и за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 290/08.10.2007, постановено по гр. д. № 357 по описа на Момчилградския районен съд за 2006 г., Мустафа Айдън Апти е осъден да заплати на Мехмед Метин Осман от гр. Джебел сумата в размер на 2300 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 13.06.2006 г. до окончателното изплащане на сумата на основание чл. 45 от ЗЗД. Присъдени са и разноски по делото. Недоволен от така постановеното решение в частта му относно размера на присъденото обезщетение, е останал жалбодателят Мустафа Айдън Апти, който счита същия за прекомерно завишен. Атакува решението като незаконосъобразно и постановено в противоречие със събраните доказателства. Сочи, че съдът уважил изцяло претенцията на ищеца, който твърдял, че му били причинени едновременно два вида телесни увреждания по смисъла на НК- тежка, изразяваща се в счупване на долната челюст и лека, изразяваща се в кръвонасядане по лицето. Счита, че отговорността му по чл. 45 от ЗЗД била деликтна и следвало да носи отговорност само за виновното му поведение от извършеното престъпление по чл. 129 от НК, но не и за такова по чл. 130 от НК. Не оспорва, че била налице влязла в сила присъда за извършено деяние по чл.129 от НК, но не и за деяние по чл. 130 НК, което се преследвало по тъжба на пострадалото лице. Съдът следвало да уважи иска само относно вредите, които са пряка и непосредствена последица от извършеното престъпление по чл. 129 от НК, но не и по чл. 130 от НК. Съдът определил завишен размер на обезщетението, без да съобрази критериите за справедливост и степента на неимуществените вреди, настъпили в следствие извършеното престъпление. Моли да се отмени атакуваното решение и се постанови друго, с което размера на обезщетението бъде намален. В съдебно заседание жалбодателят не се явява и не се представлява. Ответникът не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В писмено становище пълномощникът му моли да се остави в сила атакуваното решение. Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства по повод и във връзка с подадената жалба, констатира: Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предявени са два обективно съединени иска за сумите 2000 лв. неимуществени вреди за причинена средна телесна повреда и за сумата 300 лв. неимуществени вреди за причинена лека телесна повреда. Ищецът твърди в исковата молба, че ответникът Мустафа Айдън Аптиот гр. София бил признат за виновен по НОХД № 145/2006 г. по описа на Районен съд- Момчилград в това, че на 13.06.2006 г. в с. Софийци, община Джебел му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долната челюст, което довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето. За извършеното престъпление му било наложено наказание "пробация" за срок от 6 месеца. Наказателното дело приключило със споразумение по смисъла на чл. 414 ж и сл. от НПК, което било одобрено от съда на 25.07.2006 г. и съгласно разпоредбата на чл. 381 и сл. от НПК имало последиците на влязла в сила присъда. Ищецът твърди, че на 13.06.2006 г. около 13.30 часа ответникът пътувал с личния си автомобил „Пежо- 306" с рег. № СА 18-32 АК от с. Вълкович, община Джебел в посока Момчилград. В района на спирка в с. Софийци, община Джебел на десен завой, ответникът се разминал с управлявания от ищеца лек автомобил „Ауди- 80" с рег. № К 37-71 АА, при което двата автомобила леко се ударили странично и се счупили левите им огледала. Ищецът и ответникът излезли от автомобилите си и ответникът нанесъл на ищеца удар с юмрук по лицето в областта на долната му челюст, след което се качил на автомобила си и потеглил. Вследствие на удара по лицето в областта на долната челюст, ищецът получил телесни увреждания- счупване на долната челюст, което довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето за срок един и половина- два месеца, съставляващо средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК и- кръвонасядане по лицето, съставляващо лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал. 1 от НК. От описаните телесни увреждания, ищецът претърпял силни болки и страдания и понастоящем имал затруднения при храненето и говоренето, и изпитвал силни болки. За претърпените увреждания на основание чл. 45 от ЗЗД претендира неимуществени вреди в общ размер на 2300 лв., от които- за причинената средна телесна повреда 2000 лв. и за причинената му лека телесна повреда- 300 лв., както и лихви върху сумите, считано от датата на увреждането 13.06.2006 г. Видно от приложеното като доказателство НОХД № 145/2006 г. по описа на районен съд Момчилград било образувано дознание № 145/2006 г. по описа на РПУ- Момчилград. С протоколно определение от 25.07.2006 г. Районен съд- Момчилград одобрил споразумение по наказателното дело, с което признал ответника в настоящето производство за виновен в това, че на 13.06.2006 г. в района на с. Софийци, община Джебел причинил на Мехмед Метин Осман от гр. Джебел средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долната челюст, което е довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето- престъпление по чл. 129 ал.1 от НК и му наложил наказание „пробация" за срок от 6 месеца. От показанията на разпитания по делото свидетел Метин Ахмед Осман- баща на ищеца, след пътно- транспортното произшествие, при което ответникът причинил телесните увреждания на сина му, последният бил на лечение в гр. Пловдив, където бил лекуван и му били поставени шини.Ищецът изпитвал силни болки, хранел се около 50 дни със сламка, все още имал незарастнал зъб. При така изяснената фактическа обстановка, съдът приема предявения иск за неимуществени вреди в размер на 2000 лв. за причинената на ищеца средна телесна повреда за основателен и доказан. Съгласно разпоредбата на чл. 222 от ГПК /отм./ влязлата в сила присъда на наказателния съд, респ. влязлото в сила споразумение по НОХД № 145/2006 г. по описа на Районен съд- Момчилград, е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следва поради това да се приеме, че ответникът е извършил спрямо ищеца по иска противоправно деяние. На ищеца в резултат на противоправното поведение на ответника, който е действал виновно, е била причинена средна телесна повреда, за чийто вид, характер и тежест не се спори. Същият е претърпял болки и страдания, поради факта на увреждането, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното деяние. Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като вината се предполага до доказване на противното. В случая безспорно е установено противоправно и виновно поведение на ответника по иска. Установена е причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. С оглед критериите за справедливост, визирани в чл. 52 от ЗЗД, вземайки предвид характера и степента на получените увреждания на ищеца, продължителността на претърпените болки, страдания и неудобства, съдът приема, че искът за обезщетение за неимуществени вреди е основателен и доказан до размера на 2000 лв. Следва поради това ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 2000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от увреждането- причинената средна телесна повреда. Основателна е и претенцията за лихви върху сумата, която се дължи, считано от датата на увреждането. Като е стигнал до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Основателна е и претенцията на ищеца за сумата в размер на 300 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за причиненото му кръвонасядане по лицето, съставляващо лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал. 1 от НК. Цитираното по- горе споразумение по наказателно дело № 145/2006 г. по описа на Момчилградския районен съд не касае твърдяната в исковата молба лека телесна повреда, но в дознание № 145/2006 година по описа на РПУ- Момчилград, е приложено съдебно- медицинско удостоверение № 162/2006 г., от което се установява, че на ищеца Мехмед Метин Осман, освен счупване на долната челюст, е било причинено и кръвонасядане по лицето, за което увреждане същият претендира обезщетение. И от това увреждане ищецът е претърпял болки и страдания, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното деяние на ответника и съгласно чл. 45 от ЗЗД следва да бъде обезщетен. Впрочем, доказан е и иска за неимуществени вреди за причинена лека телесна повреда на ищеца, поради което следва да се уважи. С оглед на изложеното и по справедливост с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът намира, че сумата в размер на 300 лв. е достатъчна да обезщети ищеца за тези вреди. Сумата следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на увреждането. Като е стигнал до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Разноски по делото не се претендират и не следва да се присъждат. Водим от изложеното и на основание чл. 208 ал. 1 от ГПК /отм./ във връзка с § 2 ал. 2 от ГПК, въззивният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 290/08.10.2007, постановено по гр. д. № 357/2006 г. по описа на Момчилградския районен съд. Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1/ 2/ |