О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Русе, 25.09.2020 г.
РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в закрито заседание на двадесет и пети септември
през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
като разгледа докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д. № 244 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.248, ал.1 и чл.253 от ГПК
вр.чл.144 от АПК вр.чл.63, ал.3 от ЗАНН.
Образувано е по молба на ОД на МВР - Русе, чрез
процесуалния му представител, с която се иска поправяне на очевидна фактическа
грешка в мотивите и диспозитива на постановеното по делото решение №
274/27.08.2020 г. в частта за присъдените в полза на молителя разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. В молбата се сочи, че в
касационното производство касаторът сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе
не е бил представляван от юрисконсулт, поради което съдът неправилно му е
присъдил такова.
В срока по чл.248,
ал.2 от ГПК ответникът по молбата Р.Л.Ц., чрез процесуалния си представител, е
представил молба, в който изразява становище за основателност на направеното
искане.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Искането е направено в срока по
чл.248, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна, при наличие на правен
интерес, поради което е допустимо. Разгледано по същество, то се явява
основателно.
Видно от касационната жалба, същата
е подадена лично от административнонаказващия орган, а не от упълномощен
юрисконсулт. В проведеното съдебно заседание на 05.08.2020 г. представител на
сектор „Пътна полиция“ не е участвал. По изложените съображения липсва
осъществено от юрисконсулт процесуално представителство, за което да се дължи
присъденото на основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН вр.чл.143, ал.4 от АПК и
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Независимо от формираната в мотивите
на решението воля в обратен смисъл, искането за неговото изменение в частта за
разноските, с оглед акцесорния характер на тази претенция, следва да бъде
разгледано в нарочното производство по чл.248 от ГПК, а не в такова по чл.247
от ГПК. Тъй като произнасянето по въпроса за разноските, макар и обусловено от
изхода на делото, не е част от произнасянето с решението по съществото на
спора, ако при присъждането им е допусната грешка, то няма процесуална пречка
съдът, на основание чл.253 от ГПК, не само да измени, но и изцяло да отмени
своя акт в частта за разноските (с характер на определение) в рамките на
производството по чл.248 от ГПК, което се развива пред него (в този смисъл вж.
определение № 586/17.12.2018 г. по ч.гр.д. № 4441/2018 г. на ВКС, IV г.о. и др.).
За пълнота следва да се посочи, че изменение, респ. отмяна може да се търси
само на диспозитива на съдебния акт, но не и на изложените в него мотиви.
Доколкото, съгласно чл.248, ал.3,
изр.второ от ГПК вр.чл.144 от АПК, обжалваемостта на определението за изменение
на решението в частта за разноските е обусловена от обжалваемостта на самото касационно
решение, което е окончателно – чл.223 от АПК, то окончателно е и настоящото
определение.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ решение № 274/27.08.2020 г.,
постановено по КАНД № 244/2020 г. по описа на Административен съд – Русе, в
частта, с която Р.Л.Ц., с ЕГН **********,***, е осъден да заплати на Областна
дирекция на МВР – Русе, с адрес гр.Русе, бул."Генерал Скобелев" № 49,
представлявана от директора Теодор Атанасов Атанасов, сумата от 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: