Решение по дело №3311/2019 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№         /14.04.2020 година, гр. Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ІV СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА

 

при секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 3311 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалбата на С.И. *** срещу Заповед № Л-4815/05.11.2019 година на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието - София, с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, на основание чл. 203, ал. 1, т. 7 от ЗМВР.

Жалбоподателят твърди, че заповедта е незаконосъобразна, като постановена при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, както и поради несъответствие с целта на закона. Твърди, че наказанието е наложено след изтичане на сроковете по чл. 195 от ЗМВР. Твърди, че дисциплинарнонаказващият орган не е установил относимите факти, като въз основа на неправилно установената фактическа обстановка е извел извод за допуснато дисциплинарно нарушение. Твърди, че инцидентът се е състоял извън работното му време, поради което не е бил с работната си униформа. Твърди, че не е изискал от другия участник в движението да се легитимира. В условията на евентуалност твърди, че наложеното му дисциплинарно наказание не съответства на извършеното нарушение. Моли съда да постанови решение с което да отмени оспорената заповед. Претендира направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, лично и чрез процесуален представител, поддържа жалбата. В писмено становище от 28.02.2020 година излага подробните си съображения.

Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Моли, съда да постанови решение, с което да я охвърли, като неоснователна. Твърди, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Твърди, че от събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства безспорно се установява поведение, което представлява дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 1 и т. 13 от ЗМВР. Моли, съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В писмено становище от 25.02.2020 година излага подробните си съображения.

Съдът след преценка на събраните в хода на административното и съдебното производство писмени документи приема за установено от фактическа страна следното :

Заповед № Л-4815 от 05.11.2019 година на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието - София е връчена на жалбоподателя на 11.11.2019 година (л. 7 от административната преписка), поради което с подаване на жалбата на 26.11.2019 година е спазен преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК.

Административното производство е започнало със Заповед № Л-3571/09.08.2019 година на И. Й., оправомощен да изпълнява длъжността главен директор със Заповед № ЧР05-206/01.08.2019 година (л. 26-27 от административната преписка), изменена със Заповед № Л-4045/09.09.2019 година (л. 51 от административната преписка), въз основа на предложението на директора на Затвора – Варна за образуване на дисциплинарно производство срещу жалбоподателя (л. 22 от административната преписка).

С покана от 16.10.2019 година, (л. 13-17 от административната преписка), връчена на 22.10.2019 година от жалбоподателя са изискани писмени обяснения във връзка с образуваното дисциплинарно производство. На 24.10.2019 година жалбоподателят е депозирал писмените си обяснения.

Със Заповед № Л-4815 от 05.11.2019 година главният директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е наложил на жалбоподателя дисциплинарно наказание „уволнение“. За да постанови този резултат дисциплинарнонаказващият орган е приел, че на 25 срещу 26.06.2019 година в гр. Аксаково, област Варна, при управление на лек автомобил марка „Пежо“ с регистрационен № ****** жалбоподателят е подал звуков сигнал тип „тромба“, в нарушение на Закона за движение по пътищата и е извършил проверка на документите за самоличност на И.С.С.; обидил го е и го е заплашил. Приел е, че поведението на И. е в разрез с разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 1 от Закона за движението по пътищата, чл. 70 от ЗМВР и чл. 6 от Закона за българските документи за самоличност. Наказващият орган е приел, че с деянието си И. е нарушил чл. 293, т. 1 и чл. 295, ал. 5 от Правилника за прилагане на закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Приел е, че с поведението си И. е нарушил чл. 1, чл. 2, ал. 1, т. 1, ал. 2, т. 5, чл. 3, т. 1, 3 и 4, чл. 5, чл. 6, чл. 13, чл. 14, чл. 15, чл. 17, чл. 22, чл. 23, чл. 27, чл. 30, чл. 33 и чл. 67 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция „охрана“ и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към министъра на правосъдието (Етичен кодекс), утвърден със Заповед № ЛС-04-4/02.1.2018 година на министъра на правосъдието. Приел е, че И. е превишил властта си, като е извършил полицейска проверка на И.С.С., нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 1 от ЗМВР. Приел е, че цялостното поведение на И. представлява грубо нарушение на служебната етика, злепоставят Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, сериозно уронват престижа на служителите в пенитенциарната система и създават негативно отношение сред обществеността, дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Приел е, че поведението на служителя е неприемливо от нравствена гледна точка, тъй като като служител на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ И. е призван да пази доброто име на институцията и да дава личен пример с поведението си.

Съдът приема за установено от фактическа страна следното :

Видно от Кадрова справка (л. 79 от административната преписка) жалбоподателят е заемал длъжността „надзирател ІІ-ра степен“ в Затворническо общежитие Разделна към Затвора – Варна.

На 25 срещу 26.06.2019 година в гр. Аксаково жалбоподателят И. е подал звуков сигнал тип „тромба“ от лекия си автомобил марка „Пежо“ с регистрационен № ******, в резултат на което И.С.С., също управлявал моторно превозно средство, отбил вдясно на пътното платно. От писмените сведения на И.С. и З.Н.Ф. (л. 68 - 74 от административната преписка се установява, че И. поискал документите на С. за проверка, както и че си послужил с груби изрази.

При извършване на проверката по чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146, т. 1 – 5 от АПК съдът съобрази следното :

Заповедта е издадена от компетентен орган – главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към министерство на правосъдието – София, арг. чл. 204, т. 3 от ЗМВР.

Съдът намира, че срока по чл. 195, ал. 2, от ЗМВР е спазен. Съгласно чл. 196 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато компетентният орган е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при дисциплинарнонаказващия орган. Видно от преписката дисциплинарнонаказващият орган е уведомен за извършеното нарушение на 04.10.2019 година (л.18 – 20 от административната преписка). От тази дата е започнал да тече двумесечният срок, като заповедта е издадена на 05.11.2019 година. Нарушенията, за които е наложено наказанието, са извършени на 25-26.06.2019 година, поради което не е изтекъл и двугодишният срок от извършване на нарушението.

В хода на дисциплинарното производство от жалбоподателя са поискани писмени обяснения и същия ги е депозирал на 24.10.2019 година, поради което не е допуснато нарушение на чл. 206 от ЗМВР.

Съдът намира, че дисциплинарнонаказващият орган правилно е установил фактическата обстановка, въз основа на писмените сведения на участниците в инцидента. Обясненията на И.С. се подкрепят оп показанията на З. Ф. и са последователни, житейски логични и безпротиворечиви.

Въз основа на така установената фактическа обстановка дисциплинарнонаказващият орган е извел съобразен с материалния закон извод, че И. е превишил властта си, като е изискал документите на И.С. за проверка. И., като служител на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието не от кръга лица по чл. 165, ал. 2, т. 1 от Закона за движението по пътищата, които имат право да спират пътните превозни средства, да проверяват документите за самоличност и свидетелството за управление на водача.

Правилен е изводът на дисциплинарнонаказващия орган, че цялостното поведение на И. представлява грубо нарушение на служебната етика, злепоставят Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, сериозно уронват престижа на служителите в пенитенциарната система и създават негативно отношение сред обществеността, дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Приел е, че поведението на служителя е неприемливо от нравствена гледна точка, тъй като като служител на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ И. е призван да пази доброто име на институцията и да дава личен пример с поведението си.

Тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание „уволнение“ са превишаване на власт и деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, арг. чл. 203, ал. 1, т. 7 и 13 от ЗМВР.

Етичният кодекс е утвърден със Заповед № ЛС-04-4/02.01.2018 година на министъра на правосъдието. Съобразно разпоредбата на чл. 15 от Етичния кодекс държавният служител пази доброто ние на институцията, която представлява. Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дават личен пример с поведението си, арг. чл. 17 от Етичния кодекс. Съобразно нормата на чл. 30 от Етичния кодекс държавният служител се стреми да избягва в поведението си конфликтни ситуации, а при възникването им цели да ги преустанови, като запази спокойствие и контролира поведението си. Съобразно разпоредбата на чл. 67 от Етичния кодекс държавният служител трябва да дава личен пример. По силата на чл. 2, ал. 1 от Етичния кодекс, етичните правила в този кодекс са приложими спрямо държавните служители за техните действия и поведение в работно и извън работно време, като се отнасят до отношения между държавния служител, гражданското общество и отделните граждани, отношенията между държавния служител, органите на съдебната власт и другите държавни органи и организации, взаимоотношенията между отделните държавни служители, правата и задълженията на държавния служител.

Поведението на И., довело до възникване на конфликтна ситуация между него и гражданин на Република България, не съответстват на изискванията на чл. 15, 17, 30 и 67 от Етичния кодекс. Действията на И. съдът определя като недопустими, същите сочат на грубо незачитане на личните свободи и достойнство на гражданите. Действията са извършени в извън работно време, което води до извод за изключителната им укоримост. Поради това съдът приема, че материалноправните предпоставки за налагане на наказание по реда на цитирания текст са осъществени и правото на дисциплинарнонаказващия орган да упражни предоставените му правомощия е реализирано в съответствие със закона.

При определяне на дисциплинарното наказание органът е съобразил тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, и поведението на служителя.

Предвид горното съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна.

При този изход на спора на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ на ответника следва да се присъди сумата 100 лева, представляваща юрисконсулско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.И.И., ЕГН ********** *** срещу Заповед № Л-4815 от 05.11.2019 година на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София.

ОСЪЖДА С.И.И., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ НА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София сумата от 100 (сто) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните.

 

С Ъ Д И Я :