РЕШЕНИЕ
№ 5250
гр. София, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110208672 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д. М. Д., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „***“ №
***, ет. ***, ап. ***, чрез адв. „Ж. Й., против електронен фиш серия К № 4465177, издаден
от СДВР за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. На основание чл.
189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП на Д. е наложена глоба в размер на 400 /четиристотин/
лв.
В жалбата са изложени подробни съображения в насока незаконосъобразността на
атакувания електронен фиш. Като допуснато процесуално нарушение се изтъква, че в
електронния фиш не е посочен видът техническо средство /мобилно или стационарно/, с
което е установено и заснето нарушението, не става ясно каква е била скоростта, с която се е
движел заснетият автомобил, доколкото няма посочен, отчетен и визуализиран в снимката
от АТСС километров толеранс, съобразно спецификацията на техническото средство, и
мястото на извършване на твърдяното нарушение не е посочено достатъчно ясно и
конкретно. Оспорва се техническата изправност на техническото средство, констатирало и
заснело нарушението, и редът, по който е извършено заснемането. Прави се искане
електронният фиш да бъде отменен.
За проведеното на 07.11.2022 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. СДВР не изпраща процесуален представител, а жалбоподателят Д. се
представлява от адв. Й., който в дадения ход по същество поддържа жалбата и на
изложените в нея основания моли атакуваният електронен фиш да бъде отменен.
По делото са постъпили писмени бележки от директора на СДВР, чрез юрк. Б., в които
е изразено становище в насока потвърждаване на електронния фиш. Направено е и искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
1
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакувания електронен фиш, съдът прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
против акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е неоснователна.
От фактическа страна се установи:
Към 06.02.2021 г. лек автомобил „***” с ДК № *** бил собственост на жалбоподателя
Д. М. Д..
На 06.02.2021 г. в 12:04 ч. въпросният лек автомобил бил управляван в гр. София.
Движел се по бул. „***“, с посока от бул. „***“ към бул. „***“. Преминавайки по бул. „***“,
до № 28, скоростта на движение на автомобила била 83 км/ч. /съгласно приспаднат толеранс
от - 3 км/ч. от отчетената скорост от 86 км/ч./, при разрешена скорост за движение в
рамките на населеното място до 50 км/ч.
Скоростта на движение на автомобила била измерена и заснета с автоматизирано
техническо средство за видеоконтрол ARH CAM S1, № 11743ee, позиционирано в участъка.
Мобилната система за видеоконтрол била одобрена и вписана в регистъра на 07.09.2017 г.,
със срок на валидност на одобрението до 07.09.2027 г. Към процесната дата техническото
средство било преминало последваща проверка за изправност на 28.09.2020 г. На
процесните време и място било позиционирано от екип на ОПП СДВР.
Въз основа констатираното и заснето нарушение за скорост, бил издаден атакуваният
електронен фиш, с който на Д., в качеството на собственик на автомобила, било наложено
административно наказание глоба в размер на 400 /четиристотин/ лв. за извършено
нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП - превишаване на разрешената скорост с 33
км/ч.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, както
следва: веществени - приложен снимков материал към електронен фиш Серия К № 4465177;
писмени - справка относно собствеността върху лек автомобил „***” с ДК № ***; заверено
копие от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126; протокол за
последваща проверка № 60-С-ИСИС/28.09.2020 г.; протокол за използване на
автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта рег. № 4332р-7417/08.02.2021
г.; заповед № 8121з-931/30.08.2016 г.; ежедневна форма на отчет от 06.02.2021 г.; справка-
картон на водач.
Съдът кредитира изцяло цитираните доказателства, намирайки фактическата
обстановка, отразена в електронния фиш, за правилно изяснена.
Писмените доказателства, и конкретно протокол за използване на автоматизирано
техническо средство за контрол на скоростта рег. № 4332р-7417/08.02.2021 г., носи
безпротиворечива доказателствена информация относно времето и мястото на
позициониране на техническото средство, с което било осъществено заснемането, и по
отношение на факта, че в процесния участък не е имало поставен знак за контрол на
движението, въвеждащ максимално допустима скорост на движение, различна от
общоважимата за границите на населено място до 50 км/ч.
Посредством завереното копие от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ 17.09.5126 и протокол за последваща проверка № 60-С-ИСИС/28.09.2020 г. се изяснява
видът на техническото средство, с което е констатирано и заснето нарушението - мобилна
система, и че е одобрено съобразно нормативните изисквания.
Изискванията относно позициониране на техническото средство и проведен
инструктаж на полицейските служители са спазени, видно от протокола за използване на
2
автоматизирано техническо средство и от ежедневната форма на отчет.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, „изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки, са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес”, с оглед на което съдът
кредитира изцяло приложения към атакувания електронен фиш снимков материал,
намирайки го за годно веществено доказателствено средство. Посредством него се
установяват марката, регистрационният номер на управлявания автомобил,
позиционирането на автоматизираното техническо средство, мястото на измерването и
измерената скорост на движение.
Според легалната дефиниция, дадена от законодателя в разпоредбата на § 6, т. 63 ДР
ЗДвП, електронният фиш представлява „електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства”. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са изрично регламентирани реквизитите,
които следва да съдържа електронният фиш, а именно „териториалната структура на МВР,
на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на
глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане”. В съответствие с
лимитираните от законодателя реквизити на електронния фиш, със заповед № 8121з-
931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи е утвърден образец на електронния
фиш.
Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на електронния фиш, регламентирани в
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, със съдържанието на обжалвания, се констатира, че
последният отговаря на всички законови изисквания - посочена е териториалната структура
на МВР, на чиято територия е установено нарушението /СДВР/, мястото и времето на
осъществяването му, и регистрационният номер на заснетото МПС. Посочено е, че
собственик на МПС е жалбоподателят Д. М. Д.. Описани са извършеното нарушение,
нарушената разпоредба - чл. 21, ал. 1 ЗДвП, и наложената на основание чл. 182, ал. 4 вр. чл.
182, ал. 1, т. 4 ЗДвП глоба в размер на 400 лв. Видът на техническото средство, с което е
осъществено заснемането, не е сред законоустановените задължителни реквизити на
електронния фиш, предвид което и липсата на съответно посочване не води до
незаконосъобразност на процесния.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП изрично урежда отклонение от общите изисквания
към съдържанието на АУАН и НП, в която връзка следва да се посочи, че разпоредбата на
чл. 189, ал. 14 ЗДвП не касае реквизитите и съдържанието на електронния фиш, доколкото
законодателят изрично ги е регламентирал в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП. При това
положение следва, че независимо, че в електронния фиш не е отразена датата на издаването
му, е ясно, че е издаден въз основа на автоматизираното техническо средство в момента на
извършване на нарушението, от който момент започват да текат релевантните относно
давността срокове. От друга страна, мястото на извършване на нарушението е ясно и
недвусмислено посочено, като индивидуализацията му е достатъчна с оглед нуждите на
санкционираното лице да разбере къде се твърди да е осъществено. Предвид това съответно
релевираното възражение също следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно.
Разликата в скоростта на движение, отразена в снимковия материал и електронния
фиш, се дължи на обстоятелството, че грешката при измерване на скоростта с въпросното
техническо средство е +/- 3 км/ч. при скорост под 100 км/ч., което е отчетено от
административнонаказващия орган в полза на водача. Същото е надлежно отразено
съответно в снимковия материал и електронния фиш, предвид което неяснота в посочения
3
смисъл не се констатира.
С оглед горните съображения съдът прецени, че при издаването на атакувания
електронен фиш не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
да са ограничили правото на защита на санкционираното лице и да се явяват формални
основания за отмяната на санкционния акт. Релевираните в жалбата съображения в
съответната насока са неоснователни и настоящият съдебен състав не ги споделя.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
От доказателствата по делото се установи несъмнено, че на 06.02.2021 г. в 12:04 ч. лек
автомобил „***“, ДК № *** е бил управляван в гр. София, по бул. „***“, с посока от бул.
„***“ към бул. „***“, като на бул. „***“, до № 28, се е движил със скорост от 83 км/ч. /след
приспаднатия толеранс от - 3 км/ч./, при ограничение на скоростта в границите на населено
място до 50 км/ч.
При това от обективна страна е осъществен съставът на административното нарушение
по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на задължението при избиране
скоростта на движение водачът на управляваното пътно превозно средство да не превишава
максимално допустимата скорост за движение на леки автомобили в населено място от 50
км/ч. Констатираното в случая превишение на скоростта е с 33 км/ч., доколкото лекият
автомобил се е движел на посочените в електронния фиш време и място със скорост от 83
км/ч. /след приспаднатия толеранс/.
От приложената по делото справка от ОПП СДВР е видно, че собственик на процесния
автомобил е жалбоподателят Д. Д.. Следователно именно последният е
административнонаказателно отговорно лице съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП,
като отговорността му е обективна, предвид факта, че не е подал в законоустановения 14-
дневен срок от връчването на електронния фиш декларация, че друго лице е управлявало
автомобила.
От субективна страна нарушението е извършено при форма на вината съзнавана
непредпазливост, доколкото водачът е могъл и е бил длъжен да не превишава разрешената
скорост, но въпреки това не е съобразил поведението си със законовите изисквания.
Нарушението е формално, поради което настъпването, респективно предвиждането на
общественоопасни последици в съзнанието на водача, не е част от фактическия му състав.
Съгласно чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП /ред. ДВ, бр. 10 от 2011 г., бр. 101 от 2016 г., в сила
от 21.01.2017 г./, при превишаване на максимално разрешената скорост в населено място с
от 31 км/ч. до 40 км/ч., водачът се наказва с глоба в размер на 400 лв. Наложената глоба е в
този абсолютен размер, при което обжалваният електронен фиш е законосъобразен и в
санкционната част.
С оглед изложеното, при извършената цялостна служебна проверка на атакувания
електронен фиш, съдебният състав не констатира основания за неговата отмяна или
изменение. Същият следва да бъде потвърден, а депозираната жалба - оставена без
уважение, като неоснователна. Респективно присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя не се дължи.
Същевременно, при този изход на делото е основателна претенцията на процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
полза на СДВР за изготвеното по жалбата писмено становище от юрк. Б., съгласно
изричното право, регламентирано в разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН. Същата следва да
бъде уважена в минималния размер, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а
именно в размер на 80 /осемдесет/ лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 4
4
ЗАНН и чл. 63д ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4465177, издаден от СДВР срещу Д. М.
Д., ЕГН ********** за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, за
което на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП му е наложена глоба в размер
на 400 /четиристотин/ лв.
ОСЪЖДА Д. М. Д., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „***“ № 41, ет. 3, ап. 9,
ДА ЗАПЛАТИ в полза на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ сума в размер
на 80 /осемдесет/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуалното
представителство, осъществено пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5