Р
Е Ш Е
Н И Е №
К., 22.08.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият районен съд гражданска колегия в открито съдебно заседание
на десети юли две хиляди и деветнадесета
година в състав
Председател : КЕТИ КОСЕВА
при
участието на секретаря Г. Гилева като разгледа докладваното от съдия Косева гр.
дело № 954/2019 година за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск за издръжка на
пълнолетно лице с правно основание чл. 140, ал.1, т.1 СК.
Ищецът И.К.Й. с ЕГН ********** твърди, че е баща на
ответника К.И.К., който е и негово единствено дете. През годините ответникът
живял предимно с майка си. Твърди, че като баща винаги е помагал на сина си и
го е подкрепял, с течение на времето му е прехвърлил и цялото си имущество:
през 1993 г. заедно с починалата С.Й.му дарили недвижим имот – апартамент;
прехвърлил му спестяванията си под форма на лихвоточки в ДСК; през 2017 г. му
прехвърлил сумата от 4900 лв. Към настоящия момент живее в апартамент,
собственост на ответника, върху който има запазено право на ползване. През
последните години ответникът не желае да контактува с него. Имотът до преди
година ползвал съвместно с внукът си, син на ответника. След като момчето
отишло да живее в друго населено място, ответникът изнесъл цялото обзавеждане
на имота, в т.ч. ел. уреди от първа необходимост - като готварска печка,
хладилник. Твърди, че обитава една стая
от имота, обзаведена изключително оскъдно. Заплаща разходи за консумативи,
които въпреки че пести по всякакъв начин, са от порядъка на 120.00 лв. - 150.00
лв. през зимния сезон. Страда от различни заболявания: от 2004 год. - доброкачествена хиперплазия на
простатната жлеза, от 2005 г. - исхемична болест на сърцето, нестабилна ангина
пекторис, пристъпно предсърдно мъждене; от 2006 г. има
дифузна паренхимна лезия на черния дроб и паренхимна лезия на бъбреците,
развива старческа катаракта, има намален
слух, ползва слухов апарат; от 2016 г. има неинсулинозависим захарен диабет.
Лекарствата, които трябва да приема са частично заплащани от Националната
здравноосигурителна каса, а частта, която той трябва да плати възлиза на 80 лв.
-100 лв. месечно. Твърди, че отказва хоспитализация, тъй като не може да
заплати дори минималните разходи за болничен престой, а лечението на очното му
заболяване изисква придружител, който да му помогне за обслужване в първите дни
след хирургичната намеса.
Отправил молба към ответника да му помогне, на която
той отвърнал „Търси си някой да те гледа".
Твърди, че единственият му доход е от пенсия за
осигурителен стаж и възраст в размер на 299.21 лв., няма друго имущество, от
което да се издържа. Макар и трудно, все още се справя сам и със съдействието
на свои съседи.
Отправил писмено искане до ответника да му заплаща издръжка
от 200 лв. Писмото е получено от съпругата на ответника на 01.03.2019г., но
останало без отговор. Твърди, че К.И.К. е в трудоспособна възраст, работи и
получава доходи, няма непълнолетни деца, няма задължения да плаща издръжка на
свои низходящи.
Моли съда да съди К.И.К., ЕГН **********,*** да
заплаща на него - И.К.Й., ЕГН **********,***5 като негов баща, ежемесечна
издръжка в размер на 100.00 лв./сто лева/, платима до 5-то число на месеца, по
банкова сметка ***, считано от м. март 2019 год.
Претендира в полза на И.К.Й. да бъдат присъдени и
направените в настоящето производство съдебни и деловодни разноски.
Ответникът К.И.К. като дете на ищеца е пасивно
легитимиран да отговаря по предявения иск, заявява, че искът е допустим, но
неоснователен и го оспорва изцяло по основание и размер. Обоснова становището
си със следните съображения: ищецът го изоставил когато бил на 5-годишна
възраст и повече от 15 години не се интересувал от него. Едва след излизането
му от казармата, след навършване на 20 г., той започнал да проявява интерес.
През м. октомври 1993г. той и майка му С.Й.му прехвърлили собствеността върху
апартамент в кв. „В.Л.“, който на 27.01.2006г. продал с нотариален акт № 16 т.1
рег.№ 355 Д.№ 16/2006г. по описа на нот. П. П. С парите от продажбата на този
апартамент на 03.02.2006г. закупил по-голямо жилище - апартамент № 45 в ж.к. ****
като учредил пожизнено право на ползване на апартамента на ищеца И.Й.. През
2005г. ищецът И.Й. живеел в гр. В.Т. в пореден четвърти граждански брак с
лицето Г.Й.. Двамата с Г.Й. решили да се преместят в гр.К. и през 2007 г.
закупили апартамент в града. Наличните им средства не били достатъчни за
закупуване на жилището в К. и за да помогне на баща си, на 21.09.2007 г.
изтеглил от О. Б. Б. потребителски кредит в размер на 7000 лв., които му
предоставил. Това обстоятелство се потвърждава от ищеца в неговия отговор на
исковата молба по гр.д. № 1402/2017 г. по описа на КРС с предмет прекратяване
на брака му с Г.Й. Тъй като отношенията между ищеца и бившата му вече съпруга Г.Й.
били влошени, ищецът Й. поискал да му прехвърли сумата от 4900 лв., които бил
спестил, за да не ги вземе съпругата му. След прекратяване на брака им закрил
сметката, по която внесъл тази сума и върнал парите обратно на ищеца тъй като
ищецът му заявил, че ще се подложи на операция на очите и тези средства са му
необходими за лечението. През 2017 г. Г.Й. завела друго гражданско дело №
3466/2017г. за изключителна собственост на закупения през 2007 г. от двамата
апартамент. В хода на производството по това гражданско дело Й. в съдебно
заседание, проведено на 21.05.2018г. по гр.д. № 3466/2017 г. е заявил, че „В процеса на закупуване на
имота от двамата съпрузи активно участват сина му и снаха му ..". В
съдебно заседание на 04.10.2018г. по същото гражданско дело по искане на
тогавашния ответник по делото И.К.Й. бил поканен за свидетел за
обстоятелството, че е изтеглил кредит от 7000 лв., които предоставил на Й. за
закупуване на апартамента в гр. К.. В
хода на бракоразводния процес Й. подала молба и по Закона за защита от домашно
насилие, за което е образувано гр.д.№ 2131/2017г. Тъй като съдът издал заповед
за незабавна защита, отстранявайки Й. от семейното им жилище, което обитавал с Г.Й.,
ищецът дошъл да живее при него и семейството му в собствения му апартамент № 45
в *****в гр.К. В този момент в жилището живеело семейството му: С.Б., с която
живее на семейни начала повече от 20 години, синът му И., дъщерята на С. – М. от
предишен неин брак. Жилището с площ от 64 кв.м., станало твърде тясно за всички
и той и С.се преместили да живеят на посочения по-горе адрес на бул."А.Б."
№ ***, а в апартамента в ж.к.** останали да живеят ищецът с двете деца, тогава все
още ученици. През това време двамата със С. продължавали да се грижат за ищеца,
което е удостоверено в съдебно заседание на 29.08.2017г. по гр.д.№ 2131/2017 г.
Твърди, че от момента на прекратяване на брака му с Г.Й. И.Й. ***,
поставил метална врата на жилището като
му отнел всякакъв достъп до него, което, поради вече влошените им отношения,
наложило да подаде жалба до РУ МВР - К.. Образувана е полицейска преписка,
съставен е протокол за предупреждение и с постановление от 14.11.2018 г.
прокурорска преписка № 3979/2018г. по описа на Районна прокуратура -К. била
прекратена.
Заявява, че претенцията на ищеца да му заплаща
издръжка в размер на 200 лв. месечно е неоснователна, че няма финансова
възможност да заделя средства за издръжката на ищеца поради това, че има две деца
- Г.К.К.родена на *** г. и И. К.И., роден на *** г. Г.е негова дъщеря от брака
му със С.С.К., а И. е негов син от С.Б., жената, с която живее повече от 20г. и
досега. Г., вече на 27 г., има психическо заболяване - лека умствена
изостаналост, за което е освидетелствана и по експертно решение №
0802/06.03.2019 г. на Първи състав на ТЕЛК при УМБАЛ „Д-р Ст. К." АД -
Ст.З. й е определена 80% трайно намалена работоспособност. Заради заболяването
си същата не е в състояние да работи, да получава доходи и да се издържа. От м.
октомври 2018 г. посещава Дневен център за пълнолетни лица с увреждания в гр. К.,
за което се дължи такса, която той заплаща изцяло. Освен това активно участва в ежедневната й
издръжка, като заделя парични средства, който периодично й предоставя.
И. е на 19 г., приет е студент в редовна форма на
обучение в ТУ С. - филиал П. в първи курс. На същия заплаща семестриална такса
за обучение в размер на 350 лв., разходите за квартира в гр. П., за да живее и
да посещава редовно занятията в университета като отделя ежемесечно по около
400.00 лв. за прехраната му, транспортни и консумативни разходи.
С.Б., с която живее има редица и сериозни
здравословни проблеми. Многократно е била хоспитализирана, приема непрекъснато
медикаменти. Увреденото й здравословно състояние е причина да не може да работи
пълноценно, а от друга страна това състояние изисква прием на лекарства, които трябва
да заплащат.
През 2015 г. теглил кредит за текущо потребление от
Банка Д. - К. в размер на 5000 лв. за срок на погасяване от 5 г. и ежемесечно
погасява този кредит с по 106.11лв. Работи в „А." АД и получава средно
нетно месечно възнаграждение
от около 700 лв. Заявява, че пълна безусловност на задължението му за издръжка
в случая не е налице. Трябва да се установи, че лицето, което претендира
издръжка, е неработоспособно и не може да се издържа от имуществото си както и,
че даването на издръжката няма да създава особено затруднение за задължения.
Като низходящ на ищеца от първа степен по права линия попада в кръга на
задължените лица по чл.140, ал.1 СК. Предвид обстоятелството, че ищецът
получава пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 299.21 лв. може да
се приеме, че същият е с намалена работоспособност.
Не са налице никакви доказателства на какъв месечен
размер възлизат необходимите за лечението и издръжката на ищеца средства.
Същият има жилище, в което живее съгласно учреденото му право на ползване по
н.а. № 34 т.1 рег.№ 310 д.№ 25/2006 г. по описа на нот. Н. Б.. Даването на
издръжка на родител е възможно, само ако неговата нуждата от издръжка и тази на
децата и семейството му е задоволена, а е видно, че това не е така и че има
изключително много разходи извън тези нужни за нормалното му преживяване.
Евентуалното му осъждане да заплаща издръжка на ищеца би довело до падане под
екзистенциалния минимум на собствените му и тези на семейството му средства за
съществуване, поради което даването на издръжка в случая ще представлява за
него особено и изключително затруднение до степен на невъзможност да покрива
най-минималните нужди.
Моли съда да отхвърли изцяло предявения иск с правно
основание чл.140 ал.1 т.1. СК като неоснователен поради това, че не е в
състояние да заделя средства за издръжка и на баща си и евентуалното определяне
на какъвто и да е размер на парична издръжка ще обрече на мизерно съществуване
него и близките му, ще отнеме възможността на сина му да учи. Претендира да му
бъдат присъдени направените по делото разноски.
От
събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:
Видно от у-ие за родствени връзки
№574/13.03.2019 год. издадено от Община К. И.К.Й., ЕГН **********, разведен,
има един син – К.И.К. ЕГН **********.
Видно от у-ие №
1021-23-1659/1/08.10.2018 год. на НОИ-ТП-Стара Загора, И.К.Й. получава
безсрочна лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 299,21лв.
декларира, че няма други доходи или източник на доходи, няма МПС, парични
влогове, дялове и акции в търговски дружества.
Видно от представените медицински
документи ответникът има доброкачествена хиперплазия на простатната жлеза,
исхемична болест на сърцето, нестабилна ангина пекторис, пристъпно предсърдно
мъждене; дифузна паренхимна лезия на черния дроб и паренхимна лезия на
бъбреците; начална старческа катаракта, неинсулинозависим захарен диабет,
намален слух, за което ползва слухов апарат. Заболяванията
налагат прием на лекарства. Някои от документите установяващи заболяванията
съдържат назначени на ответника изследвания и предписана терапия – лекарствени
средства, контрол на показатели и др. Представя издадена му на 08.06.2018 год.
рецептурна книжка на хронично болния за две заболяванията МКБ I11.9 -
„хипертонично сърце без застойна сърдечна дейност“ и МКБ I20.8 – „други видове
стенокардия“, от съдържанието на която се вижда, че част от разходите за
лекарствата, които трябва да приема са заплащани от Националната
здравноосигурителна каса.
Не представя доказателства за
твърденията си, че частта от средствата за лекарства, която той трябва да плати възлиза на 80 лв. -100 лв.
средно месечно. Представя 4 бр. фискални бонове за закупени след датата на
подаване на исковата молба лекарства на обща стойност 109,22 лв.
Видно от представеното у-ие № 2403- ГД-
1267/16.05.2019 год. на Д“СП“-К. за периода 01.05.2017 год. – 30.04.2019 год. И.К.Й.
не е социално подпомаган.
Месечните разходи на И.К.Й. за стълбище, асансьор и
ползване на допълнителна стаичка /от общите части на сградата/ възлизат на 8
лв., видно от представеното удостоверение от домоуправителя на сградата, в
която ищецът живее.
Представя договор за мобилни услуги от 22.05.2019 год.
за мобилен номер с абонаментен план „Тотал“ на стойност 16,99 лв. месечно.
Видно от представените няколко квитанции за вода,
титуляр на партидата на Вик за имота, в който живее ищецът, е ответникът.
Консумираното от ищеца количество вода възлиза на 2-3 куб.м. месечно или на 7
лв. средно месечно.
Видно от представените няколко разписки за платена ел.
енергия – титуляр на партидата в ЕВН е ответникът. Разходите на ищеца за ел.
енергия за периода декември 2018 год. – април 2019 год. възлизат на 303 лв.
общо или 61 лв. средно месечно.
К.И.К. през 2006 год. става собственик
на апартамент № ** в ж.к. "И." в гр.К., състоящ се от две стаи, кухня
и сервизни помещения със застроена площ 64,41 кв.м., върху който апартамент ответникът
И.К.Й. има учредено пожизнено безвъзмездно право на ползване.
Ответникът поставил в имота втора
врата, отнемайки по този начин достъпа на ищеца до имота. Действията на ищеца
са били обект на прокурорска проверка през м. октомври 2018 год. на основание
подадена от ответника жалба.
Обстоятелствата, дали и доколко
жилището, в което ищецът живее на основание учреденото му през 2006 год. право
на ползване е закупено от ответника от части със средства от продажба на
жилище, част от което му е било подарено от
ищеца през 1993 год. са ирелевантни за предмета на този спор.
Бил ли е ищецът грижовен баща както и бил
ли е ответникът грижовен син и какво са правили или не са правили един за друг
през годините в емоционален и материален план преди датата, от която се
претендира издръжката, са факти и обстоятелства без правно значение за спора.
К.И.К. е на 50 год. Има доходи от
трудова дейност-работи в „А.“ АД със средно месечно възнаграждение от 703,00 лв. за периода м. март 2018 год.
– м. февруари 2019 год. /общо 8439 лв./. Други
доходи и имущества /освен голата собственост на жилището, в което живее ищецът/
на ответника не се доказаха по делото.
Родител е на две деца – Г.и И.. Г.К. Б. с ЕГН **********
е пълнолетна с 80 % трайно намалена работоспособност, с диагноза лека умствена
изостаналост /лишена от абстрактно мислене/. Посещава Дневен център за
пълнолетни лица с увреждания – К. срещу заплащане. Видно от представената
служебна бележка № 62/23.04.2019 год. издадена от Дневния център Г.К. ползва
услугите на Дневния център от м. октомври 2018 год., а К.И.К. заплаща дължимата
потребителска такса за ползването на тези услуги. Видно от представените към
служебната бележка квитанции за платени потребителски такси сумите възлизат
на 18,92 лв. за м. 11.2018 г., 10,32лв.
за м. 12.2018 г., 44,88 лв. за м. 01.2019 г., 34,56 лв. за м. 02.2019 г., 38,00
лв. за м. 03.2019 год. или по 39лв. средно месечно за последните три месеца.
Кредитът който К.К. взел за потребителски нужди септември
2007 год. в размер на 7 000 лв. със
срок на издължавана 27.09.2015 год. е неотносим към предмета на спора.
И. К.И. с ЕГН ********** е син на К.И.К. и С.Р. Б.,
видно от представеното у-ие за раждане. През учебната 2018/2019 год. е студент
първи курс редовно обучение по специалност КСТ, ФЕА в ТУ гр. С. – филиал гр. П.
с фак. № 373549. Видно от представеното платежно нареждане от 26.07.2018 год. и
вносна бележка от 14.02.2019 год. платената семестриална такса възлиза на по 350 лв. или общо за учебната
година – 700 лв.
Видно от показанията на разпитаната като свидетел С.Р.
Б. тя и бащата на И.-ответникът К. съжителстват на семейни начала през
последните 22 години като заедно се грижат за три деца- Нейната вече пълнолетна
дъщеря М., детето й от К.К. – И. и детето на К.К.– Г., живеещо в дома на своята
майка. И. не получава стипендия, няма доходи, не работи по време на обучението
си като студент, зает е целодневно с лекции. Издържа се със средствата, които
родителите му му изпращат, а те са общо 600-650 лв. средно месечно от двамата -
бащата К.И.К. и майката С.Р. Б. с които покрива наема на квартирата,
семестриалните такси за обучение, прехраната, транспорти разходи и консумативните
си разходи. През летните два-три месеца, когато не е на лекции И. работи. Видно
от представения договор за наем от 18.07.2018 год. И. К.И. е наемател на
апартамент с площ 60 кв.м. в гр. П., за който апартамент заплаща наемна цена от
300 лв. месечно.
С.Р. Б. в качеството си на свидетел, заявява, че
работи, получава чисто възнаграждение в размер на 750 лв. месечно, има
здравословни проблеми и от две години провежда лечение свързано със значителни
разходи. Видно от представените медицински документи през 2002 год. е претърпяла
операция по повод кулкузолен холецистит /холецистектомия/, през 2006 година е
претърпяла операция по повод хромофобен микроаденом на хипофизата
/транссфеноидална аденомектомия/, през март 2018 год. е лекувана в болнично
заведение с диагноза Атипична лицева болка с оплаквания от виене на свят и
болка, през декември 2018 год. е лекувана в болнично заведение за ангиодисплазия
на колона, АПК деструкция, гастроезофагеална рефлуксна болест с езофагит Първа
степен, хроничен повърхностен гастрит. За
да посрещне своите здравни нужди, финансови задължения на останалата й без
работа пълнолетна дъщеря и разходите на приетия за студент син, С.Р.Б.изтеглила
кредит в размер на 15 000 лв., който погасява.
Видно от показанията на Р.Х.и С.Б. К.И.К.
предложил на И.К.Й. той заедно със С.Б. да се пренесат да живеят при него, в
едно домакинство като по този начин неговите разходи за консумативи ще
отпаднат. Ищецът И.К.Й. категорично отказал и настоял синът му го гледа или да
вземе /т.е. да плаща на / човек да го гледа.
Съгласие между страните не се постигнало.
На 01.03.2019 год. И.К.Й. отправил до сина си К.И.К.
писмена покана да му заплаща по банкова сметка ***. месечно, с които да покрива
разходите си за лекарства и битови нужди тъй като пенсията му 299,01лв., няма
други доходи, не може да покрива нуждите си.
От
така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните изводи :
Предявеният
иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Размерът на издръжката се
определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите
на лицето, което я дължи (чл. 142, ал. 1 от СК). Следователно, за да бъде
уважен осъдителният иск ищецът, чиято е доказателствената тежест съгласно чл.
154, ал. 1 ГПК, трябва да докаже кумулативната наличност на следните
предпоставки: 1) че той има право на издръжка, т.е. че е неработоспособно лице,
което не може да се издържа от имуществото си; 2) че ответникът е негов син и е
задълженото по установения в закона ред за даване на издръжка, 3) че са налице
материални възможности на ответника да дава издръжка в претендирания размер за
релевантния период.
Ищецът е неработоспособно лице,
което не може да се издържа от имуществото си. Преди подаване на исковата молба
е придобил право на пенсия, т.е намира се в нетрудоспособна възраст. Разполага
с месечен доход от 299,21 лева. Има сравнително влошено здравословно състояние,
което и напредналата му възраст – 80 години, обуславят необходимостта от редовен
прием на лекарства, за поддържане на здравето. Въпреки, че точният размер на
средствата, необходими за издръжката на ищеца средно месечно не беше установен,
предвид общото здравословно състояние и финансовото положение на ищеца
/доходите му са значително под определената линия на бедността в страната/,
следва да се приеме, че е налице реална и основателна нужда от допълнителна
издръжка, обуславяща правото му да я търси от своите низходящи, съгласно разпоредбата
на чл. 139 и чл. 140, ал. 1, т. 1 от СК.
Лицето, което има право на
издръжка, може да я търси в следния ред първо от деца и съпруг. Ищецът няма съпруга. Ответникът е негово
единствено дете и в този смисъл ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по
предявения иск.
Задълженият към няколко лица
с право на издръжка е длъжен да я дава в следния ред: първо на своите деца и
съпруг, а след това на своите родители. Задължение за издръжка към своя баща
/ищеца/ ответникът има след като е изпълнил /удовлетворил/ задължението си за
даване на издръжка на своите съпруг и деца /нетрудоспособните пълнолетни както
и пълнолетните такива, които учат в средно или висше учебно заведение и са на
посочената в чл.144 СК възраст-съответно 20 год. и 25 год./.
Ответникът няма съпруга, но
има пълнолетно дете на възраст под 25 години, което учи редовно във ВУЗ и
пълнолетно дете, което страда от раждането си от умствена изостаналост и е неработоспособно. И двете пълнолетни деца на ответника нямат
имущество, от което да се издържат поради което морално и правно задължение на
ответника е да участва в осигуряването на тяхната издръжка. Така за издръжката
на пълнолетната си дъщеря ответникът
следва да може да отделя поне по 40-50 лв. месечно, а в издръжката на
пълнолетния си син следва да участва като осигурява около половината от
необходимите му средства, т.е. с поне 300 лв. -310 лв. средно месечно.
След изпълнение на
задълженията си от първи ред - за издръжка към двете си пълнолетни деца на
разположение на ответника остават 353,00 лв. /703,00 лв. – 350 лв./ средно
месечно. Като се има предвид, че Линията на бедност в България през 2019 г. нормативно
е определена на 348,00 лв. месечен доход, то ответникът се явява лице, което е
на границата на невъзможността да задоволява основните си нужди, заради липса
на доход след изпълнение на задълженията си за издръжка, за закупуването на
основните продукти и услуги и/или заради липса на достъп до подобни услуги. Синът
дължи издръжка на баща си, ако след задоволяване на собствените си
екзистенциални нужди може да отдели средства и за издръжката на своя родител. Средствата,
с които ответникът разполага /353,00лв./ да осигури собствената си издръжка, са
твърде недостатъчни, за да може да дава издръжка и на ищеца.
Твърденията, на ищеца, че
ответникът има материалните възможности да му дава издръжка не се подкрепят от
събраните по делото доказателства.
Предвид
горното, съдът приема, че искът на И.Й. срещу К.К. за издръжката е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Разноските на ответника
възлизат на 300 лв. за адвокатско възнаграждение при подаване на отговора на
исковата молба, от които 150 лв. са присъдени в полза на ответника при
прекратяване на предявения иск в частта над 100лв. и до 200 лв. месечно.
В останалата си част от
150лв. разноските, на основание чл.78, ал.3 ГПК, следва да бъдат заплатени от
ищеца на ответника.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.К.Й. с ЕГН ********** ***5 против К.И.К. с
ЕГН ********** *** иск за заплащане
на издръжка от 100лв. месечно, считано от м. март 2019 год., като неоснователен.
ОСЪЖДА И.К.Й. с ЕГН ********** ***5 да
заплати на К.И.К. с ЕГН ********** ***
сумата 150, 00 лв. представляваща разноски по производството.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в
двуседмичен срок от съобщаването му пред ОКРЪЖЕН СЪД Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :