Р Е Ш Е Н И
Е
гр.София,
07.08.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО
7-ми
състав
На четвърти юни година 2019
В открито съдебно заседание в следния
състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева
Секретар: Кристина Първанова
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 8630 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет
на делото е установителен иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.538 ТЗ.
Производството е образувано по предявен от Н.С.К.
ЕГН **********, чрез пълномощника адв.
Л. Т. срещу К.Х.К. ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422, ал. 1,
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 538, ал. 1 от Търговския закон ТЗ) за
установяване съществуване на вземане за сумата 50 000 лева, дължима от
ответника по Запис на заповед, издаден
на 25.11.2013 г. от К.Х.К., с падеж
– 25.11.2014г., за която сума е издадена
Заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.9 ГПК по ч.гр.д.№
68784/2016г. на СРС, ГО, 61 състав, срещу заповед която длъжникът е възразил
своевременно. Претендира разноски в
заповедното и в исковото производство.
С молба вх.№10334/ 24.01.2018г. депозирана преди първо о.с.з. ищецът въвежда довод, че с ответника са
страни по три договора за паричен заем, за различни суми предоставени от ищеца К.
на К.К., по които поради продължителна забава
от страна на заемополучателя, за обезпечаване връщането на заетите суми, ответникът
се е задължил безусловно към ищеца посредством издаване на запис на заповед от
25.11.2013г. Сочи се, менителничното задължение по Запис на заповед
от 25.11.2013 год. за сумата 50 000 лева, платима на падеж 25.11.2014 год.,
представлява остатък от дължимата от ответника К. заемна сума по три Договора за заем, както
следва:
- Договор за заем от 25.11.2011 год. за сума в размер на 22 602
/двадесет и две хиляди, шестстотин и два/ лева;
- Договор за заем от 25.11.2011 год. за сума в
размер на 18 775 /осемнадесет хиляди, седемстотин седемдесет и пет/ лева;
- Договор за заем от 25.11.2011 год. за
сума в размер на 11 265 /единадесет хиляди, двеста шестдесет и пет/ лева.
Поддържа, че ответникът е в неизпълнение на задължението си да върне получените
суми, което обосновало обезпечаване на задължението му с процесния запис на
заповед от 25.11.2013г. Ищецът заявява претенция за присъждане на сумата ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното плащане, както и разноски по делото.
В срока по чл.131 ГПК е
постъпил отговор на исковата молба от ответника
К.Х.К., с който се оспорва исковата претенция.
Навежда възражение относно формата на ментелничния ефект, като твърди,
че представеният документ по гр.д. № 68784/2016г. на Софийски районен съд, 61
с-в и приложен към настоящото производство не е запис на заповед поради липсата
на предвидения в чл. 535, т. 6 пр. второ от ТЗ реквизит, а именно място на
издаването. Твърди, че представения документ по делото е подписан от Н.К.
„Получател“, като подписът на получателя наред с този на издателя нарушавал
едностранния характер на сделката. На
следващо място сочи, че от представения документ не можело да се изведе, че
издател по твърдения менителничен ефект е длъжникът по заявлението ответник в
настоящото производство. Заявява, че посоченото в документа ЕГН ********** не
съответствало с единния
граждански номер на ответника. Представеният документ, сочен като запис на
заповед бил съставен ръкописно, като същия не е съставен от К.К., поради което липсва
правновалидна воля на длъжника. Твърди, че документа е съставен без участието на ответника, като
индицията за това са посочването данни от лична карта, която е невалидна, т.к.
от 18.07.2012г. К. има нов документ, посочено е ЕГН различаващо се две цифри от
личното му. Сочи, че името на издателя поставено под
подписа било изписано с друга мастилена паста и с друг почерк. Твърди, че процесният документ не е изготвен
от него, а от друго лице без знанието и участието на същия. Твърди, че подписът бил положен на празен лист, като
впоследствие пред него било написано съдържанието на процесния документ, сочен
като запис на заповед. Оспорва наличието на каузално правоотношение, като
твърди, че заем не е получаван, а е
имало само преддоговорни отношения.
В съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си адв. Л. Т.,
подържа предявения иск. Представя
писмена защита.
В съдебно заседание ответника чрез адв.Г. оспорва
искове, поддържа правоизключващите възражения наведени в писмения отговор. Представя
писмена защита.
Софийски градски съд, ГО, І -7 преценявайки събраните по делото доказателства и доводите и възраженията
на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Видно от приложеното от ч.гр.д.№ 68784/2016г.
на СРС, ГО, 61 състав, на 29.11.2016г., Н.С.К. подал заявление за издаване на Заповед за изпълнение и
изпълнителен лист
по чл. 417 от ГПК срещу К.Х.К. за сумата от
50 000 лв. задължение по Запис на заповед, издаден от К.Х.К. на
25.11.2013г. с дата на плащане (падеж): 25.11.2014 г., уговорка „без
разноски и протест“, ведно със законна
лихва за периода от 29.11.2016г.- датата
на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК
до окончателното плащане, както и 10240,66лв. лихва за забава от 25.11.2014г.
до 29.11.2016г.
Приложен
е в оригинал запис на заповед издаден на 25.11.2013г., от който е видно, че е
ответникът К.Х.К., с посочена л.к.№*********, изд. на 26.02.2000г. от МВР София
и адрес: ул.“*********, като издател се
е задължил неотменимо да заплати на ищеца Н.С.К. сумата
50 000 лв. на падеж 25.11.2014г. Текстът е изпълнен ръкописно, като под
заглавието „запис на заповед“ има
добавка „за заем“. Видно от намиращия се в заповедното дело записа на заповед
са вписани съдебни удостоверявания за издадени изпълнителни листове, както
следва: 1) за сумата 50000 лв . и 2 ) за сумата
1000 лв. разноски. /л.8 от приложеното
ч.гр.д.№ ч.гр.д.№ 68784/2016г. по
описа на СРС./ В текста на документа изрично е посочено, че
" ...с настоящия запис на заповед" издателят неотменимо се задължава
да плати на Н.С.К., с л.к.№.*********. и адрес гр.София, ж.к.“*********“ *********, сумата от
50 000 лева /цифром и словом/. В Записа на заповед е положен на
саморъчен подпис на издателя на документа- след текста на ценната книга, която
не е оспорена по реда на чл.193 ГПК.
На 11.12.2016г. по ч.гр.д.№ 68784/2016г. по описа на СРС, ГО, 61 с-в е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за сумата от 50000лв. представляваща задължение
по запис на заповед издадена та 25.11.2013г. платима на падеж 25.11.2014 г., по
силата на който К.Х.К. се задължил безусловно и неотменимо да плати на Н.С.К.
сумата 50000лв., ведно със законна лихва за периода от 29.11.2016г.- датата на подаване на заявлението
до изплащането. С влязло в сила
Разпореждане от 12.12.2016г. по същото дело, заповедния съд оставил без
уважение заявлението, в частта, в която се претендира издаване на ЗИ за сумата 10240,66лв. лихва за забава от
25.11.2014г. до 29.11.2016г. върху
главницата 50000лв. менителнично задължение по запис на заповед от
25.11.2013г./ л.18
от приложеното ч.гр.д.№ ч.гр.д.№ 68784/2016г. по описа на СРС./
Длъжникът - К.Х.К. е упражнил правото си и е подал
възражение в двуседмичния срок по чл.414, ал.1 от ГПК – на 24.04.2017г.,
считано от връчване на ЗНИ.
Поканата
за доброволно изпълнение по изп. д. №20178380401899
при ЧСИ М.Б.рег.№838, е връчена на лично на К.Х.К. на адрес ***
на 24.04.2017г. /л.24 от приложеното
ч.гр.д.№ 68784/2016г. по описа на СРС./
По делото в о.с.з. на 04.06.2019г. по реда на чл.146,
ал.1, т.3 ГПК, е прието за безспорно, че подписа
за издател в процесния запис на
заповед е изпълнен от ответника К.Х.К..
Спорни са въпросите дали записа на заповед е свързан с каузалния
дълг, и дали подписа на издателя е поставен на
бланкет /празен лист/ или под съдържанието на документа и кога.
Ищецът
поддържа, че процесния Запис на заповед е издаден от длъжника К., като
обезпечение на задължението за връщане на заемна сума по три договора за заем от 25.11.2011 год. сключен
между същите страни - Н.К., като
заемополучател и ответника К.К., като
заемополучател.
От
приетите с определението по чл.140 ГПК, като писмени доказателства, договори за заем се установява, че на дата 25.11.2011.
г, между ищеца Н. К. като заемодател и ответника К. Х. К. като
заемополучател са сключени 3 (три) броя договора:
- Договор от 25.11.2011 год. за предадена
от заемодателя К. на заемателя К. сума
в размер на 22 602 /двадесет и две хиляди, шестстотин
и два/ лева, със срок на връщане 12 месеца;
- Договор от 25.11.2011 год. за
предадена от заемодателя К. на заемателя К. за сума в размер на 18 775 /осемнадесет хиляди, седемстотин седемдесет и пет/
лева, със срок на връщане 12 месеца;
- Договор от 25.11.2011 год. ,
със срок на връщане 12 месеца; за сума в размер на 11 265 /единадесет хиляди,
двеста шестдесет и пет/ лева. /оригинали на л.149, л.150, л.151 от делото/
Сумите по горепосочените трите
договора за заем са в общ размер на 52646 лева.
Във връзка с оспорване от страна от ответника на
автентичността на подписите положени за заемополучател е допусната съдебно
почеркова и техническа експертиза .
От приетото
от съда, неоспорено от страните заключение на вещото лице К.И. – специалист от
НИКК, представено с Протокол № 2019/ДОК-086, се установи, че подписите за
„Заемополучател /К. К./“ в изследваните:
- оригинал на Договор за заем от
25.11.2011г., сключен между „Заемодател“- Н.С.К. с ЕГН ********** и
„Заемополучател“- К.Х.К. с ЕГН ********** за сумата от 22 602 /двадесет и две хиляди шестстотин и два/
лева за срок от дванадесет месеца.
- оригинал на Договор за заем от
25.11.2011г„ сключен между „Заемодател“- Н.С.К. с ЕГН ********** и
„Заемополучател“- К.Х.К. с ЕГН ********** за сумата от 18 775 /осемнадесет хиляди седемстотин седемдесет и пет/
лева за срок от дванадесет месеца.
- оригинал на Договор за заем от
25.11.2011г., сключен между „Заемодател“- Н.С.К. с ЕГН ********** и
„Заемополучател“- К.Х.К. с ЕГН ********** за сумата от 11 265 /единадесет хиляди двеста шестдесет и пет/ лева,
за срок от дванадесет месеца, са положени
от ответника К.Х.К.. Вещото лице криминалист е обосновало извод, че подписите
за „Заемополучател“ в трите Договора за заем са положени след изписване на
пунктирните линии и ръкописния текст „К. К.“ в същите документи, от което
следва, че подписите са положени върху
изготвените вече договори- върху попълнените за подписа многоточия, т.е. след
тяхното изготвяне, а не под празен лист. Вещото лице сочи, че липсва възможност
да се установи времето на съставяне на
трите договора за заем и времето на подписването им, като излага обективни причини
за това.
Заключението по почеркова и
техническа експертиза с в.л. К. И. съдът
възприема изцяло като обосновано, компетентно изготвено и неоспорено от
страните.
Не се твърди, нито доказа по делото,
заемните суми да са върнати от ответника К. Х. К. като заемополучател.
От приетото заключение на
съдебно-графическата експертиза с вещото лице С.Х., се установява, че подписът
за издател в Запис на заповед, дата на издаване 25.11.2013г. за сумата от 50 000лв. е изпълнен след
изписването на многоточие. По отношение на времето на съставяне на документа,
се сочи, че лисва общоприет и утвърден метод за определяне на датата по
стареенето на материалите, поради което вещото лице не може да отговори на
въпроса.
Така
установеното от фактическа страна сочи на следните правни изводи:
Предявеният
установителен иск с правно основание чл.422 ГПК е процесуално допустим - налице
са активно и пасивно легитимирани страни и правен интерес от предявяване на
иска. Ищецът претендира установяване съществуването на насрещна престация
/вземане/ при твърдение за наличие на задължение по редовен запис на заповед и
неизпълнение на насрещното задължение на
ответната страна по тази правна връзка. По реда на чл.417 от ГПК на ищеца е
издадена Заповед за незабавно изпълнение
по ч.гр.д.№ 68784/2016г. на СРС, ГО, 61 състав. Срещу
издадената заповед ответникът е депозирал възражение. Исковата молба е
подадена в едномесечния срок по чл.415,
ал.1 от ГПК, като в нея се претендира признаване на дължимостта на сумите по оспорената заповед за изпълнение.
По
същество на доводите:
В производството по чл.422 от ГПК
ищецът следва да докаже факта от който произтича вземането му, а ответника
възраженията си срещу вземането. В
приетия по делото доклад на страните изричано е указано, че ищецът следва да установи
процесуалните предпоставки на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, както и наличието на
изискуемо и ликвидно задължение по запис на заповед, фактите относно твърдяното
каузално правоотношение и връзката му с менителничния ефект, а ответникът носи
доказателствената тежест да установи провоизключващите възражения релевирани в писмения отговор.
От събраните по делото
доказателства, се установи, че на 25.11.2013г., ответникът К.Х.К. е издал в полза
на ищеца К. запис на заповед платим на падеж 25.11.2014г. за сумата от
50 000лв.
Ответникът оспори в отговора на исковата
молба датата на издаване на записа на заповед като прави фактическо твърдение,
че подписан бланкет. В тежест на ответника е да докаже това фактическо твърдение.
Съгласно процесуалното правило на чл.154 ГПК оспорващият, който твърди, че
подписаният от него бланкет е бил попълнен не съобразно волята му, ще трябва да
докаже както полагането на подписа си под бял лист, така и обстоятелството, че
текстът е бил попълнен по такъв начин (т.е. попълнен е не съобразно уговореното
с лицето, на което е бил предаден подписаният лист.
От
анализа на доказателства, подробно изложен във фактическата обстановка, не може
да се направи извод, че ответникът е подписал бланкет.
В
тежест на ищеца е докаже докаже факта от който произтича вземането му. Възникването
на спорното между страните в настоящото производство право се обуславя от
осъществяването на две групи материални предпоставки: 1/ наличието на
действително задължение, възникнало по запис на заповед и 2/ този запис на
заповед да е действителен като формална правна сделка, доколкото според т. 17
от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в производството по
установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът-кредитор
следва да докаже вземането си, основано на процесния менителничен ефект, в
конкретния случай - съществуването на редовен от външна страна запис на
заповед, подлежащ на изпълнение.
Записът на заповед представлява формална,
абстрактна едностранна сделка, която трябва да бъде в писмена форма за
действителност и да съдържа следните реквизити: 1. наименованието "запис
на заповед" в текста на документа; 2. безусловно обещание да се плати
определена сума пари; 3. падеж; 4. място на плащане; 5. името на лицето, на
което или на заповедта на което следва да се плати; 6. дата и място на
издаване; 7. подпис на издателя. Съгласно задължителните указания, дадени от
върховната съдебна инстанция в Тълкувателно решение № 1/2005 г. по т. д. №
1/2004 г. на ОСГТК на ВКС, за да е редовен записът на заповед от външна страна,
самият документ следва да се назове "Запис на заповед", като и в
текста му трябва да се съдържа същият израз. Във връзка с изискването за
обективирано в записа безусловно обещание за плащане, в т. 2 от посоченото
тълкувателно решение е прието, че дори такъв израз да липсва, за валидността на
записа е достатъчно в него да не е поставено условие за пораждане действието на
поетото задължение, т. е. липсва ли условие за задължаването на издателя, предвиденото
в чл. 535, ал. 2 ТЗ изискване за безусловно плащане е спазено. Така посочените
изисквания са съобразени при съставянето на процесния запис на заповед.
Ответникът е навел абсолютни възражения за
недействителност на ефекта, относно формата, като поддържа за нищожност на
процесния запис на заповед поради липса на падеж, място на предявяване и място
на плащане, трябва да се посочи
следното:
При менителницата и записа на заповед са
предвидени - предвид разпоредбата на чл. 536, ал. 2 и 4 ТЗ, презумирани
реквизити при непълнота на съдържанието относно падежа, мястото на издаване и
мястото на плащане. В случай, че падежът не е посочен по един от начините,
предвидени в чл. 486, ал. 1 ТЗ, записът на заповед се смята платим на
предявяване. Когато не е посочено мястото на издаване, записът на заповед се
смята за издаден в мястото, посочено до името на издателя. Тази презумпция,
съдържаща се в ал. 4 на чл. 536 ТЗ, е неприложима, когато в записа на заповед
не е посочено мястото на издаване до или при името на издателя. Когато не е
посочено друго в менителничния ефект, мястото на издаване се смята за място на
плащане. Наистина, съгласно задължителните разяснения, формирани по реда на чл.
290 ГПК в Решение № 225/28.03.2014 г. по т. д. № 948/2012 г., ІІ т. о. на ВКС,
липсата на вписан адрес при мястото на издаване, респективно - на плащане, е
развнозначно на липса на реквизит по чл. 535 ТЗ и води до нищожност на записа.
Следва
да се отбележи, че в решение № 225/28.03.2014 г. по т. д. № 948/2012 г. на ВКС,
II т. о. действително е, прието, че липсата на вписан адрес или съвкупността от
данни за населено място, улица, номер, сграда, апартамент и други като част от
реквизитите "място на плащане" и/ или "място на издаване" е
равнозначна на липса на самите реквизити и опорочава менителничния ефект до
степен на нищожност. От друга страна, следва да се съобрази, че законът
позволява преодоляване на непълнотата в двата реквизита чрез установените в чл.
536, ал. 3 и ал. 4 ТЗ презумпции. Съгласно чл. 536, ал. 4 ТЗ записът на
заповед, в който не е посочено мястото на издаване, се смята за издаден в
мястото, посочено до името на издателя. В процесния запис на заповед липсва
индивидуализация на точен адрес на издаване и плащане, но тази празнота се
преодолява чрез прилагане на презумцията по чл. 536, ал. 4, във връзка с чл.
536, ал. 3 ТЗ, тъй като в записа на заповед е посочен адрес до името на
издателя. Посочения адрес е ул.“*********, добавен до посочената лична карта издадена от МВР –София, което сочи на извода,
че се касае за гр.София, ул.“*********.
Именно това е адреса на ответника, на който е връчена процесната заповед за
изпълнение. /Покана за доброволно
изпълнение на л.24 от приложеното ч.гр.д.№ 68784/2016г. по описа на СРС./ Поради
това наведеното възражение липсва
индивидуализация на точен адрес на издаване, съдът намира за неоснователно.
С
оглед на гореизложеното, следва да се приеме, че представената по заповедното
производство ценна книга на заповед удостоверява действително поето менителнично
задължение. Записът на заповед е валиден, тъй като в този документ са
обективирани всички изискуеми от закона реквизити - изразът "запис на
заповед" се съдържа както в заглавието на акта, налице е безусловно
обещание за плащане на определена сума -50 000лв.; има падеж - на
определен ден (25.11.2014 г.); място на плащане - град София (съобразно чл.
536, ал. 3 ТЗ); името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да
се плати - "н.С.К.; дата на
издаване – 25.11.2013 г.; подпис на издателя - в случая ответника К. Х. К..
Несъстоятелно
е възражението, че текста на процесния запис
не е изготвен от ответника, т.к. такова нормативно изискване няма.
Другото
възражение на ответника, е свързано с добавката „за заем“, под заглавието
“запис на заповед“ в процесния документ.
По
въпроса: налице ли е основание за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417,
т. 9 ГПК, ако в записа на заповед е направена добавка относно наличието на
каузално правоотношение, в т. 4.д от приетото на 18.06.2014 г. ТР № 4 по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС е
посочено, че направена добавка относно наличието на каузално правоотношение, е
пречка за издаване на заповед за незабавно изпълнение само ако тази добавка
отрича безусловния характер на поетото задължение. Само по себе си посочването,
че менителничният ефект е издаден за обезпечаване на вземане, произтичащо от
определено каузално правоотношение, не опорочава абстрактната сделка, ако не се
отразява на безусловния характер на обещанието за плащане, т. е. обещание,
произтичащо единствено от менителничния ефект и такова отбелязване не накърнява
реквизитите по чл. 455, т. 2 и чл. 535, т. 2 ТЗ. Отбелязване, че менителничният
ефект е издаден във връзка с конкретно каузално правоотношение, е от значение при
доказването на иска по чл. 422 ГПК, като практиката сочи, че записите на
заповед се издават като средство за обезпечаване на парични задължения,
произтичащи от сключени договори. /в този
см. Решение
№ 95 от 8.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2473/2013 г., II т. о., ТК/
На
основание тази задължителна съдебна практика, се налага отговорът, че не е
нищожен поради опорочаване на формата относно изискването по чл. 535, т. 2 ТЗ
за безусловно обещание да се плати определена сума пари, запис на заповед, в
който наред с поетото задължение да се плати посочена парична сума, е добавен и
елемент - каузалната сделка, по повод на която е издаден записът на заповед.
Тази добавка не накърнява реквизита по чл. 535, т. 2 ТЗ, не се отразява на
безусловния характер на обещанието за плащане на посочената парична сума, на
пораждане действието на поетото задължение за плащане, което не е под условие и
произтича единствено от менителничния ефект, не опорочава абстрактното
менителнично задължение, а има за цел да осигури доказателство за каузалните
отношения, по повод на които е издаден записът на заповед.
Записът на заповед е едностранна
менителнична сделка, чието външно съдържание обективира безпричинно и
безусловно задължаване на едно лице да заплати на друго лице определена парична
сума. Това според господстващото мнение е достатъчно за квалифицирането на
сделката като абстрактна, т.е. такава, чиято валидност не зависи от наличието
на основание /причина/ за поемане на задължението вж. Л. В., Гражданско право -
обща част, изд. 1993 г., стр. 267; В. Т., Гражданско право на НРБ, Обща част,
дял ІІ, изд. 2001 г., стр. 403., макар и според друго становище това да не е
достатъчен критерий за абстрактност М. П., Записът на заповед и менителницата,
изд. 1998 г., стр. 66; С. С., Абстрактни ли са менителничните сделки, сп.
"Търговско право", кн. 4/2001 г.. Единодушно е обаче мнението, че
липсата на посочено в съдържанието на сделката основание за задължаването не
означава, че такова не е налице, тъй като разумният и свободен човек не се
задължава без житейска причина. Житейската причина за издаване на записа на
заповед е друго каузално правоотношение /правоотношения/, по силата на което
издателят е поел друго извънменителнично задължение спрямо поемателя - обичайно
с договорен характер. По волята на страните каузалното отношение и
менителничното задължение представляват едно житейско единство, поради което
стопански и правно несправедливо би било същите да са напълно откъснати едно от
друго, тъй като това би довело до неоправдано обогатяване. Това от своя страна
противоречи на принципите за справедливост и етичност в стопанския оборот,
които правото следва да съблюдава като ars boni et aequi.
В
случая ищеца
твърди, че Записът на заповед е издаден за обезечение на договор за заем.
По въпроса за връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение като
причина за издаването му, следва да се отбележи, че независимо от абстрактния
характер на записа на заповед, при възникнал между страните спор относно
каузалното правоотношение трябва да се изследва основанието, на което е издаден
менителничният ефект, какво вземане обезпечава, като кредиторът следва да
докаже правопораждащите факти на каузалното правоотношение, за обезпечаване на
което е издаден менителничният ефект, а длъжникът да докаже погасяване на
задължението по каузалното правоотношение./ т.17 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014
г. по тълк.д. №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК./
По делото е въведен довод, че записът на заповед гарантира /обезпечава/
връщането на заем по три договора за заем от 25.11.2011лв., предоставен от
ищеца на ответника. Следователно доказателствената тежест за установяване
наличието на договор за заем се носи от ищцовата страна. В настоящия случай
съдът намира, че безспорно ищецът успя да докаже, че е предоставил в заем на
ответника сумата от общо 52646 лева на
25.11.2011г., като за обезпечаване на задължението си, ответникът е
издал и процесния запис на заповед. Договорът за заем е реален, двустранен, по
който заемодателят дължи да предаде в собственост на заемателя определена сума
пари или други заместими вещи, а последният от своя страна да ги върне в същото
количество, вид и качество, в уговорения срок. Договорът е неформален и за
неговата валидност законът не изисква да е сключен в писмена форма.
. Т. е. за ангажиране на договорната
отговорност на ответника, в качеството му на заемополучател, е необходимо
наличието кумулативно на следните предпоставки : между страните да е налице
валидна облигационна обвързаност, в резултат на която за заемателя- в случая
ответната страна, е възникнало задължение да върне вещите в същото количество и
качество, в уговорения краен срок, и неизпълнение от негова страна на това
задължение, при установена изправност на насрещната страна във връзка с
предаване на предмета на заема. Действително договорът за заем, е реален, и
винаги предполага наличието на действително предадена заемна сума, от
фактическата власт на заемодателя, във фактическата власт, на заемополучателя.
В процесния случай, съдът намира, че безспорно се доказа изпълнението на
задължението на ищеца по договора за заем да предаде на ответника сумата от 22 602лв.
по първия договор от 25.11.2011 год., за
сумата от 18 775лв. по втория договор и сума в размер на 11 265 лева.
Процесните заемни договори, са представени по делото в оригинал във
връзка с откритото производство за установяване на тяхната автентичност. От приетото
по делото заключение на вещото лице по извършена почеркова експертиза, се
установи че подписът, положен под трите
договора, е на ответника К.К.. Ответникът не твърди, нито доказва погасяване на
задължението си като заемополучател.
Следователно, в случая
се установява несъмнено наличие на каузална сделка, обезпечена с издаден запис
на заповед от 25.11.2013г. При направено в производство по иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК от ответника - длъжник възражение за липса на
каузална сделка, поради която е издаден записът на заповед, ищецът следва да
посочи каузалното правоотношение, за обезпечаване изпълнението на което е
издаден записът на заповед, и да докаже пораждането на задължението по
каузалното правоотношение, а ответникът - погасяването му. В този смисъл е
постановена и задължителна практика по чл. 290 от ГПК- Решение № 102 от
25.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 672/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Е.В.и
други.
С оглед изложените обстоятелства, настоящият
съдебен състав намира, че процесното вземане съществува и е било изискуемо
както към момента на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, така и към постановяване на заповедта за незабавно изпълнение,
поради което и искът за установяване съществуването на това вземане е
основателен и следва да се уважи, ведно със законната лихва от 29.11.2016г.
– датата на подаването на заявлението до изплащането.
По разноските в настоящото
производство:
С оглед изхода на делото и
направеното искане от страна на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съдът намира, че ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца, направените разноски в настоящото производството в
размер на 2218 лв., от които 1000 лв. за внесена държавна такса, и 1218 лв. адвокатско възнаграждение, както и
1000лв. разноски в заповедното дело.
Воден от гореизложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, при условията
на чл.422 ГПК, че К.Х.К. ЕГН **********, дължи на Н.С.К. ЕГН **********, сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лв., като издател по Запис на заповед, издаден на 25.11.2013 г. с
падеж – 25.11.2014г., за която сума е
издадена Заповед за изпълнение, въз основа на документ по чл.417, т.9 ГПК по
ч.гр.д.№ 68784/2016г. на СРС, ГО, 61 състав, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 29.11.2016г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА К.Х.К. ЕГН **********,
да заплати на Н.С.К. ЕГН **********, сумата от 2218 лева , представляваща сторени в
настоящото производство разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, както и
1000лв. разноски в заповедното дело.
Решението
подлежи
на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: