Решение по дело №125/2021 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 260125
Дата: 13 май 2021 г. (в сила от 3 август 2021 г.)
Съдия: Мария Маркова Берберова-Георгиева
Дело: 20212150200125
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260125                                        13.05.2021г.                                        гр.Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                     НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

на тринадесети април                                               две хиляди двадесет и  първа година

в публично заседание в състав:

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Берберова-Георгиева

Секретар: Радостина Менчева

като разгледа докладваното от съдия М.Берберова-Георгиева

административно наказателно дело № 125 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалбата на Д.С.М. с ЕГН **********, с адрес: ***, в.з.*****, ул.П. против Наказателно постановление № 20-0304-000286 от 16.03.2020г. на Началник Сектор към ОДМВР-Бургас, РУ-Несебър, с което на основание чл.177, ал.5 предл.1 вр. ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на жалбоподателя М. е наложено административно наказание – глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева за административно нарушение по чл.150А, ал.1 от ЗДвП. Моли се съдът да отмени обжалваното наказателно постановление, поради изтекла абсолютна давност за административно-наказателно преследване.

В съдебно заседание, жалбоподателят М. не се явява и не изпраща представител. Не сочи нови доказателства.

За РУ на МВР-Несебър, редовно уведомени, представител не се явява. Представят писмени и ангажират гласни доказателства.

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок пред надлежната инстанция от лице, което има правен интерес и съдържа изискуемите по закон реквизити, поради което е процесуално допустима.

Като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна следното:

 На 08.02.2017г., около 13.00 часа, на главната алея в КК Слънчев бряг срещу хотел Д., органите по КАТ спрели за проверка движещия се в посока гр.Несебър лек автомобил „Ланчия Либра” с рег.№ *****, управляван от жалбоподателя М.. При проверката на водача било установено, че лицето е лишено от правоуправление на МПС с влязло в сила Наказателно постановление № 16-0304-001400 от 28.06.2016г., влязло в сила на 08.07.2016г., поради което е прието, че нарушението е извършено повторно. За така установеното нарушение, на жалбоподателя М. бил съставен АУАН, серия Г, № 970894 от 08.02.2017г. въз основа на който било издадено атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление. След като преценили, че извършеното от М. деяние съдържа белезите на престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, полицейските органи изпратили административно-наказателната преписка на прокурора за образуване на наказателно производство против Д.С.М.. Започнало е бързо наказателно производство № 304 ЗМ-83/2017г. по описа на РУ на МВР-Несебър, което е било прекратено с Постановление от 28.02.2020г. на прокурор в РП-Бургас, ТО-Несебър, поради липса на осъществен състав на престъпление от общ характер. Препис от постановлението е било изпратено на Началника на РУ на МВр-Несебър, който издал атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление № 20-0304-000286 от 16.03.2020г.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят М., който е сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство по делото.

Съдът в контекста на правомощията си на съдебния контрол, след като провери изцяло и служебно съставения акт за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, съобрази следното:

Наказателното постановление е издадено от надлежен орган и в рамките на неговата компетентност. Независимо от това обаче, съдът счита, че са налице основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради изтичането на абсолютната погасителна давност за административнонаказателно преследване. Съображенията за това са следните:

Института на абсолютната погасителна давност, няма своята изчерпателна уредба в нормата на чл.82 от ЗАНН. Последната регламентира единствено давността за изпълнение на вече наложено наказание, включително на абсолютната погасителна давност за изпълнение на вече наложено наказание, но не абсолютната погасителна давност за наказателно преследване, която няма уредба в ЗАНН и съответно по силата на чл.11 от същия закон, следва да се приложи нормата на чл.81, ал.3 от НК. Прилагането, поради липса на изрична правна уредба в ЗАНН, на института на абсолютната давност уреден в чл.81, ал.3 от НК, следва да бъде сторено обаче не във връзка с правилата възведени в чл.80 от НК, а с правилата и сроковете установени в чл.34 от ЗАНН. Последно посочения нормативен текст от ЗАНН съдържа изчерпателна правна уредба на давностните срокове /т.е. в случая не е налице непълнота в уредбата по ЗАНН/ и точно поради това, именно те следва да се съобразят при приложението на абсолютната давност по чл.81, ал.3 от НК. В този смисъл, съдът счита, че абсолютната давност в административно-наказателното производство изтича в три годишен период от време, считано от датата на извършване на нарушението.

С оглед наличието на данни по делото, че за същото деяние е водено наказателно производство, приключило с Постановление от 28.02.2020г. на прокурор в РП-Бургас, ТО-Несебър за прекратяване на същото, съдът намира за нужно да отбележи, че институтите на спиране и прекъсване на давността за наказателно преследване не са регламентирани в ЗАНН, което изключва приложението им в административнонаказателното производство. Доколкото това производство има санкционен характер, изключено е приложението на чл.81, ал.1 и ал.2 от НК по аналогия. В настоящият случай, установеното от контролните органи нарушение е извършено на 08.02.2017г., т.е. давността за административно-наказателно преследване е изтекла на 08.02.2020г., а атакуваното наказателно постановление е издадено на 16.03.2020г.

Гореизложеното е достатъчно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради изтекла към настоящият момент абсолютна давност за реализиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя.

Мотивиран от горното, Несебърският районен съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0304-000286 от 16.03.2020г. на Началник Сектор към ОДМВР-Бургас, РУ-Несебър, с което на основание чл.177, ал.5 предл.1 вр. ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на Д.С.М. с ЕГН **********, с адрес: ***, в.з.*****, ул.П., е наложено административно наказание – глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева за административно нарушение по чл.150А, ал.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд-гр.Бургас.

                                                                                 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: