№ 62
гр. Шумен, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Нели Г. Батанова
Членове:Светлин Ем. Стефанов
Румяна В. Райкова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стойчева
в присъствието на прокурора М. Й. С.
като разгледа докладваното от Румяна В. Райкова Частно наказателно дело
№ 20223600200341 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 32 вр. чл.16 ал.1 – 8 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции.
Производството по делото е образувано въз основа на постъпило искане от Кралство
Нидерландия, с което се моли за признаване и изпълнение на Решение от 02.02.2022г. за
плащане на финансова санкция постановено от несъдебен орган на Кралство Нидерландия,
влязло в сила на 15.03.2022г. срещу българския гражданин Ю. Е. Ю. с ЕГН **********,
роден в **** с посочен в искането, постоянен и настоящ адрес **** община ****.
Представителят на Шуменска окръжна прокуратура в съдебно заседание изразява
становище за наличие на законовите предпоставки за признаване на решението за налагане
на финансова санкция и предлага на съда да го признае и да постанови изпълнението му.
Засегнатото лице има регистриран постоянен и настоящ адрес в РБ, който съвпада и с
адреса посочен в Удостоверението по чл.4 от искащата страна, като не е заявило пред
компетентните органи, друг адрес за местопребиваване – било то в България, било то в
чужбина. Видно от докладната записка на полицейски служител от РУ – *** за върнатата в
цялост призовка - тя не е връчена на засегнатото лице, тъй като не е намерено на адреса и по
сведения на баща му Е. Ю. А., Ю. е извън страната и ще се завърне следващото лято в
България. Поради това се установява, че лицето не може да бъде намерено в България, за да
1
бъде призовано, тъй като в момента се намира в чужбина. Затова ход на делото е даден в
негово отсъствие, като е гарантирано правото му на защита с участието на адвокат оказващ
правна помощ. В съдебно заседание служебният защитник излага, че не са налице основания
за признаване на така наложената финансова санкция и моли да бъде постановено решение,
с което да бъде отхвърлено като неоснователно и недоказано така направеното искане, тъй
като засегнатото лице няма местоживеене и местопребиваване в Република България, не
реализира доходи и няма имущество в Република България. Заявява, че няма информация за
пълно или частично плащане.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Засегнатото лице Ю. Е. Ю. с ЕГН **********, е български гражданин, роден в гр.***
и е с местоживеене на територията на Република България, съгласно чл.30 ал.3 от
ЗПИИРКОРНФС, с постоянен адрес с постоянен и настоящ адрес **** община **** и
посочен в Удостоверението по чл.4 от искащата държава именно този адрес. Лицето не е
декларирало пред органите на „БДС“ при МВР настоящ адрес и или адрес на временно
пребиваване в друго населено място в и извън пределите на РБ.
От приложеното по делото Удостоверение от 17.08.2022г. по чл.4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции, се установява, че с Решение от 02.02.2022г. за плащане на финансова
санкция постановено от несъдебен орган на Кралство Нидерландия, влязло в сила на
16.03.2022г. на българския гражданин Ю. Е. Ю. с ЕГН **********, роден в **** с
постоянен адрес **** община **** е наложена финансова санкция в размер на 140,00 € /сто
и четиридесет евро/, за извършено нарушение на Закона относно административната уредба
при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата /чл.2/ на Кралство
Нидерландия, за това, че на 13.11.2020г. в 08:50 часа, е нарушил разпоредбите относно
употреба на защитен колан, предпазен колан или употреба на обезопасяваща система за
деца, по начин по който може да повлияе на защитата или да предизвика негативен ефект
при шофиране по пътищата на Кралство Нидерландия на Den Hoorn, А4.
Решението е на несъдебен орган на Кралство Нидерландия и отговаря на
изискванията на чл.3 ал.1 т.1 от ЗПИИРКОРНФС, доколкото е налице влязла в сила
финансова санкция за извършено нарушение на Закона относно административната уредба
при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата /чл.2/ на Кралство
Нидерландия - страна членка на ЕС.
Налице са и предпоставките на чл.30 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, с оглед на факта, че е
санкционирано поведение, представляващо административно нарушение и по българското
законодателство съобразно Закона за движение по пътищата, т.е. за това деяние е налице и
двойна наказуемост, въпреки, че в случая не е изискуема като условие за признаване и
изпълнение на решението съобразно чл.30 ал.2 т.1 от Закона.
Производството, в резултат на което е наложена паричната санкция е било писмено и
2
лицето е било уведомено съгласно законодателството на решаващата държава лично или
чрез упълномощен представител относно правото си да обжалва решението, както и за
сроковете за обжалване. Така то е получило официална информация за административно-
наказателното производство, вследствие на което е постановено решението. Решението е
постановено от несъдебен орган в издаващата държава въз основа на наказуемо деяние по
нейния национален закон. Решението е влязло в сила на 16.03.2022г.
Наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или левовата равностойност
на тази сума. В разглеждания казус наложената финансова санкция е в размер на 140 €,
според посоченото в Удостоверението, като не е направено искане и за направените
разноски във връзка с производството – посочени в документа за глобата. Съобразно
посоченото в удостоверението, събирането на санкцията не е погасено по давност.
В Удостоверението е посочено, че не е налице пълно или частично плащане на сумата
по финансовата санкция, т.е. не са налице предпоставките на чл.33 вр. чл.17 от закона за
приспадане равностойността на изплатената част от общото задължение. От страна на
лицето, респ. служебния защитник, също не се сочи пълно или частично плащане.
Предвид изложеното съдът намира, че Удостоверението съдържа всички елементи
посочени в ЗПИИРКОРНФС и не са налице основанията, при които може да се откаже
изпълнението, поради което следва представения акт да бъде признат и да бъде изпълнен.
Тъй като наложената финансова санкция е определена в евро съгласно чл. 32, ал.1 вр. чл. 16
ал.6 от ЗПИИРКОРНФС следва да се определи равностойността и в български левове по
курса на БНБ за деня на постановяване на Решението за финансова санкция. От изисканата
и приложена справка за официалния курс на БНБ за деня на постановяване на Решението за
налагане на финансова санкция – 02.02.2022 година е видно, че на тази дата курса на БНБ
евро/бълг.лев е 1.95583, поради което равностойността на финансовата санкция от 140,00 €
/сто и четиридесет евро/ в български лева е 273,82 /двеста седемдесет и три лева и осемдесет
и две стотинки/.
Предвид изложеното, съдът приема, че са налице условията за признаване и
изпълнение на представеното Решение за финансова санкция за сумата от 140,00 €, поради
което решението следва да бъде признато и изпратено за изпълнение. Съдът не установи
наличие на основанията по чл.35 от ЗПИИРКОРНФС, обосноваващи отказ от признаване и
изпълнение на решението.
Твърдението на адв.К. оказваща правна помощ на засегнатото лице, че той няма
местоживеене и местопребиваване в Република България, не почива на доказателствата по
делото и становището й че искането следва да бъде оставено без уважение, не се споделя от
съда по изложените съображения. Засегнатото лице има регистриран постоянен и настоящ
адрес в РБ, който съвпада и с адреса посочен в Удостоверението по чл.4 от искащата страна,
а именно гр.***, община ****. Видно от докладната записка на полицейския служител
посетил адреса, именно на него е бил установен бащата на засегнатото лице Е. Ю. А., който
е заявил, че Ю. е извън страната и ще се завърне следващото лято в България. Т.е налице са
данни, че на посочения адрес безспорно присъства трайна връзка на Ю. от личен характер,
3
защото там живее неговият баща. Обстоятелството, че бащата е посочил, че лицето към
момента на призоваването е в чужбина, не е от естество да изключи обичайното му
пребиваване на територията на страната, респ. на адреса в гр.***, посочен и в
Удостоверението и заявен като постоянен и настоящ адрес от Ю. съответно от 2005г. и
2001г. Съобразно чл.30 ал.3 от ЗПИИРКОРНФС са предвидени алтернативи при които може
да се признае решението и едната е именно тази - лицето да има местоживеене или обичайно
пребиваване в България. Лицето не е заявило пред компетентните органи, друг адрес за
местопребиваване – било то в България, било то в чужбина. В този смисъл се разглежда
местоживеенето и обичайното пребиваване и в константната практика на ВКС,
материализирана в Определение №1 от 06.01.2021г. по ч.н.д.№944/2020г. на ВКС, ІІ н.о.,
Определение № 132 от 16.12.2019 г. на ВКС по ч. н. д. № 1096/2019 г., III н. о., НК,
Определение № 92 от 13.08.2019 г. на ВКС по ч. н. д. № 689/2019 г., II н. о., НК, Определение
№ 53 от 9.07.2020 г. на ВКС по ч. н. д. № 427/2020 г., I н. о., НК, Определение № 101 от
20.08.2019 г. на ВКС по ч. н. д. № 862/2019 г., I н. о., НК, Определение № 95 от 15.09.2016 г.
на ВКС по ч. н. д. № 790/2016 г., II н. о., НК, Определение № 65 от 22.06.2015 г. на ВКС по ч.
н. д. № 927/2015 г., I н. о., НК, Определение № 157 от 28.11.2017 г. на ВКС по ч. н. д. №
1182/2017 г., I н. о., НК, Определение № 46 от 17.03.2014 г. на ВКС по ч. н. д. № 342/2014 г.,
II н. о., НК, Определение № 35 от 21.03.2017 г. на ВКС по ч. н. д. № 279/2017 г., II н. о., НК,
Определение № 12 от 29.01.2020 г. на ВКС по ч. н. д. № 29/2020 г., II н. о., НК. В този
смисъл са налице условията на чл. 30 от ЗПИИРКОРНФС. Следва да се отбележи също така,
че видно от приложената справка по делото засегнатото лице през 2019 г. е полагал труд в
РБ, освен това е в трудоспособна възраст и поради това не може да се приеме и становището
на адвоката оказващ правна помощ, че е установено, че Ю. е безработен към настоящия
момент и няма доходи. По тези съображения съдът не споделя становището на защитата, че
следва да остави искането без уважение.
На основание чл.38 ал.1 т.3 от ЗПИИРКОРНФС е необходимо незабавно съдът да
уведоми компетентния орган на издаващата държава за взетото решение. Уведомление по
чл.38 ал.1 от закона следва да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република
България.
При необходимост от преводи на книжа по делото, преводите се възлагат на
преводаческо бюро от гр. Шумен, на които следва да се изплаща сума по фактура за всеки
отделен превод, за сметка на бюджета на ШОС.
Водим от горното и на основание чл. 32 ал.1 вр. чл.16 ал.7 т.1 от ЗПИИРКОРНФС
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение от 02.02.2022г. за плащане на финансова санкция постановено
от несъдебен орган на Кралство Нидерландия, влязло в сила на 16.03.2022г. срещу
българския гражданин Ю. Е. Ю. с ЕГН **********, роден в **** с постоянен, настоящ и
посочен от искащата държава адрес - гр.***, община ****, като го привежда в изпълнение
4
за сумата от 140,00 € с равностойност в български лева – 273,82 /двеста седемдесет и три
лева и осемдесет и две стотинки/ и го ИЗПРАЩА за изпълнение на Националната агенция
за приходите по реда на ЗНАП и ДОПК.
На основание чл. 38, ал.1 т.1 от ЗПИИРКОРНФС незабавно да се изпрати
уведомление - формуляр №2 на компетентния орган на издаващата държава на английски
език.
На основание чл.38 ал.2 от ЗПИИРКОРНФС препис от уведомлението – формуляр №
2 да се изпрати и на Министерството на правосъдието на Република България за сведение.
За преводи на книжа по делото от български на английски и от английски на
български език, извършени от преводаческо бюро от гр. Шумен, следва да се изплаща сума
по фактура, за сметка на бюджета на ШОС.
Решението може да се обжалва 7-дневен срок пред АС – Варна, който за засегнатото
лице тече от узнаването му.
Обжалването не спира изпълнението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5