Решение по дело №5116/2020 на Районен съд - Бургас

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 260154

гр.Бургас, 22.02.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ти наказателен състав, в публично заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                     

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: Станимира Иванова

 

 при участието на секретаря Гергана Стефанова, като разгледа НАХД № 5116 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

   Производството е образувано по повод жалба на А.Х.П. с ЕГН: ********** срещу Наказателно постановление № 20-0769-003710/12.10.2020 г., издадено от Началник Група към Сектор „Пътна полиция” към ОДМВР-гр.Бургас, с което за нарушение на чл. 5, ал.1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 ЗДвП на жалбоподателката е наложено административно накзание „Глоба” в размер на 20 лева, а за нарушение на чл. 123, ал.1, т.3, б.“А“ ЗДвП на основание чл. 175, ал.1, т. 5 ЗДвП са й наложени административни наказания – „Глоба” в размер на 70 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от един месец.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.

В провелото се  съдебно заседание пред настоящия състав процесуалния представител на жалбоподателката поддържа жалбата и моли отново за отмяна на атакуваното постановление. Претендира и разноски.

Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „ПП” - надлежно призован не се представлява. В съпроводителното писмо, с което е изпратена преписката се прави искане за отхвърляне на жалбата.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на л. 7 – НП е връчено на жалбоподателката на 16.11.2020г., а жалбата е депозирана на 20.11.2020г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:

На 24.08.2020 г. разпитаният пред настоящия съдебен състав свидетел – Л.Д. – младши автоконтрольор при Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Бургас, съставил АУАН с бланков № 895405, в който посочил, че на 24.08.2020 г., около 08,20 часа в гр.Бургас, по бул.“Демокрация“ пред сградата на Трета поликлиника А.Х.П. управлявала лек автомобил Форд с рег.№ ***, като при паркиране блъснала паркиралия автомобил с рег.№ ***, в резултат на което поведение било реализирано ПТП. Актосъставителят също така посочил, че П. не оказала съдействие за установяване на вредите от произшествието и напуснала ПТП. Така описаното поведение в акта било квалифицирано като нарушения по чл. 5, ал.1, т.1 и чл. 123, ал.1, т.3, буква „А“ от ЗДвП.

АУАН бил съставен в присъствието на жалбоподателката, която го разписала без възражение след като й бил предявен. Впоследствие на 26.08.2020 г. П. подала възражение по реда на чл. 44 ЗАНН (л. 9), в което изтъкнала доводи, аналогични с тези в процесната жалба и поискала производството срещу нея да бъде прекратено.

Въз основа на АУАН на 12.10.2020 г. било издадено и атакуваното НП, в което като фактическа обстановка било посочено, че на 24.08.2020 г., около 08,20 часа сутринта, в гр.Бургас, на бул.“Демокрация“ пред входа на Трета поликлиника А.х.П. управлявала лек автомобил Форд Мондео с рег.№***, като при паркиране блъска паркиралия лек автомобил БМВ с рег***, поради което поведение реализира ПТП с материални щети. Посочено е още, че не оказва съдействие за установяване на вредите от произшествието и е напуснала ПТП. АНО приел, че горните факти, нарушават разпоредбите чл. 5, ал.1, т. 1 ЗДвП и чл. 123, ал.1, т. 3, б. „А“  ЗДвП, поради което и на основание чл. 185 ЗДвП и чл. 175, ал.1, т. 5 ЗДвП наложил на жалбоподателката административно накзание „Глоба” в размер на 20 лева, административно наказание – „Глоба” в размер на 70 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от един месец.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. Именно поради това, на контрол подлежи и самият АУАН.

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Росица Паязова – Началник Група към Сектор „Пътна Полиция” към ОДМВР-гр.Бургас, която към дата 12.10.2020 г. е била оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-952/20.07.2017г. на министъра на вътрешните работи.

Съдът обаче споделя доводите за допуснати в хода на производството съществени процесуални нарушения, изразяващи се в следнотo:

АУАН има констатираща, обвинителна и сезираща функция. Именно с оглед неговата обвинителна функция, посредством която се очертава от обективна и субективна страна предметът на доказване, от съществено значение за правото на защита на жалбоподателя е ясното и точно описание на нарушението и съответстващата пълна правна квалификация. В акта за нарушение е посочено само, че жалбоподателката, управлявайки лек автомобил Форд с рег.№ ***, при паркиране блъснала паркиралия автомобил с рег.№ ***, в резултат на което поведение било реализирано ПТП, както и че не оказала съдействие за установяване на вредите от произшествието и напуснала ПТП. В нарушение  на чл.42, т.4 от ЗАНН липсва описание на нарушението и обстоятелствата при които е извършено. Липсва конкретно посочване, какви точно обстоятелства са настъпили, за да се приеме, че е осъществено ПТП по смисъла на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП. Не е достатъчно да се посочи само „било реализирано ПТП“. Разпоредбата на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП дефинира "Пътнотранспортно произшествие" като събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Тези фактически обстоятелства, касаещи нараняване на хора, материални щети, за кого са настъпили, липсват, поради което е невъзможно както да се приеме, че е настъпило ПТП, което е елемент от обективната страна на нарушението, така и деянието да бъде правилно квалифицирано. Също така, в АУАН погрешно е изписан регистрационния номер на блъснатия автомобил.

Тези непълноти са отстранени едва при издаване на атакуваното наказателно постановление, което според настоящия съдебен състав е недопустимо, предвид това, че с АУАН се поставя началото на административнонаказателното производство. Така допуснатото процесуално нарушение, според настоящата инстанция, не би могло да бъде "санирано" по силата на разпоредбата на чл. 53, ал.2 от ЗАНН. Цитираната норма предвижда, че НП се издава и когато е допусната нередност в акта за установяване на административно нарушение, в случаите, когато е установено по безспорен начин извършването на нарушението, нарушителят и неговата вина. По реда на чл. 53, ал.2 от ЗАНН, не е възможно обаче, да се излагат за първи път факти и обстоятелства в наказателното постановление, тъй като санкционираният субект се защитава именно по повдигнатото обвинение като обстоятелства.

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че в конкретния случай в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което атакуваното НП следва да се отмени, като незаконосъобразно.
            С оглед изхода на делото, и съобразно представените доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, в полза на жалбподателката следва да бъдат присъдени направените от нея разноски.

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0769-003710/12.10.2020 г., издадено от Началник Група към Сектор „Пътна полиция” към ОДМВР-гр.Бургас, с което за нарушение на чл. 5, ал.1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП на А.Х.П. с ЕГН: ********** е наложено административно накзание „Глоба” в размер на 20 лева, а за нарушение на чл. 123, ал.1, т.3, б.“А“ ЗДвП на основание чл. 175, ал.1, т. 5 ЗДвП са й наложени административни наказания – „Глоба” в размер на 70 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от един месец.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Бургас с БУЛСТАТ ********* ДА ЗАПЛАТИ на А.Х.П. с ЕГН: ********** сума в размер на 300 (триста) лева, представляваща сторени в производството разноски за възнаграждение на адвокат.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

Вярно с оригинала: Г.Ст.