Р
Е Ш Е
Н И Е №
260 006
гр. Пловдив, 22.01.2021 г.
Пловдивски Апелативен съд – трети
граждански състав в закрито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и
двадесет и първа година в състав
Председател: Вера Иванова
Членове: Катя Пенчева
Величка Белева
като разгледа докладваното от
съдията Белева гр.д. № 609/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 463 от ГПК,
образувано по жалба вх. № 4875/01.06.2020 г. от съпрузите В.Г.Г. и Д.Г.Г. срещу
Решение № 143 от 10.04.2020 г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение №
260034 от 12.10.2020 г., пост. по гр.д. № 515/2019 г. на ОС – Хасково, с което
е оставена без уважение депозираната от Г. жалба вх. № 8080/18.07.2019 г. / по
описа на ЧСИ С. П., рег. № ... / срещу извършеното от съдебния изпълнител по
негово изп.д. № .../... г. разпределение на събрана по изпълнителното дело сума
от осъществена публична продан на недвижим имот на ипотекарния длъжник Д.Г.,
което разпределение обективирано в Постановление на ЧСИ от 01.02.2019 г..
От ответника по жалбата О.Б.Б. „ АД
– взискател по изпълнението, е депозиран отговор за неоснователност на жалбата.
От ответника по жалбата О.Х. не е
депозиран отговор.
Съдът установи следното:
Жалбата е в срок / Определение №
426/28.10.2019 г. по в.гр.д. № 522/2019 г. на АС – Пловдив/, от надлежни
страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ,
изпълнена и процедурата по чл. 276 от ГПК. Съгласно разрешението, дадено в т. 1
от ТР № 2/26.06.2015 г.по т.д. № 2/2013
г. на ВКС, ОСГТК разпределението може да
се обжалва от длъжника на основание несeквестируемост
на имота / пълна или частична / с искане съдебният изпълнител да му върне
реализираната при публичната продан сума преди тя да е получена от кредитора.
Като така е допустима и ще се разгледа по същество.
Предмет на изп. дело № .../... г. на ЧСИ рег.
№ ... е парично вземане на „ О.Б.Б. „ АД към В.Г.Г., произтичащо от договор за
банков кредит от 11.07.2007 г., което вземане обезпечено с учредена от съпруга
й Д.Г. ипотека върху собствени на последния недвижими имоти. Съгласно договора
за учредяване на ипотеката, обективиран в н.а. № .../... г., том ..., н.д. №
.../... г. на нотариус К. В., рег. № ..., имотите, предмет на ипотеката са:
1/Самостоятелен обект в сграда – жилище, с идентификатор ..., заемащ целия
втори етаж от сграда с идентификатор ..., построена в ПИ с идентификатор ... по
КК на гр. Х. / стар идентификатор УПИ ... в кв. ... /, ведно с ½ ид.ч.
от поземления имот и ½ ид.ч. от общите части на сградата и правото на
строеж и 2/ Самостоятелен обект – гараж с идентификатор ..., построен в същия
ПИ с идентификатор ....
Предмет на процесното разпределение
е сумата, получена от осъществена в периода 07.12.2018 г. – 07.01.2019 г.
публична продан на следните недвижими имот: 1/ Втори жилищен етаж, представляващ
самостоятелен жилищен обект с идентификатор ... по КК на гр. Х., находящ се в жилищна сграда с идентификатор ...,
построена в ПИ с идентификатор ..., ведно с ½ ид.ч. от поземления
имот,1/2 ид.ч. от приземния етаж на сградата,
1/2 ид.ч. от общите части на
сградата и 2/ Самостоятелен обект – гараж с идентификатор ..., построен в същия
ПИ с идентификатор ....
Поддържаните от жалбоподателите В. и Д. Г. –
съответно длъжник и ипотекарен длъжник в изпълнителното производство,
оплаквания са че с това разпределение е нарушено правото на закрила поради
несеквестируемост на част на продадения имот
- ½ ид.ч. от приземния етаж на горепосочената сграда с
идентификатор ..., която част е единственото жилище на семейството на
длъжниците и същевременно е и извън предмета на учредената ипотека.
Петитума е да се постанови от ОС - Хасково
решение за отмяна на разпределението и по изложени съображения да се върне на
ЧСИ за извършване на ново разпределение със задължителни указания относно
неговото извършване.
На основание договор за дарение, обективирано
в н.акт № .../... г., том ..., н.д. № .../... г. на нотариус при РС –
Хасково Д.Г.Г. е собственик на ½
ид.ч. от дворно място, съставляващо парцел ... в кв. ... на плана на
гр. Х., утвърден със Заповед № 90/1971 г., ведно с целия втори жилищен етаж от
двуетажната жилищна сграда в това дворно място и съответните ид.части от общите
части на сградата, като дарителите Г. и М. Г. са запазили пожизнено и безвъзмездно правото на
ползване върху южната стая, нишата под нея, северозападното салонче и избата
под него – всички те находящи се в приземния етаж на жилищната сграда. Със
същия нот. акт от горепосочените лица е дарен на жалбоподателя Д.Г. и
построения в това дворно място Гараж с площ от 17 кв.м. с южно изложение. С декларации
с нотариално заверени подписи от 3.12.2002 г. , вписани в съответния регистър
на 05.12.2002 г. ползувателите М. и Г. Г. са се отказали от правото си на
ползване върху посочените в нотариалния акт помещения в призема.
Останалата ½ ид.ч. от същото дворно
място, ведно с първи жилищен етаж от построената в него сграда и съответните
към него ид. части от общите части на сградата, както и Гараж с площ от 17
кв.м. със западно изложение, са собственост на трето за изпълнението и за
настоящия спор лице – М. И. Г. – К. – Договор за дарение от 13.11.2993 г.,
обективиран, в н.акт № .../... г., том ..., н.д. № .../... г. на нотариус при
РС – Хасково, като дарителите И. и Д. Г. са си запазили пожизнено и
безвъзмездно правото на ползване върху две помещения от приземния етаж на
сградата – с южното и югозападното изложение.
Твърденията на жалбоподателите са че
приземния етаж на сградата е
самостоятелен обект – жилищен, като притежаваната от Д.Г. ½ ид.ч. от
него е единственото жилище на семейството В. и Д. Г. Същевременно той е извън
предмета на учредената в полза на взискателя О.. АД ипотека, тъй като не е
посочен в договора за учредяването й. С оглед което с процесното разпределение
е нарушено правото на закрила поради частична несеквестируемост на продадения
имот – ½ ид.ч. от приземния етаж.
В тази насока се поддържа че първи и втори етажи на сградата съставляват
надстройка на съществуваща стара едноетажна сграда - построена през 1937 г., и
като така са налице три самостоятелни жилищни обекта – приземен етаж, първи
етаж и втори етаж.
От приетото по делото заключение на СТЕ се
установява че сградата с идентификатор ... в сегашния си вид е изпълнена като
пристройка и надстройка на съществуваща жилищна сграда, построена през 1937 г.,
като пристрояването и надстрояването е извършено по архитектурен проект,
одобрен на 23.02.1960 г..
Достъпа до приземния етаж на сградата се
осъществява от стълбищната площадка на входа на сградата - директно чрез отвор
и стъпало се достига до коридора в приземния етаж, а от изток през врата към
двора. От коридора на призема по
вътрешното стълбище на сградата е достъпа и до частичния сутерен на същата. В
коридора на приземния етаж се намират
помещения както следва: В северозападната част четири преходни помещения с общ
вход от коридора, две от които – северозападното и северното, са вкопани /
избени / по наклона на прилежащия терен по уличната регулация с прозорци от
север, като от северозападното се достига до южна стая с преходна ниша с мивка,
с прозорци от юг; В югозападната част на етажа – пристроената нова част, има
три преходни помещения, с общ вход от коридора, които са обособени като стая с
кухненски бокс и баня с тоалетна. Стаята е с югозападно изложение, от нея се
влиза в кухненския бокс, а от него в банята с тоалетна. Първо посочените четири
помещения / старата сграда / са с пропаднало дюшеме, опадала мазилка и висока
влажност, същите са неизползваеми и не се ползват. Височината им варира от 2,
38 м. до 2, 44 м., посочена е и полезната площ на всяко от помещенията. Вторите
три помещения са устроени като жилищни, завършени и обзаведени, като подовите
помещения са от теракот, стените и таваните – с шпакловка с латекс и плочки.
Светлата им височина варира от 2,41 м. до 2,50 м. при заложени по арх. проект 2,45 м. светла височина и конструктивна
височина на етажа 2,59 метра. Посочена е полезната им площ. Приземният етаж
представлява едновременно приземен – в една своя част, а в останалата –
полуподземен етаж от триетажна сграда с два жилищни етажа.
Вътрешното разпределение на първи и втори
жилищни етажи по одобрения архитектурен проект включва по едно жилище на всеки
етаж, състоящо се от два салона с два входа от стълбищната площадка, стая,
спалня, дневна с преходна ниша и тераса на югоизток, като не са предвидени
складови помещения и баня и тоалетна. При оглед на място е констатирано
частично отклонение от проекта – част от дневната е преустроена в баня и
тоалетна – самостоятелно помещение с вход от салона. Жилищата не разполагат със
складови помещения – както предвидени по
арх. проект, така и фактически обособени на място, като за складови /
спомагателни и обслужващи помещения по проект са предвидени наличните такива в
приземния етаж и сутерена.
Според експерта приземния етаж не отговоря на
изискванията за самостоятелно жилище -
както съгласно сега действащите нормативни изисквания за жилищен обект,
така и съгласно изискванията към 1960 г. – когато съгласно одобрения проект са
реализирани пристрояването и надстрояването на съществуваща жилищна сграда от
1937 г. – горепосочената част от
приземния етаж. Посочено е към момента на възникване на настоящата сграда с
идентификатор ... действащите нормативни
актове да са били ЗПИНМ в редакцията му ДВ бр. 68/25.08.1959 г. / отм. /,
утвърдения с ПМС № 194/22.08.1960 г. ППЗПИНМ / отм. / и Строителните правила и норми за изграждане
на населени места, издадени от председателя на К. с. а. – обн. ДВ бр.
75/18.09.1959 г. / отм./. Съгласно заложените в строителните правила
минималните изисквания за жилище досежно брой, вид и предназначение на помещенията
в него, досежно площта на всяко от тях, досежно конструктивната и светла
височина на жилищните помещения и досежно минималната височина, на която следва
да е подът на първи жилищен етаж спрямо прилежащото ниво на терена и уличната
регулационна лииня, приземният етаж не отговаря на изискванията за жилище и към
момента на построяването на сградата през 1960 г..
С оглед така установеното и като е разгледал – на
основание чл. 108а ал. 3 от обн. в ДВ бр. 75/18.09.1959 г. Строителни правила и
норми за изграждане на населените места / отм. / - съответствието на приземния
етаж с изискванията за жилищно строителство, действали преди и към 18.09.1959
г. и конкретно тези по обн. в ДВ бр. 51/2.3.1950 г. Правилник за изграждане на
населените места /отм. / и Правилата и нормите за проектиране на жилищни
сгради, одобрени с Протокол № 2/17.01.1959 г.
на д. к. с. а. и е установил несъответствие на призема с изискванията за
жилище и по тези нормативни актове / досежно задължителните за всяко жилище
помещения и минимално изискуемите размери за светлата височина на помещенията
за живеене / окръжният съд е приел че приземния етаж не отговаря на
изискванията за жилищен обект и същевременно
помещенията в него са с обслужващо главните обекти в сградата
предназначение. Като така приземния етаж не е самостоятелен обект, а
принадлежност към главните обекти в сградата – двете жилища, заемащи съответно
първи и втори етаж на сградата. Тези самостоятелни жилищни обекти не разполагат
със складови помещения както по одобрения проект, така и фактически обособени
на място, а предвижданията по проекта са че тези помещения са в приземния етаж
и частичния сутерен на сградата – което обуславя извод че приземния етаж има
обслужващо за жилищата предназначение, съответно че помещенията в този етаж са
принадлежност към главните самостоятелни жилищни обекти, а частичния сутерен е
несъмнено обща част на сградата доколкото достъпа до него се осъществява
единствено от коридора на приземния етаж чрез вътрешното стълбище на сградата.
Прието е за неоснователно твърдението на жалбоподателите че запазеното от
праводателите им вещно право на ползване на приземния етаж обосновава извод че
този етаж е самостоятелен жилищен обект. Досежно това право на ползване съдът е
приел и че то представлява разпределение ползването на помещенията на приземния
етаж от бившите собственици на жилищните етажи и призема – праводателите на
жалбоподателя Г. и на третото лице М. Г. – К. в качеството им на ползуватели на
призема след отчуждаването. Прието е да е без значение фактическото устройване
на част от приземните помещения в такива за живеене и ползването им като
жилище, тъй като това фактическо състояние само по себе си не обосновава извод
за извършено в приземния етаж преустройство, довело до промяна на статута му от
несамостоятелен в самостоятелен обект. За неотносими са приети възраженията,
свързани с позоваването на § 16 ал. 1 от ДР на ЗУТ в насока че приземния етаж
бил търпим строеж. Търпимостта на един строеж е свързан с въпроса за неговата
законност, но сама по себе си не се отразява на неговия статут в насока да
обосновава извод че той е самостоятелен обект. По така изложените мотиви
жалбата е оставена без уважение като неоснователна.
Пред настоящата инстанция жалбоподателите
поддържат следните възражения:
1/ Вещото лице основало заключението си на
неприложими към възникването на сградата строителни правила и норми, които
съдът безкритично възприел. Защото съгласно чл. 108а от сочените от експерта Строителни правила и норми за изграждане на
населените места – ДВ бр. 75/18.09.1959 г. / отм. / тези правила и норми не се отнасят за
проекти, внесени и одобрени преди 01.09.1960 г., а проекта на процесната сграда
е одобрен на 23.02.1960 г.;
2/ Вещото лице измерило неправилно
светлата височина на помещенията в приземния етаж, както и изискуемото се ниво,
от което следва да започва пода този етаж – като жилищен. Не било посочено дали
нивото на терена не е претърпяло промени / повдигнато / от 1960 г. и
понастоящем - например чрез полагане на
пътна настилка и изграждане на тротоар. Не било посочено и какви са подовите
настилки на помещенията, има ли в същите окачени тавани и направени
топлоизолации, съобразени ли са дебелините на същите при определяне на светлата
височина и площта на помещенията. Поддържа се че светла височина от 2,50 м. е
допустимо отклонение от изискуемия се за нея минимум, в която насока се
позовава на разпоредбата на чл. 159 т. 2 от ППЗПИНМ и чл. 176 ал. 3 от
ППЗПИНМ;
3/
Приземния етаж е самостоятелен жилищен обект, тъй като през 1960 г. той е
преустроен в жилище от праводателите на жалбоподателя Д.Г. поради остра жилищна
нужда на праводателите, ползван е от тях с това предназначение - като жилищен
обект. В тази насока жалбоподателите считат да са приложими не само действащите към момента на построяването на
сградата нормативни изисквания, но и последващите такива. Конкретно § 178б /
нов ДВ бр. 64/1965 г. / от ППЗПИНМ - съгласно който за задоволяване на остра
жилищна нужда пристройка, преустройство и основен ремонт по § 178 ал. 1 б. „а „
може да се разреши по изключение и на незаконно направени до 14.11.1958 г.
жилищни сгради. Аналогична е
разпоредбата на чл. 150а / нов ДВ бр. 37/1978 г./ от ППЗТСУ / отм. / -
за задоволяване на остра жилищна нужда пристройка, преустройство и основен
ремонт по чл. 148 ал. 1 т.1 се разрешава и досежно жилищни сгради, построени
незаконно до 31.12.1965 г., а съгласно ал. 2
- ал. 1 се прилага и за строежи, направени незаконно до 1.1.1978 г. за
задоволяване на остра жилищна нужда. Съгласно § 2 ал. 1 от ПР на ППЗТСУ тези
незаконни строежи или части от тези строежи, построени до влизане в сила на
посочените разпоредби не се премахват когато сградите са построени за
задоволяване на остра жилищна нужда на собственика или неговите деца. Нещо
повече строежите, извършени до 31.12.1965 г. подлежат на узаконяване - § 84 от
ПР на ЗТСУ / отм. /, а понастоящем – съгласно § 16 ал. 1 от ПР на ЗУТ, са
търпим строеж, не подлежат на премахване и забрана за ползване и могат да бъдат
предмет на прехвърлителни сделки. Така посочените нормативни разпоредби - според жалбоподателите,
позволяват призема да се ползва като жилище и съответно му придават статут на
самостоятелен жилищен обект – дори и да се приеме че към момента на
построяването му той не е отговарял на изискванията за жилище по действащите
към този момент строителни правила и норми. Позовава се и на съдебна практика в
този смисъл.Във връзка с горните твърдения се поддържа възражение за допуснато
от окръжният съд процесуално нарушение, изразяващо се в отказа да се допусне свидетел
за установяване на острата жилищна нужда към 1960 г. на праводателите на
жалбоподателя Д.Г. и извършено от тях преустройство на призема / пристроената
нова част / именно с цел задоволяване на
тази им нужда и се заявява отново искането за събиране на това
доказателство.
Жалбата е неоснователна.
Макар по делото да не са налице данни кога е
изработен одобрения на 23.02.1960 г. архитектурен проект на сградата и
конкретно дали това е станало преди 18.09.1959
г., с оглед датата на одобряването му преди 01.09.1960 г., окръжният съд – на
основание чл. 108а ал. 3 от обн. в ДВ
бр. 75/18.09.1959 г. Строителни правила и норми за изграждане на населените
места / отм. /, е разгледал съответствието на приземния етаж с действащите
преди 18.09.1959 г. изисквания за жилищно строителство и конкретно тези по обн.
в ДВ бр. 51/2.3.1950 г. Правилник за изграждане на населените места /отм. / и
Правилата и нормите за проектиране на жилищни сгради, одобрени с Протокол №
2/17.01.1959 г. на д. к. с. а. С оглед което се явява неоснователно
възражението че съдът безкритично възприел заключението на вещото лице и като
така преценката за съответствието на призема с изискванията за жилище изградил
на база неотносими към февруари 1960 г.
строителни правила и норми досежно жилищните обекти.
Неоснователно е и възражението за неправилни
замервания от експерта на светлата височина на приземния етаж и изискуемото се
ниво, от което следва да започва пода на този етаж. Твърденията на
жалбоподателите в тази насока не се подкрепят от доказателства по делото. Експертът
е установил тези технически данни по одобрения архитектурен проект и на място
чрез измервания. Установил е съответствие между проекта и фактическото
изпълнение, установено е и несъответствие на тези технически данни с нормативно
изискуемите се за тях минимуми. Макар при приемане на заключението
жалбоподателите да са го оспорили в тази му част, те не са ангажирали
доказателства в противна насока. Напротив изрично са заявили да нямат искания
за събиране на още доказателства.
Неоснователно е и възражението че приземния
етаж, макар да не отговаря на изискванията за жилищен обект, следва да се
приеме за самостоятелен такъв, тъй като е възникнал в резултат на преустройство
чрез пристрояване на построена през 1937 г. жилищна сграда, което преустройство
извършено за задоволяване на остра жилищна нужда на праводателите на
жалбоподателя Д.Г.. С оглед установеното по делото така твърдяната хипотеза не
е налице, въпросът за узаконимост/ търпимост на незаконен строеж изобщо не
стои, горецитираните разпоредби на ЗПИНМ /отм. /, ЗТСУ / отм. /, съответно
правилниците за тяхното приложение и цитираната съдебна практика са неприложими
в конкретния случай и свидетелят правилно е бил отказан. Не се касае за
съществуващ понастоящем самостоятелен обект, който макар и да не отговаря на
техническите изисквания за жилище да е с юридически статут на жилище поради
това че е възникнал през 1960 г. в резултат на преустройство чрез пристрояване
за задоволяване на остра жилищна нужда на праводателите на жалбоподателя Д.Г..
През 1960 г. не старата сграда е пристроена за задоволяване на остра жилищна
нужда, а е извършено законно разрешено въз основа на одобрен архитектурен
проект строителство на сграда, състояща се от призем, частичен сутерен и два жилищни обекта / първи и втори етаж на
сградата/, като именно чрез последните се задоволяват жилищните нужди на
праводателите на Д.Г. – неговите родители М. и Г. Г., както и на техните
съсобственици – съпрузите Д. и И. Г. Старата жилищна сграда е инкорпорирана в
новата по начин да е загубила статута си на самостоятелен обект – жилище, като
приземния етаж на построената сграда / съществуващата и пристроена част / е с
обслужващо двете жилища предназначение / складови помещения към тях/ и като
така принадлежност към жилищата, а не обособим обект със самостоятелно
юридическо съществуване – не е и заснет като такъв по кадастралната карта.
Факта че при отчуждаването на жилищата през 1993 г. с горепосочените нотариални
актове/ в които приземния етаж също не е описан, но е безспорно че е отчужден /
праводателите Г. са си запазили правото на ползване на помещения в приземния
етаж, част от които устроени с цел ползване за живеене не обосновава извод този
етаж да се явява самостоятелен обект – жилищен. Съгласно чл. 98
от ЗС принадлежността следва главната вещ – в случая ½ ид.ч. от
приземния етаж следва притежавания от жалбоподателя Д.Г. самостоятелен жилищен обект, заемащ целия втори етаж на
сградата и същият правилно е бил изнесен на публичната продан ведно с тази му
принадлежност. Съответно не е налице самостоятелен обект, още по малко жилищен
такъв, който да е извън предмета на учредената ипотека и да се явява единствено
жилище на длъжниците.
В този смисъл и обжалваното решение, поради
което същото е правилно и се потвърждава.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И
Потвърждава Решение № 143 от
10.04.2020 г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 260034 от
12.10.2020 г., постановени по гр.д. № 515/2019 г. на Окръжен Съд – Хасково.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: