О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……………………….
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Vс-в
в закрито заседание на двадесет и трети юни 2020г
в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА
КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА
ДРИНГОВА
като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА
ч.гр.д.№ 1079 по описа за 2020г, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е образувано
по частната жалба вх.№ 13800/4.05.2020
на „Агенция за закрила на потребителите“ ЕООД /“АЗП“ЕООД/ ЕИК ********* срещу
Определението на ВРС –ХІХс-в №
3225/25.02.2020 по ч.гр.д.№ 16715/2019г в частта му,
с което Е ПРИЕТО като основателно възражението на длъжника
„ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ“АД по чл.414а ГПК с вх.№ № 79956/31.10.2019г за
недължимост на сумата от 325лв,
представляваща сторени в производството разноски за адв. възнаграждение и държ.такса,
определени с издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл.410 ГПК с № №7976/18.10.2019г.
Счита, че връщането на делото за повторно
произнасяне на РС по никакъв начин не
променяло
обстоятелствата по
казуса и особено
това, че издадената по
делото ЗИ № 7976/18.10.2019 в
частта й, с която „ЕНЕРГО-ПРО
Продажби" АД е осъдено да заплати на „АЗП" ЕООД сумата от 325лв - съдебни разноски по делото, е влязла в законна сила. Това изрично било посочено в мотивите на
понастоящем обжалваното определение.
Излага още и това, че с поведението си, изразяващо се в неоснователното
начисляване и събиране на такса за възстановяване на електричеството, както и
неплащането й преди завеждане на настоящото дело, „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД е дало повод
за предявяване на вземането по съдебен ред и затова възражението му по чл.414а ал.2 ГПК досежно разноските се
явява неоснователно. Приемайки
обратното, ВРС е постановил неправилно определение, което налага неговата
отмяна в обжалваната му част.
Поради изложеното моли за отмяната
на постановеното от ВРС определение в частта му, в която
съдът е приел за основателно възражението на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД по
чл.414а ал.2 ГПК, че същото не дължи съдебни разноски
на „АЗП"ЕООД в размер на 325лв,
като вместо него бъде постановено друго за неприемане на подаденото от длъжника
възражение по
чл.414а ал.2 ГПК и делото бъде върнато на ВРС с указания за
издаването на ИЛ съобразно влязлото
в сила изп. основание за присъждане на
сумата от 325лв в полза на „АЗП“ЕООД - съдебни разноски по ч.гр.д.
№ 16715/2019.
Моли за присъждане разноските и за
настоящата съдебна инстанция, съобразно представения списък по чл.80 ГПК.
В
срока по чл. 276 ГПК е подаден отговор
на частната жалба от длъжника „Енерго
Про Продажби“ АД, с който се оспорва основателността на жалбата и моли за
потвърждаване постановеното определение.
Производството пред ВРС е образувано въз основа на
заявление за издаване на Заповед за изпълнение /ЗИ/ по чл.410 ГПК, депозирано
от „АЗП“ ЕООД срещу „Енерго-Про Продажби“ АД.
Въз основа на горното е била издадена ЗИ № 7930/ 17.10.2019г, с която е разпоредено „Енерго-Про Продажби“
АД да заплати на „АЗП“ЕООД сумата от 19лв,
представляваща недължимо платена такса за възстановяване на преноса на ел.енергия
по ф-ра № ТП3301342417/18.01.2018г, като вземането
е било прехвърлено в полза на заявителя с Договор за цесия от 24.09.2019г,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда
– 16.10.2019г до окончателното изплащане,
както и сумата от 350лв,
представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена
държавна такса от 25лв и адв.възнаграждение
от 325лв, на осн.чл.78 ал.1 и 8 ГПК.
В срока по чл.412 т.8 ГПК е постъпило възражение от длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД, подадено на осн.чл.414 ГПК, като се сочи, че не се дължало изпълнение на вземането.
В същото е обективирано и възражение по чл.414а ал.1 ГПК, като се излага, че в срока за
доброволно изпълнение по чл.412 т.8 ГПК дружеството-длъжник е заплатило на
заявителя сумата от 19лв, дължима по заповедта за изпълнение.
В тази връзка е обективирано и възражение по чл.414а ал.2 ГПК срещу дължимостта на сумата от 325лв-разноски, присъдени със ЗИ с
твърдението, че не е давал повод за подаване на заявлението и иницииране на
заповедното производство.
Твърди се, че на 15.10.2019г дружеството било уведомено по
електр. поща за сключения между Паскал Паскалев Димитров и „АЗП“ ЕООД договор
за цесия, в което нямало посочена банкова сметка, ***ова „Енерго-Про Продажби“
АД незабавно предприело всички възможни действия за доброволното уреждане на
отношенията–изпращане на пощенски запис чрез „Български пощи“ ЕАД, изпращане на
покана с искане да бъде посочена банкова сметка, ***ициално обявения в ТР и-мейл
адрес на „АЗП“ ЕООД, изпращане на нот.покана с искане за предоставяне на б.сметка;
изпращане чрез куриер на покана с искане за предоставяне на б.сметка. Така „АЗП“
ЕООД не оказала необходимото съдействие съгласно изискването на чл.95 ЗЗД и
умишлено не отговорило на исканията за предоставяне на банкова сметка. ***.
Ето защо „Енерго-Про
Продажби“ АД с поведението си не е станало повод за предявяване на вземането и
затова не дължи разноски.
Поради изложеното моли за обезсилването на издадената ЗИ за
сумата от 19лв, както и за обезсилването на ЗИ и в частта за присъдените
разноски от 325лв.
На основание чл.414а ал.3 ГПК молбата заедно с приложеното
доказателство за изплащане на задължението са били изпратени на заявителя „АЗП“ЕООД
за писмен отговор в тридневен срок. Такова
е постъпило със становище, че едновременното предявяване на възражения по
чл.414 и чл.414а ГПК било недопустимо.
В изпълнение на дадените с Определение №
609/17.02.2020г по ч.гр.д.№ 126/2020г на ВОС указания ВРС се е произнесъл с
определението под горепосочения номер, с което Е ПРИЕТО като основателно възражението на длъжника по чл.414а ГПК с вх.№ 79956/ 31.10.2019г в
частта за недължимост на сумата от 19лв, представляваща платена на 15.11.2016г без основание по фактура ТП №
**********/14.11.2016г такса за възстановяване на ел.захранване, като вземането
е прехвърлено от абоната Паскал Паскалев Димитров на заявителя с договор за
цесия от 24.09.2019г, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението в съда - 16.10.2019г до окончателното погасяване на задължението
и Е ОБЕЗСИЛЕНА ЗИ № 7976/18.10.2019г, издадена по ч.гр.д.№ 16715/2019г
на ВРС в частта, в която е
разпоредено „Енерго-Про Продажби” АД ЕИК ********* да
заплати на „АЗП“ ЕООД сумата от 19лв, представляваща платена на
15.11.2016г. без основание по ф-ра ТП № **********/14.11.2016г. такса за
възстановяване на ел.захранване, като вземането е прехвърлено от абоната Паскал
Паскалев Димитров на заявителя с договор за цесия от 24.09.2019г, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в
съда-16.10.2019г до окончателното погасяване на задължението, в които части не
е обжалвано.
Със същото определение Е ПРИЕТО като основателно възражението на длъжника „ЕНЕРГО
ПРО ПРОДАЖБИ“АД по чл.414а ГПК с
вх.№ № 79956/31.10.2019г за
недължимост на сумата от 325лв,
представляваща сторени в производството разноски за адв. възнаграждение и държ.такса,
определени с издадената по делото ЗИ на парично задължение по реда на чл.410 ГПК №
№7976/18.10.2019г, срещу която част е
настоящата частна жалба.
В
необжалваната част на определението, с която е прието възражението на длъжника по чл.414а ГПК за недължимост на сумата от 19лв поради извършено плащане, ВРС възприел изразеното от заявителя становище по чл.414а ал.3 ГПК, че е получил
плащането на сумата в срока за доброволно изпълнение по чл.412 т.8 ГПК. Така основателността
на възражението поради плащане е
предпоставка за обезсилването на издадената ЗИ в тази й част.
В останалата обжалвана част на определението ВРС като заповеден съд е приел, че
следва да бъде прието като основателно и възражението на длъжника по чл.414а ГПК за недължимост на сумата от 325лв-сторени
в заповедното производство разноски за адв.възнаграждение
и държ.такса. Същевременно е изложил съображенията си, че още с определението
№ 15319/22.11.2019г е формирал извод за тяхната недължимост и в тази част определението
не е било обжалвано, поради което е влязло в законна сила. По тази причина не
се налагало обезсилването на ЗИ в посочената част, тъй като пререшаването на
този въпрос би било недопустимо.
Въззивният съд намира, че като краен резултат заповедният
съд правилно е приел възражението на длъжника по чл.414а ГПК, макар и неправилно
да се е позовал на мотивите си, изложени в определение № 15319/22.11.2019 и че
в тази същото не било обжалвано и влязло в законна сила. Със съдебния акт под
посочения номер въззивният съд е ОСТАВИЛ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „АЗП“ ЕООД за
издаване на ИЛ за сумата от 325лв-сторени в производствното разноски.
Същевременно е ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ и искането
на „Енерго про Продажби“АД за
обезсилване на издадената по делото ЗИ
на парично задължение по реда на чл.410 ГПК в частта на присъдените разноски в размер на 325лв, както и блез уважение искането на дружеството-длъжник за
присъждане в негова полза на сторените по делото разноски в размерна 100лв.
Посоченото определение е обезсилено изцяло от
въззивния съд. При липсата на указание, че се обезсилва в опреелена част,
очевидно следва, че е обезсилен целият такъв. Дори това да е в резултат на
допусната процесуална грешка, постановеното от ВОС определение е влязло в
законна сила. Затова няма основание за тълкуване от страна на ВРС дали част
определението му е влязла в законна сила.
На следащо място, ако се приеме, че коментираната
част от определението на ВРС № 15319/22.11.2019 за оставяне без уважение
искането на „АЗП“ЕООД за издаване на ИЛ за разноските от 325лв, била влязла в законна
сила, това води до противоречие между постановените от ВРС актове и създава логическа
непоследователност в извършените процесуални действия.
Искането на заявителя за издаването на ИЛ за
разноските, сторени в заповедното производство общо в размер на 325лв, се явява
неоснователно поради следното:
От данните по делото се установи, че заявителят
с извънпроцесуалните си действия е поставил в невъзможност длъжника да изпълни
доброволно задължението си - предмет на издаената ЗИ.С уведомлението за
извършена цесия не е посочил номер на банкова сметка, ***, на който да бъде
изпълнено паричното задължение, което изпълнение поради естеството си се явяв
носимо, а не търсимо.
Още на 16.12.2019 заявителят е подал заявлението
си по реда на чл.410 ГПк. Дори ида се приеме, че вземането срещу длъжника е станало
изискуемо още към него момент, това би имало значение, в случай че заявител е
самият потребител, а не цесионерът.
Нормата на чл.99 ЗЗД визира правото на длъжника
да знае на кого да плати. След като кредиторът не е оказал необходимото
съдействие, то длъжникът дори и да изпадне в забава, на осн.чл.96 ЗЗД, бива освободен
от нея. Това е така защото е направил всичко необходимо, за да изпълни надлежно
задължението си към цесионера на вземането.
Непредставянето на банкова сметка ***, както и посочването
на адрес, на който липсва дори обозначение за фирма, наред с липсата на предоставен
достатъчен срок за длъжника да изпълни доБроволно налага извода за злоупотреба
с права от страна на заявителя и респективно за липсата на поведение на
длъжника, което да е дало повод за образуването на заповедното производство. В
конкретния случай се установи, че плащането е било наредено още в деня на
получаване на ЗИ. Това налага извода, че длъжникът не само е заявил готовност,
но и реално е изпълнил задължението си. При липсата на изрично изявление от
страна на кредитора, че не признава извършеното плащане от една страна, а от
друга - че искането му за издаване на ИЛ касае само разноските, то следва да се
приеме, че плащането е било прието.
Що се отнася до искането на длъжника за
обезсилване на издадената заповед за ИЛ в частта за разноските, то нормата на
чл.414а ал.4 ГПК предвижда хипотеза, при която следва да се обезсили издадена ЗИ
и това е в случай на непредставяне на становище от заявителя в определения му
от съда срок по реда на чл.414а ал.3 ГПК. В настоящи случай такова е посъпило
своевременно и затова съдът не следва да обезсилва издадената ЗИ в частта за
разноските от 325лв.
Предвид всичко изложено сторените от кредитора
разноски за заповедното производство следва да останат в негова тежест. Ето
защо постановеното от ВРС определение в обжалваната му част следва да бъде
потвърдено макар и по други съображения.
В полза на ответната страна „Енерго
Про-Продажби“АД следва да бъдат присъдени разноските, сторени за настоящата
инстанция в размер на 240лв, за което са представени доказателства за реалното
им извършване.
Воден от горното, СЪДЪТ
О П
Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
частната жалба вх.№ 13800/ 4.05.2020 на „АГЕНЦИЯ ЗАКРИЛА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ“ ЕООД /“АЗП“ЕООД/
ЕИК ********* срещу Определението на ВРС –ХІХс-в № 3225/25.02.2020 по ч.гр.д.№ 16715/2019г в частта му, с което Е ПРИЕТО като основателно възражението на длъжника „ЕНЕРГО
ПРО ПРОДАЖБИ“АД по чл.414а ГПК с
вх.№ № 79956/31.10.2019г за
недължимост на сумата от 325лв,
представляваща сторени в производството разноски за адв.възнаграждение и
държ.такса, определени с издадената по делото Заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК № №7976/18.10.2019г.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗАКРИЛА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ“ ЕООД /“АЗП“ЕООД/
ЕИК ********* да заплати на „Енерго-про Продажби” АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Варна бул.„Вл.Варненчик” № 258 „Варна
Тауърс-Г“, сумата от 240лв /двеста и
четиридесет лева/, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: