Решение по дело №295/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 50/15.04.2011 г., постановено по Г.д. № 1135 по описа за 2010 г., Кърджалийският районен съд е признал за недоказано оспорването истинността на вносна бележка за внесен депозит за вещо лице по сметка на ОС – К. и банкова комисионна с № */10.03.2010 г., вносна бележка за внесен депозит за вещо лице по сметка на ОС – К. и платена банкова комисионна № */26.03.2010 г., договор за правна помощ от * г. и вносна бележка за внесен депозит за вещо лице по сметка на ОС – К. и платена банкова комисионна № */29.04.2010 г., всички находящи се във в.Г.д. № */2010 г. по описа на ОС – К.. Със същото решение е отхвърлен предявеният от “Т. – К” О. – Г.К. У.”И. В.” № *, ЕИК * срещу Р. Р. С. в качеството му на * с рег. № *, с район на действие ОС – К., Г.К., бУ.”Б.” № *. комплекс “О”, О. № *, иск с правна квалификация чл.441 от ГПК, във вр. с чл.45 от ЗЗД за сумата от 1 943 лв., представляваща разноски по в.Г.д. № 109/2010 по описа на ОС – К., ведно със законната лихва, считано от 06.07.2010 г., от която 30 лв. за съдебна такса за обжалванÕ и 3 лв. комисионна за банка, 1500 лв. за адвокатски хонорар, 400 лв. хонорар за вещо лице и 10 лв. комисионна за банка. “Т. – К” О. – Г.К. е осъдена да заплати на Р. Р. С. сумата 600 лв., представляваща разноски по делото.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът “Т. К” О. – Г.К., който го обжалва чрез своя процесуален представител в частта, с която са отхвърлени предявените искове и дружеството е осъдено да заплати разноски, като незаконосъобразно, необосновано и постановено при процесуални нарушения. В жалбата се сочи, че се претендирали разноски, направени не в изпълнителния процес, а такива по повод незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител. Неправилно било отказано приложението на чл.441 от ГПК, който уреждал отговорността на съдебния изпълнител от незаконосъобразни изпълнителни действия на основание чл.45 от ЗЗД. Вредите на съдебния изпълнител нямали връзка с чл.79 от ГПК. Установяването на незаконосъобразност на действията на съдебния изпълнител ставало по пътя на обжалването и с решение на съда, което не правело вредата от тези действия непряка. Вредата включвала разноските, които били направени, за да се стигне до релевантния извод за незаконосъобразност на изпълнителните действия. Имало задължителна процедура, която следвало да се спази, поради което вредите били преки, причинени от действията на съдебния изпълнител. При обжалването на действията на съдебния изпълнител не се присъждали разноски, защото имало друг ред по чл.441 от ГПК. Моли съда да отмени решението на Кърджалийския районен съд в обжалваната му част, като уважи предявените искове. Претендира разноски за двете инстанции. В съдебно заседание въззивникът, представляван от процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените в същата и в представена писмена защита съображения.

Въззиваемият Р. Р. С., представляван от своя процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна в представен отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК. В отговора се сочи, че съгласно разпоредбите на чл.435 – 438 от ГПК в този вид производство не било предвидено присъждането на разноски в полза на страната, спечелила делото. Съдът подробно изложил мотиви като посочил, че разноски се присъждали само в случаите, предвидени в закона – ГПК. При липсата на такава възможност законодателят предвидил понасянето на разноските от страната, която ги е направила, в която връзка била и посочената съдебна практика – ТР № 3/12.07.2005 г. на ВКС по т.д. № 3/2005 г. на ОСГК. Сочи се, че в изпълнителния процес разноските се понасяли от длъжника и характерът и целта на това правило кореспондирало с целта на изпълнителното производство – бързо и своевременно изпълнение. Твърди се, че направените разноски били в резултат на упражняването на едно процесуално право на ищеца – в качеството му на трето лице по изпълнителното дело ипотекарен длъжник да обжалва действията на частния съдебен изпълнител. Първоинстанционният съд правилно посочил, че разходите за държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатски хонорар не били пряк резултат от незаконосъобразни действия на ответника, а в резултат на упражняване на едно процесуално право на ищеца в изпълнителния процес. Срещу всяко действие ищецът получил определен резултат – таксата позволила образуването на дело и разглеждането на жалбата, депозита за вещо лице довел до извършване на експертиза, адвокатският хонорар довел до осъществено процесуално представителство, като не можело да се приеме, че тези разходи били вреда а още повече пряка и непосредствена. Твърди, се че ищецът не бил активно легитимиран да предяви иск по чл.441 от ГПК, тъй като посоченият текст в редакцията му от 01.03.2008 г. предвиждала че съдебният изпълнител отговарял за вреди причинени на длъжника. Въззивникът не бил длъжник по изпълнителното дела, а трето лице и не бил в кръга на лицата, имащи право да претендират възмездяване на вреди, причинени от незаконосъобразни действия на частния съдебен изпълнител. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на Кърджалийския районен съд. Претендира разноски. В съдебно заседание въззиваемият, представляван от процесуалния си представител, оспорва въззивната жалба по изложените в отговора и в представена писмена защита.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във в­ъзка с оплакванията изложени от жалбодателя констатира:

Жалбата е допустима, а по същество разгледана е частично основателна .

Предявен е иск по чл.441 от ГПК във вр. с чл.45 от ЗЗД за заплащане на вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение. Ищецът сочи в исковата молба, че претърпял вреди от незаконосъобразни действия на ответника, изразяващи се в заплатени държавна такса, възнаграждение за вещо лице, адвокатски хонорар и банкови комисионни. Ответникът оспорва иска като сочи, че искът е недопустим поради липса на активна легитимация и неоснователен, тъй като ищецът не бил задължен да подава жалба и да иска разглеждането на делото в открито съдебно заседание, както и, че не било доказано извършването на разноските от него.

С решение № 121/25.05.2010 г., постановено от Кърджалийския окръжен съд по в.Г.д. № 109 по описа за 2010 г. са отменени действията на ЧСИ Р. С. с рег. № *, с район на действие ОС – К. по изп. д. № */2009 г. по описа на същия, а именно: извършената на 02.03.2010 г. публична продан на недвижим имот, представляващ първи етаж на *, находящ се в Г.К., кв.”В.”, състоящ се от *, п*, * с., * х*, 3 с., вътрешен коридор със стълбище към сутерена, два товарни асансьора, свързващи сутерена с първия етаж с обща застроена площ * кв.м., материализирани в протокол за обявяване постъпилите наддавателни предложения на купувач от 02.03.2010 г., с който “С– Г.К. е обявено за купувач на описания недвижим имот за сумата от * лв. Производството по делото е било образувано по жалба на “Т. К” О. – Г.К., като е заплатена държавна такса в размер на * лв. и банкова комисионна от 2 лв., възнаграждение за вещо лице в размер на 300 лв. и банкова комисионна в размер на 10.50 лв., както и адвокатски хонорар в размер на 1500 лв.

При тези данни съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.441 от ГПК, във вр. с чл.45 от ЗЗД е основателен и доказан до размера на 1827.50 лв., като в тази част решението на Кърджалийския районен съд е неправилно и като такова следва да бъде отменено. Съгласно разпоредбата на чл.441 от ГПК, в редакцията й от ДВ бр.50, в сила от 01.03.2008 г., частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл.45 от ЗЗД за вредите причинени на длъжника от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. Разпоредбата на чл.74 от ЗЧСИ предвижда аналогично разрешение относно отговорността на частния съдебен изпълнител. В случая безспорно е, че с решение № 121/25.05.2010 г., постановено от Кърджалийския окръжен съд по в.Г.д. № 109 по описа за 2010 г. са отменени действията на ЧСИ Р. С. с рег. № *, с район на действие ОС – К. по изп. д. № */2009 г. по описа на същия, изразяващи се в извършена публична продан на имот, собственост на въззивното дружество. Това решение е влязло в сила и съгласно чл.297 от ГПК е задължително за всички съдилища, поради което е налице незаконосъобразно принудително изпълнение от страна на частния съдебен изпълнител по смисъла на чл.441 от ГПК, а също така е налице и неправомерно действие по смисъла на чл.74 от ЗЧСИ. В резултат на незаконосъобразното принудително изпълнение ищовото дружество е било принудено да обжалва действията на частния съдебен изпълнител като е било образувано в.Г.д. № 109/2010 г. по описа ОС – К.. По това дело “Т. К” О.- Г.К. е направило разноски общо в размер на 1827.50 лв., от които 15 лв. държавна такса за обжалване и 2 лв. банкова комисионна, 300 лв. възнаграждение за вещо лице и 10.50 лв. банкова комисионна, както и 1500 лв. адвокатски хонорар. Тези разноски представляват имуществени вреди, които дружеството е претърпяло в следствие на незаконосъобразните действия на съдебния изпълнител. Вредите са пряка и непосредствена последица именно от действията на съдебния изпълнител, а не от сключването на договор за правна помощ, внасянето на държавна такса и заплащане на възнаграждение на вещо лице, както неоснователно се сочи от процесуалния представител на въззиваемия. Действията на частния съдебен изпълнител са преди всичко правни действия и защитата срещу тях се осъществява с подаването на жалба и внасянето на държавна такса, ангажиране на адвокат и заплащане възнаграждение на вещо лице. Ищецът не би внесъл държавна такса и не би ангажирал адвокат и вещи лица, ако не бяха незаконосъобразните действия на ответника, от които са настъпили и вредите за него. Неоснователен е и доводът на процесуалния представител на въззиваемия, че искът е заведен от лице, което няма активна легитимация предвид редакцията на чл.441 от ГПК към 01.03.2008 г. Посочената редакция на този текст визира вреди, причинени на длъжник, какъвто се явява и “Т. К” О. – Г.К. в случая, когато принудителното изпълнение е насочено към имот, собственост на това дружество. Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.3 от ГПК изпълнителният лист има сила и по отношение на трето лице, ипотекирало свой имот за обезпечаване на дълга. При насочване на принудителното изпълнение към ипотекираната вещ изпълнителният лист има сила и по отношение на това трето лице, което вече придобива качеството на длъжник и на което следва да бъдат изпращани всякакви документи и книжа и същото да бъде призовавано като страна при извършване на процесуалните действия, касаещи ипотекирания имот. Отговорността на съдебния изпълнител за вреди не е ограничена само с длъжника. Напротив, съгласно разпоредбата на чл.74 от ЗЧСИ, частният съдебен изпълнител отговаря за всякакви неправомерно причинени вреди без ограничение на правните субекти. Ако приемем противното, това би означавало нарушение на основния принцип в правото за възмездяване на причинените вреди. Частният съдебен изпълнител изпълнява делегирани му от държавата властнически правомощия, като осъществява дейността си за своя сметка и на свой риск. Докато за вредите, причинени от държавния съдебен изпълнител отговаря държавата, то частният съдебен изпълнител отговаря лично за причинените от него вреди, каквато е и отговорността на нотариусите съгласно разпоредбата на чл.73, ал.1 от ЗННД.

По отношение на изложения довод, че в производството по чл.435 – 438 от ГПК разноските се понасяли от страната, която ги е направила, то следва да бъде посочено, че това производство е съдебно по своя характер и също се дължат разноски по силата на общите разпоредби на чл.78 от ГПК, но само когато насрещната страна е станала причина да бъдат отменени действията на частния съдебен изпълнител. В настоящия случай нито взискателя, нито главния длъжник са станали причина да бъдат отменени действията на частния съдебен изпълнител, поради което на тези страни не би могло да бъдат възложени разноските. Още по-малко разноските следва да бъдат понесени от ипотекарния длъжник, по чиято жалба са били отменени незаконосъобразните изпълнителни действия. В тази връзка цитираното Тълкувателно решение № 3/12.07.2005 г. на ВКС по т.д. № 3/2005 г. на ОСГК е напълно неотносимо към настоящия случай.

В останалата му необжалвана част и по отношение оспорването истинността на документи, решението на Кърджалийския районен съд е влязло в сила, поради което съдът на излага съображения в тази насока.

Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде отменено решение № 50/15.04.2011 г., постановено от Кърджалийския районен съд по Г.д. № 1135 по описа за 2010 г. на същия съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от “Т. К” О. – Г.К. против Р. Р. С. иск с правна квалификация чл.441 от ГПК, във вр. с чл.45 от ЗЗД, за разликата до 1827.50 лв., вместо което Р. Р. С. да бъде осъден да заплати на “Т. К” О. – Г.К. сумата в размер на 1827.50 лв., представляваща вреди от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, от които 15 лв. държавна такса за обжалване и 2 лв. банкова комисионна, 300 лв. възнаграждение за вещо лице и 10.50 лв. банкова комисионна, както и 1500 лв. адвокатски хонорар по в.Г.д. № 109 по описа за 2010 г. на Кърджалийския окръжен съд, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.07.2010 г. до окончателното изплащане на сумата. Решението на Кърджалийския районен съд следва да бъде отменено и в частта му, с която “Т. К” О. – Г.К. е осъдено да заплати на Р. Р. С. сумата от 600 лв., представляваща разноски по делото, вместо което Р. Р. С. да бъде осъден да заплати на “Т. К” О. – Г.К. направените разноски по делото за двете инстанции, съразмерно на уважената част от иска и по компенсация в размер на 1269 лв. В останалата му част решението следва да бъде потвърдено.

Ето защо и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И:

╬ТМЕНЯ решение № 50/15.04.2011 г., постановено от Кърджалийския районен съд по Г.д. № 1135 по описа за 2010 г. на същия съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от “Т. – К” О. – Г.К. У.”И. В.” № *, ЕИК * срещу Р. Р. С. в качеството му на Ч. с рег. № *, с район на действие ОС – К., Г.К., бУ.”Б.” № *. комплекс “О.”, О. № *, иск с правна квалификация чл.441 от ГПК, във вр. с чл.45 от ЗЗД, ЗА РАЗЛИКАТА до 1827.50 лв., вместо което постановява:

ОСЪЖДА Р. Р. С. в качеството му на Ч. с рег. № ., с район на действие ОС – К., Г.К., бУ.”Б.” № *. комплекс “О.”, О. № * да заплати на “Т. – К” О. – Г.К. У.”И. В.” № *, ЕИК * сумата в размер на 1827.50 лв., представляваща вреди от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, от които 15 лв. държавна такса за обжалване и 2 лв. банкова комисионна, 300 лв. възнаграждение за вещо лице и 10.50 лв. банкова комисионна, както и 1500 лв. адвокатски хонорар по в.Г.д. № 109 по описа за 2010 г. на Кърджалийския окръжен съд, ведно със законната лихва върху главницата от 1827.50 лв., считано от датата на предявяване на иска – 06.07.2010 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОТМЕНЯ решение № 50/15.04.2011 г., постановено от Кърджалийския районен съд по Г.д. № 1135 по описа за 2010 г. на същия съд., В ЧАСТТА, с която “Т. – К” О. – Г.К. У.”И. В.” № *, ЕИК * е осъдено да заплати на Р. С. в качеството му на Ч с рег. № *, с район на действие ОС – К., Г.К., бУ.”Б.” № *. комплекс “О”, О. № * сумата от 600 лв., представляваща разноски по делото, вместо което постановява:

ОСЪЖДА Р. Р. С. в качеството му на Ч. с рег. № *, с район на действие ОС – К., Г.К., бУ.”Б.” № *. комплекс “О.”, О. № * да заплати на “Т. – К” О. – Г.К. У.”И. В.” № *, ЕИК * направените разноски по делото за двете инстанции, съразмерно на уважената част от иска и по компенсация в размер на 1269 лв.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател:

Членове:1. 2.