РЕШЕНИЕ
№.............
16.01.2020 год., гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна коллегия, ХІV състав, в публично заседание на 06.01.2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.
БИШУРОВ
Секретар: И. Ч., като разгледа
докладваното от съдия Бишуров АНД № 2138 по описа за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда с
чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на
Т.Х.А., ЕГН ********** ***492 от 20.12.2018г. на
началника на РУ МВР-Пазарджик, с което на основание чл.81 ал.2, т.2 от ЗБЛД и за нарушение на чл.7
ал.1 от ЗБЛД е наложена глоба в размер на 50 лв. /петдесет лева/.
Релевираните в
жалбата оплаквания се свеждат до материална и процесуална незаконосъобразност
на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание
жалбоподателят не се явява лично, но изпраща процесуален представител, който
поддържа жалбата и пледира за отмяна на НП.
За въззиваемата
страна - АНО, редовно призован, се явява процесуален представител, който
оспорва жалбата и иска НП да се потвърди.
Районният
съд прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, обсъди доводите
на страните и при съобразяване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за
установено следното:
Жалбоподателят А. е санкционирана за това, че на 05.11.2018г., около 11:20
часа, на Главен път І-8, при извършена полицейска проверка представила документ
за самоличност – лична карта с № *********, която била с нарушена цялост.
Гореописаното
било установено от св.Д.К. – полицейски служител в РУ МВР-Пазарджик, който
съставил против жалбоподателя АУАН № 3492/05.11.2018 година. Въз основа на акта
било издадено атакуваното НП. То било връчено лично на жалбоподателя на 22.10.2019
година, а жалбата против него била подадена чрез АНО на 29.10.2019 год., т.е. в срока
по чл.59 ал.2 от ЗАНН, при което е
процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, активно легитимирано да
инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП.
Гореописанат
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото
доказателства - показанията на актосъставителя и писмените доказателства, приети по делото.
При така
установеното съдът намира, че жалбата е основателна, макар и не по всички
съображения, изложени в нея, а поради следното:
В хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения /СПН/, които драстично накърняват правото на защита на
санкционираното лице, до степен на невъзможност да го осъществява.
Видно от АУАН и НП същите
не отговарят на императивните изисквания на чл.42 т.4 от ЗАНН, респ. на чл.57
ал.1, т.5 от ЗАНН. Първоначално актосъставителят, а в последствие и АНО са допуснали едно и също
нарушение, което се изразява в липса на описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които то е било извършено и на доказателствата, които го
потвърждават. АНО се е задоволил при описване на нарушението да препише записаното
в АУАН като фактическа обстановка на извършеното нарушение, която буквално
сочи, че на посочените вече дата, час и място А. била представила личната си
карта /цитирана по номер/, която била с нарушена цялост. Така описаното
нарушение е квалифицирано като такова по чл.7 ал.1 от ЗБЛД, която правна норма
вменява в задължение към гражданите на Р България да пазят личните си документи за самоличност от
повреждане, унищожаване или загубване.
В същото време,
поведението на А. е санкционирано по чл.82 ал.2, т.2 от ЗБЛД, която правна норма
предвижда налагане на административно наказание глоба на този, който „повреди”,
„унищожи” или „изгуби” български документ за самоличност.
По начина на
описване на нарушението и посочените като виновно нарушени правни норми,
нарушителят не може да научи в какво точно е обвинен, т. к. няма изрично и
подробно описание на някое от изпълнителните деяния на самото нарушение, които
са „изгубване”, „повреждане” или „унищожаване” на български документ за самоличност.
Описаното като изпълнително деяние на нарушението в НП – „представя” лична
карта, която е с нарушена цялост, по никакъв начин не корелира на
изпълнителните деяния на вменения състав на административно нарушение.
С други думи, А. е
лишена от възможността да разбере, в какво точно е обвинена да е извършила и
защо е наказана по посочения в НП ред и правно основание. На нея не й е казано по никакъв начин дали тя
лично, както и как, къде и кога, респ. при какви обстоятелства е повредила
въпросния документ, т. е. няма посочване на дата и място на извършване на
нарушението. Посочената в НП дата – 05.11.2018г. е дата на проверката, при
която било констатирано, че личната карта била с нарушена цялост, каквото и да
значи това, но вероятно се има предвид, че е била повредена, но в същото време никъде
не е посочено, че на тази дата и то лично жалбоподателят А. е повредила
документа си за самоличност. Датата на извършването на нарушението пък, освен
че е императивен реквизит на НП, има значение и относно това дали АНП е
започнато законосъобразно със съставянето на АУАН и то с оглед спазване на
сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Освен че не е
описано с кое свое действие и/или бездействие жалбоподателят А. виновно е
допринесла за нарушаването на целостта на документа, но и същия не е бил приобщен
като доказателство към преписката, например чрез изземването му или
фотографирането му и прилагане към преписката на фотокопието, за да бъде
проверимо твърдението на актосъставителя и АНО, че е бил с нарушена цялост.
Също така не е
описано в какво се изразява повредата на документа, т.е. какво се има предвид
под „нарушена цялост”, което за пореден път затруднява жалбоподателя, а и съда,
да установи всъщност повреден ли е бил или пък унищожен процесният документ,
респ. ако само е бил повреден, то дали повредата го прави негоден да се ползва
по предназначение или не, което пък ще има значение относно това дали не се
касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Прави впечатление
при разпита на актосъставителя – св. К., че той не пояснява точно какво е имал
предвид, като е записал в акта, че документът бил с нарушена цялост. В същото
време твърди, че явно е било нещо, което възпрепятствало установяването на
самоличността на А.. На следващо място обаче сочи, че данните за самоличността
на лицето ги бил взел от самия документ, т. е. изпада в непреодолимо
противоречие.
За съда не остана
съмнение, че каквато и да е била повредата на документа, ако въобще е имало
такава, т.к. за това може само да се гадае, то тя не е била от такова естество,
че да затруднява установяването на самоличността на неговия притежател, щом
като проверяващият полицейски служител е съставил акта против жалбоподателката,
като в него е вписал данните, взети от личната й карта.
В заключение обобщено
следва да се каже, че ако АНО е желаел да ангажира отговорността на жалбоподателя
А., то той във всички случаи е следвало коректно да опише нарушението, като
индивидуализира подробно документа, след което посочи как и кога нарушителят е
повредил, респ. унищожил документа, в какво се е изразила повредата или
унищожаването и т. н., за да може да даде възможност на лицето да изгради
своята защита на база обективните факти, сочещи осъществения състав на
нарушение, като например оспорва тези факти, гради алиби и т.н.
В конкретния случай
жалбоподателят е лишен от това негово основно право на защита, а пък липсата на
описание на нарушението лишава и съда от възможността да осъществи адекватен
съдебен контрол за законосъобразност на издаденото НП. Всичко това е достатъчно
да се отмени НП.
Относно искането за
присъждане на разноски следва да се каже, че то е направено своевременно - в
хода на съдебното производство, от страна на пълномощника на жалбоподателя,
като последният има право на такива предвид изхода на делото – отмяна на
обжалваното НП и с оглед разпоредбата на чл.63, ал.3
от ЗАНН, препращаща към чл.143 от
Административнопроцесуалния кодекс.
От съдържанието на
приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 29.10.2019г. се
установява, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
(триста лева) жалбоподателят А. е заплатила в брой на адвокат Л.М. от ПАК.
При това положение
ОД на МВР Пазарджик следва да бъде осъдена да заплати от бюджета си в полза на
жалбоподателя посочените по-горе съдебни разноски. Именно в тежест на
посочената дирекция следва да бъде възложено заплащането на разноските,
доколкото тя има статут на юридическо лице по смисъла на чл.37 ал.2 от ЗМВР, а
РУ МВР-Пазарджик, чийто представител е издал обжалваното и отменено с
настоящото решение НП, не е самостоятелно ЮЛ и е структурирано към същата
областна дирекция по реда на чл.42 ал.3 от ЗМВР.
Съдът намери за
неоснователно възражението на пълномощника на ответната страна за прекомерност
на адвокатското възнаграждение. Исканата сума от 300, 00 лв. е в рамките на
минимално установения размер в чл.18 ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, което изключва възможността
за нейното коригиране.
По тези съображения и на основание чл.63 от ЗАНН Пазарджишкият районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 003492 от 20.12.2018 год. на началника
на РУ МВР Пазарджик, с което на Т.Х.А., ЕГН ********** ***, на основание чл.81
ал.2,т.2 от ЗБЛД е наложена глоба в размер на 50 лв. /петдесет лева/.
ОСЪЖДА ОД МВР-Пазарджик да заплати на Т.Х.А., ЕГН ********** ***
на разноски в размер на 300 /тиста/ лева - за адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Пазарджишкия административен съд в 14-дневен срок от
съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: