Определение по дело №5657/2018 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 3109
Дата: 8 ноември 2018 г.
Съдия: Иван Христов Режев
Дело: 20185530105657
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

          Номер   3109                Година   08.11.2018               Град   Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                 ХII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На осми ноември                                                                                             Година 2018 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  И.Р.Секретар:                

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Р.гражданско дело номер 5657 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е образувано по искова молба на Т.С.Й., с която са предявени пряк иск по чл. 432, ал. 1, във вр. с чл. 505 КЗ за осъждането на ответното З. да й заплати сумата от 100 000 лева за съдебно предявена част от застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите за причинените й неимуществени вреди от посоченото в исковата молба престъпление и законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху същото обезщетение.  

 

След като се запозна с исковата молба, Старозагорският районен съд намери, че не е родово компетентен да се произнесе по предявените с нея искове, а мотивите за този извод са следните:

 

Според нормите на чл. 104, т. 4 и 6 ГПК, на окръжният съд като първа инстанция са подсъдни не само исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лева, с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет, но и исковете, независимо от тяхната цена, съединени в една искова молба с иск, подсъден на окръжен съд, ако подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство.

 

В случая предявените искове несъмнено не са за издръжка, за разрешаване на трудов спор и за вземания по акт за начет. Касае се до предявени с една искова молба и подлежащи на разглеждане по реда на едно и също исково производство два обективно съединени иска. Първият главен, с правно основание чл. 432, ал. 1, във вр. с чл. 505 КЗ, с който увредено лице пряко иска от застрахователя заплащане на застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите за причинени му от застрахования неимуществени вреди. А вторият е акцесорен, с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с който се иска заплащане на законна лихва върху това обезщетение. Понеже в случая се касае до искове за парични вземания, цената на всеки от тях се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК – търсената с всеки от тях сума (Опр. 157-2016-IV г.о.). Търсеното с главния частичен иск обезщетение е 100 000 лева, каквато следователно е и цената му (чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК). Този извод не търпи промяна от обстоятелството, че с него ищцата претендира застрахователно обезщетение за посочените в исковата й молба множество неимуществени вреди – болки и страдания, защото в този случай не се касае до множество обективно съединени искове за всяка от тези болки и страдания, защото не са различни (имуществени и неимуществени) увредените блага, за които се търси това обезщетение (Р 989-1959–II г.о. и Р 710-2011-IV г.о.).

 

А след като е така и цената на този главен иск е 100 000 лева, родово компетентен да го разгледа и реши е Старозагорският окръжен съд, а не сезираният с него Старозагорски районен съд, именно защото цената му е над 25 000 лева, а той не е за издръжка, за разрешаване на трудов спор и за вземания по акт за начет (чл. 104, т. 4 ГПК). Родовата подсъдност на този главен иск определя и тази на предявеният в обективно съединение с него акцесорен иск за законна лихва, защото е обусловен от него, поради което, независимо от цената му, той също е родово подсъден на Старозагорския окръжен съд (чл. 104, т. 6 ГПК и Опр. 137-1967-II г.о., Р 1162-1973-II г.о. и Опр. 520-1983-II г.о.).

 

Ето защо Старозагорският районен съд намери, че настоящото дело не му е родово подсъдно (чл. 118, ал. 1 ГПК). Тази подсъдност е абсолютна процесуална предпоставка, за спазването на която съдът следи служебно (чл. 119, ал. 1 ГПК). Поради това следва да прекрати пред себе настоящото дело и го изпрати на надлежния съобразно подсъдността в случая, родово компетентен Старозагорски окръжен съд (чл. 118, ал. 2 ГПК).

 

          Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

          ПРЕКРАТЯВА пред себе си производството по настоящото гражданско дело № 5657 по описа за 2018 г. на Старозагорския районен съд и го ИЗПРАЩА на надлежния по правилата на подсъдността, родово компетентен Старозагорски окръжен съд.

 

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Старозагорския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

  

РАЙОНЕН СЪДИЯ: