоинстанционно
производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила,
правилно е приложен материалниая закон, а наложеното на подс. Г. наказание
е справедливо. Впрочем, в наказателно-правната част на присъдата не се
съдържат никакви оплаквания.
Предмет на въззивното обжалване е присъдата в гражданско-
осъдителната й част, като от страна на подсъдимия и неговия защитник са
изложени доводи за несправедливо завишен размер на гражданският иск и за
незаконосъобразно присъждане на законна лихва върху сумата, без да е
направено искане за това.
Първостепенният съд е обсъдил всички обстоятелства, имащи значение
за решаване въпроса за гражданската претенция на ицеща Г. Г.: установената
родствен връзка и близост между майка и син, страданията, които ищецът е
преживял през периода около три седмици от произшествието до
настъпването на смъртта, когато пострадалата е била в реанимация,
емоционалната връзка между двамата, изградените отношения на
взаимопомощ, обстоятелството, че Г. тежко е преживял внезапната загуба на
своята майка И. Г.а, която е била единствен негов родител. С оглед
изложеното, при съобразяване на горните обстоятелства, за справедливост по
смисъла на чл.52 от ЗЗД, следва да бъде приет определеният от СГС размер на
обезщетението от 90 000 лева. Обстоятелството, че пострадалата И. Г.а е
допринесла със своето поведение за настъпване на вредоносния резултат, е
било отчетено като смекчаващо отговорността обстоятелство, но наред с това
е повлияло и взетото решение по отношение на гражданската претенция.
Установено е, че пострадалата пешеходка се е движела на платното за
6
движение, а не на тротоара и не е взела мерки за своята безопасност, с което
си поведение е нарушила разпоредбите на чл. 108, ал.1 от ЗДвП. Степента на
съпричиняване, с оглед реализиране на посоченото нарушение от страна на
пострадалата, е намерило израз при обсъждане параметрите на гражданската
отговорност, като претендираният граждански иск не е уважен в пълен
размер, а е редуциран до размера от 90 000 лева. За разликата до пълния
предявен размер, искът е отхвърлен като недоказан. Отчитайки всички
изложени по-горе обстоятелства, въззивният състав намира, че с уважения
размер на гражданският иск е постигнат справедлив баланс между
претърпените вреди в резултат на деликта и паричното измерение на нуждата
от обезвреда. Ето защо, оплакванията за несправедливост на присъдения
размер на гражданския иск за неимуществени вреди, са неоснователни.
Основателно обаче, според настоящият въззивен състав, е
възражението, развито във въззивната жалба за незаконосъобразно
присъждане на законна лихва върху сумата, считано от датата на настъпване
на смъртта на пострадалата - 15.07.2021г.
С молбата за конституиране от 28.02.2024г., депозирана и поддържана в
съдебно заседание от същата дата, пострадалият Г. И. Г., като наследник на
починалата И. Г. Г.а, е предявил претенция за конституиране в качеството на
частен обвинител и граждански ищец, като в последното качество е предявил
спрямо подс. К. В. Г. иск за неимуществени вреди в размер на 150 000 лева на
основание чл.45 от ЗЗД. Този иск е приет за съвместно разглеждане в
наказателния процес. При предявяване на граждански иск за съвместно
разглеждане, пострадалият е длъжен до посочи в молбата си не само характера
и размера на претърпените вреди, но и да поиска лихви, ако обаче желае да
получи такива. Няма проблем молбата да бъде писмена или устна. Видно от
писмената молба/ на л.31 от НОХД/, както и от заявеното от пострадалия и
неговия повереник в хода на разпоредителното заседание пред първата
инстанция, не е претендирано заплащане на законна лихва върху главницата.
Подобно искане не е развито и в хода на съдебните прения. В цялото
производство от страна на гражданския ищец и неговия повереник е
поддържано единствено искането за уважаване на гражданския иск за
неимуществени вреди в претендирания с молбата размер. Така, напълно
резонни са възраженията, развити във въззивната жалба, че
първоинстанционният съд се е произнесъл по искане, което не е било
предявено. Поради което и присъждането в тежест на подсъдимия на законна
лихва върху уважения размер на иска, се явява неправилно.
По изложените по-горе в мотивите съображения, присъдата на
Софийски градски съд следва да се отмени в тази част, с която е присъдена
законна лихва върху уважения размер на гражданския иск за неимуществени
вреди.
В останалата част присъдата като правилна и законосъобразна следва
7
да се потвърди.
При цялостната служебна проверка на обжалвания съдебен акт, извън
релевираните в жалбата доводи, САС не констатира първостепенният съд да е
допуснал съществени нарушения на процесуалния закон, които да налагат
нейната отмяна и връщане за ново разглеждане.
Предвид горното и на основание чл.337, ал.3 и 338 от НПК, САС, 11
н.с.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда №45 от 22.03.2024г. постановена по НОХД №
585/2024г. по описа на Софийски градски съд, НК, 18 н.с. в частта, с която е
присъдена законна лихва върху уважения размер на гражданския иск за
неимуществени вреди.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред Върховния
касационен съд на Република България в 15-дневен срок от съобщението за
изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8