РЕШЕНИЕ
№ 136
Разград, 13.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд -
Разград - I състав, в съдебно заседание
на двадесет и трети ноември две хиляди
и двадесет и трета година в състав:
|
Съдия: |
ЮЛИЯНА
ЦОНЕВА |
При секретар ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от
съдия ЮЛИЯНА ЦОНЕВА административно дело №
171 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118, ал.1 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Постъпила е жалба от С. М. Ю., ЕГН-********** от с. З., обл. Р., действаща чрез
упълномощен адв. М. Х. от АК – Разград, съдебен
адрес: гр. Кубрат, ул. „Добруджа“ № 2, ст. 2, против Решение № 1012-16-50/1 от
29.08.2023г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Разград, с което е потвърдено
Разпореждане № 2140-16-240 от 26.07.2023 г. на Ръководител „Пенсионно
осигуряване“ за отказ за отпускане от 05.04.2023 г. на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО по отношение на
жалбоподателката. Поддържат се съображения за неправилно прилагане на
материалноправните разпоредби, тъй като периодите от
15.02.1976 г. до 15.02.1979 г. и от 25.03.1980 г. до 25.03.1983 г., през
които жалбоподателката е родила и отглеждала двете си деца, като неработеща
майка, не са признати за действителен осигурителен стаж. Моли в тази връзка,
обжалваното решение да бъде отменено и административната преписка да бъде върната
на пенсионния орган за ново произнасяне по същество. Претендира за разноските
по делото.
Ответникът
по жалбата – Ръководител
на ТП на НОИ – гр. Разград чрез процесуалния си представител – упълномощен
юрисконсулт Силвия Василева, ангажира становище за неоснователност на жалбата и моли
за отхвърлянето й. Поддържа съображения, че периодите от 01.05.1976 г. до
05.09.1977 г. и от 01.04.1980 г. до 01.10.1983 г. са зачетени за действителен
осигурителен стаж на жалбоподателката на други основания, като за такъв не са
зачетени единствено периодите от 01.01.1976 г. до 01.05.1976 г. (4 месеца през
първото майчинство) и от 09.02.1980 г. до 01.04.1980 г. (1 месец и 22 дни през
второто майчинство), през които тя не е била в трудово или приравнено на него
правоотношение. Твърди, че при изискуем действителен осигурителен стаж от 15
години по чл. 68, ал. 3 от КСО, то незачетеният като такъв стаж в общ размер на
5 месеца и 22 дни не оказва влияние относно правото на пенсия на
жалбоподателката по реда на цитираната разпоредба.
Административен
съд-Разград, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Със
заявление вх.№ 2113-16-220 от 05.04.2023 г., от С. М. Ю., ЕГН-**********, същата е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО. Към датата на подаване на
заявлението е имала навършена възраст от 67 години и осигурителен стаж от трета
категория труд - 11 години, 11 месеца и 03 дни. В този осигурителен стаж е
включено и времето от 01.01.1976 г. до 01.05.1976 г. (4 месеца) и от 09.02.1980 г. до 01.04.1980
г. (1 месец и 22 дни), през което жалбоподателката е родила и гледала двете си
деца като неработеща майка (общо 5 месеца и 22 дни), както и времето от
12.03.1992 г. до 12.09.1992 г. (6 месеца), през което е получавала обезщетение
за безработица.
С Разпореждане №
2140-16-240 от 26.07.2023 г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Разград е
постановен отказ по отношение на заявителката С. М. Ю. да й бъде отпусната поисканата лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст с мотив, че не отговаря на изискванията по чл. 68,
ал. 3 от КСО – има изискуемата възраст от 67 години, но няма необходимите 15
години действителен осигурителен стаж. Отчетен е осигурителен стаж от трета
категория труд в размер на 11 години, 11 месеца и 03 дни, като от тях за
действителен стаж са признати 10 години, 11 месеца и 11 дни, но времето на
майчинството й от 5 месеца и 22 дни, както и времето, през което е получавала
обезщетение за безработица, от 6 месеца (общо 11 месеца и 22 дни) не е признато
за действителен такъв по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Като
действителен осигурителен стаж обаче й е признато времето от 01.05.1976 г. до
05.09.1977 г. съгласно Трудова книжка № 124/01.01.1976 г., издадена от
АПК-Кубрат, времето от 05.09.1977 г. до 01.01.1980 г. съгласно УП-3 №
375/17.07.2020 г., издадено от СУ „Христо Ботев“ гр. Кубрат, и времето от
01.04.1980г. до 01.10.1983г. съгласно УП-3 № 06/02.03.2023г., издадено от
Община Кубрат.
Разпореждането
е било предмет на административен контрол пред по-горестоящия административен
орган и със същите мотиви е потвърдено от Ръководителя на ТП на НОИ – Разград с
оспореното пред съда
Решение № 1012-16-50/1 от 29.08.2023г.
Въз
основа на така изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът прецени
следното:
Жалбата
е допустима. Подадена е
от надлежна страна, в определения от закона срок и срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол.
Разгледана
по същество – жалбата е неоснователна.
Съдът провери законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 във с чл. 168, ал.
1 от АПК.
Решението
е постановено от оправомощен административен орган, в изискуемите съгласно чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК форма и съдържание, и при издаването му не са нарушени
административнопроизводствените правила.
По
отношение съответствието му с материалният закон съдът намира следното:
Съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива, ако до 31 декември 2016 г.
лицата имат навършени 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15
години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се
увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до
достигане на 67-годишна възраст. Към датата на подаване на заявлението
необходимата възраст е 67 години, като жалбоподателката отговаря на това
условие.
Неправилно административният орган е
преценил, че периодът на бременност, раждане и отглеждане на малко дете не е
действителен стаж.
Съгласно § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на
КСО „действителен стаж“ е действително изслуженото календарно време по
трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по
друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и
смърт, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите
по чл.
7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето,
през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е
внесло дължимите осигурителни вноски. Разпоредбата е приета с измененията на КСО, обн. в ДВ,
бр. 107 от 2014г., в сила от 01.01.2015г., последно допълнена ДВ бр.8 от
25.01.2023г., в сила от 29.01.2023г.
Съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО,
времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране,
положен до 31 декември 1999г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се
признава за осигурителен стаж по този кодекс.
В настоящия случай спорният стаж е за
времето от 15.02.1976 г. до 15.02.1979 г. и от 25.03.1980 г. до
25.03.1983 г., чиято
действителност следва да се преценява съобразно правната уредба до 31.12.1999
г.
Съгласно чл. 80 от отменения Правилник
за прилагане на Закона за пенсиите (Утвърден с ПМС № 3 от 15.01.1958г., обн.,
Изв. бр.5 от 17.01.1958г., в сила до 01.01.2000г., когато е отменен), се зачита
за трудов стаж времето, прекарано в законно установения платен и неплатен
отпуск, който се признава по Кодекса на труда. Към този период са действали
Постановление № 61 от 28.12.1967г. на Централния комитет на БКП и на
Министерския съвет за насърчаване на раждаемостта и Инструкция № 0-4 за
уреждане на трудовия стаж на жените-майки и осиновителки, членки на ТКЗС или
неработещи при бременност, раждане и за отглеждане на деца (обн., ДВ, бр. 15 от 20.02.1970
г., изм., бр. 85 от 1.11.1983г.), издадена по приложението на т. 9, ал. 4 и ал. 5 от Постановлението. В
Инструкцията е уточнено, че на неработещите жени - майки, родили деца след
31.12.1967г., се зачита за съответен трудов стаж времето, отговарящо на
размерите на предвидения платен и неплатен отпуск, с който се ползуват
майките-работнички и служителки. В т. 3 от същата Инструкция е предвидено, че
придобитият стаж се зачита при ползуване на права по изброените в т. 2, ал. 1
нормативни актове, включително по Закона за пенсиите.
Жените-майки, независимо дали са
работещи или неработещи, осигурени или неосигурени, се ползват от особената
закрила на Държавата, което е прогласено в чл.47, ал.2 от Конституцията.
Проявна форма на тази закрила са разпоредбите на чл. 9, ал. 2, т.1 и т. 2 и ал.
7, пр. 2 от КСО. Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2, за осигурителен стаж, без
да се правят осигурителни вноски, се зачита времето: 1. на платен и неплатен
отпуск за отглеждане на дете; 2. на платените и неплатените отпуски за временна
неработоспособност, за отпуск за бременност и раждане и при осиновяване на дете
до 5-годишна възраст. А съгласно чл. 9, ал. 7, пр. 2 от КСО, за осигурителен
стаж при пенсиониране се зачита времето, през което неработеща майка е гледала
дете до 3-годишна възраст. За тези периоди се внасят осигурителни вноски в
размера за фонд "Пенсии" за сметка на държавния бюджет върху
минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията. Времето на
отпуските за бременност, раждане и осиновяване, както и за отглеждане на дете,
в размерите, определени в Кодекса на труда - изцяло, независимо от
продължителността на работното време, е осигурителен стаж и по смисъла на чл.
38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.
Следователно, и при отменената, и при
действащата правна уредба законодателят изрично признава периода на
майчинството като осигурителен стаж при пенсиониране и този стаж е действителен
по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.
Горните изводи са в съответствие с
установената трайна практика на ВАС по обсъждания материалноправен проблем
(Решение № 2477 от 17.02.2020 г. на ВАС по адм. дело № 5956/2019 г., VI о.,
Решение № 47 от 5.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6669/2020 г., VI о. Р № 5017 от 20.04.2021 г. по адм. д. № 1680/2021 г.,
VІ отд. на ВАС; Р № 1740 от 23.02.2022 г. по адм. д. № 8649/2021 г., VІ отд. на
ВАС и др.).
Ето защо административният орган
неправилно е приел, че периодите от 01.01.1976 г. до 01.05.1976 г. и от
09.02.1980 г. до 01.04.1980 г., през които жалбоподателката е родила и гледала
двете си деца като неработеща майка, не са действителен стаж.
Независимо от горния извод оспореното
решение съответства на материалния закон по следните съображения:
Фактическото основание, въз основа на което
административният орган е приел, че жалбоподателката няма право на пенсия на
основание чл. 68, ал. 3 от КСО е, че тя няма изискуемите от цитираната
разпоредба 15 години действителен осигурителен стаж. В случая това действително
е така и тя не отговаря на това изискване.
Осигурителният стаж представлява
периода, през който едно лице е работило по трудово правоотношение и за който
са внесени или дължими осигурителни вноски върху полученото, начисленото и
неизплатено или неначисленото възнаграждение, както и всички други случаи, при
които са внесени или дължими осигурителни вноски, уредени подробно в чл. 9, ал.
1 от КСО. Освен тях, законът е приравнил на осигурителен стаж и други хипотези,
регламентирани в разпоредбите на чл. 9, ал. 2 – 7 от КСО като основания за
осигуряване. Една от тях е предвидената в чл. 9, ал. 7, пр. 2 от КСО, че за
осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето, през което неработеща
майка е гледала дете до 3-годишна възраст. Тя обаче намира приложение само при
липса на основание за осигуряване и зачетен осигурителен стаж по някои от
хипотезите на чл. 9, ал. 1 от КСО. Тоест за осигурителен стаж при пенсиониране
се зачита времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна
възраст, само ако то не е зачетено като осигурителен стаж на друго основание,
което в случая се подразбира от лексикалното тълкуване на нормата, а именно –
на основание работата по трудово или друго правоотношение, приравнено на
трудовото за целите на осигуряването.
В процесния случай на жалбоподателката
е зачетен действителен осигурителен стаж от трета категория труд като полевъд в
АПК-Кубрат за времето от 01.05.1976 г. до 05.09.1977 г. и като прислужник в СУ
„Христо Ботев“ гр. Кубрат за времето от 05.09.1977 г. до 01.01.1980 г. Тези
периоди включват времето, през което същата е отглеждала до 3-годишна възраст
първото си дете, родено на 15.02.1976 г. (т.е. времето от 15.02.1976г. до
15.02.1979г.). На следващо място като действителен осигурителен стаж на
жалбоподателката е зачетено и времето от 01.04.1980 г. до 01.10.1983 г., през
което същата е работила като чистач в Община Кубрат. В този период се включва и
времето, през което тя е отглеждала до 3-годишна възраст второто си дете,
родено на 25.03.1980 г. (т.е. времето от 25.03.1980г. до 25.03.1983г.).
Тоест по-голяма част от времето, през
което жалбоподателката С. М.
Ю. е отглеждала
двете си деца до 3-годишна възраст (периодите от 01.05.1976 г. до 15.02.1979 г.
и от 01.04.1980 г. до 25.03.1983 г.), ѝ е било признато от пенсионния орган за
действителен осигурителен стаж по трудово правоотношение на основание чл. 9,
ал. 1, т. 1 от КСО, поради което няма как да ѝ бъде зачетен още веднъж като
такъв по чл. 9, ал. 7 от КСО.
Както беше посочено по-горе, за
действителен осигурителен стаж следва да се признаят допълнително само
периодите от 01.01.1976 г. до 01.05.1976 г. и от 09.02.1980 г. до 01.04.1980 г.
(общо 5 месеца и 22 дни), през които жалбоподателката е била в отпуск за
бременност и раждане и отпуск за отглеждане на всяко от двете си деца като
неработеща майка.
Времето от 12.03.1992 г. до 12.09.1992
г., през което оспорващата е получавала обезщетение за безработица, не може да
се счита за действителен стаж по смисъла § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. С
разпоредбата на чл. 9, ал. 2, т. 4 от КСО законодателят е приравнил времето,
през което лицето е получавало обезщетение за безработица, на осигурителен стаж
единствено за целите на придобиване правото на пенсия по смисъла на чл. 68, ал.
1 от КСО, но не и с оглед изискването за "действителен стаж" по
смисъла на чл. 68, ал. 3 от КСО. Ето защо периодът, в който едно лице е безработно
и получава обезщетение за това, не представлява действителен стаж, макар да се
зачита за осигурителен стаж по силата на чл. 9, ал. 2, т. 4 от КСО.
Предвид горното, към момента на
подаване на заявлението за пенсиониране жалбоподателката С. М. Ю. има 11 години 05 месеца и 03 дни
действителен осигурителен стаж, т.е. няма изискуемият се от чл. 68, ал. 3 от КСО 15 години действителен осигурителен стаж, поради което за нея не е
възникнало правото на пенсия по тази разпоредба. Като е стигнал до същият
извод, административният орган е постановил административен акт, съответстващ
на материалния закон, а жалбата срещу него се явява неоснователна и недоказана,
поради което следва да бъде отхвърлена.
Воден от изложените съображения и на
основание чл. 118, ал. 3 от КСО във вр. с чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд-Разград
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на С. М. Ю., ЕГН-********** от с. З., обл. Р., против
Решение № 1012-16-50/1 от 29.08.2023г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Разград,
с което е потвърдено Разпореждане № 2140-16-240 от 26.07.2023 г. на Ръководител
„Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Разград.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.
|
Съдия: |
/п/ |