ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№863/15.4.2020г.
гр.
Ямбол, 15.04.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА СПАСОВА
разгледа
докладваното от съдия В. Спасова гр.дело № 333/2020 г..
На основание чл. 140 ал.1 и 3 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ :
1. По
доказателствата на ищеца:
Приема писмени
доказателства по опис в исковата молба.
Прилага ч.гр.д. № 4101/2019 г. на ЯРС.
Указва на ищеца с
оглед оспорването в отговора на исковата молба на автентичността на Анекс
№1/27.10.2018 г., да заяви в едноседмичен срок дали ще се ползва от него.
Указва на
ответницата, че съгласно чл. 193 ал.3 от ГПК носи тежестта да докаже
неистинността на документа, както и че за проверка на авторството на подписа й
е необходимо назначаване на графологична експертиза
на нейни разноски. В тази връзка, в случай, че ищецът заяви, че ще се ползва от
документа, в едноседмичен срок ответницата да заяви желае ли откриване на
производство по чл. 193 от ГПК за проверка на истинността на документа и
назначаване на експертизата.
2. Насрочва делото
за 23.06.2020 г. -10,50 часа.
Да се призоват
страните!
3. Приканва
страните към споразумение, при постигането на което се дължи ДТ в по-нисък
размер, избягват се излишни разходи и усилия, напрежение във връзка с
разглеждане на делото в съответните съдебни инстанции.
4. Проект за
доклад:
Предявени са
обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 от ГПК вр.чл. 240 от ЗЗД вр. чл. 9 ал.1 от ЗПК.
Основават се на
фактите, че между страните- „Профи кредит България“ ЕООД в
качеството му на кредитор, от
една страна, и от друга страна
Ваньо Ванев Митев в качеството на клиент и Д.Ж.Р. в качеството на съдлъжник е сключен на 22.05.2018 г. договор
за потребителски кредит № ********** за сумата 5000 лв., която е преведена по
посочена от длъжника банкова сметка. ***. ГПР е 49,89 %. Сключено е
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, по силата на
което се дължи и възнаграждение от 3750
лв.. Длъжниците са се съгласили да погасяват ежемесечно 24 вноски по 309,11
лв., но след сключване на споразуманието вноските са
по 465,36 лв. на месец. С Анекс №1/27.10.2018 г. една от вноските -№4 е
отложена и е променен погасителният план- вноските са станали 25. ГПР вече е 45,69
%. Солидарните длъжници са изпълнили частично задължението си за извършване
на плащания по погасителния план и след изпадането
им в забава, съгласно чл. 12.3 от Общите условия към договора е настъпило автоматично прекратяване на договора и е обявена предсрочна изискуемост на задълженията
на 31.07.2019 г., за
което на ответницата е изпратено уведомително писмо. В заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 4101/2019 г. на ЯРС е пропуснато да се
посочи настъпването на тази изискуемост. След частичните плащания по договора на
ищеца се дължат суми в размер на: 3729,86 лева - главница,
701,25 лева – неплатено договорно възнаграждение за периода от 02.04.2019 г. до 31.07.2019 г., сумата 2437,75
–лв. неплатено възнаграждение за закупен пакет
от допълнителни услуги.
В срока за отговор
ответницата заявява, че исковете са допустими, но неоснователни. Възразява, че
договорът за кредит е недействителен на осн. чл.22 вр. чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, поради липса на ясна методика
за формиране на годишния процент на разходите. Недействително е и Споразумение
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Възнаграждението по него е
прекомерно, а и не са посочени в договора за кредит съобразно изискванията на
закона услугите, за които то се дължи- видът, размерът и действието, за което
се събират такси и комисионни (чл.10а ал.4 ЗПК). Освен това по споразумението е
уговорено възнаграждение за възможността да се ползват услуги, а не за реално
предоставени такива. Поради това според ответницата е налице неравноправна
клауза в договора. Освен това с договореното възнаграждение по споразумението
ГПР надвишава пет пъти размера на законната лихва за просрочени задължения в
нарушение на чл.19 ал.4 ЗПК. Сочи се, че клаузата за възнаграждение по пакета
от допълнителни услуги се явява нищожна поради противоречие с императивни
законови норми. Оспорва се в отговора на исковата молба и автентичността на
Анекс №1/27.10.2018 г. относно подписа на съдлъжника.
Не е спорно
сключването на договора между посочените в исковата молба страни и предаването
на сумата по него от кредитора.
В тежест на ищеца е
да докаже изискуемостта на вземанията и размера им, а в тежест на ответницата-твърдяната
нищожност на клаузите и както се посочи-неистинността на анекса.
Препис от
определението-на страните, а от отговора-на ищеца!
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: