РЕШЕНИЕ
№ 10188
Варна, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - II тричленен състав, в съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
| Председател: | КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА |
| Членове: | ДАНИЕЛА СТАНЕВА ДИМИТЪР МИХОВ |
При секретар НАТАЛИЯ ЗИРКОВСКА и с участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдия КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА канд № 20247050701533 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от М. С. Т. [ЕГН], чрез адв. З. Й. против Решение № 1067/11.07.2023 г. постановено по АНД № 628/2023 г. на Районен съд – Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление № 483/29.11.2022 г. на заместник - кмет на Община - Варна, с което на М. С. Т. от [населено място], е наложена „ГЛОБА“ в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП, на основание чл. 178е от ЗДП.
Жалбоподателят сочи, че съдът не се е произнесъл по наведения от него довод за нарушаване на принципа non bis in idem. На следващо място съдът не е отчел, че АНО не е изложил мотиви маловажно ли е нарушението. Въпреки нормата на чл. 189з от ЗДвП намира, че е в несъответствие с целта на закона пълно изключване наличие на маловажен случай по ЗДвП. Отправено е искане за отмяна на оспореното решение и НП. Жалбоподателят претендира за присъждане на сторени разноски.
Ответник – заместник – кмет на Община Варна не е изразил становище по спора.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна счита жалбата за неоснователната, тъй като решението е правилно и моли да бъде оставено в сила.
Административен съд – Варна, при преценка допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на обжалваното решение, с оглед наведените в жалбата касационни основания и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, установи следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Жалбата е допустима, разгледана по същество е основателна.
Районният съд е приел за установени следните факти:
На 07.10.2022 г. около 12:10 ч. в [населено място] С. Т. като водач на МПС – товарен автомобил „Пежо“ с рег. № [рег. номер], собственост на „****“, ЕООД, ЕИК ******, паркирал превозното средство върху тротоара на [улица], срещу № *. Това обстоятелство било забелязано от свидетелите С. П. и К. К. - служители в сектор "Общинска полиция" при ОД на МВР-Варна. Свид. К. преценил, че товарния автомобил неправилно е паркиран върху тротоара и уведомил Т., че ще му състави фиш за налагане на глоба. Тъй като Т. изразил несъгласие, на същата дата свид. К. съставил акт за установяване на административно нарушение /АУАН/. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, бил предявен и подписан с общи възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 07.10.2022 г. било издадено и атакуваното Наказателно постановление /НП/, с което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДП.
РС - Варна е приел, че НП е издадено от компетентен орган в шестмесечния преклузивен срок. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, което позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено и да организира адекватно защитата си. Административнонаказателното обвинение е прецизирано в наказателното постановление - чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Мястото на извършване на нарушението – тротоар на [улица], срещу № * не е определено от собственика на пътя - Община Варна, като място за престой и паркиране, поради което е извършено нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП, за което законосъобразно е наложена глоба на основание чл. 178е от ЗДвП. Поради забраната на чл.189з от ЗДвП е прието, че не следва да се обсъжда приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Решението е незаконосъобразно.
Жалбоподателят в жалбата до РС – Варна е посочил, че за деянието на 07.10.2022 г. извършено от Т. има издадени два АУАН, в които е описана една и съща обстановка, но е прието с АУАН № 00000475/07.10.2022 г., че е извършено нарушение на чл.6, ал.1 от ЗДвП и с АУАН № 00001342/07.10.2022 г., че е извършено нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП. Последвало е издаване на НП №482/29.11.2022 г. и НП №483/29.11.2022 г. на зам.-кмет на Община Варна, за които жалбоподателят счита, че са за едно и също нарушение и е нарушен принципа non bis in idem.
РС – Варна е следвало да изиска АУАН № 00000475/07.10.2022 г. и НП № 482/29.11.2022 г. от АНО, след което да изложи мотиви допуснато ли е нарушение на принципа non bis in idem /чл.24, ал.1, т.6 от НПК, чл.4, §1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ/.
Оспореното решение е постановено при непълнота на доказателствата, което е довело и до липса на мотиви в частта относно наведения довод от жалбоподателя за нарушение на принципа non bis in idem, при изследване на всички относими доказателства.
Допуснатото процесуално нарушение е съществено, налице е касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2, във вр. с ал. 3, т.2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН за отмяна на обжалвания съдебен акт и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на РС – Варна, съгласно чл. 222, ал. 2, т.1 от АПК.
По исканията за разноските направени в касационната инстанция следва да се произнесе РС – Варна при новото разглеждане на делото, съобразно чл. 226, ал.3 от АПК, приложим на основание чл.63в от ЗАНН.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 222, ал. 2, т.1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - Варна,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1067/11.07.2023 г., постановено по АНД № 628/2023 г. по описа на Районен съд – Варна.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Районен съд – Варна.
Решението е окончателно.
| Председател: | |
| Членове: |